Решение по дело №485/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 655
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20217050700485
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№......................................2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в публично заседание на двадесет и осми април 2021 г., в състав:

 

                                                  Административен съдия: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Виржиния Миланова

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 485/2021г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.27, вр. чл.38 т.3 от ЗУСЕСИФ.

Образувано е по жалба на „Медико-дентален център „Суис дентапрайм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изп.директор д-р М.К.А., против Решение № РД-16-210/16.02.2021г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г., с който е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата с референтен номер по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, по приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСТ“, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Конкретно се сочи нарушения на чл.30, чл.35, чл.34 ал.3 и чл.59, ал. 2, т.4 от АПК, поради липса на мотиви в оспорения акт; липса на яснота в дадените указания, поради което с оглед на конкретната фактическа обстановка, органът е следвало да даде повторни изрични указания, което той не е сторил. Оспорва се твърдението на ответника за редовно връчване на уведомлението. Излага се, че при приетата от органа хипотеза, същият е следвало да прекрати производството, а не да отказва финансова помощ. Сочи се, че обжалваното решение не съответства на целта на закона, а именно: подпомагане на предприятията в борбата с последиците от коронавируса. Твърди се, че дадените от органа указания са надлежно изпълнени, като от изрично упълномощено за целта лице са депозирани изисканите от заявителя документи, в указания срок. На изложените основания се претендира отмяна на атакуваното решение и връщане на преписката със задължителни указания по приложението на закона.

В съдебно заседание, чрез пълномощник – адв.А., жалбата се поддържа. Допълнително същият излага, че от началото на процедурата доверителят му е бил представляван от пълномощник, който е подавал от негово име документите за доказване на съответствието на кандидата със заложените при откриването й условия. Изискването на Управляващият орган документите да бъдат представени с електронния подпис на законния представител на дружеството, е извършено в по-късен етап и за същото, както и за последиците от неизпълнението му, заявителят не е бил надлежно уведомен. По същество моли за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебно-деловодни разноски за държавна такса.

Ответникът - Ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/ 2014-2020 и Главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерство на икономиката, в депозирани по делото чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва жалбата. В писменото становище се твърди, че към момента на откриване на процедурата през м.07.2020г., се е предвиждало етапа на договаряне да се извършва на хартия. Със задълбочаване на епидемичната обстановка тази фаза също е пренасочена за провеждане в ел.среда. За тази цел със Заповед № РД-16-1454/21.12.2021г. на РУО, публикувана на сайта на ОПИК, е извършена промяна в условията за кандидатстване в т.27.1. Твърди се обаче, че нито преди, нито след изменението фазата на договарянето е предвиждала опция за упълномощаване при доказването на съответствие с изискванията за бенефициент, като освен това част от доказателствата се предоставят посредством деклариране, за което упълномощаване е неприложимо. Сочи се, че кандидатите са били надлежно уведомени за всички тези изисквания, както и за това, че допълнителни указания органът е можел да дава само в срока на поканата, а доколкото жалбоподателят е подал документите при изтичането му, не е имало възможност за това, като противното би довело до неравнопоставеност на кандидатите. Твърди се, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните норми, поради което е законосъобразно. На изложените основания се моли отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. В условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от жалбоподателя.

 

След като разгледа доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-16-562/10.07.2020г. на и.д.Главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г. е утвърден пакет от документи за провеждане на процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа на средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19, по приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“, Инвестиционен приоритет 2.2 „Капацитет за растеж на МСП“ на ОПИК, включващ Условия за кандидатстване, Условия за изпълнение по процедура на подбор на проекти, заедно с приложенията към тях и Обява за откриване на процедура на подбор на проекти. Разпоредено е документите да се публикуват на интернет страницата на Оперативната програма, както и в Информационната система за управление и наблюдение „ИСУН 2020“.

Със заповед № РД-16-850/08.09.2020г. на същия орган е определен състав на оценителната комисия за разглеждане, оценка и класиране на подадени проектни предложения по процедурата за подбор на проекти – председател, секретари и членове с право на глас, допълнена и изменена със Заповед № РД-16-559/07.10.2020г.

В Условията за кандидатстване са разписани всички изисквания към кандидатите по процедурата във връзка с подаваните от тях проектни предложения. Описано е, че оценката на проектните предложения включва: 1.Оценка на административното състояние и допустимостта; и 2.Техническа и финансова оценка, като е указано, че към този етап преминават само предложенията преминали успешно оценка за допустимост. Посочено е оценката да се извършва съгласно Критерии и методология за оценка на проектни предложения по оперативната програма. Такива са одобрени /Приложение 6 към Условията за кандидатстване/.

Указано е, че проектните предложения се подават изцяло по електронен път чрез попълване на уеб базиран формуляр, единствено с използването на валиден Квалифициран електронен подпис /КЕП/. Проектното предложение се попълва от кандидата съобразно инструкциите на УО /Приложение 9 към Условията/.

В т.27.1 е разписана „Процедурата за уведомяване на неуспелите и одобрените кандидати и сключване на административни договори“, като изрично са изброени обстоятелствата, които ще бъдат предмет на проверката за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при одобрен оценителен доклад. 

Оспорващото дружество е кандидатствало по процедурата за подбор на проекти № BG16RFOP002-2.077 Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 по ОПИК, с рег. № на проектното предложение № BG16RFOP002-2.077-0522, с Формуляр за кандидатстване за безвъзмездна помощ в размер на 150 000 лв. – разходи за осигуряване на ликвидност. Във формуляра са описани прикачените ел.подписани документи, в т.ч. 4 бр. декларации, пълномощно за подаване на проектоното предложение с КЕП, счетоводни документи и информация.

Във връзка с подаденото проектно предложение на жалбоподателя на 04.01.2021г. е изпратено ел.съобщение, в което е посочено, че след проведена оценка и одобрение на оценителния доклад, същото е включено в списъка на проектните предложения, одобрени за финансиране. Към съобщението е прикачено уведомление – покана за представяне на документи във връзка с подписване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/. С поканата от жалбоподателя са изискани документи, разписани в 12 точки, със съответните указания за изпълнение към тях. Указано е, че след извършване на проверка на тези документи, удостоверяваща документална допустимост на кандидата и при отсъствие на основания за издаване на решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/, ще бъде изпратен за подписване АДБФП. Даден е срок за изпълнение 30 дни от датата на отваряне на комуникацията, като е разяснено, че поканата има само уведомителен характер и не гарантира предоставяне на БФП. В съобщението е посочен като краен срок на отговора 04.02.2021г.

С отговор от 04.02.2021г. кандидатът „Медико-дентален център „Суис дентапрайм“ ЕАД е подал по указания начин – чрез модул „Комуникации с УО“ документи по опис, подписани с КЕП от лицето Р.А.К.-В., ведно с пълномощно, издадено в полза на това лице от представляващия дружеството М.К.А..

С оспореното Решение № РД-16-210/16.02.2021г., на основание чл.38 т.3 от ЗУСЕСИФ РУО е отказал на „Медико-дентален център „Суис дентапрайм“ ЕАД претендираната по подаденото проектно предложение безвъзмездна финансова помощ. Приел е, че кандидата не е представил изисканите с поканата от по чл.36 ал.2 от ЗУСЕСИФ доказателства по точки от 3 до 12, установяващи качеството му на бенефициент, тъй като липсват годни доказателства, подписани с валиден КЕП от задълженото лице, съобразно Условията за кандидатстване – от официалния представляващ кандидата, вписан като такъв в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси са засегнати пряко от решението в оспорената му част, в законоустановения 14-дневен срок и против подлежащ на оспорване акт, предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 във вр. с чл.38 т.3 от ЗУСЕСИФ, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата съдът намира за неоснователна, по следните съображения:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.38 т.3 от ЗУСЕСИФ в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл.36 ал.2 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставяне на безвъзмездна финансова помощ  на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това. Съгласно чл.9 ал.5 от ЗУСЕСИФ РУО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващия орган или оправомощено от него лице. С Решение № 574/13.07.2016г. на Министерски съвет е определен за управляващ и сертифициращ орган Министерство на икономиката, съответно за ръководител на УО – Министъра на икономиката. Със своя Заповед № РД-16-638/30.07.2020г. същият е определил И.И. и.д.Главен Директор на Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност” в МИ да изпълнява функции на ръководител на УО по ОПИК.

Предвид горното и доколкото оспореният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма, следва да се направи извод, че не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Предвид взаимната обоснованост на възраженията за процесуална и материална незаконосъобразност на оспореното решение, съдът ще се произнесе общо по същите:

Решението съдържа фактически и правни основания за отхвърляне на проектното предложение. В тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви. В процесния административен акт са посочени конкретни обстоятелства и правните изводи, въз основа на които издателят му е приел, че следва да откаже предоставянето на БФП. Същите са ясни и изложени по начин, че кандидатът да ги разбере, което се е и случило, както личи от останалите възражения в жалбата. Конкретно са посочени и основанията, поради които е прието, че кандидатът не е представил по надлежно указания ред, изисканите с поканата доказателства, установяващи съответствието му с изискванията за бенефициент.

Отправената до дружеството покана за представяне на документи във връзка с подписване на АДБФП, също съдържа ясни и конкретни указания. Още в т.1 е посочено, че нотариално заверено пълномощно се изисква само за случаите, когато административният договор ще бъде подписан от лице, различно от законния/ите представител/и на кандидата, съгласно ТР и РЮЛНЦ. Указано е, че същото следва да е сканирано и включено в общ архивен файл, като архивният файл се подписва с валиден КЕП от лице с право да представлява кандидата и се прикачи в ИСУН 2020, модул „Комуникация с УО“.

Последното указание е зададено като условие към всички останали точки от поканата, съдържащи документите, които кандидата следва да представи на този етап от процедурата, с огред преценка съответствието му с изискванията за бенефициент.

Допълнително, в заключителните част на поканата се съдържат няколко забележки „ВАЖНО“, от които на стр.9 /л.124 от преписката/, последен абзац, изрично е посочено, че кандидата следва да съхранява оригиналите на поисканите документи, в т.ч. и изрично пълномощно за подаване на проектното предложение – ако е приложимо. В края на поканата също е акцентирано като „ВАЖНО“, че КЕП, с която се подписват документите, следва да е с титуляр и автор лице с право да представлява кандидата или с титуляр предприятието кандидат и автор – лице с право да го представлява. Противно на твърденията на жалбоподателя тази формулировка не води до извода за подаване на документите от пълномощник. Това е така, тъй като Законът за електронния документ и електронните услуги в чл.4 прави разграничение между автор и титуляр на електронното изявление. „Автор“ е чл.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услугие физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а „титуляр“ на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Т.е. „авторът“ на електронното изявление е лицето, което фактически го извършва. Може да е налице съвпадение на двете качества, в случаите когато физическото лице прави изявление от собствено име и за собствена сметка. В случаите обаче когато физичекото лице прави изявление от името на представлявано от него юридическо лице, то не е налице такова съвпадение. „Автор“ може да бъде само физическо лице, тъй като юридическото лице няма собствена психическа дейност и не може да формира воля. „Титулярът“ на изявлението обаче е обвързан с правните последици, защото изявлението се извършва от негово име. Именно той, а не „авторът“ черпи права и поема задължения по него, т.е. правните последици от изявлението, подписана с електронен подпис настъпват в неговата правна сфера.  Правоотношенията между „автора“ и „титуляра“ може да почиват на различни правни основания, но в конкретната хипотеза УО изрично е задал като условие, че автор може да е само лице – законен представител/и на кандидата, съгласно ТР и РЮЛНЦ.

От одобрените Условия за кандидатстване и от съдържанието на Поканата следва да се направи извод, че упълномощаване на лице, различно от представляващия кандидата е допустимо само в два случая в хода на цялата процедура – при подаване на проектоното предложение /т.23/ и вече при подписване на административния договор.

На този етап от процедурата, изисканите с поканата документи следва да са  подписани с валиден КЕП на представляващия дружеството по данни от ТР. Такъв е принципа за цялата процедура, като изключенията са посочени по-горе. И този принцип е оповестен както с Условията за кандидатстване, така и в Поканата. На стр.21 от Условията е указано изрично, че: „За целите на настоящите условия под „Лице с право да представлява кандидата“ следва да се разбира официален представител на предприятието. А на стр.22 е конкретизирано, че валиден КЕП към датата на кандидатстване е КЕП с титуляр и автор физическото лице, което е официален представител на кандидата.

Тук е моментът да се подчертае, че утвърдената документация по процедурата, в която са включени и условията за кандидатстване, утвърдени по съответния ред от УО са със задължителен характер спрямо кандидатите, чиито проектни предложения подлежат на допускане и оценка, т.е. актът, с който те се утвърждават обективира в себе си изрично волеизявление на административен орган, с което се създават конкретни права, задължения и правила за поведение, които обвързват кандидатите. Като от своя страна жалбоподателят, в качеството си на кандидат по процедурата, двукрано е декларирал запознаване и съгласие с утвърдението правила.

Предвид горното не се споделя становището на жалбоподателя, че това условие е въведено едва със Заповедта на УО от 21.12.2020г. Вярно е, че със същата е извършено допълване на т.27 от Условията с изричен текст, но това акцентиране е по-скоро във връзка с нововъведения начин на представяне на документи на този етап от процедурата /за разлика то първоначалната редакция на условията, предвиждаща на този етап подаване на документите на хартия – стр.32/.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че с това изменение на условия в хода на процедурата, е допуснато съществено нарушение на процесалните норми. Допълването е направено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Заповед № РД-16-1454/21.12.2020г. съдържа фактически и правни основания; издадена е на предвидено в закона основание /чл.26 ал.7 т.1 от ЗУСЕСИФ, вр. чл.21 ал.1 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/ и е оповестена по предвидения в закона ред – на интернет страницата на УО на ОПИК, като ЗУСЕСИФ не предвижда за ред уведомяване на кандидатите по друг начин.

Дори и жалбоподателят да е пропуснал да се запознае със заповедта от 21.12.2020г. към датата на публикуването й, то безспорно е бил уведомен за нея с поканата, където изрично същата е цитирана. И ако от текста на поканата не е било язно въведеното със заповедта изискване, то е следвало да се запознае със съдържаието й на на интернет страницата на УО на ОПИК.

Необосновано се твърди от жалбоподателя нередовно връчване на поканата. Както беше посочено и по-горе, срокът за представяне на посочените в нея документи тече от момента на отваряне на комуникацията чрез профила на кандидата, а такова е било отчетено в електронната система на ИСУН 2020 на 05.01.2021г. Поради това и предвид представените на 04.02.2021г. чрез упълномощеното лице Р.К.-В.документи, безспорно следва да се направи извод, че съдържанието й е станало ясно на кандидата, а неточното му изпълнение не може да се вмени във вина на ответника.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че е следвало да се даде допълнително срок от отстраняване на тази нередовност. Видно от съдържанието на поканата, в заключителната част на същата е даден срок за изпълнение 30 календарни дни, считано от деня следващ този на отваряне на комуникацията, като изрично е акцентирано, че се препоръчва да не се чака крайния срок за изпълнение, тъй като в рамките на същия УО може да изиска допълнителни доказателства. Доколкото обаче жалбоподателят е представил изисканите документи в предпоследния ден, то не са били налице основания за даване на допълнителни указания, още по-малко за продължаване срока на изпълние, като съда споделя становището на ответника, че това би довело до неравнопоставеност на кандидатите.

Неоснователно също така жалбоподателя твърди, че при тази хипотеза ответникът е следвало да прекрати производството по предложението, а не да отказва БФП. Съгласно чл.38 т.3 от ЗУСЕСИФ в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл.36, ал.2 /при одобрен оценителен доклад/ ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това. Настоящият казус е именно при тази хипотеза, като последиците от некоректно изпълнение са изрично посочени и на стр.11 от Поканата до кандидата.

Предвид гореизложеното, съдът намира за правилен извода на УО в оспореното решение, че кандидатът не е представил изисканите с поканата по чл.36 ал.2 от ЗУСЕСИФ доказателства по точки от 3 до 12, установяващи качеството му на бенефициент, доколкото липсата на надлежно подписани и подадени документи се приравнява на липса на такива. В този смисъл оспореният акт се явява законосъобразен – постановен е от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие материалноправните разпоредби. Жалбата против него е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2, предл.последно от АПК, съдът

 

 

                                     Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Медико-дентален център „Суис дентапрайм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изп.директор д-р М.К.А., против Решение № РД-16-210/16.02.2021г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г., с който е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата с референтен номер по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, по приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСТ“, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г.

ОСЪЖДА „Медико-дентален център „Суис дентапрайм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изп.директор д-р М.К.А., да заплати на Министерство на икономиката съдебно деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: