Решение по дело №1232/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260204
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Трифон Иванов Минчев
Дело: 20205500901232
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….                                       19.05.2021 г.                         град С.З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесет и седми април                                                  2021 година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                              

Секретар: Даниела Калчева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 1232 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.

 

Образувано по искова молба от Н.Г.П. *** против З. „Д.Ж.З.“ АД - гр. С. с правно основание чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.

 

Изложено е в исковата молба, че на 26.05.2020 г. около 15:10 ч. на път 5031, км 4+700 до с. В., община О. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДКН ***, собственост на П.Д.П., ЕГН: ********** и управлявано от В.П. П., ЕГН: **********. Описан е следният механизъм на ПТП: при извършване на маневра ляв завой и движение с несъобразена скорост в условията на мокра пътна настилка, водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДКН *** В.П. П. губи контрол над управляваното от нея моторно превозно средство и излиза от платното за движение в дясно по посока на движението, при което навлиза в крайпътна нива. В резултат на настъпилото ПТП пътуващата на З.ната седалка на автомобила Н.Г.П. получава следните травматични увреждания: Компресионно счупване на тялото на лумбален прешлен L2.

Посочено е, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на ППС марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДКН *** В.П. П., която след като не се съобразява с конкретните пътни условия, губи контрол над управлявания от нея автомобил, излиза от платното за движение и навлиза в крайпътна нива.

Твърди се, че за увреждащия лек автомобил е налице сключена З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, обективирана в застрахователна полица BG/30/119002006562 със срок на валидност от 00:00 ч. на 21.07.2019г. до 23:59 ч. на 20.07.2020 г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на 26.05.2020г. за същия е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Отбелязано е, че по силата на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица, която сума представлява максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на настъпване на ПТП.

Сочи се, че в ОД на МВР С.З. по повод настъпилото ПТП е образувано ДП №1228 ЗМ - 141/2020 г. по описа на ОД на МВР С.З., пр. пр. №2837/2020 г. по описа на Районна прокуратура гр. С.З..

Твърди се, че безспорно е установено, че получените от Н.Г.П. телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача В.П. П..

Изложено е, че след настъпване на пътнотранспортното произшествие и получените травми Н.П. е хоспитализирана в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „***“ АД гр. С.З. с данни за травма в областта на гърдите, корема и кръста и оплаквания от силни болки в областта на кръста. След извършено образно изследване със скенер е установена компресионна фрактура в предната част на тялото на II поясен прешлен. Обездвижена е чрез торако-лумбален корсет. Изпитвала е изключително силни болки в кръста, а движенията й са били ограничени. На 03.06.2020 г. постъпва в МБАЛ „В.“ ЕООД в гр. С., където е извършена оперативна интервенция - Кифопластика. В резултат на увреждането пострадалата е обездвижена и не може да З.оволява дори най-елементарните си битови потребности сама.

Преживеният стрес е оказал влияние върху психическото и емоционално състояние на Н.П. като е отключил появата на психотравма. Наведени са твърдения, че след инцидента тя е силно притеснена, неспокойна, потисната и напрегната, както и че непрекъснато мисли за случилото се, което провокира чести страхови изживявания. Посочено е, че трудно се концентрира, разсеяна е. Пострадалата рязко е ограничила социалните си контакти, няма желание да извършва обичайните си дейности и да контактува с хора, което е изключително нетипично за човека, който е била преди инцидента. Известен период от време е имала проблеми със съня. Всички тези обстоятелства и лошото психично здраве са наложили посещение при психиатър. Изписани са й медикаменти, приложими при лечение на депресивни състояния и страхови разстройства. Заявено е, че и към настоящия момент Н.П. се страхува да пътува в автомобил.

В резултат на получените телесни увреждания пострадалата е извършила и разходи за лечение, медикаменти и ортопедични продукти и административни услуги в общ размер на 1366.10 лв., от които: 260 лв.  заплатени за фиксиращ ортопедичен продукт за фрактурата на II поясен прешлен по фактура №**********/29.05.2020 г.; 10 лв. заплатени за административни услуги - запис на образно изследване на CD по касов бон от 05.06.2020 г.; 1080 лв. заплатени за система за билатерална балонна кифопластика за извършената оперативна интервенция по фактура №**********/05.06.2020г.;    16.10 лв. заплатени за медикаменти - Есципрам и Флуанксол - по касова бележка от 13.08.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх. №1830/08.06.2020 г. Н.Г.П. е предявила претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ответното дружество. Представила е и всички налични у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и медицински документи. Посочила е и банкова сметка ***.

С писмо с изх. №2438/29.06.2020 г. ответникът изискал предоставянето на допълнителни документи по заведената застрахователна претенция. Към онзи момент обаче, ищцата не разполагала с материалите по образуваното досъдебно производство и за нея е било обективно невъзможно да ги представи на застрахователя. С писмо изх. №3469/08.09.2020 г. ответното дружество уведомило ищцата, че отказва изплащането на обезщетение поради липса на противоправно поведение на застрахования водач. Въпреки това, на 16.09.2020 г. по посочената в застрахователната претенция банкова сметка *** в размер на 10 266.80 лв.. С писмо изх. №3706/21.09.2020 г. ищцата е уведомена, че застрахователят е взел решение да изплати по заведената щета сумата в размер на 10 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и сумата в размер на 266.80 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди /последните не са относими към настоящото производство, тъй като приложените към исковата молба разходни документи не са представяни пред застрахователя/.

Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати, следните суми:

- 45 000 лв., представляващи останала част от целия иск от 55000 лв. /петдесет и пет хиляди лева/, от които в хода на преговорите ответникът е заплатил 10000 лв. /десет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от нанесените травми.

- 1366.10 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването в следствие на нанесените травми.

Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 08.09.2020 г. датата на която ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение по заведената на 08.06.2020 г. застрахователна претенция но чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото. На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка.

 

***говор на исковата молба, с който взема становище по предявените искове.

Ответникът счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е заплатена държавна такса по всеки от двата иска.

Оспорва искането на ищцата да бъде освободена от заплащане на държавна такса.

Заявява, че на 16.09.2020 г. са заплатили в полза на ищцата сумата в размер на 10 266, 80 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 266, 80 лева по щета № 0801-002578/2020 - 01/02 във връзка с ПТП от 26.05.2020 г. Намира, че предвид заплатената в полза на ищцата сума, същата е разполагала с възможност да внесе дължимата държавна такса за образуване на исковото производство. Посочва, че от приложения по делото болничен лист от 24.06.2020 г. е видно, че ищцата работи, като отделно от това от исковата молба се установява, че същата не е самотна майка, а за издръжката на семейството се грижи и съпругът й. Посочва, че в случая децата не са малолетни или непълнолетни, а за лица в работоспособна възраст, поради което счита, че не е налице основание за освобождаване от заплащане на държавна такса.

Счита, че искът за неимуществени вреди е допустим, макар и неоснователен. Намира, че искът за имуществени вреди в размер на 1366, 10 лева е недопустим.  Твърди се, че в случая застрахователят не е сезиран по реда на чл.380 КЗ.Заявява, че действително са заплатили сумата в размер на 266, 80 лева за имуществени вреди, но посочва, че както и ищцата потвърждава в исковата молба в извънсъдебното производство по щета № 0801- 002578/2020 - 01/02, не е представила разходни документи, доказващи претендираните с настоящата искова молба медицински разходи. Предвид което по отношение на тези твърдени вреди ответникът не е бил запознат за тяхното настъпване, нито, че съществуват доказателства за тези разходи. Посочва, че разходите - 260 лева за фиксиращ ортопедичен продукт за фрактурата на II поясен прешлен, 10 лева - за административни услуги, 1080 лева за система за билатерална балонна кифопластика, както и 16,10 лева за медикаменти - Есципрам и Флуанксол не са посочени в предявената от ищцата извънсъдебна претенция с вх.№ 1830 от 08.06.2020 г., не са представени и доказателства за тези разходи, предвид което пред застрахователя не се е провело рекламационно производство за тези имуществени вреди. Ответникът счита, че в настоящия случай е налице хипотезата, обективирана в текста на законовата разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по З.ължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. В тази връзка са изложени подробни аргументи за недопустимост на  иска за имуществени вреди в размер на 1366, 10 лева.

Посочено е, че видно от доказателствата за претендираните имуществени вреди, а именно: фактура № ********** от 29.05.2020 г. и фискален бон от същата дата за сумата от 260 лева, фискален бон от 05.06.2020 г. за сумата от 10 лева, фактура № ********** от 05.06.2020 и фискален бон от същата дата за сумата от 1080 лева същите са издадени 29.05.2020 г. и 05.06.2020г., поради което към датата на претенцията - 08.06.2020 г. ищцата е разполагала с тези документи и е могла да ги представи. Още повече, че ищцата е могла да представи документите и на по-късен етап, преди завеждане на исковата молба, която е депозирана в съда на 01.10.2020 г., цели четири месеца след датата на издаване на разходните документи.

Оспорва изцяло претенциите на ищцата, както по основание, така и по размер, както и представените в исковата молба твърдения. Моли, да се отхвърли същите изцяло, като на основание чл.78 ГПК, моли да се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че исковете се намерят за основателни, то ответникът моли да се намали размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен.

Счита, че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните съображения:

Сочи, че В.П. П. не е нарушила императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинила процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба. С оглед на това, липсвал основният обективен елемент от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно - противоправно поведение. Счита, че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Опел Вектра”, с peг. ***.

Твърди, че в процесната ситуация, поведението на водача П. разкрива белезите на случайно деяние по см. на чл.15 НК, тъй като същият не е могъл да предвиди, че поради мократа настилка автомобилът ще загуби стабилност. Счита, че са налице всички предпоставки за изключване на вината на водача П. за настъпилото на 26.05.2020 г. ПТП, както и за последствията от него.

В условията на евентуалност твърди, че водачът Виктория П. не носи изключителната вина за настъпилите вреди вследствие на процесното ПТП. В този смисъл, прави изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице Н.Г.П.. Счита, че същата е нарушила императивните правни норми на ЗДвП и това й поведение се намира в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с настъпилите от процесното ПТП вредоносни последици, поради което и разкрива белезите на съпричиняване по смисъла на чл.51 ЗЗД. С оглед на това намира, че при определяне справедливия размер на дължимото от страна на ответното дружество застрахователно обезщетение, така описаното ищцово поведение, представляващо по своя характер съпричиняване на вредоносния резултат, следва да бъде отчетено и размерът на обезщетението да бъде съобразен с него.

Твърди, че описаните увреждания в исковата молба не са в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП. Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид, продължителност и характер, както оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито претендирания размер на обезщетение за тях.

Твърди, че исковата претенция е прекомерно завишена и не отговаря на критерия справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като се вземе предвид характера на травмите, които ищцата е получила, а именно телесни увреждания, които не са довели до опасност за живота и са били с кратък оздравителен период.

Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на „Опел Вектра”, с peг. ***.

Оспорва следните обстоятелства:

Вината на водача на лек автомобил марка „Опел Вектра”, с peг. *** В.П. П., с оглед наведените по-горе доводи.

Механизма на ПТП, като счита, че същият не отговаря на така описания в исковата молба и представения с нея Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Твърди, че при управление на процесния лек автомобил, водачът П. е контролирала непрекъснато МПС, като при избиране на скоростта си на движение, се е съобразила с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство и т.н. и в този смисъл не е извършила каквото и да било нарушение на ЗДвП.

Твърдените травматични увреждания. Изложени са съображения и е наведено твърдение, че ищцата е имала съпровождащи заболявания от преди процесното ПТП, които са довели до настъпване на твърдяните от нея вреди.

Оспорва твърденията на ищцата, че след инцидента тя е силно притеснена, неспокойна, потисната и напрегната.

Оспорва, че същата рязко е ограничила социалните си контакти. Твърди, че същото няма нищо общо с процесното ПТП, като житейската логика налага в подобни случаи лицето да търси подкрепа от близките и приятелите си с оглед по-бързото преодоляване на случилото си, отколкото неговата изолация. Оспорва ищцата да е имала проблеми със съня.

Твърди, че не са представени никакви доказателства за твърдените от ищцата търпени емоциални вреди.

Сочи се, че в настоящия случай не се касае за тежко ПТП, няма данни водачът или другия пасажер да е пострадал, нито за някакво сериозно засягане на автомобила. Отбелязва, че дори не е налице сблъсък с друго МПС или предмет, поради което ответникът твърди, че преживеният от ищцата стрес е отминал бързо и не съответства на изложените в исковата молба твърдения.

Твърди, че изписаните от психиатъра медикаменти не касаят процесното ПТП. Сочи, че видно от приложената по делото рецепта е издадена близо три месеца след настъпване на процесното ПТП, като тези лекарства са изписани във връзка с друго преживяване на ищцата, други лични причини, а на ПТП- то.

Намира, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 45000 лв. е необосновано завишено, като посочва, че в нейна полза е заплатена сумата в размер на 10 000 лева преди образуване на настоящото производство, което обстоятелство се признава в исковата молба. Според ответника, с оглед извършеното извънсъдебно плащане и като се съобрази цената на предявения иск от 45 000 лева, обшият размер на претендираното ищцата обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП възлиза на 55 000 лева.

Намира ищцовата претенция за изцяло неоснователна. При условията на евентуалност и в случай, че съдебният състав я намери за такава, твърди, че уважаването й в пълния претендиран размер единствено би нарушило принципа за справедливост на обезщетението, обективиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице Н.Г.П.. Счита, че с поведението си същата е нарушила З.ължителните правила за поведение, инкорпорирани в разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, като допуснатото нарушение на цитираната разпоредба се намира в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.  Посочва, че настъпилите вредоносни последици в правната сфера на ищцата се явяват пряк и непосредствен резултат от непоставянето на обезопасителен колан, с какъвто конкретното МПС е било оборудвано.

Счита, че е налице съпричиняване, тъй като ищцата не е провела правилно и пълно лечение, както и не е изпълнявала правилно предписания от лекарите действия за възстановяване. Не е правила контролни прегледи, както и рехабилитация.

По отношение на претенцията за имуществени вреди:

Намира, че не е налице причинно - следствена връзка между процесното ПТП и сумата от 260 лева за фиксиращ ортопедичен продукт за фрактурата на II поясен прешлен и 1080 лева за система за билатерална балонна кифопластика, представляваща по думите на ищцата сторени разходи във връзка с лечението й. Посочено е, че към онзи момент ищцата е била здравно осигурена, като тези разходи следва да бъдат заплатени от НЗОК. Оспорва необходимостта от извършването на тези разходи.

Моли, да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, а в случай, че се намери за основателен, то моли да не се уважава в пълния му претендиран размер, като се съобрази размера на обезщетението с направените възражения за прекомерност на същото и наличието на съпричиняване при настъпването на ПТП.

 

Ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която прави пояснения и възражения.

Взема становище по възражението на ответното дружество за нередовност на исковата молба, като излага подробни съображения за неоснователност на същото.

По отношение на възражението за неоснователност на предявените искове поради неизяснения механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие и липсата на вина на водача В.П. П., счита същото за неоснователно. Намира, че нарушението на ЗДвП, извършено от водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДКН *** е безспорно установено, предвид което са налице всички предпоставки и елементи от фактическия състав на ангажиране отговорността на застрахователя. Счита, че са налице: валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на автомобила, застрахователно събитие, противоправно поведение от страна на водача П., настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение, както и вина на водача.

Оспорва твърдението на ответника, че причина за настъпилото ПТП са лошите метеорологични условия и мократа пътна настилка, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 15 от НК. Сочи, че по делото има представен Констативен протокол за ПТП и план-схема към него, както и Протокол за оглед на местопроизшествие. Посочени са участниците в процесното ПТП, като е отразен и номерът на образуваното досъдебно производство. Описано е, че произшествието е настъпило при ясно време в светлата част на деня. Именно с оглед изясняване поведението на участниците и предвид обстоятелството, че отговорността на застрахователя е гаранционно-обезпечителна и е функция от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД, е посочено, че с исковата молба са направени доказателствени искания за назначаване на съдебноавтотехническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси, и за приобщаване на досъдебното производство към настоящото такова. В тази връзка, ищцата счита, че изводите на ответника за липса на основание за ангажиране на отговорността му и за липса на вина на водача Виктория П. са недоказани и неоснователни на този етап от процеса.

Относно възражението на ответното дружество за прекомерност на размера на предявения иск за неимуществени вреди, счита същото за неоснователно. Сочи, че преценката относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер следва да се направи след анализ на всички факти и обстоятелства, които имат значение по делото. Заявено е, че са направени с исковата молба доказателствени искания в тази посока - събиране на гласни доказателствени средства и назначаване на експертизи и е посочена съдебна практика.

Изложено е, че след настъпване на процесното ПТП Н.П. е претърпяла интензивни болки и страдания в следствие на получените травми, като е посочено, че към исковата молба е приложена подробна медицинска документация, описваща здравословното състояние на ищцата, както и Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №227/2020 г. по ДП №141/2020 г. по описа на ОДМВР С.З., от които става ясно, че в следствие на ПТП ищцата е получила компресионно счупване на тялото на лумбален прешлен L2. От посочената експертиза ставало ясно, че уврежданията са причинени от действието на твърди, тъпи предмети и е възможно да са получени при ПТП. В последствие пострадалата е обездвижена е чрез торако-лумбален корсет. Претърпяла е оперативна интервенция - Кифопластика. Изпитвала е изключително силни болки в областта на кръста. Посоченият от ответника факт, че на пострадалата е оказано лечение, довело до стабилизиране на състоянието й, по никакъв начин не означавало, че претърпените от нея болки и страдания са с нисък интензитет. Отбелязано е, че възражението против твърдението, че ищцата е била обездвижена се опровергава от отразеното в епикризата от Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „***“. След изписване от клиниката на пострадалата е препоръчано носенето на торако-лумбален корсет за период от 6 месеца. Твърди се, че няма данни ищцата да не е спазвала даденото й предписание. Напротив, приложено към исковата молба е представена фактура №**********/29.05.2020 г. за закупен корсет. Счита, че това твърдение на ответника за забавяне на оздравителния процес е нелогично и е изложено единствено с цел обосноваване на по-нисък размер на обезщетение. Намира, че са недоказани изложените от ответника съображения  относно професията на ищцата и наличието на предишни заболявания, които могат да са причината за получените увреждания.

Отбелязано е, че не отговаря на истината и твърдението, че пострадалата не полага грижи за здравословното си състояние, тъй като не е посетила полагащите й се контролни прегледи. В тази връзка се сочи, че към допълнителната искова молба прилага Амбулаторен лист №2385/18.12.2020 г., издаден след посещение за консултация при специалист ортопед-травматолог. Посочено е, че пострадалата се оплаква от хронична болка в кръста и слабинната област в ляво, датираща от настъпване на процесното ПТП. При прегледа е установено наличие на болка параспинално в поясния отдел на гръбнака. Предписани са й медикаменти против болката, както и кинезитерапия за укрепване на параспиналната мускулатура. Тоест, към настоящия момент пострадалата все още търпи болки и страдания от получените травми.

Счита за недоказани и неоснователни твърденията относно липса на претърпяна от ищцата психотравма. Заявено е, че след толкова тежък инцидент неминуемо психичното здраве на пострадалата е тежко увредено и съществено променено спрямо времето преди инцидента. Счита, че пътнотранспортното произшествие несъмнено е стресогенно събитие, което води до личностова промяна. Нарушено е социалното, емоционалното и личностното функциониране на ищцата. Психическото й състояние се характеризира с емоционална лабилност, депресивност, тревожност и себеизолация, породени от болката и липсата на самостоятелност в следствие на получените травми. Всички тези обстоятелства са наложили посещение при психолог. След проведено изследване е установено, че Н.П. страда от разстройство в адаптацията, настъпило в следствие на процесното ПТП. Налице е понижено   личностово и социално функциониране, водещо до адапционни затруднения, което препятства пълноценното функциониране и справяне с предизвикателствата на ежедневието. Изложено е, че психическото й състояние се характеризира с емоционална лабилност, депресивност, тревожност, нарушения на съня. Сочи се, че именно в тази         връзка са предписаните медикаменти, приложими при лечение на депресивни състояния и страхови разстройства, описани в исковата молба.

Наведени са твърдения, че размерът на претендираното обезщетение е съобразен от една страна с принципа за справедливост с оглед действително претърпените болки и страдания от ищцата, а от друга страна - с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО, със социално-икономическите условия в страната, както и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Изложено е, че с петитума на исковата молба ясно са посочени получените от ищцата травми и е определен размер на обезщетение за тях съгласно практиката при компенсиране на вреди, произтекли от съответния вид телесно увреждане. Посочена е съдебна практика.

Счита за неоснователно възражението на ответника за недопустимост и неоснователност на иска за имуществени вреди поради непредставянето на приложените към исковата молба разходни документи пред застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх. №1830/08.06.2020 г. Н.Г.П. е предявила претенции за заплащане на обезщетение за имуществени вреди пред ответника в размер на 5000 лв. Представила е и всички налични у нея документи към онзи момент. В претенцията изрично е посочено, че в бъдеще предстои извършването на още разходи по възстановяване на здравословното й състояние.

Намира за неоснователни изложените съображения за неоснователност на иска за имуществени вреди поради липса на причинна връзка между извършването на разходите и настъпилото ПТП. Посочено е, че в следствие на настъпилото ПТП Н.П. е извършила и продължава да извършва редица разходи за своето лечение и възстановяване. Сочи, че към исковата молба са приложени доказателства - фактури и касови бележки за сторени разходи в размер на 1366.10 лв., от които: 260 лв., заплатени за фиксиращ ортопедичен продукт за фрактурата на II поясен прешлен по фактура №**********/29.05.2020 г.; 10 лв., заплатени за административни услуги - запис на образно изследване на CD по касов бон от 05.06.2020 г.; 1080 лв., заплатени за система за билатерална балонна кифопластика за извършената оперативна интервенция по фактура №**********/05.06.2020 г.; 16.10 лв. заплатени за медикаменти - Есципрам и Флуанксол - по касова бележка от 13.08.2020 г. Тоест, всички тези разходи са извършени за интервенции, административни услуги и медикаменти. Извън посочените в исковата молба, към настоящия момент ищцата е сторила разходи в размер на още 650 лв., за които представя разходни документи. Извършени са за психологично изследване и изготвяне на становище - 550 лв. по касова бележка №10/05.10.2020 г., както и за преглед при специалист ортопед-травматолог - 100 лв. по касов бон от 18.12.2020 г. Счита, че безспорно посочените разходи произтичат от настъпилото пътнотранспортно произшествие и произтеклите от него увреждания. Отбелязва, че ищцата няма З.ължение да провежда производство по доказване на претенциите си пред застраховател, а само да предяви същите. Счита, че доказването на вредите пред застраховател не е предпоставка за допустимост на иска пред съда.

Счита за изцяло неоснователно твърдението относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалата Н.П.. Сочи, че не са налице доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Намира, че изложените в отговора на исковата молба аргументи от ответника в тази посока се свеждат до предположението, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие пострадалата е била без поставен предпазен колан. Независимо, че по делото няма данни ищцата да е била без обезопасителен колан, отбелязва, че съдебната практика е категорична, че единствено обстоятелството, че пострадалото лице е било без предпазен колан не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Посочва, че в тези случаи намаляването на обезщетението за вреди на основание посочената правна норма е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан и е улеснил със свои действия или бездействия настъпването на неблагоприятните последици. Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП Н.П. категорично е била с поставен обезопасителен колан. Счита, че извън всякакво съмнение е, че основната техническа причина за настъпване на ПТП е виновното поведение на водача В.П. П., която след като не се съобразява с конкретните пътни условия, губи контрол над управлявания от нея автомобил, излиза от платното за движение и навлиза в крайпътна нива. Изложено е, че освен това, наличието на принос от пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната, която прави възражение за съпричиняване. Счита, че такова доказване не е направено от страна на ответника. Посочва З.ължителна практика на ВКС.

Счита, че не намира опора твърдението, че ищцата сама се е поставила в състояние да изпитва болки и страдания, тъй като не е провела правилно и пълно лечение, не е изпълнявала предписанията на лекарите и не е правила контролни прегледи. Сочи, че веднага след настъпване на ПТП на 26.05.2020 г. е хоспитализирана в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „***“ АД гр. С.З.. Направено е образно изследване със скенер и е установена получената компресионна фрактура в предната част на тялото на II поясен прешлен. Незабавно травматичната област е обездвижена чрез торако- лумбален корсет. Щом състоянието й се е влошило и болките са станали нетърпими е предприела необходимите стъпки, като е приета в МБАЛ „В.“ ЕООД в гр. С., където е извършена оперативна интервенция - Кифопластика. Сочи, че представеният с настоящата допълнителна искова молба амбулаторен лист опровергава твърденията за липса на контролни прегледи.

 

С молба от 23.12.2020 г., ищцата прави искане на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК да се допусне изменение на петитума на предявения иск за имуществени вреди чрез увеличаване на размера му, като същият бъде увеличен, както следва:

От 1366.10 лв. до 2016.10 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването на Н.П. в следствие на нанесените травми, представляващи сбор от обективно съединени искове.

Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 08.09.2020 г. - датата на която З. „Д.Ж.З.” АД е отказало изплащане на обезщетение по заведената на 08.06.2020 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.

 

Постъпил е по делото допълнителен отговор, в който ответникът заявява, че поддържа твърдението си, че процесното ПТП представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Сочи, че същото не е установено с влязъл в законна сила краен акт по образуваното наказателно производство, поради което е в доказателствена тежест на ищцовата страна да го докаже в настоящия процес. Също така, ответникът сочи, че с цел изясняване на механизма на процесното ПТП и обстоятелствата около настъпването му, са направени искания за разпит на свидетели и изготвяне на експертиза от вещо лице автоексперт.

Поддържа възражението си за принос от страна на ищцата поради липса на правилно поставен предпазен колан, както и поради неправилно проведено лечение. Сочи, че с оглед на доказателствената тежест по отношение на този факт, са ангажирани доказателствени искания.

Поддържа всички направени възражения по отношение на реалните претърпени вреди и завишения размер на иска по подробно изложените с отговора на искова молба доводи. В тази връзка, намира за неоснователно тълкуването на травмите от страна на процесуалния представител на ищцата въз основа на изготвената Съдебномедицинска експертиза по писмени данни по ДП № 141/2020 г. по описа на ОДМВР С.З.. На първо място сочи, че експертизата е изготвена за целите на друго производство и не следва да се допуска като годно доказателство в настоящия процес. На следващо място намира, че процесуалният представител на ищцата не притежава медицинска квалификация, за да се вземат предвид твърдените травми. Намира, че за установяване на същите, тяхната степен и причинно-следствена връзка с процесното ПТП, предстои да бъде изготвена и изслушана СМЕ в хода на настоящото производство.

Поддържа възражението и по отношение на нанесените емоционални и психически травми. Счита, че ищцата е посетила психолог след завеждане на исковата молба единствено с оглед на висящото производство и присъждане на по-високо обезщетение. Отбелязва, че същото установява единствено емоционален дискомфорт, който не се различава от обичайния при подобен род преживявания. Счита, че не следва да се приема заключението му за разстройство в адаптацията, защото както е посочено, същото е класифицирано по МКБ, а изготвилото го лице не е лекар - психиатър, който да може да поставя диагнози и предписва лечения, а психолог.

Поддържа възражението за неспазена процедура по отношение на претендираните имуществени вреди. Посочва, че законът е категоричен и предвижда рекламационно производство, тъй като в противен случай би се стигнало до там в хода на едно производство ищец да представя и претендира до безкрай всеки направен разход. Счита и по същество същите за неоснователни, тъй като разход от 550 лв. са психологично изследване и становище е не само ненужен и неЗ.ължителен, но и неоправдано скъп, поради което не счита, че застрахователят следва да носи тежестта за направата му. Заявява, че недоумение буди и искането на ищеца за присъждане на лихви от 08.06.2020г. за разходи, направени месеци по-късно - 13.08.2020, 05.10.2020 и 18.12.2020г.

Възразява по допустимостта на направеното увеличение на иска, като счита,  че същото е въз основа на нововъзникнали и новопредставени разходи. Счита, че за същите не е спазена процедурата по чл. 380 от КЗ, като това прави иска недопустим. Също така, ответникът намира, че същите не са представени при предявяване на настоящия иск, като претендирането им в по-късен момент е процесуално недопустимо - изменя се предмета на иска, като се добавя нов предмет.

 

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

Видно от образуваното ДП № 1228 ЗМ - 141/2020 г. по описа на ОД на МВР С.З., пр.пр. №3671/2018г. по описа на РП - С.З. се установява, че в хода на разследването ищцата заявила, че желае образуваното спрямо виновната водачка наказателно производство да бъде прекратено, тъй като е майка на водачката Маргарита Даскалова и няма претенции към нея.

 

С Постановление от 08.01.2019г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по ДП №1228-зм-155/15.08.2018г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З., пр.пр. №3671/2018г. по описа на РП - С.З. на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.5, т.1 от НПК, вр. с чл.343, ал.2, вр. с ал.1, б. „б“, вр. с чл.342, ал.1 и чл.348б от НК. Предвид горното, на водачката Маргарита Даскалова е издадено Наказателно постановление №19-1228-000101 от29.01.2019г„ издадено от Началник Сектор към ОД на МВР - С.З., Сектор „Пътна полиция“ - С.З..

 

Между страните не се спори, че е налице застрахователна полица BG/30/119002006562 със срок на валидност от 00:00 ч. на 21.07.2019г. до 23:59 ч. на 20.07.2020 г.,за процесното МПС, сключена с ответника.

 

На 16.09.2020 г. ответникът е заплатил на ищцата сумата в размер на 10 266,80 лева, съставляваща: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 266,80 лева по щета № 0801- 002578/2020 - 01/02 във връзка с ПТП от 26.05.2020 г.

 

От заключението на съдебно автотехническа експертиза се установява, че На 26.05.2020 г, около 15:10 часа, в светлата част на денонощието, при ясно време, мокра асфалтова настилка, по път 5031 от запад на изток се е движел лек автомобил „Опел Вектра“ с ***, собственост на П.Д.П., управляван от В.П. П.. След преминаване през с. В., община О. и прав участък от пътя, около км 4+700 автомобила преминава през ляв спрямо посоката си на движение завой, при движение със скорост около 94 км/ч и опасна зона за спиране около 123 м. Критичната скорост за преодоляване на завоя е била около 110 км/ч. Водачката на автомобила подбира траектория на движение в завоя с радиус на кривина несъответстващ на така изчислената и скорост на движение. Настъпва загуба на странична устойчивост на автомобила и от там до загуба на управление за водачката му. Лекия автомобил напуща платното за движение откъм дясната му страна, преминава през банкета, където отлага следи от странично приплъзване и се установява на колелата си в крайпътната нива. Технически причини за настъпване на ПТП Избор на траектория за движение от водачката на автомобила при движение в завоя несъответстваща на така изчислената и скорост на движение. Лекия автомобил напуща платното за движение откъм дясната му страна на около 13,5 м преди (западно от) ориентира. По делото няма данни за реализиране на удар между лекия автомобил, друго МПС, или неподвижна преграда. Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на загуба на управление от водачката е около 94 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с така изчислената му скорост на движение е около 94 км/ч. Водачката на автомобила има техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП като при движението си в завоя поддържа такава траектория на движение и съответно радиус на кривина, при която да се гарантира безопасното преодоляване на завоя при движение с така изчислената си скорост на движение. По делото има данни за двупосочно платно за движение, с по една лента за движение за всяка от посоките, разделени помежду си с разделителна осева линия. По делото няма данни за наличие на вертикална маркировка. Лекият автомобил Опел е бил оборудван фабрично с триточкови колани за всички места в автомобила. Монтираните колани са инерционен тип и сработват при достигане на инерционна центробежна сила в механизма на колана, зависеща от ускорението на придвижване на тялото спрямо седалката. По делото липсват данни за отсъствие на поставен обезопасителен колан от ищцата по време на настъпване на ПТП От техническа гледна точка получените травматични увреждания на ищцата - „Компресионно счупване на тялото на II поясен прешлен“ отговарят за механизъм на ПТП с поставен предпазен колан. Направлението на силите за такъв тип травма са вертикални, кореспондиращи с преминаване на лекия автомобил през терен с денивелация, данни за която в протокола за оглед има - 1,5 м под платното за движение (под нивото на асфалтовата настилка). Пострадалата по делото е била с поставен обезопасителен колан. Движението на тялото е било ограничено от колана в зоната на полагащата му се седалка. От техническа гледна точка липсват травматични увреждания, които да са в причинна връзка с движението на тялото на пострадалата в купето на автомобила и контакт с вътрешното оборудване и елементи. Платното за движение е било двупосочно, с по една лента за движение за всяка от посоките, разделени помежду си с разделителна осева линия. Времето е било ясно, слънчево, асфалтовата настилка е била влажна. Няма данни за наличие на наклон в надлъжно и напречно направление, както и за участъци с вдлъбнатини и зони, в които би могло да се събира вода. По делото няма данни за извършени ремонти в участъка на пътя в зоната на ПТП. По делото няма данни за табела в района на ПТП, която да указва на водачите опасност от събрана вода на пътната настилка По делото няма данни за насъбрана вода на платното за движение по време на настъпване на ПТП. По делото няма данни за насъбрана вода на платното за движение по време на настъпване на ПТП.По делото няма данни за насъбрана вода на платното за движение по време на настъпване на ПТП. По делото няма данни за насъбрана вода на платното за движение по време на настъпване на ПТП. Единствен участник в ПТП е лек автомобил „Опел Вектра“ с ***, собственост на П.Д.П., управляван от В.П. П.. Критичната ситуация за водачката на автомобила настъпва към момента на загуба на напречна устойчивост, а от там и на управление над автомобила. По делото няма данни за насъбрана вода на платното за движение по време на настъпване на ПТП. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че причината за настъпилото ПТП не е аквапланинг, тъй като за да се получи това явление е необходимо както значително, продължително, голямо количество вода, така и необходима дълбочина, като автомобила с всичките си колела да попадне в това количество вода. Никъде по делото няма данни за наличие на локви върху платното за движение.Тогава е технически възможно появата на това явление, придружено с образуване на така наречения „воден клин“ и пълна загуба на управление.

 

             От заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че: Лицето Н.Г.П. при настъпило ПТП на 26.05.2020 г. е получила: Контузия на тялото. Компресионно счупване на втори поясен прешлен. Тези травматични увреждания напълно отговарят да са получени по начин и време при възникнало ПТП на 26.05.2020 г., като механизма на получаване е в резултат на действието на твърди тъпи предмети по индиректния механизъм, а именно сила на въздействие насочена от седалището в посока към горната част на тялото и главата по хода на гръбначния стълб при създадените инерционни сили. Получените травматични увреждания при Н.П. са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Периода на интензивни болки и страдания е бил в рамките на един месец. Нормалния възстановителен период при компресионно счупване на Н-ри поясен прешлен е в рамките на 10 - 12 месеца. Като благоприятстващо в конкретния случай е било извършената високоспециализирана хирургична интервенция за възстановяване топиката на прешлена, чрез кифопластика /хирургична процедура за лечение на счупванията на прешлени и избягване на компресия на гръбначно мозъчния канал/. Пострадалата Н.П., ще изпитва дискомфорт и болки в областта на поясният отдел на гръбначния стълб при натоварване на тялото и при промяна на атмосферните условия за дълъг период от време. Установената травма е провокирала болки и ограничени движения в областта на гърба и кръста в рамките на оздравителния период. Ищцата е провеждала болнично лечение включително и извършването на високо-специализирана хирургична интервенция, която благоприятсва по-бързото възстановяване от травматичното увреждане в областта на гръбначния стълб. Няма данни за провеждана рехабилитация след получените травми от страна на Н.Г.П., като това не е било необходимо след като е направена хирургичната интервенция за стабилизация на счупването чрез балонна кифопластика. Няма данни лицето Н.П. да е страдала от придружаващи заболавания, които да са оказали влияние при получените от ПТП-то травматични увреждания. Полученото травматично увреждане в областта на поясният отдел на гръбначния стълб отговаря да е получено при настъпило ПТП от травма вътре в автомобила от пътник с поставен колан. В противен случай, без поставен колан ищцата би получила и други травматични увреждания в областта на главата, лицето и горните крайници. Извършените и удостоверени чрез финансови документи разходи за ортопедични продукти, интервенции, административни услуги, медикаменти и консумативи са във връзка с получените травматични увреждания след настъпилото ПТП на 26.05.2020 г. Не са били налице последствия след запълването с акрилен костен цимент на счупването на Н-ри поясен прешлен. При наличието на подобно травматично увреждане се предприема консервативно лечение, след което възстановяването и последствията от него са продължителни и в много случаи не с голям ефект. С напредването на технологиите в медицината, кифопластиката и вертеблопластиката са едни от най-добрите иновативни методи за лечение при такива увреждания. Необходимо е спазване на добър двигателен режим с намаляне до мимимум натоварването на горните крайници и торса, за съхранение на извършената интервенция. Възстановяването от такова травматично увреждане е продължителен и дълг процес, като неминуемо лицето ще изпитва болки в поясният отдел. В съдебно заседание уточнява, че ищцата ще изпитва болки и дискомфорт при определени климатични условия, при натоварване в горната част на тялото до края на живота си.

 

По делото са представени и приети като доказателство: фактура № **********/29.05.2020 г., представляваща извършени разходи за фиксиращ ортопедичен продукт за фрактурата на II поясен прешлен, касов бон от 05.06.2020 г., представляваща извършени разходи за заплащане на административни услуги - запис на образно изследване на CD, фактура№ **********/05.06.2020 г., представляваща извършени разходи за система за билатерална балонна кифопластика за извършената оперативна интервенция, касова бележка от 13.08.2020 г. представляваща извършени разходи за медикаменти - Есципрам и Флуанксол, касова бележка №10/05.10.2020 г., представляваща извършени разходи за психологично изследване и изготвяне на становище, касов бон от 18.12.2020 г., представляваща заплатени такси за преглед при ортопед-травматолог от които се установява, че пострадалата е заплатила съответно сумите по тях за извършените медицински преглед във връзка с процесното ПТП.

 

От събраните по делото гласни доказателства: относно механизма на ПТП е разпитана свидетелката В.П. П., дъщеря на ищцата, която установява, че на 26 или 27 май 2020 г. пътувала с майка й и сестра й от гр. С.З. към селото им – с. Обручище. В колата сестра й стояла на предната седалка и майка им отЗ.. Всички били с предпазни колани. Свидетелката установява, че тя е шофирала колата - Опел Вектра собственост на баща й. По пътя в село В. на един завой изгубила управление над автомобила. Движила се със скорост над ограничението. Настилката била влажна, защото леко росяло. Излетели в нивата и спрели на четирите гуми. След като спрели в нивата свидетелката излязла от колата, сестра й също и чули, че майка им вика, че я боли и охка. Опитали се да й помогнат, но тя казала, че много я боли и не може да мърда. Извикали линейката, извадили я от колата и я вкарали в болницата. Твърди, че е изцяло е нейна вината за ПТП. Разсеяла се, не видяла, че наближава завой и влязла в него по -рязко. Твърди, че факта за това, че изгубила управление не се дължи на това, че е имало вода на пътя. Шофьор е от четири, пет години и шофира активно. Свидетелства, че към момента на катастрофата майка й работи в охранителна фирма „Кремък“ като диспечер и стои на стол пред компютър.

 

Относно преживените от ищцата болки и страдания вследствие ПТП са разпитани свидетелите П.Д.П., съпруг на ищцата и свидетелката М.В.И..

 

Свидетелят П.Д.П., съпруг на ищцата, сочи, че на 26.05.2020 г. бил на работа и дъщеря му се обадила по телефона, че са катастрофирали по пътя, след село В.. Тръгнали да се прибират към село двете му дъщери и съпругата му. Сочи, че ищцата първоначално била в Г. болница в Бърза помощ. Казали, че има  счупен прешлен, но трябва да я закарат в С.З.. Докарали я в С.З. с линейка от Г.. Приели я в неврохирургия. Потвърдили, че има счупване на втори прешлен на гръбначния стълб. Лежала четири дена в болницата, след което я изписали. В болницата не можела да се движи, била легнала и не можела да се изправя. До тоалетна ходела с подлога и памперс. Била с катетър. Слагали ли й обезболяващи. Сама трудно се хранела. Изписали и колан, който да придържа гръбначния стълб изправен. Прибрали се вкъщи, като през цялото време свидетелят се грижел за нея. Посъветвали ги да направят операция в С., за се да циментира прешлена. Запазил час, и отишли в С.. Твърди, че по стълбите я носил на ръце до колата. Тя не искала да се вози в кола, защото била стресирана. Психически не била добре и все още не е добре. Операцията минала добре. Прибрали се в С.З. пак с носене на ръце. Установява, че колана го носила шест месеца по препоръка на докторите, като през цялото време имала болки. Болките намалели малко, но се налагало много да я пазят. Все още пие антидепресанти. Сочи, че към момента не е възстановена напълно. Не може да вдига тежки неща и да стои продължително време права. Върнала се на работа. Работата й е свързана със стоене на стол. Наблюдава компютри, телевизори, във фирмата, където работи. Катастрофата я променила. Преди била жизнена, радостна, весела. Сега не е така. Постоянно се притеснява да не й стане нещо. Не иска да се качва в кола. Не иска да се събира с хора.

Свидетелката М.В.И., твърди, че с Н. са приятелки от 1998 г. покрай децата им. Сочи, че преди ПТП била много слънчев и лъчезарен човек. След катастрофата, която станала на 26.05.2020 г. ходила до болницата да я видя. Била неподвижна, доста стресирана, непрекъснато плачела. Доста време носела колан. От тогава не е същата. Не иска да се събира с хора, не иска да излиза, нищо не иска да прави. След катастрофата отказала да се вози на кола. Ходи по психиатри и пие антидепресанти. В С.З. в болницата била около седмица. След това в С. й направили операция. Възстановяването било около два, три месеца. Свидетелства, че болката продължава и до днес. Твърди, че работи в някаква фирма, наблюдава камери, не извършва физическа дейност.

 

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели установяващи претърпените от ищцата болки и страдания. Свидетелите и ищцата са приятели и най – близки роднини, познават я отдавна и са били в непрекъснати контакти с нея, така че показанията им могат да установят физическото и психическо състояние на ищцата след катастрофата, претърпените от нея болки и страдания, причинени от процесното ПТП, които показания се подкрепят и от заключението на СМЕ.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

 

В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 26.02.2020 г., по силата на което ответникът по делото е поел З.ължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.

 

При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него иск с правно основание  чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.

Безспорен между страните е факта, че на 16.09.2020 г. ответникът е заплатил на ищцата сумата в размер на 10 266,80 лева, съставляваща: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 266,80 лева по щета № 0801- 002578/2020 - 01/02 във връзка с ПТП от 26.05.2020 г., с който размер, с което обезщетение ищцата не е съгласна. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.

 

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

 

При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена присъда, която да е З.ължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

 

От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП: На 26.05.2020 г, около 15:10 часа, в светлата част на денонощието, при ясно време, мокра асфалтова настилка, по път 5031 от запад на изток се е движел лек автомобил „Опел Вектра“ с ***, собственост на П.Д.П., управляван от В.П. П.. След преминаване през с. В., община О. и прав участък от пътя, около км 4+700 автомобила преминава през ляв спрямо посоката си на движение завой, при движение със скорост около 94 км/ч и опасна зона за спиране около 123 м. Критичната скорост за преодоляване на завоя е била около 110 км/ч. Водачката на автомобила подбира траектория на движение в завоя с радиус на кривина несъответстващ на така изчислената и скорост на движение. Настъпва загуба на странична устойчивост на автомобила и от там до загуба на управление за водачката му. Лекия автомобил напуща платното за движение откъм дясната му страна, преминава през банкета, където отлага следи от странично приплъзване и се установява на колелата си в крайпътната нива.

 

От представените по делото доказателства и заключението на съдебната автотехническа експертиза може да се направи извод, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът П., която е управлявала МПС с превишена скорост /94 км.ч./, поради което е изгубила контрол върху МПС при навлизане в завоя, с което виновно е нарушила чл.20, ал.1 от ЗДвП. За водачката на лекия автомобил е имала техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП като при движението си в завоя поддържа такава траектория на движение и съответно радиус на кривина, при която да се гарантира безопасното преодоляване на завоя при движение с така изчислената си скорост на движение.

 

Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищцата вреди, тъй като видно от заключението на СМЕ е установено, че уврежданията на ищцата напълно отговарят да са получени по начин и време при възникнало ПТП на 26.05.2020 г., като механизма на получаване е в резултат на действието на твърди тъпи предмети по индиректния механизъм, а именно сила на въздействие насочена от седалището в посока към горната част на тялото и главата по хода на гръбначния стълб при създадените инерционни сили. Получените травматични увреждания при Н.П. са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.

 

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

 

Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.

 

От изслушаната по делото съдебно – медицинската експертиза се установява, че ищцата е получила: Контузия на тялото. Компресионно счупване на втори поясен прешлен. Нормалния възстановителен период при компресионно счупване на II-ри поясен прешлен е в рамките на 10 - 12 месеца.

 

            В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав съобрази, че на ищцата е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втори поясен прешлен, причинило трайно затрудняване на движението на снагата, като възстановяването е било за един сравнително дълъг период от около година. Контузията е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Това се установява както от СМЕ, така и от свидетелските показания, съгласно които периодът на възстановяване приблизително съвпада. Към настоящия момент съгласно показанията на свидетелите, ищцата все още изпитва болки и страда от ограничения от физиологично естество в личния си и професионален живот. Не е без значение извода на вещото лице по СМЕ, който в съдебно заседание уточни, че ищцата ще изпитва болки и дискомфорт при определени климатични условия, при натоварване в горната част на тялото до края на живота си.

          

           При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното й състояние. От показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, тъй като се подкрепят от останалите писмени доказателства, се установи, че процесното ПТП се е отразило негативно върху психичното състояние на ищцата. След катастрофата ищцата не иска да се събира с хора, отказва да се вози на кола и пие антидепресанти във връзка с преживения от ПТП емоционален стрес.

 

Съдът, като отчете вида и характера на вредите,  интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта на пострадалата, намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 55 000 лв.. След приспадане на  изплатената от застрахователя суми в размер на 10 000 лв. дължимото обезщетение за ищцата е в пълния претендиран размер от 45 000 лв..

По иска за имуществени вреди, съдът намира същия за основателен доказан, тъй като представените медицински документи са именно във връзка с лечението на ищцата вследствие претръпнете от нея вреди от процесното ПТП. Вещото лице по назначената СМЕ заключава, че извършените и удостоверени чрез финансови документи разходи за ортопедични продукти, интервенции, административни услуги, медикаменти и консумативи са във връзка с получените травматични увреждания след настъпилото ПТП на 26.05.2020 г.. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2016.10 лв.,  представляваща обезщетение на имуществени вреди.

 

Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното възражение от проц. представител на ответника, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като е пътувала без предпазен колан. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

 

В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв начин. Вещите лица по съдебно автотехническата и съдебномедицинската експертизи сочат, че ищцата е била с поставен предпазен колан. Вещото лице по назначената СМЕ сочи, че полученото травматично увреждане в областта на поясният отдел на гръбначния стълб отговаря да е получено при настъпило ПТП от травма вътре в автомобила от пътник с поставен колан. В противен случай, без поставен колан ищцата би получила и други травматични увреждания в областта на главата, лицето и горните крайници.  Следователно съдът приема, че ищцата по никакъв начин не е допринесла за увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. 

 

По отношение на другото възражение, че пострадалата била допринесла за забавянето на оздравителния си процес, тъй не спазила лекарските препоръки съдът намира, че в процеса на възстановяване от получените вследствие на инцидента травматични увреждания пострадалата е спазвала и всички лекарски препоръки. Носела е дълго време колан – повече от шест месеца, именно по препоръка на докторите. В случая следва да се отбележи, че ищцата е направила дори повече - извършената високоспециализирана хирургична интервенция за възстановяване топиката на прешлена. Освен това вещото лице по СМЕ сочи, че няма данни лицето Н.П. да е страдала от придружаващи заболявания, които да са оказали влияние при получените от ПТП-то травматични увреждания.

 

Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата от която дружеството е отказало заплащането на обезщетение 08.09.2020 г., която лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от тази дата, до окончателното плащане на присъденото обезщетение.

 

По разноските:

Ищцата е освободена от държавни такси и разноски, като с исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от З.в. Размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 и 4, при този изход на делото е 2701,34 лв., с начислен ДДС, като това възнаграждение следва да се присъди в полза на „К. и С. - адвокатско дружество“, представлявано от управителя адвокат П.Х.К. ***.

 

Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът да заплати в полза на държавата, чрез ОС С.З. държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 1880,64 лв. и сумата 650 лв., възнаграждение за вещи лица.

 

Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,

 

                                       Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на Н.Г.П., ЕГН: **********,***, чрез адв. П.К. сумата от 45 000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 26.05.2020 г., която сума представлява разлика между определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000 лева и заплатеното от застрахователя обезщетение от 10 000 лева /десет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА „З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на Н.Г.П., ЕГН: **********,***, чрез адв. П.К. сумата от 2016.10 лв.,  (две хиляди и шестнадесет лева и 10 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищцата разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от нея травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 26.05.2020 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.09.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на „К. и С. - адвокатско дружество“, представлявано от управителя адвокат П.Х.К. ***,34 лв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА с ДДС.

 

ОСЪЖДА З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати сумата от 1880,64 лв. /хиляда осемстотин и осемдесет лева и 64 ст./, представляваща държавна такса и сумата 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, възнаграждение за вещи лица, по сметка на ОС С.З..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, чрез ОС С.З. пред П.апелативен съд.

 

        

                                                                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………