№ 41590
гр. София, 20.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110101453 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че А.М. С. К. дължи на „Банка ДСК“ АД следните суми: сумата
от 9619.37 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 28.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 1294.71 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019г. до 05.02.2020г., сумата от
39.14 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 08.01.2019г. до 05.02.2020г.,
сумата от 1138.29 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.02.2020г. до
07.06.2021г., както и сумата от 120.00 лева, представляваща разходи при изискуем кредит,
за които парични притезания по ч. гр. дело № 33295/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че сключил с ответницата Договор за кредит за текущо потребление от
28.11.2017г., по силата на който й предоставил паричен заем в размер на 10 000.00 лева,
която сума същата следвало да върне на заемодателя на 120 месечни вноски, всяка от които
платима до първо число на месеца. Твърди, че в чл. 8 от договора за кредит била уговорена
дължимостта на възнаградителна лихва, като било предвидено, че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 8.05 % годишно
или 0.02 % на ден, формиран от стойността на 6- месечен SOFIBOR 0.268 %, който при
отрицателна стойност приема стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 7.782 % при изпълнение на условията по програма „ДСК Практика“, като в тази
клауза било предвидено, че лихвеният процент се променя с промяната на 6- месечния
SOFIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в общите условия. В чл. 18.1
от последните било предвидено, че при забава в изплащането на вноските за главница
потребителят дължи заплащане на неустойка за забава, възлизаща на 10 % от просрочената
част от главницата. А в приложение 3 към договора за кредит, представляващо тарифа за
таксите по кредити за текущо потребление, било предвидно, че при отнасяне на кредита
като предсрочно изискуем за уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост била
предвидена такса за разходи за изискуем кредит в размер на 120.00 лева за кредити в лева.
Поддържа, че поради допуснато от кредитополучателя неизпълнение на задълженията му да
заплаща уговорените погасителни вноски в периода от 01.01.2019г. до 01.02.2020г. и
съобразно предвиденото в чл. 18.2 от приложимите към договора общи условия банката
обявила вземанията си по договора за кредит за изцяло предсрочно изискуеми, изпращайки
до заемополучателя уведомление в този смисъл, връчено му от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 1
1
ГПК, като в условията на евентуалност поддържа, че длъжникът следва да се счита
уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост най- късно с получаване на препис от
исковата молба, в която се съдържа изявление в този смисъл. Поддържа, че след обявяване
на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита длъжникът му дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответницата оспорва предявените искове, поддържайки, че в случая не са
налице предпоставките за надлежно упражняване от кредитора на правото му едностранно
да измени процесното договорно правооотношение, като обяви вземанията си по него за
изцяло предсрочно изискуеми, считайки в тази връзка, че не е допуснала трайно
неизпълнение на задълженията си по договора, което да е основание да се приеме, че е в
невъзможност да изпълнява същите, както и че до нея не е достигнало изявлението на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията му договора, като
оспорва да са извършвани посещения от връчители на ЧСИ или на СРС на адреса й по
договора за кредит, на който ответницата и майка й пребивавали ежедневно. Независимо от
това излага подробни съображения, поради които счита клаузите от договора и общите
условия към него, регламентиращи дължимост на възнаградителна лихва и на неустойка за
забава, за неравноправни и поради това за нищожни. Поддържа, че клаузата за
възнаградителна лихва е неясна, доколкото не се установявал начинът на формиране на тази
лихва, както и предпоставките, условията за нейното изменение, които освен това не били
обективни, а зависели от волята на банката, а и не била предвидена възможност за
потребителя да се откаже от договора при едностранно увеличаване на дължимото
възнаграждение за ползване на кредита. Доколкото неустойката за забава се формирала въз
основа на уговрената възнаградителна лихва, уговорката за нейната дължимост също счита
за неравноправна като несъответна на принците за равнопоставеност на страните и за
добросъвестност. Оспорва като недължима и таксата за разходи при изискуем кредит,
поддържайки, че в случая не се касае за такса за допълнителни услуги по догвоора, а за още
едно обезщетение при допусната забава в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
ЗПК. По изложените съображения и доколкото коментираните клаузи не били
индивидуално уговорени, ответницата счита същите за неравноправни и поради това за
нищожни. Независимо от изложеното поддържа, че в случай че вземане за възнгардителна
лихва се приеме за принципно дължимо, такова следва да бъде присъдено до датата на
предсрочната изискуемост. В условията на евентуалсност спрямо така изложените доводи е
релевирано възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Претендират се
разноски.
По така предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 9,
ал. 1 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е да установи пълно и
главно следните обстоятелства с правно значение: 1/ наличие на валидно съглашение по
договор за банков кредит между ищеца и соченото за кредитополучател лице, по силата на
което на последното да е предоставена уговорената сума при посочените в исковата молба
условия, параметри и срокове за връщане, вкл. наличието на действителни уговорки за
дължимост на възнаградителна лихва, на неустойка за забава и на такса за разходи при
изискуем кредит в заявените размери; 2/ настъпила изискуемост на претендираните парични
притезания; 3/ допусната от задълженото по договора лице забава при изпълнение на
паричните му задължения; 4/ че оспорените от ответницата като неравноправни клаузи,
предвиждащи дължимост и изменение на уговорената възнаградителна лихва, дължимост на
неустойка за забава, както и на такса за разходи при изискуем кредит са индивидуално
договорени, за което понастоящем не се сочат доказателства.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е
заплатил паричните си задължения в срок, за което не сочи доказателства, но и не навежда
твърдения.
2
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на
документите, представени с исковата молба и с уточнението на същата от 06.12.2022г.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- счетоводна експертиза по
формулираните от ищеца в исковата молба и в молбата му от 06.12.2022г. задачи, както и по
следните фомрулирани от съда задачи:
1/ да се установи размерът на неплатената възнаградителна лихва по договора за
кредит, дължима за периода от 01.01.2019г. до 02.07.2019г., като се посочи и процентно
годишният й размер;
2/ да се установи дали годишният размер на възнаградителната лихва по договора е
определян и начисляван от банката в съответствие с действащите към съответния момент
уговорки между страните, като се посочи и начинът на формирането му.
На ответницата следва да бъде указано да уточни и конкретизира оспорването на
„истинността и съдържанието на представените по делото съобщения и документи с
исковата молба“.
Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 33295/2021г. по описа на СРС, 54
състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите,
представени от ищеца с исковата молба и с уточнението на същата от 06.12.2022г., като му
УКАЗВА, че в случай че заявява искане като писмени доказателства по делото да бъдат
приети представени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение документи, в т. ч. допълнителното споразумение от 23.10.2018г. към договора за
кредит, в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва да представи същите
по настоящото дело в заверени от него копия.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза по задачите,
формулирани от ищеца в исковата молба и в молбата му от 06.12.2022г., както и от съда в
мотивната част на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице Л.Б.Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на експерта в размер на 500.00 лева, вносим
от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
УКАЗВА на ответницата в срок до първото по делото открито съдебно заседание да
заяви изрично оспорва ли истинността на някой от представените с исковата молба
документи, като в случай че е така, да посочи конкретния документ, чиято истинност
оспорва, както и частта, в която го оспорва.
ПРИЛАГА за послужване към делото ч. гр. дело № 33295/2021г. по описа на СРС, 54
състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2024г. от
10:40 часа, за когато страните да бъдат призовани, а вещото лице- след представяне на
доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
3
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4