Решение по дело №5307/2019 на Районен съд - Бургас

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 236

 

гр.***, 21.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                     

          

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5307 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Р.П.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 19-0769-005049/18.10.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП на основание същата разпоредба на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Декларативно се твърди, че жалбоподателката не е допуснала процесното нарушение, както и че при съставяне и връчване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без същите да се индивидуализират по какъвто и да е начин. Иска се за отмяна на НП.

В открито съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от пълномощник – адв. Станко Кралев – БАК, който заявява, че поддържа жалбата. Допълва, че АНО не е доказал, че използваното техническо средство е одобрен тип. На второ място застъпва, че в обстоятелствената част на НП е налице противоречие, доколкото едновременно се сочат две нарушения – отказ за тестване с техническо средство и отказа химично изследване, което води до объркване и неяснота. Оспорва се годността на издадения талон за медицинско изследване, доколкото се констатира, че в него контролният орган не е зачертал съответното твърдение, поради което е неясно за какво е издаден талон за изследване – за употреба на алкохол и ли наркотици. Пледира за цялостна отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на жалбоподателката на 30.10.2019г., а жалбата е депозирана на 06.11.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 22.09.2019г., около 20.55 часа жалбоподателката управлявала лек автомобил „***А1” с рег. № *** в гр. ***, ж.к. „***“ до блок 62 в поска към бул. „***“. Била спряна за проверка от полицейски патрул при 02 РУ-***, в състава на който влизал и св. Т.Б. *** (в последствие посочен като свидетел-очевидец в акта). Първоначално жалбоподателката не могла да предостави документи за самоличност, като посочила, че ги е забравила и помолила да отиде до дома си (отсотящ на около стотина метра) и да ги вземе. Полицейските служители разрешили на Д. да вземе документите си, като тя се върнала за по-малко от пет минути, след което започнала и самата проверка. В нейния ход полицейските служители решили да тестват водача за употреба на алкохол и наркотици, поради което и поискали съдействие от колегата си от Сектор „ПП“ – св. Т.А.. Последният пристигнал на място и тествал водача за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. След това св. А. поканил жалбоподателката да бъде тествана с техническо средство „Дрегер  Друг Тест 5000“ за употреба на наркотични вещества, но тя категорично отказала. Актосъставителят издал на водача талон за медицинско изследване № 0065752, в който изрично посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-*** до 30 минути от издаване на талона, ако желае да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателката, което последната удостоверила с подписа си в долния десен ъгъл от документа.

За горните обстоятелства Т.А. съставил на водача АУАН с бл. № 332228, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, както и че е връчен талон за медицинско изследване с № 0065752 за явяване в МБАЛ-***. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители от 02 РУ-***, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателката подписала акта без възражения и получила препис от него, което било отразено с подписа й. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въпреки връчения талон за медицинско изследване Д. не се явила медицинското заведение (писмо л. 17).

Въз основа на АУАН на 18.10.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание същата разпоредба, наложил на Д. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателката не оспорва, че на процесната дата и място е управлявала лекия автомобил, че й е била извършена проверка, както и че е отказала да бъде тествана с техническо средство за употреба на наркотични вещества, но въпреки това счита, че производството е било опорочено и не следва да понася административнонаказателна отговорност за извършеното.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.***, която към дата 18.10.2019г. е бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество, съдът следва да посочи следното:

Разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в  чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на ЕДНО нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 973/2017 г. В този смисъл съдът не споделя доводите на жалбоподателката в противната насока. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е била поканена - жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че й е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване – не се е явила в МБАЛ-*** (видно и от приложеното от там писмо на л. 17) и съответно – не е дала проба за анализ. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.

Тук е мястото да се посочи, че няма никакво значение дали техническото средство „Дрегер  Друг Тест 5000“ е одобрен тип или не, доколкото жалбоподателката така или иначе е отказала да бъде тествана с него. Единствено в случай на положителна проба, тогава би имало значение дали средството е годно или не. В случая жалбоподателката е отказала пробата, поради което и техническата годност на средството е напълно ирелевантна.

Съдът не споделя и доводите, че талонът за изследване е опорочен. Напротив – в него са посочени всички съществени реквизити – дата и час на издаване, лицето на когото се издава, определения срок за явяване и заведението, в което лицето следва да се яви. Действително в горната част на талона липсва зачертаване на това дали пробата касае алкохол или наркотични вещества, но в съставения АУАН, подписан от жалбоподателката без каквито и да е възражения, където също е отразено издаването на талона, недвусмислено е посочено, че се касае за проба за наркотични вещества. Поради това и за настоящия състав не остава никакво съмнение, че Д. е била наясно с всички факти и обстоятелства и доброволно, осъзнато и целенасочено е отказала да бъде тествана с техническо средство и да даде проба за химическо изследване, именно за употреба на наркотични вещества.

С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката по посочената разпоредба на закона.

Наложеното наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателката е била санкционирана не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от приложена Справка за водач (л. 8-9), се установява, че процесното нарушение далеч не е първо такова на Д., а тъкмо напротив - до датата на нарушението тя е бил санкционирана с общо 6 влезли в сила НП и 2 фиша – т.е. нейната лична обществена опасност също е висока.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като наложеното й наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-005049/18.10.2019г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП на основание същата разпоредба на Р.П.Д. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. *** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

   ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.