Р Е Ш Е Н И Е
град София, 23.06.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …….…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №1634 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение №185805 от 06.08.2019г., постановено по гр.дело №14450/2018г. по описа на СРС, І Г.О.,
165-ти състав, е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че О.К.С. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 3252.41 лв., представляваша
начислена стойност на електроенергия по фактура №********** от 15.02.2018г. след извършена от ответника
едностранна корекция на сметката за ел.енергия въз основа на констативен
протокол за периода 13.11.2017г. - 10.02.2018г.. С решението е
осъден „Ч.Е.Б.” АД да заплати на О.К.С.
на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 130 лв., представляващи разноски в настоящото производство.
С определение №256096 от 25.10.2019г. по реда на чл.248 от ГПК е допълнено решение №185805/06.08.2019г. по гр. дело №14450/2018г. по описа на СРС, І
Г.О., 165-ти състав, в частта за разноските, като в
диспозитива на същото да се чете: ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ч.Е.Б.”
АД да заплати на О.К.С. сумата от 300 лв., направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - „Ч.Е.Б.”
АД, чрез юрисконсулт
К.П., с която се обжалва изцяло решение №185805
от 06.08.2019г., постановено по гр.дело №14450/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 165-ти състав, с което е уважен предявения отрицателен
установителен иск. Инвокирани са доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на
материалния закон. Навежда се оплакване, че изложените в писмения отговор
доводи и възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води до
необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че от
доказателствата по делото се установява, че е налице законово основание да се извърши
едностранна корекция на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за минал
период от време - 13.11.2017г. - 10.02.2018г. на основание
съставен констативен протокол №1018013 от 10.02.2018г.. Поддържа, че първоинстанционният съд не
е обсъдил Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/
от 2013г., на които „Ч.Е.Б.” АД основава правото да извърши процесната
едностранна корекция. Твърди се, че към датата на извършване на проверката –
10.02.2018г., независимо че част от разпоредбите на ПИКЕЕ са били отменени,
чл.48 – чл.51 от ПИККЕ са действащи норми и следва да бъдат прилагани. Поддържа
се, че на основание чл.48 от ПИККЕ, действаща правна норма към датата на
проверката, е била извършена процесната корекция на сметка, както и е
съобразена процедурата, предвидена в Общите условия на „Ч.Р.Б.”АД –
чл.22 и чл.58, с които ищецът като потребител на
ел.енергия е обвързан. Излагат се съображения, че отговорността по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ има обективен характер - достатъчно е да
се установи, че липсва измервателен уред, респ. че измервателният уред мери с
грешка извън допустимата или не мери количеството енергия, като е ирелевантно
кой го е манипулирал, тъй като оспореното вземане не представлява санкция за
потребителя, а нормативно регламентиран метод за намиране на баланс между
интересите на потребителите и тези на сигурността на доставките, както и че е
налице съществена разлика между правото на корекция, уредено в ПИКЕЕ от 2013г. и извършването му преди тази
дата. Счита, че приложимият в случая ЗЕ е специален по отношение на ЗЗД и дерогира общите правила на договорната
отговорност, както и че приетите в изпълнение на ЗЕ ПИКЕЕ регламентират специфичен вид
отговорност, която е обективна. Излага се още, че с изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/2012г. съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметките на клиент при доказано
неточно отчитане на потребена електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията
си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ да предвиди в
Общите си условия ред за уведомяване на клиента за извършване на корекция и
правила за измерване на количеството електрическа енергия. Поддържа се, че в случая
първоинстанционният съд неправилно приема, че „Ч.Е.Б.” АД не е изпълнил вменено по закон
задължение, регламентирано в чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да предвиди в Общите
условия ред и условия за уведомяване на клиентите в случай на корекция на
сметки. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява, че „Ч.Е.Б.” АД е изпълнил
посочените задължения, тъй като в чл.17, ал.1 и ал.2 от Общите условия се
съдържа ред за уведомяване на клиените, който в случая е спазен - ищецът е присъствал
на самата проверка, същият е положил подписа си на съставения констативен
протокол, както и е бил уведомен с писмо за извършената корекция на основание
съставения констативния протокол и издадена фактура. Допълнителни аргументи са
изложени в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и
постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции, като във
въззивната жалба се съдържа списък по чл.80 от ГПК. В молба от 07.04.2021г. е
направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от
въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Въззиваемата
страна - О.К.С., чрез адв.Д.Д., представя писмен отговор, в който изразява
становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Твърди се, че
към датата на извършване на процесната проверка са действащи само част от
нормите на ПИКЕЕ, а именно - чл.48, 49,
50, 51, поради което следва да се приеме, че липсват нормативни
правила, уреждащи извършването на корекционна процедура, поради което се налага
извода, че не е налице правно основание за корекция на сметката на
потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на
потребената от него електрическа енергия, който факт правилно е
отчетен от първоинстанционния съд. Поддържа се още, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е доказал, че в действащите
Общи условия е предвидено право на едностранна корекция, както и че в чл.17,
ал.2 от тях не се съдържа ред за уведомяване на клиента. Твърди се, че за да е налице
основание за ангажиране на отговорността на
потребителя на ел.енергия, следва да бъде доказано от страна на ответника
действие, осъществено от потребителя, което в случая не е сторено - ответникът
с допустимите в закона доказателствени средства не е установил извършване на
манипулация от страна на ищеца върху средствата за отчитане на ел.енергия. Излага
се, че обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на
едно лице независимо от поведението му, поради което нейното предвиждане е
правомощие на законодателя, а не на административен орган като ДКЕВР и е
недопустимо да се въвежда с подзаконов нормативен акт - ПИКЕЕ. Допълнителни
аргументи по съществото на спора са изложени в молба от 31.03.2021г.. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция. Прилага списък по чл.80 от ГПК.
Трето
лице – помагач - „Ч.Р.Б.”АД не депозира писмен отговор и не взема становище относно
подадената въззивна жалба.
Постъпила е частна жалба от ищеца - О.К.С., чрез
адв.Д.Д., срещу определение №256096 от
25.10.2019г.,
с което по реда на чл.248 от ГПК е допълнено решение
№185805/06.08.2019г. по гр. дело №14450/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 165-ти състав, в частта за разноските. Изложени са доводи, че неправилно
СРС е разгледал и уважил релевираното от ответника възражение за прекомерност
на претендирани от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 458 лв. е в минимален
размер, съгласно предвиденото в Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и незаконосъобразно СРС е намалил присъденият
размер на адвокатското възнаграждение под минимално допустимия такъв. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение в частта, в
която не е присъдено в пълен размер адвокатското възнаграждение и уважи изцяло
претенцията за присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение за
разликата над сумата от 300 лв. до уговореното и платено адвокатско
възнаграждение от 458 лв.. Претендира присъждане на разноски. Представя списък
по чл.80 от ГПК.
Ответникът по частната жалба - „Ч.Е.Б.” АД, чрез юрисконсулт К.П.,
депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на
подадената частна жалба. Твърди се, че присъденият в полза на ищеца размер на
адвокатско възнаграждение
от 300 лв. е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, така и с
извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното определение като
правилно и законосъобразно.
Трето лице – помагач - „Ч.Р.Б.”АД не депозира
писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.
Предявен е от О.К.С. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 3252.41 лв., представляваща стойност на допълнително начислена за периода от 13.11.2017г. - 10.02.2018г. електроенергия за обект, находящ се в град Самоков, ул.“********, съгласно извършена корекция по констативен протокол №1018013 от
10.02.2018г. и фактура №********** от 15.02.2018г..
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена
е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявения иск като е дал правилна
правна квалификация/.
За да постанови обжалваното решение, с
което е уважен предявеният отрицателен
установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява,
че между страните е налице валидно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия, но ответникът - „Ч.Е.Б.” АД не е изпълнил задължението си
по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да предвиди в Общите условия ред и условия за
уведомяване на клиентите си в случай на корекция на сметки, съответно няма
подзаконов нормативен акт, уреждащ реда и правилата за корекция на сметки.
Прието е още, че към датата на извършване
на проверката са
отменени разпоредбите в
ПИККЕ, които посочват случаите
и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия
от операторите на съответните мрежи, т.е. регламентират т. нар. "корекции на сметки на потребителите"
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради което е обоснован краен
извод, че ответникът не е доказал, че има
законово основание да извърши едностранна корекция като преизчисли
консумираната от ищеца ел.енергия за исковия период. Въз основа на горното СРС
е приел, че начислената сума за потребена за минал период електрическа енергия
в размер на 3252.41
лв., представляваща стойност
на допълнително начислена за периода от 13.11.2017г. - 10.02.2018г. електроенергия за обект, находящ се в град Самоков, ул.“********, съгласно извършена корекция по констативен протокол №1018013 от
10.02.2018г. и фактура №********** от 15.02.2018г., не се дължи от ищеца и е уважил предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Така изложените мотиви
на първоинстанционния
съд са в пълно противоречие на събраните по делото доказателства и не
съответстват на правилното тълкуване на материален закон и на трайно
установената съдебна практика.
Съдът следва да разгледа доводите
на жалбоподателя във връзка с незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение. Доводите в жалбата са изцяло основателни.
В конкретния случай от
ангажираните доказателства се установява, че страните са обвързани от
облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за обект, находящ се в град Самоков,
ул.“********. Във връзка с извършена проверка от ответника е установено
нерегламентирано въздействие и достъп до средството за търговско измерване и
промяна в схемата на свързване на същото, за което е съставен констативен протокол №1018013 от 10.02.2018г..
Спорен по
делото е въпроса дали е налице основание за ответника да извърши преизчисление
на количеството електрическа енергия за исковия период досежно процесния имот.
Настоящият
състав напълно споделя установената съдебна практика – решение №124/18.06.2019г.
по гр.дело №2991/2018г. по описа на ВКС, Г.К. ІІІ Г.О., постановено по реда на
чл.290 от ГПК, в което е прието, че е налице правно основание за корекция на
сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно
измерване на потребената от него ел.енергия след изменението на
Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012г. и при
действието само на чл.48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013г.. В
случая не е налице спор между страните, че между тях съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на договор за продажба /доставка/ на
електрическа енергия от ответника за обект, находящ се в град Самоков, ул.“********, при който се прилагат
общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената
на доставената стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че
когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да
липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване /решение №21 от 01.03.2017г. по
т.д. №50417/2016 г. на І Г.О. на ВКС/. В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от
Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г.. В тях се
съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката
на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо
виновно поведение на потребителя /в
този смисъл е решение №115 от 20.09.2017г. по т.д. №1156/2016 г. на ІІ Т.О. на
ВКС/. По тези аргументи се налага извода, че следва да се
приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действащи
към датата на проверката. Отмяната на останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /освен чл.48 до 51/ по никакъв начин не се
отразява на правото на ответното дружество да извърши процесната корекция на
сметката.
В разглеждания
случай при извършената проверка е установено нерегламентирано въздействие и
достъп, промяна в схемата на свързване на електромера. С оглед на това и на
основание чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ констативният протокол за
установяване намесата в измервателната система следва да се състави в след като
са уведомени органите на полицията, което императивно изискване е спазено, факт,
който се установява от показанията на разпитания по делото свидетел. По делото
се установи също така, че ищецът е присъствал на проверката, същият е подписал
съставения констативен протокол без възражения, както и с писмо е бил уведомен
че ще му бъде извършена корекция на сметката за консумирана ел.енергия.
Съставеният констативен протокол съставлява официален свидетелстващ документ,
чието авторство и вярност също не са оспорено по делото. С оглед изложеното
констатациите в протокола относно датата на проверката, приложимата към
извършване на проверката процедура, вида на манипулацията и реда за уведомяване
на потребителя за извършената корекция са верни и настоящият състав ги
възприема изцяло. За ответника е възникнало правото да извърши корекция на сметката
за електроенергия на ищеца. Предвид приетото пред СРС заключение на
съдебно-техническа експертиза, която следва да се кредитира като обективна и
компетентно изготвена, се установява, че начислената от ответника стойност на
електрическата енергия е в съответствие с чл.48 ПИКЕЕ и чл.49 ПИКЕЕ, при съобразяване на
действащите за периода на проверката цени, определени от ДКЕВР. Това налага
извода, че ответникът надлежно е упражнил законоустановеното му право
едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за исковия
период. Това обуславя неоснователност на предявения иск.
Крайните
изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което обжалваното решение, в т.ч.
и в частта за разноските, следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото
доказателства и да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По
разноските по производството:
При този
изход на спора, право на разноски има въззивника-ответник на основание чл.78, ал.3
вр. с ал.8 ГПК. Относно претендираното от въззивника юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции, настоящият състав счита, че следва да се определи на сумата от
150 лв. за СРС и от 100 лв., за възивната инстанция, които размери са съобразени
с фактическата и правна сложност на спора, така и с извършените от процесуалния
представител на въззивника процесуални действия и при съобразяване с нормата на
чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от 24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ.
Общо дължими разноски, направени пред двете инстанции, които следва да се
присъдят в полза на ответника, са както следва: 200 лв. за платен депозит за съдебно -техническа
експертиза пред СРС, както и 65.05 лв. платена държавна такса за въззивно
обжалване пред СГС, както и 250 лв., юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
По
подадената частна жалба съдът приема следното:
С оглед изхода на спора изцяло
незаконосъобразно се явява обжалваното определение №256096 от 25.10.2019г., с което по реда на чл.248 от ГПК е допълнено решение
№185805/06.08.2019г. по гр. дело №14450/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 165-ти състав, в частта за разноските, като са присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца направени разноски
за адвокатско възнаграждение. В случая доколкото предявеният иск се явява неоснователен
и недоказан ищецът няма право на разноски и такива не следва да му бъдат присъдени.
По горните аргументи обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено. Подадената от ищеца молба от
03.09.2019г., в която се прави искане за изменение на постановеното решение в
частта за разноските се явява неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
В производството по подадената
частна жалба не следва да се присъждат разноски в полза на ответника доколкото
няма заявена изрична претенция в този смисъл.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №185805 от 06.08.2019г.,
постановено по гр.дело №14450/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 165-ти състав, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от О.К.С., с ЕГН **********, с адрес: ***; срещу „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 3252.41 лв., представляваща стойност на допълнително
начислена за периода от 13.11.2017г. - 10.02.2018г.
електроенергия за
обект, находящ се в град Самоков, ул.“********, съгласно извършена корекция по констативен протокол №1018013 от
10.02.2018г. и фактура №********** от 15.02.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА О.К.С., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център; на правно основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК сумата от 515.05 лв.,
направени разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни
инстанции.
ОТМЕНЯ определение №256096 от
25.10.2019г.,
с което по реда на чл.248 от ГПК е допълнено решение
№185805/06.08.2019г. по гр. дело №14450/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 165-ти състав, в частта за разноските, като в диспозитива
на същото да се чете: ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ч.Е.Б.” АД да
заплати на О.К.С. сумата от 300 лв., направени по делото разноски, като незаконосъобразно и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ищеца - О.К.С. молба от 03.09.2019г., в която се
прави искане за изменение на решение
№185805/06.08.2019г. по гр. дело №14450/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 165-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./