№ 4561
гр. София , 14.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110142571 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 118 от ГПК.
Постъпила е искова молба вна М. П. СТ. срещу "Фератум България" ЕООД,с която
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Изложени са фактически твърдения, че спорното материално право произтича от
договор за потребителски кредит.
От служебно извършената справка за адресна регистрация към датата на подаване на
искова молба се установява, че ищецът е с настоящ адрес в гр. Сопот.
СЪДЪТ, след като взе предвид данните по делото и приложимия закон, приема
следното:
Според § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите(ЗЗП), „потребител“ е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Съгласно чл. 113 от ГПК, искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. В този случай съдът следи служебно дали е местно компетентен, по аргумент
от чл. 119, ал. 3 от ГПК.
Ищецът има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.12 от ЗЗП.
С оглед данните по делото компетентен да разгледа предявената искова молба е РС –
Карлово, тъй като именно в неговия съдебен район се намира настоящият адрес на ищеца -
потребител.
Подсъдността по чл. 113 от ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от
правата по ЗЗП, а от всички спорове между търговци и потребители - така Определение №
241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на ВКС, Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т.
д. № 1206/2014 г. на ВКС-П, т. о., Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г.
1
на САС и др., поради което в приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за
неоснователно обогатяване, както й отрицателните установителни искове, вкл. за
нищожност на договор поради противоречие със закона, липса на съгласие, по чл. 439 от
ГПК (вж. Определение № 272 от 1 28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 797/2019 г., I т. о.,
Определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.дело № 2502/2019г.)
На основание чл.118 от ГПК, делото следва да бъде прекратено пред СРС и изпратено
за разглеждане по подсъдност на надлежния съд.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 42571/2021 г. по описа на Софийски
районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Карлово.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез пълномощник.
Делото да се докладва при жалба, а при липса на такава и СЛЕД изтичане срока за
обжалване незабавно ДА се изпрати по подсъдност.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2