РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 05.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на седемнадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3964
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от А.М.К. против ЗК „О.“ АД, Република К.,
чрез З.К.„О. – клон Б.“ КЧТ, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 от
Кодекса за застраховането.
Ищецът твърди, че на 07.06.2016 г.
около 20,25 часа на път № 2085, км. 22+5 км., общ. Поморие е настъпило
пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка Дачия Логан с рег. № *******,
управляван от А.А. Д.. Твърди, че водачът се е движел по пътя от с. Горица с
посока с. П. с превишена скорост (около 96 км.ч.) и предизвикал напускане на
пътното платно. Лекият автомобил се преобърнал на една страна и продължил
движението си чрез странично приплъзване, като се ударил в крайпътното дърво и
след това се завъртял около хоризонталната и вертикалната си ос и се установил
в покой на дясната си страна. Твърди, че в лекия автомобил като пътник в лекия
автомобил пътувал и И.Т.А.на предна дясна седалка, като в резултат на ПТП
получил множество тежки телесни увреждания. Твърди, че е получил
многофрагментарна фрактура на седми шиен и първи гръден прешлен с дислокация на
фрагментите и стесняване на гръбначния канал с притискане на гръбначния мозък. Твърди,
че въпреки проведено оперативно лечение бил в невъзможност да движи долните си
крайници и да ги усеща и има елементи на пареза на горните крайници. Получил и
мозъчно сътресение. Поддържа, че в резултат на получените травми не може да се
движи и е постоянно на легло, като долната част на тялото му е напълно
парализирана. Не можел да се обслужва сам и е под постоянни грижи, с поставен
катетър. Поддържа, че не се очаква подобрение на състоянието му, като в
резултат на залежаването имало очаквания за усложнения. Поддържа, че провежда
медикаментозно и обезболяващо лечение и спазва определен хранителен и
двигателен режим във връзка с лечението. Ограничение търпял и в личния си
живот. Налице била пълна загуба на трудоспособност, като има потребност от
чужда помощ през целия си живот. Твърди, че отговорността на виновния водач е
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 380000 лева, представляваща
част от сумата от 500000 лева (с оглед заплатените от ответника 120000 лева),
представляваща обезщетение на неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП,
сумата от 4310 лева, представляващи имуществени вреди – медицински разходи за
лечение по Фактура № **********/12.08.2016 г.
на Военномедицинска академия – МБАЛ София, сумата общо от 21000 лева –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за придружители –
болногледачи (по 2400 лева на месец) за период от 9 месеца (от 17.06.2016 г. –
16.03.2017 г.), както и сумата от 4316,96 лева месечно – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за придружители – болногледачи за
периода от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на обезщетението.
Претендира законна лихва върху исковите суми от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й плащане, както
и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „О.“ АД, Република К.,
чрез З.К.„О. – клон Б.“ КЧТ в отговора на исковата молба оспорва предявения иск
като поддържа, че между страните е сключено споразумение, с което е определено
обезщетение в размер на 120000 лева. Оспорва размера на предявения иск. Въвежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като поддържа, че ищецът е
знаел, че виновният водач е управлявал лекия автомобил под въздействието на
алкохол, както и че е бил неправоспособен, както и че е бил без поставен
предпазен колан. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените
по делото разноски.
С определение от 13.06.2017 г. като
трето лице помагач на страната на ответника е конституиран А.А.Д..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Определение
от 20.09.2017 г. по НОХД № 351/2017 г. по описа на Районен съд – Поморие е
одобрено споразумение, по силата на което А.А.Д. е признат за виновен в това,
че на 07.06.2016г. около 20.20 часа на
третокласен път № 2085 от републиканската пътна мрежа по посока с. Горица за с.
П. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Дачия Логан с
рег. № *******, собственост на фирма
Декор Център Сатурн като неправоспособен водач в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 1,28 на хиляда нарушил правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост причинил на А.М.К. тежка телесна повреда,
изразяваща се в многофрагментарна фрактура на С6 прешлен със стеснения на
гръбначно-мозъчния канал и развитие на долна параплегия, фпактура на Тх,
контузия и оток на гръбначния мозък, довели до осакатяване на долните крайници
и трайно затруднение на движението на горните крайници за неопределено време.
Определението, с което е одобрено споразумението в наказателното производство,
е влязло в сила на 20.09.2017 г.
Установява се
от приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза. От
заключението се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е
движение с висока скорост на лек автомобил Дачия Логан с рег. № ******* (97
км.ч.) след като водачът е употребил алкохол и е с ниска квалификация. Вещото
лице установява, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
увреждания на ищеца.
Във връзка с
направеното възражение за съпричиняване са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите А.М.Д. и С.С.Ю., както и е прието заключение на
съдебно-медицинска експертиза. В показанията си свидетелят Д. установява,
че е присъствал на катастрофата, при
която е пострадал А.К.. С брат му Н. и А.К. били пред кметството на с. Гълъбец.
Прибирали се от кафето. Не били употребили алкохол. Братът на свидетеля и А.Д.
имали уговорка. Видял, че А.К. се качил в колата, отпред на дясната седалка, а
брат му се качил отзад. Заявява, че не помни дали К. си е сложил колан, но по
принцип бил стриктен и винаги си слагал. Впоследствие разбрал за ПТП от брат
си. Установява, че за А.Д. мислели, че има книжка, тъй като непрекъснато карал
кола в селото. Когато се качил в колата А.Д. не изглеждал пиян. Свидетелят Ю.
установява, че е виждал Д. да кара кола и затова мислел, че е правоспособен
шофьор. Не го е питал дали има книжка. От неоспореното от страните заключение
на съдебно-медициниска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства се установява, че А.А. Д. е управлявал лек автомобил
Дачия Логан с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта 1,28 промила,
което представлява средна степен на алкохолно опиване. Установява, че проявите
на пациенти със средна степен на алкохолно опиване са емоционална нестабилност,
нарушение на координацията (начало на залитане при движение), висок и често неясен говор, а понякога и несигурна
походка. От значение за проява на алкохолното опиване била възраст, тегло,
тренираност и др. Вещото лице дава заключение, че най-често тези прояви се
долавят от околните, като посочва, че вероятно ищецът е бил информиран за
състоянието на водача към момента на процесното ПТП.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото доказателства се
установява, че на 07.06.2016 г. А.М.К. е пътувал на предна седалка на лек
автомобил Дачия Логан с рег. № *******. Установява се, че лекият автомобил е
бил оборудван с триточкови инерционни колани на всичките седем места. Вещите
лица, с оглед механизма за настъпване на ПТП и получените от ищеца травматични
увреждания, приемат, че те могат да се получат както с поставен предпазен
колан, така и без предпазен колан. Установяват, че в конкретния случай
предпазният колан не би допринесъл за намаляване на уврежданията на
пострадалите при удара в дърво, тъй като той е ексцентичен с последващо
завъртане и преобръщане на автомобила. В този случай, предпазния колан може
само да задължи пътуващите в купето на автомобила, но не и да ги предпази от
удари в интериора му.
От приетото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – неврохирург, се
установява, че при инцидента ищецът А.К. е получил съчетана черепно мозъчна и
гръбначно-мозъчна травма, съдържаща следните травматични увреждания – фрактура
с изкълчване на 7-ми шиен и 1-ви гръден прешлен, контузия и оток на шийния
отдел на гръбначния мозък, пълно обездвижване на долните крайници (долна параплегия),
значително обездвижване на горните крайници (горна параплегия), нарушен
механизъм на дишане – силно затруднено гръдно дишане, поради парализа на
междуребрената мускулатура, трайно нарушена функция на тазовите резервоари –
липса на спонтанна микция и дефекация, нарушени репродуктивни възможности,
мозъчно сътресение. Вещото лице установява, че черепно-мозъчната травма е
лекостепенна, протекла с умерено изразена общомозъчна симтоматика и е отзвучала
без остатъчни явления. Установява, че гръбначномозъчната травма се изразява
клинично в пълно обездвижване на долните крайници, значително на горните
крайници и обезчуствяване на тялото, нарушение на механиката на дишането
(частично отпадане на гръдното дишане) с хронична дихателна недостатъчност.
Вещото лице дава заключение, че това състояние е животозастрашаващо и в този
аспект гръбначномозъчната травма реализира медико-биологичния признак –
постоянно общо разстройство на здравето – опасно за живота, а последвалото
пълно обездвижване на долните крайници и на лявата ръка реализира признака
–осакатяване на долните крайници и на лявата ръка. Трайно нарушената функция на
тазовите резервоари и прилагането на постоянен катетър за отвеждане на урината предизвиква
хронична уроинфекция, която закономерно довежда до бъбречна недостатъчност,
която при голям процент от пострадалите с подобни травми е причина за фатален
изход, поради което това увреждане има медико-биологичния признак – постоянно
общо разстройство на здравето – опасно за живота. Вещото лице установява, че
клиничната картина, резултатите от образните изследвания, извършените
оперативни интервенции, липсата на обратно развитие на увредените неврални
функции 17 месеца след травмата и актуалното състояние на пострадалия, говорят
с категоричност за тежка травматична увреда на гръбначния мозък с характер на
пълно функционално (възможно и анатомично) прекъсване на гръбначния мозък.
Установява се, че в първите 4 месеца болките и страданията на ищеца са били
особено интензивни и значителни и постоянни в следващия период, включително и
към настоящия момент. Вещото лице посочва, че прогнозата за възстановяване на
гръбначно-мозъчната травма е крайно песимистична, като с оглед актуалното
състояние на ищеца закономерни усложнения за в бъдеще са задълбочаване на
уроинфекцията до степен на хронична бъбречна недостатъчност, белодробни
усложнения поради нарушения на дихателния механизъм и невъзможност за ефективно
откашляне, възникване на декубитални рани, атрофия на мускулатурата на
крайниците, контрактури на големите стави, многоорганна недостатъчност в
резултат на развил се хрониосепсис. Вещото лице установява, че
гръбначномозъчната травма, освен обездвижването, влияе неблагоприятно на почти
всички органи и системи на организма. Установява, че е налице пълна загуба на
работоспособност, като подвижността на ищеца е ограничена в рамките на леглото
и то с чужда помощ. Липсва контрол на тазовите резервоари. В ежедневието си е
напълно зависим от околните. Това състояние ще продължи през целия му живот.
Вещото лице установява, че е налице причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и получените от ищеца травматични увреждания. Налице е и връзка с
направените от ищеца разходи за лечение.
С Експертно решение № 2310/02.10.2017
г. на ТЕЛК на А.М.К. е призната 100 % неработоспособност с чужда помощ.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е.А.К.- майка на ищеца. В
показанията си свидетелката установява, че когато разбрала за катастрофата,
отишла в болницата. Синът й не бил в съзнание. Взели го за операция. Оперирали
му 4-5 прешлен на врата. Бил 7-8 дни в болницата. Не ги допускали да го виждат
два дни. После бил замаян. След 7 дни го прибрали в къщи. Всичко се извършвало на легло - обслужване,
тоалет и към настоящия момент било така. Нищо не можел да движи. След втората
операция започнал помалко да движи главата и лявата си ръка, а дясната не можел.
Краката не можел да движи. Свидетелката не можела да го изправя. Говорел малко.
Понякога ядял, понякога не. Притеснявал се, когато идвали приятелите му.
Притеснявало го, че няма семейство и деца. Споделял, че се чувства зле, че го
боли. Изцяло се променил животът му.Преди инцидента имал приятелка.
Работел. Установява, че тя се грижи за
него след катастрофата. Започнали да я болят кръста и краката. Дошли трима
човека, които да й помагат. Плащала им по 700 или по 500 лева на човек. Теглила
заем. Мъжът на свидетелката и другият й син
работели непрекъснато и помагали. Хранели А. и се грижели за него.
Установява се от
представените по делото Фактура № **********/12.08.2016 г. на Военномедицинска академия – МБАЛ София,
Фактура № 36780/20.07.2016 г., издадена от МБАЛ Бургасмед ЕООД и Фактура №
12161/06.10.2016 г., издадена от Клоди – М.А.ЕООД, че А.К. е направил разходи
за лечение в общ размер на 4310 лева.
От приетото
неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че средната месечна пазарна стойност на възнаграждение за болногледач за
обслужване на парализиран човек на легло при осем часов работен ден и два
почивни дни в седмицата е 1079,14 лева.
Установява се, че между ЗК „О.“
АД, Република К., чрез З.К.„О. – клон Б.“ КЧТ и собственика лек автомобил Дачия
Логан с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна
полица № BG/28/116001239974, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се и не е спорно между
страните, че на 09.02.2017 г. между ЗК „О.“
АД, Република К., чрез З.К.„О. – клон Б.“ КЧТ и А.М.К. е сключен договор за
спогодба, по силата на който ответникът се е задължил да заплати сумата от 120
000 лева, представляваща частично плащане на обезщетение само за част от
претърпените неимуществени вреди. Не е спорно между страните, че сумата е
платена на ищеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът А.М.К.
е получил увреждания – съчетана черепно
мозъчна и гръбначно-мозъчна травма, съдържаща следните травматични увреждания –
фрактура с изкълчване на 7-ми шиен и 1-ви гръден прешлен, контузия и оток на
шийния отдел на гръбначния мозък, пълно обездвижване на долните крайници (долна
параплегия), значително обездвижване на горните крайници (горна параплегия),
нарушен механизъм на дишане – силно затруднено гръдно дишане, поради парализа
на междуребрената мускулатура, трайно нарушена функция на тазовите резервоари –
липса на спонтанна микция и дефекация, нарушени репродуктивни възможности,
мозъчно сътресение. Установява се, че отговорност за настъпилото ПТП носи
водачът на лекия автомобил А.А. Д.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства,
събраните по делото гласни доказателства и приетите медицинска и автотехническа
експертизи. Съдът намира, че представеното одобрено по НОХД № 351/2017 г. по
описа на Районен съд – гр. Поморие споразумение, с което подсъдимият А.А. Д. се
е признал за виновен и му е наложено наказание е задължително за гражданския
съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца по
смисъла на чл. 300 от ГПК. Определението, с което е одобрено споразумение е постановено
в рамките на наказателно производство, образувано срещу А.А. Д.. Съгласно
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен
ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В чл. 383, ал. 1 от НПК е предвидено, че
одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла
в сила присъда. Следователно и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 във
връзка с чл. 383, ал. 1 от НПК следва да се съобрази със задължителната сила на
одобреното от съда споразумение относно това, че описаното в исковата молба
деяние е противоправно и извършено виновно от
А.А. Д. при управление на застрахования при ответника лек автомобил Дачия
Логан с рег. № *******. Съдът е обвързан и от констатациите за настъпилите
вредоносни последици и относно причинната връзка с деянието, тъй като те са
елемент от фактическия състав на престъплението.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Дачия Логан с рег. № ******* е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде
обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и
с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици и
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП. В
конкретния случай, ищецът е получил увреждания, които са довели до 100% трайна
неработоспособност и необходимост от непрекъсната чужда помощ. Установява се от
събраните по делото писмени, гласни доказателства и съдебно медицинска
експертиза, че ищецът е с пълна параплегия на долните крайници, частична
параплегия на горни крайници, както и нарушена репродуктивна фунция. При
определяне на обезщетението съдът взема предвид и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – неврохирург, който
посочва, че няма възможност за възстановяване или подобряване на състоянието на
пострадалия, като е дадена и неблагоприятна прогноза за влошаване на общото му
здравословно състояние в бъдеще. Освен това, от значение е и обстоятелството,
че към датата на настъпване на ПТП ищецът е в млада възраст (24 години), като
към настоящия момент е в пълно съзнание за небрагоприятните прогнози за
бъдещото му състояние. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 400 000 лева.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът А.М.К. е
направил разходи, свързани с лечението му в размер на 4310 лева, като
съдебно-медицинската експертиза установява причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП, травматичните увреждания и необходимостта от извършените
разходи. Предявеният иск за обезщетение на имуществени
вреди – разходи за медицинско лечение, се явява основателен до този размер.
Основателни
се явяват и исковете на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
– направени разходи за болногледачи, както и месечно обезщетение за разходи за
болногледачи до настъпване на обстоятелства, които го изменят или прекратяват. От
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е получил
увреждания, които са довели до 100 % загуба на работоспособността и нужда от
чужда помощ. Установява се, че от момента на ПТП до датата на подаване на
исковата молба грижите за ищеца са поети основно от неговата майка със
съдействие на други лица. По делото не са представени доказателства за
извършени плащания на възнаграждение на други лица, които да подпомагат
ежедневното обслужване на пострадалия. Независимо от това, обезщетение за
имуществени вреди за исковия период е дължимо дори и когато грижите са полагани
от член на семейството – възходящ, съпруг, низходящ или друг близък сродник. В
този случай, обезщетението е в размер на необходимото възнаграждение за
болногледач. (в този смисъл Решение № 163/31.10.2013 г. по гр.д. № 82/2012 г.
по описа на ВКС, ІІ ТО). При призната на пострадалия от ПТП 100% загубена
работоспособност с потребност от чужда помощ пожизнено и установено от
съдебномедицинска експертиза трайно състояние на невъзможност за
самообслужване, бъдещите разходи за болногледач непосредствено засягат
имуществената сфера на пострадалото лице и съставляват негова имуществена
вреда. Обезщетението е в размер на средното възнаграждение на придружител може
да бъде присъдено периодично. Периодичното обезщетение за следващ влизане в
сила на решението период се дължи до настъпване на предвидените в закона
основания за прекратяването му или изменяването му. (в този смисъл Решение №
197/02.02.2015 г. по гр.д. № 869/2012 г. по описа на ВКС, ІІ ТО). От приетото
по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
средната месечна пазарна стойност на възнаграждение за болногледач за
обслужване на парализиран човек на легло при осем часов работен ден и два
почивни дни в седмицата е 1079,14 лева. Следователно предявеният иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди – възнаграждение за болногледач
за периода от 17.06.2016 г. до 16.03.2017 г. е в размер на 9712,26 лева (9 месеца х 1079,14
лева), като се явява основателен до този размер и следва да бъде отхвърлен за
разликата над тази сума до 21000 лева. Предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за бъдещо възнаграждение на болногледач следва
да бъде уважен до размер от 1079,14 лева месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба (доколкото обезщетение е дължимо за минал период в определен
размер от 9712,26 лева за периода от 17.06.2016 до 16.03.2017 г.) до настъпване
на обстоятелства, които го изменят или прекратяват.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване - че е знаел, че към момента на настъпване на ПТП
виновният водач е употребил алкохол, че е неправоспособен и че е бил без
поставен предпазен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие пострадалото лице е знаело, че водачът е употребил алкохол и е
неправоспособен, както и че е поел риск като е приел да пътува въпреки това в
управлявания от А.А.Д. автомобил. От събраните по делото доказателства се установява,
че виновният за настъпване на ПТП водач е имал концентрация на алкохол в кръвта
1,28 промила. Обективният факт за наличието на алкохол в кръвта, обаче, не е
достатъчен за да обуслови намаляване на застрахователното обезщетение при
условията на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (т. 7 от
Тълкувателно решение №1/2014 г. на ОСТК на ВКС от 23.12.2015 г.). От събраните
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване на
обстоятелството, че ищецът е знаел, че водачът на застрахования автомобил е бил
неправоспособен и че е употребил алкохол. Разпитаните свидетели установяват, че
А.Д. е управлявал редовно автомобил и е създавал у останалите впечатление, че е
правоспособен водач. Не са налице и доказателства, че А.К. преди да се качи в
автомобила е знаел, че виновният водач е употребил алкохол. Липсват
доказателства какво е било действителното обективно състояние преди ПТП.
Действително от приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза
се установява, че той е бил със средна степен на алкохолно опиване, която
според вещото лице се отразява на говора и движенията на водача и би могло да
се възприеме от околните. Посочено е обаче, че външната проява на алкохолното
опиване зависи от честотата при приемане на алкохол. По делото не са ангажирани
доказателства в тази насока и каква е била действителната проява на алкохолно
опиване при А.Д.. В този смисъл, не е установено при условията на пълно и
главно доказване, че пострадалият е знаел, че виновният водач е управлявал под
въздействието на алкохол. От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че с оглед механизма на ПТП и
телесните увреждания на пострадалия е било без значение дали той е бил със или
без поставен предпазен колан, т.е. дори да се приеме, че той е бил с правилно
поставен предпазен колан вредите биха настъпили.
Следователно направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат се явява неоснователно и
предявените искове следва да бъдат уважени в установения размер, като се
съобрази направеното извънсъдебно плащане на част от обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да
бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, застрахователят е следвало да разгледа
претенцията в срок до 17.12.2016 г. (претенцията е подадена на 17.09.2016 г.),
като от 18.12.2016 г. е дължима и лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9071,25
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно с оглед на обстоятелството, че
адвокатското възнаграждение уговорено и платено от ответника е под минимума,
определен в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 328 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 17314,85 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането ЗК
„О.“ АД, Н.К. ЧРЕЗ З.К.„О. – КЛОН Б.“КЧТ, ЕИК – ********,
със седалище и адрес на управление ***-142А да заплати на А.М.К., ЕГН-**********,*** сумата от 280 000
(двеста и осемдесет хиляди) лева,
представляващи неплатена част от обезщетение в общ размер на 400000 лева за
неимуществени вреди – съчетана черепно мозъчна и гръбначно-мозъчна
травма, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 07.06.2016
г. от А.М.К., водач на лек автомобил Дачия
Логан с рег. № *******, застрахован със застрахователна полица № BG/28/116001239974 при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 18.12.2016 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 4310 (четири хиляди триста и десет) лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение по Фактура №
**********/12.08.2016 г, Фактура № 36780/20.07.2016 г и Фактура №
12161/06.10.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба – 29.03.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 9712,26 лева (девет хиляди седемстотин и
дванадесет лева и двадесет и шест ст.), представляващи обезщетение за
имуществени вреди-разходи за болногледач за периода от 17.06.6-16.03.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 29.03.2017 г. до окончателното им плащане, както и сумата от 1079,14 лева (хиляда седемдесет и девет
лева и четиринадесет ст.) месечно – обезщетение за имуществени вреди –
разходи за болногледач, считано от
29.03.2017 г. до настъпване на обстоятелства, които обуславят изменение или
прекратяване на обезщетението, заедно със законна лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от 29.03.2017 г. до плащането им като
отхвърля иска за разликата над сумата от 280 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди до предявения размер от 380 000 лева, за разликата над
сумата от 9712,26 лева – имуществени вреди до предявения размер от 21000 лева и
за разликата над сумата от 1079,14 лева – месечно обезщетение за имуществени
вреди до предявения размер от 4316,96 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК „О.“ АД, Н.К. ЧРЕЗ З.К.„О. – КЛОН Б.“КЧТ, ЕИК – ********, със
седалище и адрес на управление ***-142А да заплати А.М.К., ЕГН-**********,*** сумата от 9071,25 лева (девет хиляди
седемдесет и един лева и двадесет и пет ст.), представляващи направени по
делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.М.К., ЕГН-**********,*** да заплати на ЗК „О.“ АД, Н.К. ЧРЕЗ З.К.„О. – КЛОН Б.“КЧТ,
ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление ***-142А от 328
(триста двадесет и осем) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗК „О.“ АД, Н.К. ЧРЕЗ З.К.„О. – КЛОН Б.“КЧТ, ЕИК – ********, със
седалище и адрес на управление ***-142А да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 17314,85 лева (седемнадесет
хиляди триста и четиринадесет лева и осемдесет и пет ст.), представляващи дължима
държавна такса.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника – А.А.Д..
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: