Протокол по дело №777/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 791
Дата: 20 ноември 2023 г. (в сила от 20 ноември 2023 г.)
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20231200100777
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 791
гр. Благоевград, 16.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
и прокурора М. Г. Ш.
Сложи за разглеждане докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20231200100777 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:05 часа се явиха:
Ищецът Г. И. Б., редовно призован, явява се лично и с адв. Ш..

За ответника Прокуратура на Република България, редовно призована, явява
се прокурор Ш..

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА същото съгласно определение № 971/06.10.2023
г., връчено на страните с призовките за днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от ищеца, в която сочи факти
като е обобщил, че е отстранен от работа на 15.09.2006 г. чрез отнемане на
пропуска за ГКПП К., който не му върнат до 17.10.2009 г., когато трудово му
1
правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание
закрИ.е на част от предприятието; след 17.10.2009 г. се сочи, че ищецът е
работил само за период малко повече от 2 месеца през 2023 г., като през
останалото време е безработен, какъвто е и към настоящия момент. В същата
молба се сочат факти и обстоятелства, които моля да се признат за безспорни
и ненуждаещи се от доказване в процеса. Това са фактите, че след отмяната
на първоначалното задържане на ищеца в Следствения арест за срок от 72
часа, на същия е била наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“ за
срок от два месеца и че на 15.09.2006 г. на ищеца е бил отнет пропуска, който
не му е върнат до 17.10.2009 г.

АДВ. Ш.: Поддържаме исковата молба, писмените доказателства са
приети. Твърдим допълнителни факти и обстоятелства, касателно искът за
неимуществени вреди, а именно следствие на стреса от воденото срещу
доверителя ми наказателно производство, същият е получил петна по главата
и тялото, окапала му е частично косата и му са опадали зъбите. Твърдим също
така настъпване на отрицателни емоции и стрес в резултат на лошо
обществено отношение към детето на ищеца, подигравки и обиди, заради
воденото срещу баща му наказателно производство.
По проекта за доклад, както сме изразили в докладваната от вас молба,
нямаме други възражение единствено посочените два факта молим да бъдат
признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Водим допуснатите ни трима свидетели – К., Д. и Б.а.
Заповед за прекратяване на правоотношението, която да ни е връчена от
работодателя няма, то е прекратено по силата на Закона, така както съм
посочил в молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам иска, както по основание, така и по размер.
Считам същия за недоказан, както и сега изложените нови обстоятелства във
връзка с получени петна, опадала коса и т.н., следствие на незаконно водено
наказателно производство, каквито са твърденията на ищеца.
По отношение задържането на ищеца в Следствения арест за срок от 72
часа, не възразявам да се приеме като безспорен факт, но по отношение на
2
това, че на 15.09.2006 г. на ищеца е бил отнет пропуска, който не му е върнат
до 17.10.2009 г., не са представени никакви доказателства и не признаваме
този факт.

АДВ. Ш.: Предвид изявлението на Окръжна прокуратура, че по
отношение на втория факт не го признава, моля да ми бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдя с друго такова от РС – К. по
НОХД № 630/2012 г., за удостоверяване на този факт. В досъдебното
производство се намират доказателствата за този факт.

ПРОКУРОРЪТ: Няма никакви данни за това дали е прекратено
трудовото му правоотношение от датата на задържането му.

СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните счита, че следва да
се обяви за окончателен проектодоклада.
Съдът счита, че следва да се обяви за ненуждаещ се от доказване
обстоятелството, че след отмяната на първоначалното задържане на Г. Б. в
Следствения арест за срок от 72 часа, на същия е била наложена мярка за
неотклонение „Домашен арест“ за срок от два месеца, за което съдът
съобрази и изричното изявление на прокурора, явил се в днешното съдебно
заседание.
Съдът счита, че се следва да се уважат направените искания от ищеца за
допускане до разпит на свидетелите – И. Б., И. Д. и А. К., както и да му се
издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова
от РС – К. по НОХД № 630/2012 г. да се снабди с доказателства от
досъдебното производство за факта, че на 15.09.2006 г. на Г. Б. е отнет
пропуска за ГКПП К., който не му е върнат до 17.10.2009 г.
Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада.
3
ОБЯВЯВА за ненуждаещ се от доказване факта, че след отмяна на
първоначалното задържане на Г. Б. в Следствения арест за срок от 72 часа, на
същия е била наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“ за срок от
два месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на името на адвоката на ищеца,
по силата на което да се снабди с доказателства от досъдебното производство
по НОХД № 630/2012 г. по описа на РС - К. по отношение на
обстоятелството, че на 15.09.2006 г. на Г. Б. е бил отнет пропуска за ГКПП К.,
който не му е върнат до 17.10.2009 г.
ДОПУСКА до разпит водените свидетелите - И. Б., И. Д. и А. К..

Снема самоличността на свидетелите:

И. Г. Б. – *, *, Г. Б. ми е баща. Желая да бъда свидетел.

И. К. Д. – *, *, без родство със страните.

А. Г.ЕВ К. – *, *, кум съм на Г..
Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност, която
носят по чл.290 от НК, като същите обещаха да кажат истината.

СВИД. Б.А-Б.: Разбира се знам, че срещу баща ми се е водило
наказателно дело близо 16 години от 2006 г., което приключи през 2022 г.
Баща ми нямаше притеснения, че може да бъде осъден. По-скоро беше
обиден, знаеше, че е невинен беше убеден в това нещо. Загуби вяра в самата
съдебна система, но не е имал чувство, че ще бъде осъден, тъй като смяташе,
че е невинен. Изпитваше страх по-скоро от това, че е възможно да излежи
някаква ефективна присъда, във връзка с тези тежки обвинения. Той се
разболя в следствие на тези неща. Още когато го арестуваха, се виждаше
страх, всеки нормален човек ще се изплаши. Самите действия при тях бяха
много бързи, много груби. Ние сме от С., града е малък, там се знае
абсолютно всичко. Излязоха статии пи всички медии и вестници, по БТВ, по
4
Нова телевизия излязоха, вестник „Струма“, „24 часа“, „168 часа“ заглавията
винаги бяха свързани с фамИ. Б.и, защото майка ми е нотариус и е познато
лице. Едната статия беше с заглавие: „Съпругът на нотариус Б.а задържан“, а
вътре в самата статия имаше точно един ред за баща ми. Снимките, които
публикуваха бяха на баща ми по чехли с подути крака и с белезници.
Спомням си едно изказване на тогавашния прокурор по делото, мисля, че се
казваше М. от П. и нейните думи бяха, че ще ни вземе всичко, което имаме и
ще ни остави голи, боси като кучета. Мисля, че това изказване беше или в
телевизия, или във вестник, не мога точно да си спомня къде, но го имаше и
съм го чула. Той преди това беше много весел и позитивен човек, след това се
обърна на 360 градуса буквално. Стана много изнервен, сприхав, не можеше
да спи, разболя се от няколко заболявания, а преди това не е имал
оплаквания. Емоционалното състояние и здравословното му състояние се
влоши драстично, което е необратимо и до днес. Той постоянно е изнервен,
крещеше, караше се у дома за нищо. Оттам възникнаха проблеми и с мама, аз
като по-голяма се поотдръпвах да не ми се кара. Забрави да спи, той
постоянно беше буден, вечер като ставах на тоалетна, той беше буден в
коридора или го чувах как се разхожда по апартамента. След като излезе от
ареста в П. беше недоспал, самото му излъчване беше на уморен човек,
краката му бяха подути, притесняваше. Не съм сигурна дали оттогава не
започна и високото му кръвно, той вече е с хипертония. Преди това не е имал
проблем, той беше съвсем различен човек. Знам, че приема лекарства, защото
е хипертоник. Година след като излезе от ареста му направиха две операции
за смяна на тазобедрената става /две отделни операции/. Преди няколко
години го водих на дерматолог, тъй като по тялото му се образуват петна и
доктора ни обясни, че това е дерматит на нервна почва. Започна да му капе
косата, падаха му кичури, защото имаше петна и по скалпа. Имаше окапване
на зъбите. Говоря ви за неща които са се случвали по време на наказателното
дело. Домашният арест не му се отрази добре, беше обтегната обстановката,
беше изнервен. Идваха част от негови приятели да го виждат, след това
постепенно те се отдръпнаха, защото може би се страхуваха евентуално, ако
бъде осъден да не им излезе име и на тях, градът е малък град и там се говори
всичко постоянно. Затвори се в себе си, по-скоро се депресира, беше
изнервен. След като мина ареста той си беше в депресия и излизаше по тъмно,
ходеше в гората да се разхожда, срещу парка в С., защото се притесняваше
5
какво хората мислят за него. Говореше се и хората го гледаха като някакъв
бандит, беше се разчуло за самото дело, че са крали големи суми пари и него
го беше срам от този факт, затова се отдръпна и отдалечи от хората. Дядо ми
/неговия баща/ той е бивш служител на митница, започна да се кара с баща
ми, имаше едни постоянни спорове между тях. 4-5 месеца след ареста на баща
ми здравословното състояние на дядо ми се влоши и му правиха операция с
байпаси в П.. Дядо ми се казва И.. С майка ми започнаха да имат проблеми
оттогава, цялото напрежение като цяло беше вкъщи върху мен, върху нея,
върху бабите ми и дядовците ми. Общо взето отношенията на баща ми с дядо
ми, с баба ми, с майка ми до ден днешен са охладняли, отдръпнати. Не могат
да се възстановят тези отношения, безвъзвратни са. Живеят заедно, заради
мен и сестра ми, защото имам по-малко сестра, тя тогава беше на 4 години.
Ходих на училище и другите деца ми се подиграваха и ме сочиха с пръст, че
съм дъщеря на престъпник, това никога няма да го забравя. Тогава аз много
не смеех да говоря с него, защото постоянно се караше, но след около 1-2
години му го казах, като беше все още висящо делото. Със сигурност не му е
било приятно, че не работи през този период, защото основно ни издържаше
майка ми. Опита да работи като земеделски производител, но претърпя
инцидент с трактор, който се обърна върху него и предвид сменените стави,
лекарите му забраниха да работи такава дейност. Чувала съм от познати, че
ходил да пита в държавния и частния сектор, но отговорът е бил: „Когато ти
мине делото едва тогава, защото си обвиняем“. Питал е за Митницата долу, за
НАП не съм сигурна, но това са спомени, които съм чувала от майка ми.
Мисля, че е питал в счетоводни агенции, които се занимават с гръцки
граждани, той говори гръцки език. Имахме запор на всичко, на банкови
сметки, имоти, коли и това беше до миналата година. След като приключи
наказателното дело го взеха на работа за два месеца в АПИ и мисля, че го
уволниха, бил е в изпитателен срок, мисля, че няма документ за какво е
уволнен, но мисля, че заради това, че е бил подсъдим, не знам. Не съм
говорила с него дали е уволнен или съкратен, но не ходи на работа. Той към
момента не е човекът, който беше. Той е изнервен до ден днешен кипва бързо,
не спи, не спокоен човек и не е човекът, който аз си спомням като бях малка.
Преди това беше весел, щастлив, ходихме постоянно с приятели навън,
веселяхме се, сега вече не, сега е обратното.
Тогава бях на 13 години и живеехме заедно в един апартамент. През
6
нощта не спеше, ставала съм и съм го виждала буден през нощта, чувала съм
вратите, стъпки по плочките. Той от тогава започна да не спи, но може би
след година отношенията между него и майка ми се развалиха. Те не спяха в
една стая и знам, коя врата се отваря през нощта и че той будува. Прибирам
се от училище и чувам, че се карат, макар и 13-годишна осъзнавах за какво се
карат, крещяха си кой за какво е виновен. Може би година и половина след
това преценявах по самото им поведение един към друг, преди това се
прегръщаха, целуваха, с времето тези неща спряха да се случват, по-скоро се
гледаха лошо или ще си кажат нещо, с което да се заядат, не е това, което
беше преди това. През всичките тези години ние живеем заедно в обща
еднофамилна къща, аз в момента живея на първия етаж, но 24-годишна
възраст живеех заедно с майка ми и баща ми. Има папка с документи за
неговите заболявания, за операциите на ставите, за дерматита. Този дерматит
го има от последните 6-7 години, не мога да посоча с точност, но тези петна
му излизат периодично. Изгуби 4 зъби, ако не се лъжа, самият д-р Панчев ми
е близък и го питам какво се случва. С баща ми съм близка, не сме в лоши
отношения, той ми е баща и ми е слабост. Може би единствената връзка,
която има в момента е с мен, от връзката му със сестра ми, с майка ми. Той й
на мен е крещял, но възстановихме връзка. Със сестра ми има по-слаба
връзка, тя тогава беше на 4 годинки и с мен връзката е много по-силна. По
улицата хората говориха, в училище децата ми казваха, че родителите им не
им дават да си играят с мен, защото баща ми е престъпник. Мисля, че около
2-3 години след ареста аз съм била 9-10 клас тогава мисля, че се регистрира
като земеделски производител, след това не това нямаше и година, когато се
обърна трактора върху него от една скала, след около две години след ареста.
Казах, че съм чула от майка ми, че той се е опитвал в счетоводни фирми,
защото знае гръцки език, да го вземат като преводач. От негови приятели
също знам, че не са го взимали на работа, защото е бил подсъдим.

СВИД. Д.: Аз съм колега на Г. Б., бяхме колеги на К.. Работихме в
„Пътни такси и разрешителни“. И аз бях подсъдим по делото, по което беше и
Г. Б.. Виждахме с Г. на всяко заседание. Преди да започне делото да ни
повдигнат обвинения, тогавашният вътрешен министър Р.П. с нашата районна
прокурорка излезнаха по телевизията да говорят, че са хванали голяма група
7
престъпници, преди още да ни повдигнат обвинения. Всички колеги са
съсипани, омързени, хората ни гледат като престъпници и ни се подиграват.
Всеки вика: „Открадна ли сте толкова пари“, а никой не знае истината, че
това е измислено дело на една прокурорка, която искаше да се издигне в
кариерата и с него се пенсионира даже. Всеки месец ходихме, не само в К. и в
П.. Делото никой не искаше да гледа в С., в Благоевград, всички съдии си
даваха отводи и затова ВКС взе решение и го образува в К. и всеки месец като
пионерчета всички заедно отивахме, никога не сме отсъствали от заседание.
Как може да се чувства един човек, който е бил уважаван и като му се
повдигне едно такова незаконно обвинение. Как може да се чувства, когато
хората му се подиграват, защото ние живеем в малък град и се познаваме. С
това дело си съсипаха ме и семействата, и психиката. Някои хора може да се
издигнаха с това дело, но на нас живота ни свърши. Мисля, че никои от
колегите няма да може да се съвземе от това дело, тези нерви и тази психика,
която ни се съсипа, няма как да ни се оправи някога. Говорим си и на всяко
заседание чакаме присъда, след години бяхме съгласни да ни вкарат в затвора
да приключи тази сага, това е един постоянен тормоз, думи нямам, не мога да
се изразя. Това е гавра, която си направиха с нас. В медиите, по всички
вестниците имаше публикации. Прокурорката тогава по телевизията каза, че
ще ни вземат всичко, щели да ни оставят по гащи. Даже шефа на полицията
излезе и той говори. Г. как може да реагира на тези публикации, той се
чувстваше като всички други. При тях слагаха и белезници, той беше по
чехли, краката му се бяха подули, те даваха и снимки. Първите години имаше
медии на съдебните заседания, после се отказаха, защото виждаха, че по това
дело няма нищо, че това дело се води просто ей така да мине време и години
да ни съсипат, нищо друго. Г. е съсипан, когато не можеш да почнеш работа
толкова години, поне където и да сме ходили да търсим работа, всеки ти вика,
че имаме повдигнато обвинение и не можеш да почнеш работа. Даже първия
път, когато прекратиха делото прокурорката ни каза: „Не се радвайте,
започваме отначало“.
Публичните изявления, които даде прокурор М., Р.П. и Директора на
полицията бяха преди да ни повдигнат обвиненията. Поименно 18-те човека
бяхме съобщени и че сме били присвоили два милиона и половина евро, а от
къде са тези два милиона и половина евро, за да ги присвоиш трябва да са
някъде около теб. Ние се чуваме с Г. постоянно кой как е, аз съм в П., той е в
8
С.. Аз познавам баща му, преди да познавам Г.. Той човекът беше митничар с
авторитет, с всичко и той клекна по това дело, не само той, а и всички близки
на всичките колеги. Колегите не могат да работят, всеки е търсил някъде. Не
мога да кажа в коя фирма точно, но знам, че Г. е търсил работа. Г. има
психически заболявания, душевни, отпаднал е, не може да ходи сред хората,
не може да спи и жена му бъзикат за това дело, тя беше нотариус, а ние да не
сме престъпници. Хората по улиците говорят, ходиш и чуваш как се шушука
зад гърба ни по улицата, в магазина. Например моя баща се разболя и го беше
срам от хората.

СВИД. К.: Кум съм на Г. Б.. От деца се познаваме с него. Знам, че 16
години се води наказателно производство от 2006 г. до 2022 г. Виждахме се
през цялото време, той беше един лъчезарен човек, а това просто го срина.
Това нещо му повлия много негативно на психическото и здравословно
състояние. Избягва да се среща с хора, стана нервен, изнервен. Звънял съм му
да го чуя и той не е искал да ми вдигне. Разказвал ми е, че ходи сам по
балкана да не среща хора. През цялото време имаше притеснения да не ги
осъдят и да не ги вкарат в затвора. Всеки път не знаеше дали ще се върне.
Преди това хората го прегръщаха, поздравяваха, говориха си с него навън
като сме били на улицата или на кафе, а след това нещата се промениха,
избягваха го хората. Г. не се е чувствал виновен през цялото нещо, той не
можеше да повярва, че го съдят, че е присвоил някакви средства, споделял е с
мен това. Това се отрази зле на неговото семейство. Всички хора нападнаха
Руми, тя е обществена личност неговата съпруга, като гръмна целият този
скандал в медиите, те намесиха и съпругата, а отделно на децата им се
подиграваха в училище, че баща им е престъпник. Това беше страшен стрес
за цялото семейство. Снимаха го него едва ли не, че той е организатор на
цялата група, такива статии имаше, което нямаше нищо общо с истината.
Това нещо го съсипа. Когато пускаха под домашен арест ходих да го видя и
краката му се бяха подули, по-късно даже направи операция. Повлия му
много негативно от гледна точна, че той не искаше да вижда никой, той
самия не можеше да повярва, че това нещо се случва. Стана много нервен, не
вярваше на хората. Имаше много приятели, които се отдръпнаха от него. Това
се отрази още по-негативно на него едва ли тези хора довчера приятели се
9
прегръща и все едно повярваха, че той е престъпник. Първо го беше страх да
не се стигне до присъда, изнервен, здравословното му състояние се рязко се
влоши, зъбите му опадаха, косата му окапа. Отношенията в семейството също
имаше напрежение, като не може да си намери работа и нямаше средства от
гледна точка, че едва ли не е престъпник и никой не искаше да го вземе на
работа, защото се водят дела срещу него. Опита да се стане земеделски
производител, претърпя инцидент и докторите му забраниха. Споделял ми е,
че има недостиг на пари и съм му помагал с пари за бензин, защото ги
разкарваха в К.. Според мен той е обезверен, той не вярва на нищо вече.
Човек, който е бил винаги усмихнат, сега му се разказа играта. Отдавна е
спрял да се забавлява, нито сме сядали някъде навън, защото не му е до
веселби, защото се промени изцяло, съсипан е вече.
Казвал ми е, че иска да стане шофьор при един приятел, уж приятел и
той не го взе, мисля, че няколко месеца след като всичко се случи беше.
Имаше някакви намерения да започне някакъв бизнес с един грък, да
направят мандра в село Катунци но всичко се промени и това нещо не се
случи. През цялото адвокатите ни казваха, че те са невиновни. Не съм
разбрал, че му е четено оправдателна присъда.
Доколкото знам всичко му беше запорирано, дори и наследствени
имоти и той нямаше никаква възможност да продаде нещо.

АДВ. Ш.: Имам едно иск, моля по реда на основание чл. 214 от ГПК да
допуснете изменение на предявения главен иск за неимуществени вреди, като
същият да се счете заведен вместо за сумата от 400 хиляди за сумата от 550
хиляди лева. Други искания нямам.
До настоящия момент от Агенция „Пътна инфраструктура“ не са ми
предоставили справката за размера на трудовото възнаграждение, като
уточнявам, че сме депозирали молба към Агенция „Пътна инфраструктура“.
Цялата документация е в архив и е само на хартия и моля делото да се
отложи, за да представим тази справка.

ПРОКУРОРЪТ: Считам искането за неоснователно и се
противопоставям.
10

СЪДЪТ счита, че направеното искане за изменение размерът на
предявения иск за неимуществени вреди е основателно и следва да се уважи.
Не съществуват пречки за такова увеличение предвид разпоредбата на чл. 214
от ГПК. Освен това съдът счита, че делото следва да бъде отложено като се
даде възможност на ищеца да представи доказателства, за които са му
издадени съдебни удостоверения.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА увеличение на размера на иска за неимуществени вреди,
като същият се счита предявен вместо за сумата от 400 хиляди лв за сумата от
550 хиляди лева.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца за следващото съдебно заседание да
представи доказателства, за които са му издадени съдебни удостоверения.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 18.01.2024 г. от 14:30 часа, за
която дата страните уведомени.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 15:25 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
11