РЕШЕНИЕ
№ 948
гр. Плевен, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430100371 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от П. Д. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, чрез адв. В. Б. Б. от САК, преупълномощен от Адвокатско
дружество „Б. и В.", рег. по ф.д. № **/2*** по описа ****, с БУЛСТАТ № *********; съдебен
адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления: ********, ******; против
ВИВА КРЕДИТ АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от К.И.К.; Правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9, ал.1
от ЗПК, чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, чл. 143, ал. 1
от ЗЗП, във връзка с чл. 26 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД;
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба и на
насрещната искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявените искове са на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 9, ал.1 от ЗПК, чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл.
23 от ЗПК, чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 26 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД;.
1
Безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
между страните има облигационна връзка на основание сключения договор за
паричен заем. На 07.09.2023 г. между ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК ********* -
Заемодател, от една страна и П. Д. А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга,
е подписан Договор за потребителски кредит № ******** (по-долу за краткост
Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави
паричен заем в размер на 2550 лв. (две хиляди петстотин и петдесет лева).
Определен е размер на годишен лихвен процент съгласно чл. 3, ал.5 , а именно
40.32 %. Броят на вноските по кредита е 12 (дванадесет), а крайната дата за
издължаване е 01.09.2024 г. В чл. 3, ал. 8 е посочен годишният процент на
разходите, който е в размер на 49.49 %. Договорните клаузи, предвиждащи
дължимост на такса за бързо разглеждане на документите и неустойка за
непредоставено обезщетение са нищожни поради противоречието им със
закона и добрите нрави и поради неравноправност. Нищожността на клаузите
е пречка за възникване на задължение за заплащане на такса за бързо
разглеждане на и неустойка за непредоставено обезпечение.
Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили
валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, П.
А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е
действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето
защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем
следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен
процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран -
изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 40.32 % и годишен
процент на разходите от 49.49 %. В ГПР се включват освен дължимата
възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче,
тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той
би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет
2
на РБ. Клаузата в договора за потребителски кредит за заплащане на такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорка е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.
Таксата за експресно разглеждане на документите представлява разход за
потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК, като същата следва да се включи в годишния процент на разходите, като
основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на
кредита. С тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при
плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Прочитът на клаузите на чл. 5 от договора, налага
разбирането, че по своето същество неустойката представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи
въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено
предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително
нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в
погасителния план към датата на подписване на договора. Неустойката по
своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това
неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена
като размер от погасителните вноски). Начислената неустойка е типичен
пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено
постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е
посочено в изложението по-горе. Предвид горното се налага изводът, че
договорните клаузи, предвиждащи дължимост на такса за бързо разглеждане
на документите и неустойка за непредоставено обезщетение са нищожни
поради противоречието им със закона и добрите нрави и поради
неравноправност. Нищожността на клаузите е пречка за възникване на
задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане на и неустойка за
непродоставено обезпечение. Противоречието на процесния договор на чл. 11,
3
ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2
и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е
предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на
получената сума от 2550 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко
над чистата стойност на получената сума (главницата) от 2550 лева е платено
при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора,
поради което подлежи на връщане. В настоящия случай по безспорен начин се
установява характера на правоотношенията между страните. Доверителят ми е
изпълнил поетите задължения съгласно договора, като е заплатил на
заемодателя всички дължими по договора суми, ведно с възнаградителната
лихва, начислената такса за разглеждане на кредита и неустойка.
По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата молба е
основателна и следва да бъде уважена. При този изход на делото,
ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че сключеният между ВИВА КРЕДИТ АД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от К.И.К. и П. Д. А.
, ЕГН **********, Договор за потребителски кредит № ******** от 07.09.2023 г. е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.
На основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, осъжда ВИВА КРЕДИТ АД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от К.И.К., да
заплати на П. Д. А. следните суми, които са недължимо платени по Договор за
потребителски кредит № ******** от 07.09.2023 г.:
1. 590.52 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 5 от Договор за
потребителски кредит № ******** от 07.09.2023 г., за периода от 07.10.2023 г. до 01.09.2024
4
г.;
2. 1 773.12 лева - такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от Договор за
потребителски кредит № ******** от 07.09.2023 г., за периода от 07.10.2023 г. до 01.09.2024
г.;
3. 1 182.12 лева - неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5 от Договор за
потребителски кредит № ******** от 07.09.2023 г., за периода от 07.10.2023 г. до 01.09.2024
г.;
4. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ВИВА КРЕДИТ АД, вписано в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от К.И.К.; да заплати на П. Д. А., с
ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, разноските по делото в общ размер на 2295,52
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5