Решение по дело №6930/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 779
Дата: 2 март 2020 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330106930
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №779

 

02.03.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември  две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6930/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

   Иск на  „Теленор България „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бизнес парк София , сграда 6 , против К.Х.Ж. , ЕГН **********,***

   Ищцовото дружество  - телекомуникационен оператор твърди ,че чежду него и ответника са сключени  три договора: договор за мобилни услуги с предпочетен № ***********; договор за лизинг на устройство „Lenovo“ и договор за мобилни услуги с предпочетен № **********. И по трите договора ответникът не изпълнил точно задължението си, макар да получил договореното . За стойността на доставените услуги, ищецът издал няколко фактури.

   От стойността на фактурата №  ********** /05.02.2017г. останали неплатени  333.28 лв., от стойността на фактурата № №**********/05.03.2017г.- 44.96 лева , а от тази с №  **********/05.05.2017г. -  83. 79 лв. ( само стойност на неплетени лизингови вноски )

  Съобразно уточняващата молба от 10.06.2019 г. по договора за мобилни услуги с № **************** се дължали неплатени абонаментни такси в размер на 73.35 лв. Останали неплатени мобилни услуги в размер на 199.04 лв. , и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на устройство марка „Lenovo“ в общ размер на 91.77 лв. По договора за мобилни услуги с предпочетен номер *********** се дължала сумата от 97.87лв., формирана както следва: 46.93 лв. неплатени абонаментни такси и 50.94 лв. неплатени използвани услуги. За тези суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №3854 по описа на съда за 2019 г. Против заповедта  длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Иска се вземането да се установи по реда на чл. 422 ГПК и да се присъдят на „Теленор България“ЕАД сторените по делото разноски.

    Ответникът оспорва исковете, тъй като не бил потребител на доставените от ищеца услуги, между  страните нямало договор , тъй като липсвало постигнато съгласие – той не бил подписвал договорите,   някой друг ги бил подписал с неговите лични данни, тъй като му била открадната личната карта. По отношение на договора за лизинг се отрича изискуемостта на вземането,  тъй като не бил настъпил падежът му. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.

  Вещото лице по проведената графологична експертиза дава заключение , че ръкописните текстове и  подписите под всички договори не са изпълнени от  К.Ж..

       Три субективно съединени между същите страни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл 422 ГПК.

     Исковете са допустими  , но неоснователни.

   Не се установиха твърдяните  договори като източници на задължение за  ответника; подписите под тях не са положени от ответника съобразно заключението на вещото лице , което съдът кредитира. Следователно отговорност на Ж. за тяхното неизпълнение не може да бъде ангажирана и исковете за  реалното им изпълнение следва да бъдат отхвърлени.

   Разноските се понасят от ищеца и включват 300 лева хонорар на адвокат и 120 лева хонорар на вещото лице по проведената графологична експертиза.

  Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    Отхвърля исковете на „Теленор България „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бизнес парк София , сграда 6 , да се признае за установено по отношение на  К.Х.Ж. , ЕГН **********,*** , че в отношенията между страните , дължи на ищеца плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 2218/12.03.2019г. по частното дело №3854/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр.с. : общо 462.03 лева , от които 333.28 лева  по фактура    ********** /05.02.2017г. , 44.96 лева по фактура  №**********/05.03.2017г.;  а по фактурата №**********/05.05.2017г. - 83.79 лв., като неоснователни.

 

  Осъжда „Теленор България „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бизнес парк София , сграда 6 , да плати на  К.Х.Ж. , ЕГН **********,*** , сумата от 420 лева  разноски по делото .

 

    Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ