Р Е Ш Е Н И Е
№ 260268 24.09.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 10 257 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на „Река България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1164, район Лозенец, ул. „Добри Войников“ №4, ет.1, ап.2, представлявано от управителите Красимир Божидаров Дончев и Астрид Зигел, начин на представляване – заедно, чрез адвокат Л. Д, САК, срещу „ХИДПАУЪР“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Одрин“ №7, представлявано от Валентин Стойков Иванов- управител, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 566, 65 лева с ДДС, представляваща общ размер на цена за доставка на стоки, за които задължения са издадени фактура № ********** от 08.06.2017 година за сума в размер от 219,43 лева, фактура № ********** от 06.11.2017 година за сума в размер от 710,38 лева, фактура № ********** от 15.12.2017 година за сума в размер от 325, 90 лева и фактура № ********** от 22.12.2017 година за сума в размер от 310, 94 лева, както и сумата 319,93 лева, представляваща общ размер на лихви, начислени върху отделните главници за периодите от настъпване на падежите до датата на подаване на исковата молба, конкретизирани в исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
В периода от 08.06.2017 година до 22.12.2017 година по заявки от страна на представители на ответното дружество от името на ищеца са извършени доставки, за които са издадени посочените фактури, преписи от които са приложени към исковата молба. Процесуалният представител на ищеца излага още, че от името на доверителя му задълженията за доставка на стоки са изпълнени, но ответникът не платил задълженията за цена. Уточнява, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на ответника, за което излага, че съгласно практиката на ВКС следва да бъде квалифицирано като признание на иска. По тези и други подробно изложени фактически и правни доводи процесуалният представител на ищеца счита, че предявените искове за осъждане на ответника да плати цена са основателни и доказани. Счита, че е налице и забава за изпълнение на задълженията, поради което излага, че и исковете за заплащане на лихва на това основание са основателни и доказани.
Към исковата молба от името на ищеца са приложени писмени доказателства.
В преклузивният
едномесечен срок по чл.131 от ГПК, ответникът, който се счита уведомен за
производството съгласно чл. 50 вр. чл.47 от ГПК, не е дал писмен отговор на
предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. В постъпила молба, чрез представляващ поддържа предявения иск, сочи доказателства и отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Исковете са с правно основание чл.318 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ вр. чл. 200 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ за цената по договорите за търговска продажба и искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за лихвите.
В съдебно заседание съдът е приел, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай на непредставяне в срок на писмен отговор, неявяване в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По делото като писмени доказателства са приети фактура № ********** от 08.06.2017 година за сума в размер от 219,43 лева, фактура № ********** от 06.11.2017 година за сума в размер от 710,38 лева, фактура № ********** от 15.12.2017 година за сума в размер от 325, 90 лева и фактура № ********** от 22.12.2017 година за сума в размер от 310, 94 лева, носещи подписи за получател и съставител.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани правни изводи, се установява, че посочените по – горе фактури са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества, като данните от ответното дружество са установени чрез разговор от управителя му. От ответното дружество на вещото лице не са предоставени исканите документи – дневници и СД по ЗДДС, извлечения от счетоводна сметка 401 – доставчици, справки за извършени плащания. От изготвената проверка в информационната система на ТД НАП – Бургас се установява, че посочените фактури са включени в дневниците за покупките и декларирани в Справките – декларации по ЗДДС на „ХИДПАУЪР“ ООД ЕИК *********.
При това положение настоящият състав приема, че са сключени договорите за търговска продажба и стоките, посочени във фактурите, са доставени от ищеца на ответника. Ответникът не твърди и не установява по делото, че е извършил плащания на цената по тях. Предвид изложеното предявеният главен иск за осъждане на ответника да плати главница е вероятно основателен.
По иска за осъждане на ответника да плати обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от ЗДДС съдът приема следното:
Съгласно чл.327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
В случая ищецът е отправил искане за присъждане на лихва за забава, считано от изтичане на един месец от издаване на съответната фактура. Страните не твърдят и не установяват, че са уговорили други падежи за плащане на цената по договорите и настоящият състав приема, че ответникът е в забава, считано от посочените в исковата молба дати по посочените по – горе съображения.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно - икономическа експертиза, се установява, че лихвите за забава са както следва: фактура № ********** от 08.06.2017 година е издадена за сума в размер от 219,43 лева и лихвата за забава за периода от 09.07.2017 година до 06.12.2019 година, която е датата на подаване на исковата молба е в размер от 53, 70 лева; фактура № ********** от 06.11.2017 година е издадена за сума в размер от 710,38 лева и лихвата за забава, начислена за периода от 07.11.2017 година до 06.12.2019 година е в размер от 144, 05 лева; фактура № ********** от 15.12.2017 година е издадена за сума в размер от 325, 90 лева и лихвата за забава за периода от 15.01.2018 година до 06.12.2017 година е в размер от 62, 56 лева; фактура № ********** от 22.12.2017 година е издадена за сума в размер от 310, 94 лева и лихвата за забава за периода от 22.01.2018 година до 06.12.2017 година е в размер от 59,08 лева.
Посочените размери на задълженията за лихва съвпадат с цената на исковете за лихва, посочени в исковата молба и следва да бъдат присъдени, но до дата 05.12.2019 година, тъй като дата 06.12.2019 година е датата на която е предявен иска и следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата и считано от датата на подаване на исковата молба.
По претенцията с правно основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода на спора е основателно претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Видно от приложените по делото доказателства разноските са в общ размер 786, 67 лева, от които сумата 112, 67 лева, представляваща внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса, сумата 400 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение и сумата 274 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Разликата между посочената като дължима по делото държавна такса в размер от 112, 67 лева и внесената от 400 лева може да бъде поискана от страната да й бъде възстановена като недължимо платена, съгласно Закона за държавните такси и другите приложими норми на закона. Дължимата държавна такса е формирана като сбор от таксите дължими за главницата в размер от 62, 67 лева и държавната такса за лихвата в размер от 50 лева, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.72 от ГПК.
По изложените съображения следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове следва да бъдат уважени и в тежест на ответника да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ХИДПАУЪР“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Одрин“ №7, представлявано от Валентин Стойков Иванов- управител, да плати на „Река България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1164, район Лозенец, ул. „Добри Войников“ №4, ет.1, ап.2, представлявано от управителите Красимир Божидаров Дончев и Астрид Зигел, начин на представляване – заедно,
сумата 1 566, 65 лева /хиляда петстотин шестдесет и шест лева, шестдесет и пет стотинки/, представляваща общ размер на цена по договори за търговски продажби, за които доставки са издадени следните фактури: фактура № ********** от 08.06.2017 година за сума в размер от 219,43 лева /двеста и деветнадесет лева, четиридесет и три стотинки/, фактура № ********** от 06.11.2017 година за сума в размер от 710,38 лева /седемстотин и десет лева, тридесет и осем стотинки/, фактура № ********** от 15.12.2017 година за сума в размер от 325, 90 лева /триста двадесет и пет лева и деветдесет стотинки/ и фактура № ********** от 22.12.2017 година за сума в размер от 310, 94 лева /триста и десет лева, деветдесет и четири стотинки/, сумата 319,93 лева /триста и деветнадесет лева, деветдесет и три стотинки/, представляваща общ размер на лихви, начислени както следва: лихва в размер от 53, 70 лева /петдесет и три лева и седемдесет стотинки/, начислена върху главница 219,43 лева /двеста и деветнадесет лева, четиридесет и три стотинки/ за периода от 09.07.2017 година до 05.12.2019 година, лихва в размер от 144, 05 лева /сто четиридесет и четири лева и пет стотинки/, начислена върху главница в размер от 710, 39 лева /седемстотин и десет лева, тридесет и девет стотинки/ за периода от 07.11.2017 година до 05.12.2019 година, лихва в размер от 62, 56 лева /шестдесет и два лева, петдесет и шест стотинки/, начислена върху главница в размер от 325, 90 лева /триста двадесет и пет лева и деветдесет стотинки/ за периода от 15.01.2018 година до 05.12.2017 година, лихва за забава в размер от 59,08 лева /петдесет и девет лева и осем стотинки/, начислена върху главница в размер от 310, 94 лева /триста и девет лева, деветдесет и четири стотинки/ за периода от 22.02.2018 година до 05.12.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 1 566, 65 лева /хиляда петстотин шестдесет и шест лева, шестдесет и пет стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 06.12.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 786, 67 лева /седемстотин осемдесет и шест лева, шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.