Решение по дело №90/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 215, ал. 1, във вр. чл. 214, т. 2 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на П. М. Т., [ЕГН], [населено място] срещу Заповед №РД – 0246 от 28.02.2024г. на кмета на Община [област], издадена на основание чл. 225а ЗУТ. По съображения за незаконосъобразност и неправилност, в жалбата се иска отмяна на заповедта. Твърди се, че строеж „пристройка“ не е индивидуализиран надлежно, тъй като не са описани материалните му граници, не е ясно кое е новоизградено и кое съществуващо, не е ясно дали стълбището е част от пристройката или е подход към жилищната сграда. По отношение на строежът „Подпорна стена“ в жалбата се твърди, че не е ясно дали посочената от административния орган височина е съобразена със средното ниво на прилежащия в основата терен; имотът е с денивелация; при изчислена най-ниска височина от 0,30м. и най –висока от 1,82 м. е възможно средната височина да попада в изключенията на чл. 151 ал.1 т.4 ЗУТ, а именно да е под 1,20м. Твърди се, че на премахване евентуално би подлежала частта с височина над 1,20м., а не цялата подпорна стена. По отношение на строежа „Основен ремонт и реконструкция на съществуваща сграда“ в жалбата се твърди, че за жилищната сграда има издадено удостоверение по пар.16 ал.1 ПР ЗУТ, като в заповедта не е описан вида на сградата преди ремонта, за да се провери дали са правилни констатациите на административния орган относно новопостроените елементи. Посочено е, че подмяната на компрометиран покрив не съставлява основен ремонт; че не е вярно, че е изградена стоманобетонен пояс, тъй като такъв е съществувал по време на строителството на къщата; между първи и втори етаж е съществувала стоманобетонна плоча, захваната за пояса и изпълнена върху градореда; плочата е съществувала при издаване на удостоверението за търпимост; над градореда и плочата преди 3-4 години е направена само замазка с цел изравняване на нивата; камината не е нова, а е изградена с изграждането на сградата, само е обновена; вътрешните преградни стени са от периода на строежа на къщата, само са освежени. Твърди се в жалбата, че сградата се намира в земеделска територия, но към момента на изграждането и преди 100 години не е съществувал класификатор на териториите, и тя е била построена за живеене на втория етаж и отглеждане на животни на първия етаж.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателя пледира за отмяна на заповедта по съображенията, изложени в нея, като релевира допълнително доводи, че административният орган е смесил разпоредбите на чл. 225 и чл. 225а ЗУТ; КА е подписан само от едно лице, въпреки изискването на ЗУТ за поне две длъжностни лица; в заповедта липсва описание на обектите, които подлежат на премахване; обектите така както са описани не са идентични с установените от вещото лице; установено е от СТЕ , че не е извършван основен ремонт. Претендират се разноски. Депозирани са подробни писмени бележки вх.№ 2377/ 24.09.2024г.

Ответникът по жалбата – кмета на Община [област] чрез пълномощника си пледира за отхвърляне на жалбата по съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че е безспорно по делото, че процесните строежи са извършени след 2017г. и същите не могат да бъдат обект на пар. 16 или пар. 127 ЗУТ; пристройката е изградена след 2017г.; подпорната стена в основната си част е с размери над минимума по закона, тоест за нея следва да има издадено разрешение за строеж. Иска се отхъвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Депозирани са подробни писмени бележки вх.№2422/ 27.09.24г., в които се излагат съображения по същество.

Съдът счита жалбата за допустима, като подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта, в законоустановения срок, пред родово и местно-компетентния съд.

С атакуваната заповед, на основание чл. 225а ал.1 ЗУТ кметът на община [област] е наредил премахването на няколко незаконни строежи, както следва: 1. Пристройка; 2. Подпорна стена; 3. Основен ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, построени в ПИ 67653.2.245 по КК на [населено място], м . Т., землище [област]. В заповедта са изложени съображения, че не е представена декларация за времето на извършване на строежа; строителството е изпълнено по стопански начин без техническо ръководство, в нарушение на чл. 163а ал.5 ЗУТ. Относно строеж „Пристройка“ е посочено, че тя е част от сграда №67653.2.0.3, представлява масивна стоманобетонна пристройка за тераса, изпълнена е изцяло от стаманобетонова конструкция от ниво терен до втория етаж; частта от терасата, която е на второто ниво е изпълнена върху 4 нови стаманобетонови колони; изпълнено е стоманобетоново стълбище от 11 стъпала; пристройката е строеж по см. на пар.5 т.38 ЗУТ, без строителни книжа и не попада в изключенията по чл. 151 ЗУТ. По отношение на строеж „Подпорна стена“ е посочено, че е на изток от сграда 67653.2.0.3 и е двураменна геобразна стоманобетонова подпорна стена, на имотната граница, като същата е строеж без строителни книжа и без да попада в изключенията по чл. 151 ал.1 т. 4 ЗУТ. По отношение на строеж „Основен ремонт и реконструкция на съществуваща сграда“ се сочи, че е на сграда 67653.2.0.3 в имот 67653.2.245, собственост на Т. и частично в имот 67653. 2.243, собственост на Б.. Строежът включва нова дървена покривна конструкция на цяла сграда, бичен иглолистен материал и нови керемиди; стоманобетонов пояс по цялата сграда; между първи и втори етаж над градореда е изпълнена стоманобетонна плоча, която е конструктивен елемент и е елемент на носещата конструкция на сградата. Посочено е в заповедта, че няма конструктивен проект дали зидовете могат да понесат натоварването и сеизмичните въздействия на стоманобетонната плоча; с плочата е засегната конструкцията на сградата и същият обект попада в хипотезата на пар.5 т. 42 ЗУТ и пар. 5 т. 44 от ЗУТ. Посочено е, че над плочата има изравнителна замазка и нови вътрешни стени за обособяване на помещения; в едното помещение е изпълнена камина; сградата ще се ползва за жилищни нужди и това е несъвместимо с предназначението на имота – земеделски. Посочено е, че за сграда 67653.2.0.3, в която е извършен основния ремонт и реконструкцията, има удостоверение по пар.16 ЗУТ, което не обхваща новия строеж, който е извършен 2020г. Посочено е, че сградата няма градоустройствен статут, тъй като не отговаря на ЗУТ и на Наредба 19/25.10.2012г., а такъв строеж може да се преустройства вътрешно и да се ремонтира без да се променя външното му очертание и без да се правят нови носещи конструкции или да се укрепват. Посочено е, че дейностите са допустими след проект-заснемане на съществуващ строеж, одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, като в случая такива не са издавани; няма влезнал в сила ПУП; не е променено предназначението на земята и строежите не съответстват на изискванията за допустимост на строителството в земеделски територии без промяна на предназначението. Посочено е, че строежите са пета категория; нарушен е чл. 12 ал.2 и ал.3 ЗУТ, чл. 137 ал.3 ЗУТ и чл. 142 ал.1, чл. 148 ал. 1 и ал.2 и чл. 157 ал.1 ЗУТ. В заповедна е посочено, че възражението е неоснователно, тъй като няма строителни книжа, строителството не отговаря на Наредба 19/ 2012г. – разрешава се застрояване, свързано с използване на имота за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар; не са налице предпоставките на чл. 59 ал.1 и ал.2 ЗУТ; предвид това, че строителството е през 2020г. не е налице режим на търпимост и строежите са незаконни по чл. 225 ал.2 т. 1 и т.2 ЗУТ.

Според становището на главния архитект /л.15-л.17/ строителството е извършено през 2020г. и няма основание да се приложи режим на търпимост поради времевия обхват на пар. 16 и пар. 127 ЗУТ – преди 1987г. и до 2001г.

Производството пред административния орган е инициирано от М. Б., собственик на имот 67653.2.243 /л.64/. Съставен е КА по чл. 225 ал.2 ЗУТ, с който е поставено началото на административното производство.

Жалбоподателят твърди по делото, че описаните в заповедта обекти са извършени в периода 2017-2021г., но оспорва вида и характера, по който са описани. Твърди, че само са подменени гредите и керемидите на покрива; пояса и плочата са съществували от 80-те години, само е направена замазка; камината също съществувала от 80-те години, само е подменена с нова; запазени са външните носещи стени.

Разпитаните по делото свидетели И. и М. сочат, че преди този ремонт съществувала плоча, правена е само нова замазка; на втория етаж си имало стаи, направена е само преграда за едно малко помещение; отвън е имало стар дувар, на който са направени подпорни стени и пред тях е налят бетон. Сочат, че това е правено преди 2-3 години; вилата не е разширявана, използвани са старите греди; с плочата е обърнат наклона, който вместо да е към вилата е направен да е към пътя, като е налята само само част от плочата, а останалата част била стара. Свидетелят И. сочи, че през 1980г. обектът бил плевня; след това с бащата на жалбоподателя започнали през годините да я ремонтират и през 1982-83г.сменили покрива, който бил от тикли, като сложили ламарина; приземното помещение било обор, а над него стая за фураж и стая с камина; през 80-те години изградили втория етаж с тухли, както и тогава направили пояса и плочата.

Според приетата по делото СТЕ теренът около двуетажна сграда № 67653.2.0.3, построена в ПИ №67653.2.245 е стръмен; първият етаж е полувкопан; за първи етаж се влиза от югоизток, за втори етаж се влиза от северозапад, където теренът е по-висок. Пристройката описана в Заповед № РД-0246 от 28.02.2024г. представлява стоманобетонна тераса, разположена на нивото на междуетажната стоманобетонна плоча между първи и втори етаж на двуетажната сградата; стълбището от 11 стъпала, с размери на стъпалото 0,3м/0,16м е бетонирано; стоманобетонната плоча на терасата, достигаща до външното стълбище е с дължина - 12,4 м. и широчина 1,80 м., дебелина 10 см. В тази си част терасата стъпва на пет броя външни стоманобетонни колони, с височина от 2,20м. Останалата част от терасата, описана в Заповед № РД-0246/28.02.2024г., която е разположена пред югозападната фасада на сградата представлява излята армирана бетонова настилка върху терена с височина 6-10 см. Стоманобетонната плоча на терасата е захваната към сградата чрез метални релси, които са монтирани при направата на стоманобетонната плоча на нивото на подовата плоча на втори етаж; част от такива релси се виждат и пред останалата част от югоизточната фасада, която е без тераса. Товарите от стоманобетонната плоча на терасата се предават на релсите, изпълняващи функцията на носещи греди; от релсите товарът се поема от външните колони и от носещите стени на сградата. Стоманобетонната плоча на терасата продължаваща извън сградата до външното стълбище, в единия край стъпва на стоманобетонни колони с кръгло сечение, в другия край на съществуваща масивна подпорна стена.

В заключение, вещото лице сочи, че пристройката представлява тераса на едно ниво, изградена от стоманобетонна плоча с дължина до външното стълбище - 12,4 м и широчина 1,80м и площ 21кв.м, разположена върху външни колони. Към сградата е свързана посредством стоманените релси. В останалата си част терасата представлява излята бетонова настилка с дебелина 8-10см и площ 22кв.м, върху терена пред югозападната фасада на сградата. Бетонираното стълбище от 11 броя стъпала осигурява подход от по - ниския терен пред югоизточната фасада до входа за втори етаж на сградата, разположен на северозападната фасада. На скица към заключението вещото лице е повдигнало в зелен цвят частта от терасата, стъпваща върху стоманобетонните колони с площ 21 кв.м., а с жълт цвят частта от терасата, разположена върху терена с площ 22 кв.м.; посочено е и външното стълбище от 11 стъпала /л.108/.

По отношение на строеж №2 от заповедта – Подпорна стена, вещото лице сочи следното: Масивната подпорна стена се състои от две рамена, разположени под ъгъл, всяко с размери: дължина 10 м с височина от 1м до 1,80м, дебелина 20 см и средна височина 1,40м; дължина 5,40 м с височина от 0,30 м до 1,80 м, дебелина 20см, средна височина на 1,05м, изпълнено по имотната граница. Средната височина на цялата подпорна стена е 1,23см.

По отношение на третия обект по заповедта вещото лице сочи следното: Носещата конструкция на сградата е изпълнена от външни носещи стени, дървен гредоред между етажите и подпокривното пространство, дървена покривна конструкция. Носещите стени на първо ниво са изпълнени от каменна зидария, на второ ниво в по-голямата си част външните стени са тухлени, частично са каменни. В последствие върху дървения гредоред между първи и втори етаж е направена нова подова плоча от стоманобетон. При изливането на бетона за плочата, съществуващия гредоред се е ползвал за кофраж. Гредоредът не е премахнат в последствие и към настоящия момент съществува на място. От огледа вътре, става ясно, че плочата опира в стоманени хоризонтални релси, напречно разположени, които изпълняват функцията на носещи греди. Релсите стъпват върху допълнително изградени 5 броя стоманобетонни вертикални колони и върху стоманобетонни пояси на носещите стени. Части от релсите са конзолно издадени пред фасадата на сградата. Стоманобетоновите пояси по носещите стени поемат натоварването от стоманобетоновата плоча, като я предават на носещите стени. Поясите са направени при изливането на плочата и са конструктивно свързани с плочата. С цел поемане на допълнителните натоварвания от стоманобетонната плоча и дървения гредоред, носещата конструкция на сградата е била подсилена посредством направата на допълнителни колони вътре, в помещението на първо ниво, монтирането на релсите /греди/ и направата на стоманобетонни пояси.От огледа е констатирано, че върху стоманобетонната плоча е положена нова подова замазка.Таванът на втори етаж е изграден от дървен гредоред, което се констатира от направен отвор в него. Направена е изолация от минерална вата на тавана на втори етаж и са монтирани гипсови плоскости.При извършения ремонт на покрива на сградата са подменяни компрометирани носещи дървени греди - столици, попове, ребра. Има ново покривно покритие - керемиди, върху нова дъсчена обшивка и скара от летви. Над терасата, пред югоизточната фасада има нов дървен навес с дъсчена обшивка, покрит с керемиди.С извършените ремонтни дейности не се променят външните контури на сградата, запазени са външните носещи зидове. Преградните вътрешни зидове са дебели 12см, изградени от тухли ютонг и с тях са обособени помещенията на втори етаж - коридор, две спални и голяма дневна с камина. Стените са измазани.С извършените ремонтни дейности не е променено предназначението на подпокривното пространство. В заключение, вещото лице сочи, че съществуващия бетонов пояс между първия и втория етаж от сградата е конструктивно свързан със стоманобетонната плоча, като поема товарите от плочата и ги предава на носещите стени.Със стоманените релси и стоманобетонните колони е усилена носещата конструкция с цел поемане на допълнителните товари от стоманобетонната плоча между първи и втори етаж.Вътрешните преградните стени на втори етаж нямат носещи функции.С извършените строителни дейности по сградата не са променени външните й очертания, както и предназначението на подпокривното пространство.

Съдът кредитира експертизата като компетентно и обективно изготвена.

Правни изводи.

Оспореният акт обективира властническо волеизявление на административен орган, с което се създават задължения и непосредствено се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, като изрично в разпоредителната му част се съдържа нареждане за премахване на незаконен строеж /чл. 214, т. 3 от ЗУТ/.Ето защо същият подлежи на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл. 215, във вр. с чл. 219 от ЗУТ, в качеството му на индивидуален административен акт, съдържащо волеизявление за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 214, т. 3 във вр. с т. 1 от ЗУТ.

След служебна проверка по чл. 168 от АПК на оспорения административен акт, съдът намира жалбата за основателна.

Оспореният акт е постановен от материално и териториално компетентен административен орган –Кмета на Община [област] с оглед разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, но при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон.

Издаването на заповедта се предхожда от констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ и в случая същият е съставен от един служител по чл. 223 ал.2 ЗУТ. Действително в разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е изписано „служителите“, но така ползваното множествено число не поставя изискване актът да се изготви от повече от едно лице. Цитираната норма единствено определя служителите в чиито правомощия е да издават констативни актове, т. е. смисълът на текста е КА да бъде издаден от лице, което е компетентно и разполага с необходимите знания за преценка на законосъобразността на един строеж, каквито са служителите посочени в чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, а не въвежда изискване това да са повече от един служител. В случая, констативният акт е издаден от Д.М. – главен специалист в Дирекция „УТ“, в чиито задължения влиза и контрол на строителството, като нейната компетентност не се оспорва по делото. Актът е връчен на жалбоподателя, който е депозирал възражения и в заповедта са изложени мотиви относно възраженията. Посочването на стр.4-та от заповедта, че КА е от 2024г. се дължи на техническа грешка и по никакъв начин не е накърнило правата на адресата на заповедта, доколкото КА е връчен лично на жалбоподателя и видно от него е, че е от датата 29.11.2023г.

Съдът счита, че органът не е изпълнил вмененото му задължение с чл. 35 от АПК, а именно заповедта да се издаде след като се изясни действителната фактическа обстановка.

Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ незаконни са строежите по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ извършени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Обектите, предмет на заповедта са описани като: пристройка; подпорна стена; основен ремонт и реконструкция. В заповедта е посочено, че пристройката представлява тераса, че е масивна стоманобетонна пристройка за тераса, както и се сочи: „частта от терасата…“. В СТЕ е посочено, че терасата е от две части - едната част е на ютоизточната фасада, а другата достига до северозападната фасада до външното стълбище /л.105/. В този смисъл доводите в жалбата, че в заповедта е посочено „пристройка“, а в СТЕ „тераса“ не почиват на документите по делото. По отношение на индивидуализацията на обекта обаче, в заповедта са цитирани различни от посочените от вещото лице размери и очертания. Според заповедта, терасата в едната и част е с площ „около 35 кв.м.“, а другата част е с „дължина 6,00 м.“. Не е посочена точната квадратура на всяка една част, няма индивидуализация на всяка от двете части по начин, който не дава съмнение кое точно подлежи на премахване. Според СТЕ едната част е 21 кв.м., а другата е 22 кв.м., което коренно се различава от данните, посочени в заповедта – „около 35 кв.м.“ и „ дължина 6,00м.“. На свой ред, в заповедта се сочи, че едната част от терасата е с 4 стоманобетонови колони, които също са обект на премахване, а според вещото лице тази „част от терасата стъпва на пет броя външни стоманобетонни колони, с височина от 2,20м.“ /л.105/. По отношение на височината има съвпадение между СТЕ /л.105/ и заповедта /стр.2 от нея/, но както се посочи по –горе в заповедта не е посочен действителният брой колони, което води до липса на ясна индивидуализация на обекта на премахване. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че в заповедта пристройката е описана на две нива, а според СТЕ няма второ ниво, съдът съобрази, че описанието и в двата документа дава яснота, че става дума за две части. Според заповедта, този обект е от ниво терен на запад до втория етаж на изток на сградата и тъй като има денивелация е уточнено, че частта, която е на второто ниво с дължина 6м., е върху 4 колони, а на ниво терен има стълбище от 11 стъпала. Според СТЕ терасата е на нивото на междуетажната стоманобетонна плоча между първи и втори етаж, част от нея е на югоизточната фасада, а другата част продължава до външното стълбище, което осигурява подход от по-ниския терен до втория етаж. Тоест, става ясно и от заповедта и от експертизата, че терасата е на части и че има денивелацията, поради което няма неяснота в заповедта по този въпрос. Терасите по см. на пар.5 т. 59 от ДР ЗУТ и пристройките не са включени в изключенията на чл. 151 ЗУТ. В изключението по чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ попадат балкони и лоджии, което обуславя извод, че в случая са необходими строителни книжа, но поради липсата на точна индивидуализация на обекта, заповедта следва да се отмени.

По отношение на подпорната стена, вещото лице уточнява, че тя е на две рамена, разположени под ъгъл; едната е с височина 1 м.-1,80 м., средна височина 1,40м., а другата е с височина 0,30-1,80 м., средна височина 1,05 м. Според чл. 151ал.1 т.4 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти. В случая, на премахване би следвало да подлежат само частите, които са с височина над 1,20 м., а тези под 1,20 м. попадат в изключенията по чл. 151 ал.1 т. 4 ЗУТ. Със заповедта е наредено премахване на цялата подпорна стена, а именно частта с височина от 1 м. до 1,82 м. и частта с височина от 1,82м. до 0,30м., която е по имотната граница. Съдът счита, че след като от СТЕ става ясно, че част от стената е под 1,20м., тоест за нея не се изисква разрешение за строеж, то незаконосъобразно административният орган е направил извод, че цялата подпорна стена „не попада в законоустановените изключения на чл. 151 ал.1 т. 4 ЗУТ“ /стр.2-ра от заповедта/.

Третият обект е „Основен ремонт и реконструкция на съществуваща сграда“, който според заповедта включва: покривна конструкция с керемиди; стоманобетонен пояс и плоча, която е елемент на носещата конструкция и с нея е засегната конструкцията на сградата; нови вътрешни преградни зидове; зидана камина.

Според пар.5 т.42 ЗУТ "Основен ремонт" е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и СМР, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.А според пар.5 т. 44 ЗУТ, "Реконструкция" е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Свидетелите по делото установяват, че плочата и пояса са правени по едно и също време, а именно през 8-те години и те са свързани, а преди 2-3 години е направена само нова замазка. Според становището на в.л. в съдебно заседание, стоманобетонен пояс и плочата са правени „назад във времето, не сега“ /л.112/, а според СТЕ /стр.3-та/ направена е нова подова замазка. Поради горното, съдът счита, че по делото остана недоказано обстоятелството, че пояса и плочата, описани в т.3 от заповедта не попадат в хипотезата на пар.16 ЗУТ, в който смисъл са изводите на административния орган.

Според в.л. на покрива „са подменяни компрометирани носещи дървени греди – столици, попове, ребра…Има ново покривно покритие – керемиди върху нова дъсчена обшивка и скара от летви“; също така не е променено предназначението на подпокривното простраство /стр.3 на СТЕ/. Според св. И. вилата е закупена с тикли на покрива, през 1982-83г. е сложена ламарина на покрива, а според вещото лице на покрива „не всички греди са подменяни, има и нови, но има и стари“ /с.з. 20.09.2024г./. Съдът счита, че се установява по делото, че има покритие с керемиди, но не е установено посоченото в заповедта, че е налице „изцяло нова покривна конструкция от бичен иглолистен материал“ /стр.2-ра/. Както свидетелите, така и вещото лице са еднопосочни, че са използвани и стари греди, тоест налице е хипотезата на пар.5 т. 43 ЗУТ за текущ ремонт. Според тази разпоредба "Текущ ремонт" е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: засяга конструкцията на сградата; не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Според вещото лице с тези ремонтни дейности не се променя предназначението на подпокривното пространство. Установява се също, че няма засягане конструкцията на сградата, нейната височина и обем. Поради това, съдът счита, че не се изисква разрешение за строеж, налице е хипотезата на чл. 151 ал.1 т.1 ЗУТ /Решение по адм.д. 3426/2013г. на ВАС/.

В заповедта е описано: „нови вътрешни преградни стени /зидове/.. за обособяване на самостоятелни помещения /стаи/… изпълнена зидана камина“. От свидетелските показания се установява, че през 80-те години е изграден втория етаж с тухли, имало си стаи и камина, а преди 2-3 години е направена преграда за едно помещение. Според в.л., вътрешните зидове са от ютонг; има коридор, две спални и дневна с камина; вътрешните стени нямат носещи функции. Съдът счита, че не се доказва по делото изводът на административния орган, че тези дейности и обекти не се обхващат от времевия период на пар. 16 и пар. 127 ЗУТ. Събраха се доказателства, че вътрешните прегради и камината са от периода на 80-те години.

По отношение на обект №3 в заповедта няма разграничение кое според административния орган е основен ремонт и кое е реконструкция. В точка 3 на заповедта са описани общо всички дейности: нова дървена покривна конструкция с керемиди; стоманобетонен пояс и плоча; нови вътрешни преградни зидове; зидана камина. Необходимо е волята на административния орган относно обекта да е ясна, да уточнено кое се счита за конструктивен елемент, кое за основна част на строежа, кое е строително-монтажните работи, респ. кое точно от изпълненото възстановява експлоатационната годност, подобрява или удължава срокът на експлоатация, кой конструктивен елемент е нов и дали увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа.

В заповедта / стр.3-та/ е посочено, че за обект №3 „Основен ремонт и конструкция на съществуваща сграда“ има издадено удостоверение по пар.16 ЗУТ № 328/28.06.2019г, което не обхваща новия строеж, тъй като последният е извършен 2020г. Това обстоятелство не е установено поделото. Не е описано в заповедта и не става ясно от нея за какъв по вид и характеристики обект е издадено удостоверението по пар.16 ЗУТ от 2019г./същото не е представено/, за да се прецени дали то обхваща обект №3 - покривна конструкция с керемиди; стоманобетонен пояс и плоча; нови вътрешни преградни зидове; зидана камина. По делото има писмени данни /удостоверение от 1988г./, че през 1944г. сградата е била „колиба“ и през 1975г. и е правен ремонт. В този смисъл е удостоверението за регулационно положение на л.37 и л. 38 от делото, видно от което към момента на издаването му сградата е била двуетажна полумасивна с градоред. За обект №3, от заповедта не става ясно кое е новопостроеното и подлежи на премахване. На свой ред, посоченото за построено през 2020г. се установи, че е съществувало и преди това, като към 2019г. е издавано удостоверение за търпимост. Липсата на индивидуализация в заповедта за коя част е издадено удостоверението за търпимост през 2019г. препятства преценката дали строежът, чието премахване е разпоредено е различен от посочения в удостоверението.

Установява се по делото, че няма ПУП, сградата е в земеделска земя, чието предназначение не е променено и няма представени доказателства, според които да е спазена процедурата по Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Няма издаден проект –заснемане по пар.53 ал.3 във връзка с ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Алинея 2-ра на посочената разпоредба касае търпими строежи без устройствен статут. От данните по делото се разколебава изводът на административния орган, че не е налице хипотезата на пар.16 ЗУТ, а и за обект №3 е издавано удостоверение за търпимост. Дори да нямат устройствен статут, както правилно се сочи в заповедта, ако строежите са търпими, проверката на административния орган е следвало да продължи с хипотезата на пар. 53 ал.3 вр. ал.2 ЗЗР ЗИД ЗУТ.Административният орган не е изследвал всички факти и обстоятелства, имащи значение за издаване на заповедта.

Изложеното обуславя незаконосъобразност за заповедта, която следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които са в размер на 1560 лв.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-0246/ 28.02.2024г. на кмета на Община [област], с която е наредено П. М. Т., [ЕГН] да премахне незаконни строежи в ПИ №67653.2.245 по КККР на [населено място], м. Табаково, землище [област].

ОСЪЖДА Община [област] да заплати на П. М. Т., [ЕГН] разноски в размер на 1560 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дн. срок от съобщението на страните.