№ 3256
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110205397 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от И. В. С., с ЕГН **********, чрез адвокат Я. Г. срещу
наказателно постановление № **** на началник група в ОПП-СДВР, с което на основание
чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобраност на издаденото
наказателно постановление. Жалбоподателят поддържа, че възприетата от наказващия орган
фактическа обстановка не отговаря на обективната истина и е допуснато същетвено
нарушение при издаването на постановлението – не е извършена преценка на събраните
доказателства, като излага своите възприятия относно процесния инцидент. Твърди липса на
коректно описание на нарушението и посочване на доказателства, които го потвърждават по
несъмнен начин съобразно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди неспазване
сроковете за издаване на АУАН и НП. На последно място, излага доводи за неспазване на
изискванията за форма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, за него се явява
адв. Е. Д. с пълномощно по делото. Поддържа обективираните в жалбата възражения. Прави
отказ от допуснатия им свидетел. Поддържа обективираните в жалбата възражения за
неспазване на установените срокове, несъответствие между описаната фактическа
обстановка и обективната истина. Също така счита, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – НАЧАЛНИК ГРУПА ОПП-СДВР – редовно призована, не
изпраща представител и не сочи уважителна причина. По делото са постъпили писмени
1
бележки от юрк. *****, която излага доводи за законосъобразност на издаденото НП и моли
съда да го потвърди, като отхвърли жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, ако се
претендира такъв.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя, прие за установена следната фактическа обстановка:
На ****** г. около 18:10 часа в гр. София, на ул. „***** автомобилите марка ****** с
рег. № ********* и марка *********, с рег. ******* били паркирани лице в лице, когато
жалбоподателят С., водач на лекия автомобил марка ******** предизвикал ПТП - при
потегляне ударил паркиралия автомобил марка ******. Сблъскът станал между левите части
на предните брони на превозните средства, като именно там са констатирани щети върху
ударения автомобил – „ожулена предна броня“.
Собственикът на паркирания автомобил – св. С. И. Д. станал свидетел на ситуацията
от прозореца на къщата си и през него се провикнал на жалбоподателя да спре. Последният
отказал да изпълни предложението и продължил по пътя си, като заявил, че е само
одраскано и да прави каквото иска, а свидетелят Д. подал сигнал до Дирекция „Национална
система 112“ с подаване на информация за марката и регистрационния номер на автомобила
предизвикал ПТП, откъдето се свързал с ОПП-СДВР. На място се явили мл. автоконтрольор
Иво Д. и мл. автоконтрольор Г. Б., като последният съставил Протокол за ПТП № 1 сер.
************ г., на който жалбоподателят бил установен като „напуснал“ и бил
индивидуализиран чрез марката, модела и регистрационния номер на автомобила.
На ***** г. бил съставен АУАН № ***** от младши автоконтрольор ***** към ОПП-
СДВР на базата на докладна записка, протокол за ПТП, един брой сведения, дадени
предварително от свидетеля Д. и декларация на жалбоподателя С., с която признава, че е
управлявал автомобила, но отрича настъпването на ПТП. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя на същия ден.
На ***** г. ***** – началник група в ОПП-СДВР издала наказателно постановление
№ ****, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 20 от ЗДвП,
както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два
месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя С. на *** г., а на ***** г. жалбоподателят депозирал жалба чрез
пощенско клеймо.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал – Протокол за ПТП № 1 с
рег. № 6334/****** г., заповед № ******* г., заповед № ****** г., акт за встъпване в
длъжност, заповед № ********* г., справка картон на водача, 1 брой аудиозапис и
електронни катрони от ДНС 112 и свидетелските показания на младши контрольор Б. и св.
Д..
Съдът кредитира в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност. От същите се установяват както факти от
процесуално значение, така и такива свързани с обективната и субективната страна на
нарушението.
2
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно осъщественото
пътнотранспортно произшествие, доколкото те са непротиворечиви, последователни,
подробни и логични. Същите се потвърждават изцяло от съставените писмени документи,
поради което съдът се довери изцяло на заявеното от свидетелите по отношение механизма
на пътнотранспортното произшествие, действията на жалбоподателя по време на
извършването му и след това.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на *** г., докато
жалбата е депозирана на 20.03.2023г. от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията,
изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Актът за установяване на администативно нарушение и наказателното постановление
са изготвени от компетентни за това длъжностни лица. Според т. 2.1, вр. т. 1.3.2 от заповед
№ ******г. лицата, заемащи длъжност младши автоконтрольор са компетентни да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, а такъв се явява *****
според т. 30 от заповед № ***** г. Съгласно т. 3.9. от същата заповед началниците на
сектори в ОПП-СДВР са компетентни да издават наказателни постановления за нарушения
на ЗДвП.
Същите са издадени при спазване на установените в чл. 34 давностни срокове –
едногодишен от извършване на нарушението за издаването на АУАН, с оглед декларацията,
подписана на ***** г. от жалбоподателя, и шесмесечен от съставянето на акта за
наказателното постановление, поради и което възраженията в тази насока са неоснователни.
По отношение на нарушението по чл. 20 от ЗДвП:
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление относно нарушението по чл. 20 от ЗДвП не съдържат всички
законоустановени реквизити регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В процесния акт
единствено е възпроизведено правилото за поведение, но не и фактическите действия, които
са доведели до преценка, че е налице именно споменатото нарушение. Представеното
описание е лаконично и недостатъчно поради липса на логическо единство на
възпроизведените факти. В случая липсата на пълно словесно описание на нарушението е
ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е лишило от възможността да
разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и в пълен обем да реализира правата
си по организиране на своята защита, респективно съдът да прецени има ли извършено
нарушение и дали същото правилно е подведено под съответната правна норма. Липсата на
конкретно описание на нарушението, както и на всички обстоятелства, при които същото е
извършено, представлява съществен порок на наказателното постановление и е абсолютна
предпоставка за неговата отмяна по отношение на първото вменено деяние.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а санкционната разпоредба,
която й съответства е чл. 185, според който наказанието към датата на извършване на
нарушението е „глоба“ в размер на 20,00 лв.
По делото несъмнено се установи, че на ****** г. около 18:10 часа в гр. София, на ул.
„***** жалбоподателят С., като водач на автомобил марка ****** с рег. № *********, при
извършване на маневра „потегляне“ ударил автомобил марка *********, с рег. *******.
Според настоящия съдебен състав цялостният анализ на доказателствените материали
показва, че така съобщената фактическа обстановка се явява доказана по един категоричен и
несъмнен начин, доколкото по делото са налице достатъчно доказателства за неговото
установяване, като обаче тази фактическа обосновка от една страна не е изложена от
наказващия орган, а от друга не е и квалифицирана като правилното нарушение на
правилата за движение в НП. В конкретиката на казуса съдът няма правомощия да излиза
извън рамките на установените факти от страна на наказващия орган, респективно да изменя
квалификацията на приетите от същия, ако същите са несъответни.
Въпреки констатираното осъществяване на ПТП, както посочи по-горе съдът в НП не
са посочени данни за механизма на извършването му. Съгласно константната съдебна
практика изгубването на контрол може да се дължи на всевъзможни причини, като напр.
заспиване на водача, разсейване, несъобразяване на скоростта с пътната обстановка, и т.н,,
като причината е ирелевантна. В процесния случай обаче, не е изяснено дали изобщо е
имало такава загуба, като за наличието й не може да се направи извод от никое от
относимите по делото доказателства, а се доказва единствено, че жалбоподателят е
предприел маневра потегляне за излизане от редицата на паркираните автомобили и е
недооценил разстоянието което му е било необходимо за разминаване с непосредствено
паркирания пред него автомобил, като по този начин е осъществил ПТП.
Доколкото съдът прецени, че нарушението не е несъмнено доказано от обективна
страна касателно приетата правна квалификация по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП от наказващия
орган, въпросът за субективната страна на деянието не следва да се анализира.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
Съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП съдържат
всички законоустановени реквизити регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказващият
орган е описал нарушението и обстоятелствата около неговото извършване. Вмененото
нарушение е описано разбираемо, като същото съдържа всички обективни признаци на
посочената като нарушена правна норма от съответния нормативен акт. В квалификацията
на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, наказващият орган не е посочил коя точно
хипотеза приема за нарушена, с оглед различните действия изброени в буквите на
разпоредбата. Съдът обаче намира, че този пропуск е несъществен, доколкото от изложените
и приети за установени факти в обжалвания акт по ясен и непротиворечив начин се
установява осъщественото пътнотранспортно произшествие и поведението на водача след
него, а именно, че жалбоподателят е ударил автомобила на пострадалото лице, причинил му
е имуществени вреди и е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР.
Цитираната разпоредба вменява следните задължения на водач на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди: да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието; ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие; ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания като
4
не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на
контролните органи.
В съответния състав са уредени три отделни хипотези на ПТП с причинени
имуществени вреди. В акта за установяване на нарушението и наказателното постановление
липсва посочване на конкретна хипотеза, но въпреки това съставомерността на деянието
остава налице, тъй като безспорно по делото се установи, че жалбоподателят е осъществил
ПТП, след което е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР. Тази
обстановка отговаря на третата хипотеза, а именно – изложената в буква „в“ на чл. 123, ал.
1, т.3. Конкретната хипотеза като буквено изражение не е посочена в НП, но настоящия
съдебен състав счита, че това не нарушава правото на защита на жалб., тъй като може да се
изведе от логическото тълкуване на описаното поведение. Действително не е посочено, че
липсва съгласие относно обстоятелствата свързани с настъпилото ПТП, но тези
обстоятелства се установяват от показанията на св. Д., който е отправил молба към
жалбоподателя да спре, респективно действията на жалбоподателя, които в случая с отказа
му да спре и категоричното му несъгласие с настъпилото ПТП могат да бъдат възприети
като липса на признание на вина и съгласие за настъпилото ПТП.
От субективна страна, нарушение е извършено умишлено, което следва от изричния
отказ на жалбоподателя да спре, независимо, че е установен контакт със собственика на
паркирания и ударен автомобил, като последният му е извикал да спре и да се разберат и
въпреки това, жалбоподателят не е слязъл да установи щетите и да постигнат съгласие
относно обстоятелствата по настъпилото ПТП, а е потеглил и не е уведомил органите на
МВР.
Според чл. 175, ал. 1, т. 5 лице, което наруши задълженията си като участник в ПТП
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. според редакцията, действаща към момента на извършване
на нарушението. Така наложените наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 100,00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца попадат
в законоустановените граници и са съобразени с тежестта на деянието и личността на дееца.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено административно
нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята
съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. При преценката за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН
съдът отчете важността на обществените отношения, гарантиращи безопасността на пътя.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63д от
ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди на СДВР да
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита
по дела по ЗАНН чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80,00 до 150,00 лева. Съобразявайки продължителността на
производството и неговата сложност, съдът намира, че на СДВР следва да се присъди
възнаграждение в минимален размер на 80, 00 /осемдесет/ лева.
Така мотивиран и на- основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 105-ти състав
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-009433 на началник група в ОПП-
СДВР, в частта в която на основание чл. 185 ЗДвП на И. В. С., с ЕГН **********, с адрес: с.
Борика е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-009433 на началник група
в ОПП-СДВР, в частта в която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на И. В. С., с ЕГН
**********, с адрес: с. Борика са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
100,00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА И. В. С., с ЕГН **********, с адрес: с.Борика, община Ихтиман да
заплати на СДВР сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на
касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6