ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 2545 Година
05.12.2019 Град Пловдив
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение,
ХІХ състав,
На пети декември Година
две хиляди и деветнадесета,
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 406 по описа за 2015
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.637 ал.1
във вр. с чл.739 ТЗ.
Делото е образувано от ищеца „ХЕТА АСЕТ
РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК ********* гр.София против „ТИБЕРИЙ 2000“ ЕООД ЕИК
********* гр. София с предявен осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.345
ал.1 от ТЗ за осъждане на ответника да върне, поради прекратяване на Договор за
финансов лизинг от 21.05.2007г., сключен между страните, на предоставения
лизингов обект, представляващ недвижим имот в гр.Пловдив на ул. „Княз
Церетелев“ № 11, застроен и незастроен с площ от 940 кв.м., УПИ XIV –
1045 от кв.395 по плана на гр.Пловдив, Старинна градска част, ведно с
изградената в имота жилищна сграда, представляваща „Резиденция Стария град“, с
разгърната застроена площ от 2 243 кв.м., застроена на два етажа от към
улица „Княз Церетелев“, и на три етажа и половина от към вътрешния двор, с два
сутеренни етажа, ведно с открита дневна – барбекю зала в северозападната част
на имота до сградата и параклис в югоизточния ъгъл на имота, а съгласно
Разрешение за ползване № 175 от 21.03.2003г. на ДНСК гр. Пловдив – жилищна
сграда с Нк = 4.90 м и Нк= 6.75м
спрямо 0=199м
абсолютна кота с три жилища, един гараж, ресторант и приемна – кафе
сладкарница, параклис „Събор на Света Богородица“, ведно с всички подобрения и
преустройства на сградата.
С Определение № 1973 от 16.09.2019г., в
сила, производството е спряно на основание чл.637 ал.1 от ТЗ поради откриване
на производство по несъстоятелност на ответника „Тиберий 2000“ ЕООД по т.д. №
2784/2017г. на СГС.
Настоящото дело е с предмет имуществени
търговски права, тъй като вземането на ищеца е заявено въз основа договор за
финансов лизинг, прекратен, и иска на това основание връщане на дадената в
лизинг вещ. Това вземане, макар и непарично, е имуществено и оценяемо. Съгласно
чл.617 ал.2 от ТЗ непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му
стойност към датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, поради което с откриване на производството по несъстоятелност
на ответника вземането на ищеца се е трансформирало в парично по пазарната
стойност на имота към 04.07.2019г. – датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност. В този вид то подлежи на предявяване пред
съда по несъстоятелността и за това има спиране на настоящото производство по
реда на чл.637 ал.1 от ТЗ / така Определение № 147 от 26.02.1997г. по ч.гр.д. №
226/96г. V г.о. и Определение № 796 от
18.12.2014г. на ВКС по ч.гр.д. № 2645/2014г. II т.о., ТК/.
Справката в ТР сочи, че производството
по несъстоятелност е открито с решение № 1220 от 04.07.2019г., вписано на
04.07.2019г. От този момент, съгласно чл.685 и чл.688 от ТЗ, тече срок от един
и след това от два месеца, общо от три месеца, за предявяване на вземания от
кредитори пред съда по несъстоятелността, с оглед санкцията и последиците на
чл.739 от ТЗ по отношения непредявени в срок вземания и неупражнения в срок
права. Нормата указва, че непредявените в производството по несъстоятелност вземане
и неупражнени права се погасяват. Предвид тези последици чл.637 ал.1 от ТЗ
указва, че образуваните преди откриването на производството по несъстоятелност
съдебни и арбитражни производство по имуществени граждански и търговски дела
срещу длъжника се спират и това е с цел кредиторите да предявят вземанията си
пред съда по несъстоятелност, където да упражнят правата си поради последиците
на чл.739 от ТЗ. Спрените производства се прекратяват, ако вземанията се
приемат, и продължават с участието на спорещите страни и синдика, ако вземането
не се приеме или се оспори.
Тълкуването на чл.637 ал.1 и ал.6 от ТЗ
с оглед нормите на чл.685, чл.688 и чл.739 от ТЗ в трайната съдебна практика
/Определение № 322 от 15.07.2019г. на ВКС по чтд № 1638/2019 I т.о. и
цитираните в него други определения по чл.290 от ГПК/ е, че ако материални
права, предмет на спряно съдебно дело по реда на чл.637 ал.1 от ТЗ, не бъдат
предявени от ищеца за приемане в производството по несъстоятелност на
ответника, не могат да бъдат след това обект на защита пред съда като спряното
дело се прекратява. Това е правната последица от непредявени в производството
по несъстоятелност вземания, защото целта на това производство е универсално
принудително изпълнение срещу неплатежоспособния търговец, в което да се
разрешат всички въпроси по това колко кредитори има и как те справедливо да се
удовлетворят от наличното имущество, което явно е недостатъчно. В резултат и
при преследване на тази цел законодателят е предвидил срокове за предявяване на
вземанията и е скрепил бездействието с неблагоприятни последици – непредявени и
неупражнени в това производство права се погасяват /чл.739 ТЗ/ като има забрана
– чл.637 ал.6 ТЗ, след откриване на производството по несъстоятелност да се
образуват нови дела срещу длъжника, т.е. такива права са лишени от съдебна
защита.
В случая, след справка в ТР и в обявения
списък на предявени приети от синдика вземания, както и определението на съда
по несъстоятелност по одобряване на списъка при разглеждане на постъпилите
възражения, се констатира, че ищецът не е предявил вземането, предмет на
настоящото дело – за връщане на лизинговата вещ /недвижим имот в гр. Пловдив/
от лизингополучателя поради прекратяване на договора за лизинг по чл.345 ал.1
от ТЗ, в паричния еквивалент на имота по пазарната му оценка към 04.07.2019г.
/чл.617 ал.2 ТЗ/. Ищецът е предявил вземания от същия договор, но за лихви в
размер на 2 214 062.45 лв., за такси управление в размер на
11 265.58 лв., за застрахователни премии от 906.82 лв., за съдебни
разноски от 6 180лв. и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от
които са изключени от съда по несъстоятелност при одобряване на списъците по
възражения на длъжника. Тези вземания обаче, макар и изхождащи от същия договор
за лизинг, не са идентични на вземането за връщане на лизинговата вещ, предмет
на делото, поради което няма правно основание настоящото производство да бъде
възобновено. То следва да се прекрати, тъй като срокът за предявяване на
вземанията пред съда по несъстоятелност от три месеца, считано от 04.07.2019г.,
е изтекъл на 04.10.2019г. и в този срок ищецът не е предявил като вземане
имуществената си претенция, предмет на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №
406/2015г. на ПОС XIXс.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: