№ 352
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330201843 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Винарска изба Брезово – България
АД, седалище и адрес на управление гр.Брезово, ул.Зелениковско шосе №1,
против Наказателно постановление № 51057-S005737/08.07.2011 г., издадено
от Заместник териториален директор на ТД на НАП Пловдив, с което на
дружеството жалбоподател за нарушение на чл.7 ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл.юриск
С. Пеева с пълномощно по делото, която счита, че наказателното
постановление е правилно и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. С определение № 1101/08.07.2022 г.
по ч.к.а.н.д.1414/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив по
съображения, изложени в определението, е приел, че обжалваното
наказателно постановление не е било връчено на нарушителя по
законоустановения ред , поради което и срокът за подаване на жалбата срещу
наказателното постановление е спазен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
1
Винарска изба Брезово-България АД има качество на дружество-
осигурител.
За месец юли 2010 г. трудовите възнаграждения на работещите в
дружеството били начислени на 30.08.2010 г., но не били изплатени .
Нарушението било установено на 12.10.2010 г. при представяне на
справки образец КД 127 и КД 128 .
Констатациите от проверката били обективирани в Протокол за
извършена проверка, сер. АА 0061374/08.10.2010 г.
Въз основа на направените констатации бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение сер. АА S005737/11.01.2011 г., а
въз основа на него и обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител С. С. П., Протокол за
извършена проверка сер . АА S005737/11.01.2011 г., декларации от лица,
работещи по трудово/ гражданско правоотношение, заверено копие на
Заповед ЗЦУ28/06.01.2010 г.
Показанията на разпитания свидетел са в съответствие със
съдържанието на съставения протокол, декларации от лица, работещи по
трудово/ гражданско правоотношение.
Така описаната фактическа обстановка не се оспорва и от самия
жалбоподател. Оплакванията са главно за допуснати процесуални нарушения.
Предвид събраните по делото доказателства съдът прие, че
фактическата обстановка е обективно и правилно установена. Доказателства,
опровергаващи направените констатации, не се представиха от страна на
жалбоподателя в хода на съдебното следствие.
Правилно е приложен материалният закон и съответната на
нарушението санкционна разпоредба.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на
издаденото въз основа на него наказателното постановление не се
констатират допуснати нарушения. И двата акта са съставени от
компетентни лица, като доказателство за това е приложеното към преписката
копие на Заповед ЗЦУ 28/06.01.2010 г. Налице е обаче изтекла
преследвателска давност за нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен
административен съд в ЗАНН са предвидени два вида срокове по чл.34 от
ЗАНН и по чл.82 от ЗАНН. Според цитираното тълкувателно постановление
сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а срокът по чл.82 от ЗАНН
преклудира възможността компетентният орган да реализира изтърпяването
на наложената административна санкция. Срокът по чл.82 от ЗАНН има
предвид влязло в сила наказателно постановление. Това е т.нар.
2
изпълнителската давност, която може да бъде квалифицирана на обикновена
/по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН/. В чл.
34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал.
3 от НК, уреждаща абсолютната преследвателска давност. Именно тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност
в Наказателния кодекс. От изложеното става ясно, че никой от текстовете на
чл.34 от ЗАНН и чл.82 от ЗАНН не третира междинния срок в случаите,
когато НП е издадено, но не е връчено на адресата си и поради това не е
влязло в законна сила. Именно липсата на уредба в ЗАНН относно срока,
течащ след издаване на НП до влизането му в законна сила, води до
приложението на неговия чл.11, изрично препращащ към нормите на общата
част на НК по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността.
Тези изводи, отнесени към конкретиката на настоящия казус, налагат
като своя законова последица отмяната на наказателното постановление. В
случая абсолютната преследвателска давност е четири години и шест
месеца предвид съответното приложение на чл.81, ал.3 вр чл.80, ал.1 т.5 от
НК. В този смисъл се констатира от съда изтичане на абсолютната давност за
административнонаказателно преследване , която е започнала е да тече от
довършване на нарушението 31.08.2010 г. и е изтекла след изтичане на четири
години и шест месеца, считано от тази дата.
Безрезултатното изтичане на преследвателската давност не може да
бъде вменено във вина на наказаното лице и налага като законна последица
отмяна на издаденото наказателно постановление.
Тъй като след издаването на наказателно постановление
административно-наказателното производство не може да се прекратява от
наказващият орган , то след като е потърсена защита срещу вече издадено
наказателно постановление, съдът е длъжен да разгледа материалноправния
въпрос, представляващ законосъобразността на този акт. Ако в резултат на
събрани в хода на съдебното дирене доказателства се установи, че не е
следвало изобщо да се образува административнонаказателно производство
или са били налице причини, проявлението на които обуславя прекратяване
на вече образуваното административнонаказателно производство, то съдът
следва да постанови решение по същество, като едновременно прекрати
незаконосъобразно проведеното административнонаказателно производство -
аргумент от чл. 63, ал.2, т.3 от ЗАНН вр. с чл.63, ал.6 от ЗАНН.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК
при връщане на делото за ново разглеждане, първоинстанционния съд се
произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
В този смисъл е и определение № 1463/29.09.2022 г. по ч.к.а.н.д. 1414/2022 г.
по описа на Административен съд Пловдив, по което дело е било отменено
разпореждането на съда за прекратяване на производството и делото е
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. От жалбоподателя са сторени разноски в
3
размер 150 лв., представляващи заплатена държавна такса във връзка с
подадена от страна на жалбоподателя частна жалба пред Административен
съд Пловдив. Следва в тежест на въззиваемата страна да се възложат
сторените от страна на жалбоподателя разноски в посочения размер.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 51057-S005737/08.07.2011 г.,
издадено от Заместник териториален директор на ТД на НАП Пловдив, с
което на Винарска изба Брезово – България АД, седалище и адрес на
управление гр.Брезово,ул. Зелениковско шосе №1, ЕИК ********* за
нарушение на чл.7 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване на основание
чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство,
образувано срещу Винарска изба Брезово България АД ЕИК ********* с
АУАН № S005737/11.01.2011 г. , въз основа на който е издадено Наказателно
постановление № 51057-S005737/08.07.2011 г., издадено от Заместник
териториален директор на ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Винарска
изба Брезово – България АД, седалище и адрес на управление гр.Брезово,ул.
Зелениковско шосе №1, ЕИК ********* сумата от 150 лв., представляващи
заплатена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4