О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 26.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 11207 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл.
577 от ГПК и чл. 32а от ПВп.
Образувано е по подадена от молителя О.б.б. АД частна жалба срещу определение № 1018 от 30.07.2020
г., постановено от съдия по вписванията при СРС, с което е отказано частично заличаване
на договорна ипотека по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 6
от 2008 г. на нотариус И.Н., вписан в СВп – София под акт № 2, том I, дв. вх. рег. № 23 от 14.01.2008 г.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение
е неправилно, тъй като посочената от съдията по вписванията липса на изрично
предвиден в закона акт за заличаване на вписаната ипотека е в противоречие със
закона и трайно установената по прилагането му съдебна практика, а и
извършената от него проверка излиза извън обхвата й по чл. 32а, ал. 1 от ПВп, за
която разпоредба са дадени задължителни разяснения в т. 6 от Тълкувателно
решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което съдията по вписванията не разполага с правомощие да извършва
проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване,
отбелязване или заличаване се иска. Иска обжалваният отказ да бъде отменен и да
бъде постановено частично заличаване на договорната ипотека.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК,
видно от връчване на определението за постановения отказ на 30.09.2020 г. и
датата на подаване на жалбата чрез подаването й по пощата – 07.10.2020 г. (така
системен бон, издаден от Български пощи ЕАД и представен с молба от 30.10.2020
г.). Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.
32а от ПВп акт на съдията по вписванията, а именно – отказ за извършване на частично
заличаване на вписана договорна ипотека по подадена от молителя молба.
Разгледана по същество жалбата се явява и основателна.
Частният жалбоподател с молба от 30.07.2020 г. е поискал
на основание чл. 19, ал. 2 от ПВп във вр. с чл. 175 от ЗЗД и чл. 717л, ал. 4 от ТЗ частично заличаване на договорна ипотека по нотариален акт № 6 от 14.01.2008
г. относно недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******, жилищен блок №
1Д, построен в УПИ № 3592 по кадастралния план на гр. София, представляващ
Спортен комплекс Младост, целият със застроена площ от 791.53 кв. м., състоящ
се от Търговско-демонстративен и офертен център и Здравно-възстановителен
център, учредена за обезпечаване на вземанията на банката от Е.ООД по договор
за кредитна линия от 01.12.2006 г. Направеното искане за частичното заличаване
на посочената ипотека е обосновал с твърдения за придобиване на имота по реда
на чл. 717, ал. 1 във вр. с чл. 717д от ТЗ от банката като ипотекарен кредитор,
за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда
на чл. 718 от ТЗ № 161 от 2014 г.
Към молбата са приложени нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 6 от 14.01.2008 г. за обезпечаване на вземанията на банката
от кредитополучателя Е.ООД по договор за кредитна линия от 01.12.2006 г., предмет
на която ипотека е и описаният в молбата недвижим имот, нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 161 от 28.10.2014 г., сключен между синдика
на Е.В ЕООД - в несъстоятелност и банката относно Спортен комплекс Младост по
реда на чл. 718 от ТЗ съгласно разрешение от 15.07.2014 г. на СГС, ТО, VI-5
състав, по т. дело № 305/2011 г., удостоверение от
10.07.2020 г. с нотариална заверка на подписа на синдика на дружеството – Р.Т.,
за плащане на цената по продажбата и за липсата на поемане по съгласие с
ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 от ЗЗД на обезпечените чрез
ипотеката задължения, платежно нареждане за внесена държавна такса за исканото
заличаване (така молба от 30.07.2020 г. и определение от 30.07.2020 г. на
съдията по вписванията при СВп – София) и нотариално заверено пълномощно за представителя
на молителя.
При така установените данни съдът приема от правна страна
следното:
В чл. 175, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че с извършването
на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни
права, учредени след първата ипотека, се погасяват. С оглед на тази правна
норма в чл. 19, ал. 2 от ПВп е уреден и ред за заличаване на ипотека върху
недвижим имот, който е продаден на публична продан - по молба на купувача на
имота, към която следва да се представи влязло в сила и вписано в книгите за
вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот и удостоверение,
издадено от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с
ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 от ЗЗД.
Тази разпоредба определя обхвата на проверката, която съдията
по вписванията извършва при подадено искане за заличаване на вписана ипотека.
Проверката му включва дали е осъществена основанието по чл. 175, ал. 1 от ЗЗД
за погасяване на ипотеката, т. е. дали е проведена публична продан на
ипотекирания имот, която да е приключила със съответния влязъл в сила акт, вписан
в Служба по вписвания, и дали е налице пречката по чл. 175, ал. 2 от ЗЗД за
заличаване на ипотеката - ипотеката да е запазена поради постигнато съгласие
между купувача и ипотекарния кредитор за поемане от купувача на обезпеченото с
нея задължение, чиято липса за целите на охранителното производство по
заличаване на вписания акт е предвидено да се установява с удостоверение,
издадено от съдебния изпълнител по чл. 19, ал. 2 от ПВп, за съставяне на което
в тази норма не е предвидена никаква специална форма.
В случая се установява, че недвижимият имот, който е част
от предмета на учредената с нотариален акт № 6 от 14.01.2008 г. договорна
ипотека, не е продаден в хода на образувано индивидуално принудително
изпълнение по Гражданския процесуален кодекс, а в хода на производството по
несъстоятелност на длъжника Е.В ЕООД – в несъстоятелност, собственик на недвижимия
имот, което има характер на универсално принудително изпълнение, чрез извършена
от синдика след разрешение от съда по несъстоятелността продажба чрез пряко
договаряне по реда на чл. 718 от ТЗ.
Съгласно чл. 717, ал. 1 от ТЗ вещите и имуществените
права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в
Глава 46 от ТЗ ред, който включва продажба чрез търг с тайно наддаване (уредена
в чл. 717а - чл. 717е от ТЗ, продажба чрез търг с явно наддаване (чл. 717ж от ТЗ) и продажба чрез пряко договаряне (чл. 718 от ТЗ). Предвидено е в чл. 717л,
ал. 4 от ТЗ, че продажбата, извършена по реда на Глава 46 от ТЗ, има последиците
на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК, които включват и
предвиденото в чл. 175, ал. 1 от ЗЗД погасяване на учредените върху недвижимия
имот ипотеки. Тъй като посоченото правило не е предвидено да е приложимо само
за някоя от продажбите по реда на глава 47 от ТЗ, чрез които синдикът извършва
осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник, следва да се приеме, че
то е приложимо по отношение на всяка една от тях, включително и по отношение на
продажбата на имот чрез пряко договаряне по реда на чл. 718 от ТЗ. Следователно
с осъществената продажба чрез пряко договаряне на имота, извършена от синдика в
хода на универсалното изпълнително производство по несъстоятелност, учредените
върху него ипотеки се погасяват по силата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД. Последното
е предпоставка за купувача - в случая банката, да иска заличаване на вписването
на ипотеката върху продадения имот по реда на чл. 19, ал. 2 от ПВп, което заличаване,
за да бъде постановено, предвид формата на извършване на продажбата по реда на
чл. 718 от ТЗ - нотариален акт, купувачът трябва да представи не постановление
за възлагане, а препис от нотариалния акт за извършената от синдика с избрания
купувач продажба, в чието съдържание да е удостоверен и фактът, че същият е
вписан в книгите за вписванията - изисквания, които в разглеждания случай са
налице.
В хипотезата на продажба, извършена по който и да е от
начините, предвидени в Глава 46 от ТЗ, синдикът е този орган, който осъществява
действията по изпълнението, т. е. има функции подобни на съдебния изпълнител в
уреденото в Гражданския процесуален кодекс индивидуално принудително
изпълнение, поради което и в неговата компетентност е извършването на удостоверяване
по реда на чл. 19, ал. 2 от ПВп на обстоятелствата по чл. 175, ал. 2 от ЗЗД.
Такова удостоверение, издадено от синдика на Е.В ЕООД – в несъстоятелност, е
представено от молителя и жалбоподател в настоящото производство, и същото съдържа
ясно и несъмнено удостоверително изявление за липса на поети от купувача по
съгласие с ипотекарния кредитор задължения, обезпечени и с учредената по процесния
нотариален акт № 6 от 14.01.2008 г. трета по ред договорна ипотека, за която изрично
е направено и искането от жалбоподателя, поради което и доводите на съдията по
вписванията за сезирането му за извършени няколко различни отбелязвания за
имота са неоснователни.
Настоящият състав на съда не споделя и доводите на
съдията по вписванията при СРС за необходимостта от представяне на заверен
препис на даденото от съда по несъстоятелността разрешение за продажбата на
имота по чл. 717 от ТЗ. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 6 от Тълкувателно
решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката
на съдията по вписванията по чл. 32а от ПВп се ограничава до преценката дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма
(официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с
нотариална заверка на подписа) и има ли предвиденото в ПВп съдържание (индивидуализация
на страните и на недвижимия имот). На друго основание съдията по вписванията не
може да откаже исканото вписване, отбелязване или заличаване, тъй като основната
им цел е осигуряване на публичност и противопоставимост и не може да се възложи
на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на акта.
Законодателят не е възложил на съдията по вписванията с изрична разпоредба да
извършва проверка за спазването на реда, по който купувачът е придобил правата
върху ипотекирания имот, поради което и представянето на посоченото разрешение от
съда по несъстоятелността не е необходимо. А и проверка съгласно възложените му
с чл. 586 от ГПК правомощия за наличието на такова разрешение относно
сключената от синдика на несъстоятелния длъжник продажба чрез пряко договаряне
на имота, видно от удостоверителното изявление по нотариалния акт, е осъществена
от извършилия нотариалното действие нотариус.
Гореизложеното обуславят извод, че всички изисквания,
предвидени в чл. 19, ал. 2 от ПВп, за да бъде извършено частично заличаване на
договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 6 от 14.01.2008 г. и погасена
от извършената от синдика с избрания купувач в хода на универсалното
изпълнително производство по несъстоятелност продажба на имота, са изпълнени,
поради което и обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1018 от 30.07.2020 г. на съдия по
вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано частично заличаване на
договорна ипотека, вписана под № 2, том 1, дв. вх. № 23 от 14.01.2008 г., по
молба с вх. № 41189 от 30.07.2020 г. на СВп – София.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Софийски районен
съд за извършване на действия по частично заличаване на договорна ипотека по
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 6 от 2008 г. на нотариус И.Н.,
вписана в СВп – София под акт № 2, том I, дв. вх. рег. № 23 от 14.01.2008 г.,
заявено с молба с вх. № 41189 от 30.07.2020 г. на СВп – София на О.б.б. АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.