РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Враца 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.01.2023г. /десети
януари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело
№663 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на РУ-Бяла Слатина, предявена от Началника, против РЕШЕНИЕ №95/04.08.2022г.,
постановено по АНД №183/2022г. на Районен съд Бяла Слатина, с което е отменено
от издаденото от касатора НП №22-0248-000123/14.03.2022г. В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно и се иска
неговата отмяна и потвърждаване на наказателно постановление по изложени
съображения в касационната жалба.
Ответникът – Д.К.,
чрез процесуалния си представител * Л.А. в писмен отговор
по касационната жалба и писмено
становище изразява становище, с подробни
аргументи за неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира
за правилно, и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендират се
разноски по делото.
Участващият по делото
прокурор от ОП - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение, като правилно.
По делото са
представени писмени доказателства във вр. с компетентността на касатора към датата на подаване на
касационната жалба.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав,
след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните
намира, че касационната жалба е подадена
в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен контрол е Решение №95/04.08.2022г., постановено по
АНД №183/2022г. на Районен съд Бяла Слатина, с което е отменено НП
№22-0248-000123/14.03.2022г. на ВПД
Началник РУ-Бяла Слатина към ОДМВР-Враца. С последното е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Д.К. на основание чл.182, ал.4, вр.
ал.1,т.6 от ЗДвП с наложени две административни наказания „глоба“ в размер на
1400 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“ за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 13.05.2021г. в 11,45 часа в *** е управлявал л.а.
„Фолксваген Шаран“ с рег. № *******, лична собственост със скорост 104 км/ч при разрешена
максимална скорост за населено място 50 км/ч, при което е установено превишение
на скоростта от 51 км/ч., след приспаднат толеранс от 3 км/ч. За да отмени наказателното постановление,
въззивният съд в оспореното решение е приел, че обжалваното
наказ.постановление е издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Прието е, че АУАН е издаден в
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, след изтичането на предвидения в разпоредбата
тримесечен срок за съставяне на акта. В случая АУАН е съставен на 15.02.2022г., като от датата
на установяване на нарушителя – 13.05.2021г. до датата на съставяне на акта са изминали
повече от три месеца. Изтичането на срока по чл.34,ал.1 от ЗАНН преклудира
възможността на наказващия орган да ангажира административнонаказателната
отговорност на нарушителя. От друга страна е посочено, че в АУАН не е описано
че същото е извършено при условията на повторност, което обстоятелство също
представлява съществено процесуално нарушение и се нарушава правото на защита
на нарушителя.
Настоящата касационна инстанция не споделя
изцяло изводите на въззивният съд в решението, но като краен резултат същото е
правилно и следва да остане в сила.
Настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционният съд, че АУАН е издаден в
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. От установената фактическа обстановка е
видно, че нарушението е констатирано на 13.05.2021г., като на 04.06.2021г. от
касатора е изготвена покана за явяване
на нарушителя в сградата на РУ-Б.Слатина за съставяне на АУАН, изпратена за
връчване на лицето от РУ-Монтана. От докладна записка на служител на РУ-Монтана
от 14.06.2021г. е видно, че лицето не е открито след няколко посещения на
адреса. От касатора е изпратена повторно покана за връчване на лицето Д.К. на
18.01.2022г. и връчена на лицето на 27.01.2022г. В посочения в поканата 14
дневен срок за явяване на лицето К. за съставяне на АУАН, същият не се е явил и
актът е съставен в негово отсъствие на дата 15.02.2022г. за констатираното
нарушение на 13.05.2021г. по чл.21, ал.1 ЗДвП. АУАН е връчен на лицето на дата
22.02.2022г. Въз основа на съставения АУАН е издадено НП №
22-0248-000123/14.03.2022г., което е отменено с оспореното от касатора решение.
Разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2, пр.1 ЗАНН
постановява, че административнонаказателно производство не се образува, ако не
е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно ТР №48/28.12.1981г. по
тълкувателно дело № 48/1981 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на
Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът,
овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. В конкретния случай
нарушението е извършено на 13.05.2021г., като е бил установен и нарушителя от
контролния орган към този момент, за което е изпратена и покана до него за съставяне
на акта на 04.06.2021г., невръчена и повторна покана на 18.01.2022г., връчена
на 27.01.2022г., тоест след шест месеца
от първата. В случая бездействието на касатора повече от шест месеца от
откриването на нарушението, както и от изпращането на първата покана за
съставяне на акта изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне
на акта. В конкретния случай всички
данни за извършено нарушение са били налични при органа на 13.05.2021 г., от
който момент е започнал да тече срокът за образуване на
административнонаказателното производство, а АУАН е съставен на 15.02.2022 г.,
т. е. след изтичане на срока по чл.34,
ал.1 ЗАНН, както правилно е приел и РС в оспореното решение.
Възраженията на касатора, че след връчване на
поканата до съставяне на акта са изминали няколко дни, както и до установяване
на собственика и попълване на декларация от негова страна не могат да преценят кой
е управлявал МПС са неоснователни. В конкретния случай собственика е установен
от органа към дата на нарушението, за
което на 04.06.2021г. е изпратена покана
до него за съставяне на АУАН. Ако лицето не е управлявало въпросното МПС,
негова собственост на констатираната дата на нарушението е предвидена
възможност в чл.44, ал.1 ЗАНН за възражение по акта. Следва да се има предвид,
че смисъла на чл.34, ал.1 ЗАНН откриване
на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на
юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо
състав на административно нарушение, а не фактическото намиране на лицето за
съставяне на акта или осъществяването на
контакт между нарушителя и актосъставителя, съответно АНО.
Не се споделя извода на съда, че с непосочването
в АУАН че установеното нарушение е извършено при условията на повторност се
нарушава правото на защита на наказаното лице. Това е така, тъй като при съставянето на акта, актосъставителя няма
как да знае, че нарушението е извършено при условията на повторност и същото
обстоятелство да бъде вписано в акта. В НП това обстоятелство е вписано от АНО
и същото има значение за определяне на вида и размера на наказанието за
извършеното нарушение. С вписването му
само в НП не се нарушава правото на защита на наказаното лице. В тази насока и
изводите на въззивният съд са неправилни и не се споделят от настоящата
инстанция.
Въпреки това, с оглед на изложеното по горе за допуснато нарушение на
чл.34, ал.1 ЗАНН по отношение на АУАН, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за адвокатско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на същия следва да
бъде присъдено такова в размер 300/триста/ лева, като видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие
от 29.09.2022г. същото е
договорено и заплатено. Съгласно приложения от ответника списък се претендира
адв.възнаграждение в размер на 350 лева, но от договора е видно че е договорено
и заплатено в размер на 300 лева, и 50.00 лева за разходи, за които е посочено,
че са за сметка на клиента, а не е
договорено и заплатено адв.възнаграждение в размер на 350 лева, което се
претендира, съгласно представения списък. Същите следва да бъдат заплатени от
ЮЛ-ОДМВР-Враца, в чиято структура е АНО издал НП.
Воден от горното, на основание чл.221, ал. 2
АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №95/04.08.2022г.,
постановено по АНД № 183/2022г. на
Районен съд Бяла Слатина.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца да заплати на Д.М.К. ***
разноски по делото в размер на
300.00/триста/ лева и отхвърля искането над тази сума.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.