Р Е Ш Е Н И Е № 161/28.9.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
състав, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 222 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Р.И.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.*, представлявано от
изпълнителния директор Д.Н.Д., чрез адв. Ж.К. ***,
съдебен адрес:***, e-meil - **, моб.
тел . против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3546/04.07.2022
г. издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София, с който е изключен от подпомагане и издаден на "Р.И." АД.
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** правоприемник на "ДСД
2010“ ЕООД с ЕИК ********* акт за установяване на публично държавно вземане в
размер на 9384.86 лв. (девет хиляди триста осемдесет и четири лева и осемдесет
и шест стотинки), представляващ 25 % от общата изплатена сума по мярка 212 за
кампании 2011, 2012, 2013, 2014 на основание чл.14, ал.1, т.4 от Наредба № 11
от 03.04.2008 г.
В жалбата се
твърди, че АУПДВ е нищожен поради неспазване на установената по закон форма и
издаването му от некомпетентен орган, както и е незаконосъобразен, т.к. е
издаден при съществено нарушение на приложимите административно производствени
правила, в противоречие с приложими материалноправни
разпоредби и при несъответствие с целта на закона, поради което се претендира да
бъде обявен за нищожен и/или бъде отменен, ведно със законните последици.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява изпълнителният
директор на дружеството Д.Д.заедно с адв. Ж.К., като подържа жалбата на посочените в нея
основания с искане за важаването й и за присъждане на
разноските по делото по представения списък.
За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.
юрисконсулт Б., която счита, че в хода на проведеното съдебно производство,
както и от събраните по присъединеното административно дело материали безспорно
се доказва, че от страна на административния орган е проведена законосъобразна
процедура, в хода на която са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства,
поради което оспорва жалбата с искане за потвърждаване на акта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон съдът приема следното:
С Акт за установяване на публично държавно вземане АУПДВ
№ 01-2600/3546/11.11.2019 г. на Заместник-изпълнителният
директор на ДФЗ е разпоредено изключване от
подпомагане на „ДСД 2010“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес: ***, и по отношение на
това дружество е установено публично държавно вземане в размер на 9 384,86
лева - сума, представляваща 25 % от общата изплатена сума по мярка 212 за
кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 г.
С Решение №140/29.06.2021 г. по адм.дело
№ ***/2021 г. Адмистративен съд-Ямбол е обявил
нищожността на АУПДВ № 01-2600/3546/11.11.2019 г. на
Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, като е приел, че е издаден по
отношение на несъществуващ правен субект.
С Решение № 3330/07.04.2022 г. по адм.
дело № 8007/2021 г. Върховният административен съд на Република България е
оставил в сила Решение №140/29.06.2021 г. по адм.дело
№ ***/2021 г. на ЯАС.
С Уведомително писмо изх.№ 01-6500/3546#5 от
03.05.2022 г. на ДФЗ е информирано "Р.И." АД обл.Ямбол,
общ.Ямбол, *** (правоприемник на "ДСД 2010“ ЕООД, УРН 534764), че с оглед
мотивите на влязло в сила Решение №140/ 29.06.2021 г. по адм.
дело № ***/2021 г. на Административен съд-Ямбол, потвърдено с решение № 3330/07.04.2022
г., по адм. дело№ 8007/2021 г. на ВАС, на основание
чл.26, ал.1 АПК, ДФ „Земеделие"-Разплащателна агенция открива производство
по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, поради неспазване
на многогодишен ангажимент, в която връзка адресата е депозирал Възражение
вх.№01-2600/3546 от 13.06.2022 г.
С Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-2600/3546/04.07.2022 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София е изключен от подпомагане и издаден на "Р.И."
АД. ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, общ.Ямбол, ****
правоприемник на "ДСД 2010“ ЕООД с ЕИК ********* акт за установяване на
публично държавно вземане в размер на 9384.86 лв. (девет хиляди триста
осемдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляващ 25 % от
общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2011, 2012, 2013, 2014 на
основание чл.14, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., който акт е предмет
на оспорване пред Административен съд-Ямбол.
Жалбата против акта за установяване на публично
държавно вземане е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорвания акт е издаден от
компетентен административен орган в рамките на правомощията му съгласно Заповед
№03-РД/772/09.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в изискуемата писмена форма с
мотивирано решение и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия с материалноправните
норми или несъответствие с целта на закона.
За да мотивира акта си зам. изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София посочва, че бенефициента "ДСД 2010"
ЕООД е поел многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" с подаване
на заявление за подпомагане с УИН 28/180511/55375, като при извършването на
административни проверки на основание чл.37, ал.2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители е установено, че за кампания 2015, кандидата не е
подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 212, регламентирана в
Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г., като с неподаването на заявление за
подпомагане с декларирана мярка 212 за кампания 2015 са нарушени изискванията
на чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според които
кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане.
Според административния орган правите последици на
установените неспазвания на изискванията по мярка 212, уредени в чл. 4, ал.1 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г., водят до това, че "Р.И." АД правоприемник
на "ДСД 2010" ЕООД се изключва от подпомагане по мярка 212 и следва
да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях. в зависимост от годината, в която
е прекратил участието си в мярката.
Относно размера на задължението е конкретизирано, че общата
изплатена сума по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони
ограничения, различни от планинските райони", представляваща сбор от
изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи
годината на прекратяване н ангажимента, и е в размер на 37539.43 лв., поради което в
съответствие с чл.14, ал.1, т.4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. бенефициента
следва да възстанови 9384.86 лв.. което представлява 25 % от получената субсидия
по мярката, т.к. е прекратил участието си по мярка 212 след четвъртата година
от поетия ангажимент.
Приетата в оспорения акт фактическа обстановка и
направените въз основа на нея изводи съответстват на събраните доказателства и
приложимия закон по следните съображения.
Със Заявление за подпомагане с УИН № 28/180511/55375,
подадено на 12.05.2011 г. (приложени по адм.дело № ***/2021
г. на ЯАС), кандидатът „ДСД 2010“ ЕООД с УРН ***, с посочен адрес на управление
и за кореспонденция в ***, *, чрез управителя Д.С.Д. заявил участие в схеми и
мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
включително и по НР2 „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в
райони, различни от планинските райони“. Към заявлението са приложени
изискуемите документи; по отношение на заявеното подпомагане по НР2 в
заявлението с подписа си кандидатът е удостоверил, че е запознат с изискванията
и условията за подпомагане, включително и че е запознат със задължението да
извършва земеделска дейност върху площи в райони с ограничения, различни от
планинските, поне пет години след първото плащане. Видно от Таблица на
използваните парцели 2011 г. по Мярка НР2 са заявени за участие 13 бр. БЗС в
землището на с. Ново Паничарево. По повод така подаденото заявление за кампания
2011 г. е изплатена сумата от 13 322,15 лева. Във връзка с поетия многогодишен
ангажимент заявления за подпомагане от кандидата „ДСД 2010“ ЕООД са подавани,
както следва: за кампания 2012 г. (втора година от ангажимента) - с УИН №
28/050612/61519, по което е изплатена сумата от 16 367,22 лева; за кампания
2013 г. (трета година от ангажимента) - с УИН № 28/310513/66678, по което е
изплатена сумата от 7 850,06 лева; за кампания 2014 г. (четвърта година от
ангажимента) - с УИН № 28/030614/70542, по което не е изплатена субсидия.
Съгласно чл.4, ал.3 от Наредба №11/03.04.2008 г.,
земеделските стопани, подали първо заявление за подпомагане по мярка 211 и
мярка 212 по ПРСР 2007–2013 г. преди 1 януари 2014 г. трябва да подават
заявления за подпомагане, съответно по подмярка 13.1
„Компенсационни плащания в планински райони“ и подмярка
13.2. „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни
природни ограничения“ от ПРСР 2014 – 2020 г., най-малко 5 години от първото
компенсаторно плащане.
В съответствие с това с подаването на Заявление за
подпомагане с УИН 28/180511/55375 през 2011 г. „ДСД 2010“ ЕООД е поело
многогодишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район и за подаване на заявление за подпомагане с
декларирани площи в него за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане.
Доколкото такива заявления бенефициентът „ДСД 2010“
ЕООД е подавал за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г., но за кампания 2015 г.
не е подадено заявление за подпомагане по мярката, то предвид правилата на чл.14,
ал.1, т.4 от Наредба №11/03.04.2008 г. на земеделския стопанин следва да бъде
наложена визираната в текста санкция – изключване от подпомагане по мярката и
възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони в зависимост от годината на прекратяване на
участието, в случая в размер на 25 % от изплатената през 2011 г., 2012 г., 2013
г. и 2014 г. субсидия, тъй като ангажиментът е прекратен след четвъртата
година.
„ДСД 2010“ ЕООД е преобразувано чрез вливане в „Р.И.“
АД при условията на чл.262, ал.1 от ТЗ на 21.12.2015 г., когато това
обстоятелство е вписано в Търговския регистър и преобразуващото се дружество
„ДСД 2010“ ЕООД е заличено и прекратено без ликвидация съобразно правилата на
ТЗ.
Нормата на чл.14, ал.4 от Наредба № 5/27.02.2009 г. дава
възможност при прехвърляне на стопанството приобретателят
да встъпи в правата и задълженията на прехвърлителя
по подадено през текущата кампания заявление след одобрението на ДФЗ–РА, като прехвърлянето
се извършва чрез декларация по образец, подписана от двамата кандидати, която
се подава в ОПСМП на ДФ "Земеделие" по адресна регистрация на прехвърлителя, към която се прилага документът за
прехвърляне на стопанството и при встъпване като заявител по подадено през
текущата кампания заявление приобретателят на
стопанството поема и всички задължения, произтичащи от него, свързани със
стопанисване на заявената земя и запазване на заявените животни.
В настоящия случай е безспорно, че не е подавана
декларация по образец за прехвърляне на заявлението за подпомагане по смисъла
на цитирания текст, като още по-малко е налице визираното в нормата одобрение
от страна на ДФЗ-РА.
В съотвествие с това не
съществува правна възможност „Р.И.“ АД да встъпи в правата и задълженията на „ДСД
2010“ ЕООД по поетия от него многогодишен ангажимент и извършените от първото
дружество действия са за негова сметка и на самостоятелно основание, поради
което не изпълняват вменените такива на второто дружество.
Предвид извършеното на 21.12.2015 г. преобразуване и
вливането на „ДСД 2010“ ЕООД в „Р.И.“ АД правилно Уведомително писмо изх.№
01-6500/3546#5/03.05.2022 г. за откриване на производството е адресирано до „Р.И."
АД в качеството му на правоприемник на "ДСД 2010“ ЕООД с УРН 534764.
По силата на чл.262, ал.1 ТЗ при вливане цялото
имущество на едно или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества)
преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става
техен правоприемник, респ. като такъв приема всички права и отговаря за всички
задължения на преобразуващото се дружество и същото обуслява
законосъобразността на постановяването на акта за установяване на публично
държавно вземане по отношение на "Р.И." АД-гр.Ямбол.
В тази връзка съдът не приема становището в жалбата,
че неправилно аминистративният орган се е позовал на
извършени в предходно производство проверки.
Касае се за административни проверки на основание
чл.37, ал.2 от ЗПЗП, които Разплащателната агенция извършва на подадените
заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от
заявленията с данните в регистрите и същите административни проверки се
извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в
административния акт, с който се взема решение по чл.11а, ал.1, т.1 по
заявленията за подпомагане, поради което след като веднъж е извършена такава
проверка, то не е необходимо повтарянето й, още повече че се извършва без
участието на заявителя.
Освен това жалбоподателя е изрично уведомен за
проверката и резултатите от нея, като му е дадена възможност да подаде
възражение, което е и сторил и реализирал правото си на защита в пълен обем, но
нито в хода на административното, нито на съдебното производство ангажира
доказателства, които да опровергаят резултатите от въпросните административни
проверки.
Неоснователни са и възраженията за изтекла погасителна
давност и за нищожност на процесния акт за установяване
на публично държавно вземане, поради издаването му след изтичане на периода на
мониторинг.
Съобразно чл.73, §1 от
Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. при
недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната
сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3,
като задължението за възстановяване, посочено в параграф 1,
не се прилага, ако периодът, изтекъл от датата на плащане на помощта и тази на
първото известяване на бенефициента от компетентния орган относно недължимото
естество на въпросното плащане, е повече от 10 години. Въпреки това, периодът,
посочен в първа алинея, може да бъде ограничен на четири години, ако
бенефициентът е действал добросъвестно. В случая разпоредбата не намира
приложение, доколкото не е изтекъл 10-годишният давностен
период от датата на първото плащане. По отношение на 4-годишната давност,
настоящият състав счита предвид изложеното до момента, че лицето не може да
бъде преценено като добросъвестно в горепосочения смисъл.
Неоснователен е и довода, че административният орган
неправилно се е позовал на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, вместо на Наредба
№ 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г.
От една страна изрично в хода на административното
производство и при издаване на оспорения акт, зам. изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София се позовава на неизпълнено задължение
произтичащо от разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г.
и определя дължимата за възстановяване сума съобразно правилата на чл.14, ал.1,
т.4 от Наредба № 11/03.04.2008 г.
От друга страна съгласно приложимата редакция на чл.14,
ал.1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. земеделски стопанин, който не подаде
заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва
от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях
в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, поради
което за административния орган не е съществувало задължение да издаде нарочен
акт за прекратяване на многогодишния ангажимент и липсата на такъв да опорочава
постановения акт за установяване на публично държавно вземане.
Предвид посоченото атакувания акт е валиден, като
издаден от оправомощено лице, в кръга на неговите
пълномощия, без да са налице нарушения на процесуалните норми и в съответствие
с посочената нормативна уредба, поради което съдът счита, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Р.И.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.*, представлявано от
изпълнителния директор Д.Н.Д., чрез адв. Ж.К. ***,
съдебен адрес:***, e-meil - **, моб.
тел . против Акт за установяване на публично държавно вземане№
01-2600/3546/04.07.2022 г. издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ гр.София.
ОСЪЖДА „Р.И.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул.*, представлявано от изпълнителния директор Д.Н.Д.,
чрез адв. Ж.К. ***, съдебен адрес:***, e-meil - **, моб. тел . да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София, бул“Цар Борис ІІІ“ №136 направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете