Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия М. ХРИСТОВА
гражданско
дело № 16923 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на О.Т.С. срещу П.НА Р.Б., за присъждане на сумата
40000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
21600,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени възнаграждения за
изготвяне на 72 бр. експертизи за период от четири години, причинени в резултат
на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 291, ал. 1, пр.
1 НК, за това, че на 12.05.2011г., като вещо лице вписано под № 812/2004г. на
СГС, по адм.д. № 1405/11г. на Административен съд – София, устно, съзнателно
дал невярно заключение, за което е
оправдан с влязла в сила на 25.05.2018г. присъда по НОХД № 4319/2015г. на СГС, ведно със законната лихва върху главниците
считано от 25.05.2018г. - датата на
влизане в сила на присъдата, с която е оправдан, до окончателното им изплащане.
Твърди, че на
19.06.2014г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 291,
ал. 1, пр. 1 НК, за това, че на 12.05.2011г., като вещо лице вписано под №
812/2004г. на СГС, по адм.д. № 1405/11г. на Административен съд – София, устно,
съзнателно дал невярно заключение. Впоследствие по повдигнатото обвинение било
образувано НОХД № 4319/2015г. на СГС, което приключило с оправдателна присъда,
влязла в сила на 25.05.2018г.
Твърди, че в резултат
на повдигнатото обвинение, за което впоследствие е оправдан търпял болки и
страдания с голям интензитет за периода от 19.06.2014г. до 25.05.2018г. или за
три години, единадесет месеца и дванадесет дни. Загубил доброто си име сред
колегите и обществото, срамувал се да се покаже и контактува с близки, колеги и
приятели. Не можел да спи, бил подтиснат и неспокоен, не можел да изпълнява
задълженията и ангажиментите си.
Зравето му се
влошило, получавал пристъпи на паника и задух, проблеми със сърцето,
онкологични проблеми и др.
Като резултат от
образуваното наказателно производство бил отписан от списъка на вещите лица към
СГС където фигурирал под № 812/2004г. и за периода на воденето му не бил
назначаван за изготвяне на експертизи. Така пропуснал да реализира доход
съставляващ възнаграждение за изготвянето им, който възлиза за процесния период
на 21600,00лв. общо за 72 експертизи или за по 18 експертизи годишно.
В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Б. не
оспорва, че срещу ищеца е повдигнато процесното обвинение, за което
впоследствие е бил оправдан, с присъда влязла в сила на 25.05.2018г. постановена по НОХД № 4319/2015г. на СГС.
Оспорва
наличието на причинна връзка между воденото наказателно производство и
твърдяните неимуществени вреди, както и факта на настъпването им.
Оспорва и
факта на възникване на имуществени вреди с възражението, че твърдяният приход
има бъдещ, несигурен характер, а назначаването на ищеца за изготвяне на
експертизи е обусловено от множество условия. Възразява и, че видно от
представеното с исковата молба удостоверение от АС София ищецът е бил назначен
за изготвяне на експертизи по 3 дела за 2015г. и 2 дела за 2016г.
В
евентуалност оспорва претенциите по размер.
Претендира
исковете да бъдат отхвърлени, а в евентуалност уважени в редуциран размер.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото,
прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни
изводи:
Предмет на
разглеждане в производството са искове с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. първо ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, за което
впоследствие е постановена оправдателна присъда.
За да се приеме, че
са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на
твърдяните вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение, по което впоследствие е оправдан.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда в посочените в закона
хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на
ВКС, ГО П.на Р.Б. участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ,
по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна,
следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на
правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган. При
реализиране на отговорността, предвид принципа на пълното обезщетение за всички
неимуществени вреди в причинна връзка с обвинението е без значение действията
на кой правоохранителен или правораздавателен орган са довели до този резултат
и в коя фаза на наказателното производство е допуснато забавяне.
Безспорно е и съдът
въз основа събраните писмени доказателства приема за установено, че срещу ищеца
е повдигнато на 19.06.2014г. обвинение за извършване на престъпление по чл.
291, ал. 1, пр. 1 НК, за това, че на 12.05.2011г., като вещо лице вписано под №
812/2004г. на СГС, по адм.д. № 1405/11г. на Административен съд – София, устно,
съзнателно дал невярно заключение. Впоследствие по повдигнатото обвинение е
образувано НОХД № 4319/2015г. на СГС, приключило с оправдателна присъда влязла
в сила на 25.05.2018г. В наказателното производство е взета мярка за
неотклонение „подписка“.
Поради
изложеното приема, че е установено наличие на фактическия състав на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. първо ЗОДОВ, а именно повдигнато е
обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда.
От
показанията на свидетеля М.А.Б.се установява, че познава ищеца от 2011г.
Запознал ги негов братовчед по повод ремонт в жилището, който извършвал и
станали приятели. От 2014г. видял, че в ищеца има притеснение, не бил така
всеотдаен, бил подтиснат. Веднъж, докато пиели кафе му казал, че има заведено
дело срещу него и са го викали в полицията и му взели ДНК. През 2015г. го
търсил, но ищецът не му отговорил, защото бил в болница. Обяснил му, че има
затруднено дишане и проблем със сърцето. Отказал му да извърши работа в домът
му, защото не може да извършва тежък физически труд.
От
заключението по първоначалната и допълнителна СМЕ се установява, че след
13.06.2014г. е налице изменение в здравословното състояние на ищеца, изразяващо
се в наличен Дискоординационен синдром /нарушена координация/, очни тикове,
световъртежни кризи. Тези болестни процеси са свързани най често с
недостатъчност на мозъчното кръвообращение в басейна на вертебро-базиларната и
базиларната артерия. Световъртежът може да е проява и при други заболявания на
нервната система. Може да е израз на невроза с психогенен характер. Очните
тикове и инцидентно измереното повишено артериално налягане могат да бъдат също
проява на преживеният стрес. Диагностицираното на 19.10.2019г. заболяване
Базалноклетъчен рак у ищеца трудно може да се приеме, като породено от стрес от
наказателното преследване, като основна причина. Стресът би могъл да доведе до
по бързо развитие на болестта и по тежко протичане. Поражда се на първо място
от слънчева радиация, контакт с химични вещества и генетични заболявания.
Съдът цени
показанията на св. М.А.Б.като дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства
по делото. Затова ги кредитира изцяло. Въз основа тях приема, че ищеца е
установил главно и пълно, че в резултат на повдигнатото обвинение за
престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда, за него са
настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в преживяните негативни емоции от
отзвукът на повдигнатото и поддържано срещу него обвинение в обществото, сред
близки и приятели.
Недоказан е останал
факта, че ищецът е отписан от списъка на вещите лица към СГС поради
образуваното срещу него наказателно производство. Установено е само, че към
02.11.2018г. ищецът не фигурира в списъка на вещите лица към СГС, което е видно
от Справка изпратена до зам.председател на СГС, върху която е поставена
резолюция на председателя от 02.11.2018г. Недоказано е останало и, че ищецът не
е бил назначаван като вещо лице за периода от 19.06.2014г. до 25.05.2018г.,
поради образуваното и водено срещу него наказателно производство. Установено е,
че за периода от 04.02.2015г. до 29.10.2018г. не е бил назначаван като вещо
лице в СРС, което е видно от служебна бележка от 07.11.2018г. издадена от СРС.
От друга страна видно от съдебно удостоверение от 31.10.2018г. издадено от
Административен съд – София, за периода от 2015г. до 30.10.2018г. ищецът е
назначен за изготвяне на експертизи по пет администранитвни дела.
Недоказан е останал и
факта, че в резултат на воденото наказателно производство ищеца е придобил
заболявания или са се обострили съществуващи такива. Съдът кредитира
заключенията по СМЕ изцяло, като обективно и компетентно дадени и съответстващи
на събраните доказателства. Въз основа тях приема, че Дискоординационен синдром
/нарушена координация/, очни тикове, световъртежни кризи могат да бъдат проява
на преживян стрес, като и на други заболявания на нервната система или
недостатъчно на мозъчното кръвообращение. Следователно не е установена пряка,
причинна връзка между преживян стрес, конкретно стрес породен от воденото
наказателно производство и настъпилите заболявания. Базалноклетъчен рак у ищеца
е установен едва през 2019г., т.е. значителен период след приключване на
наказателното преследване, а и от заключението се установява, че стесът фактор
за развитие на заболяването, а не за възникването му.
Установено е, че
наказателното производство срещу ищеца е продължило 3 години, единадесет месеца
и 12 дни. Провеждани са следствени действия, след което съдебни производства на
две инстанции със съответни открити съдебни заседания. Наложена е мярка за
неотклонение „Подписка“. Към момента на повдигане на обвинение ищеца е на 49
години.
Предвид установените
субективни преживявания - негативни емоции в резултат на възприемане на
случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието
на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са
осъществени, съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по
справедливост в размер на 4000,00лева. За сумата 36000,00лв., която е разлика
над уважения размер от 4000,00лв. до пълно предявения от 40000,00 лева
претенцията за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съобразно направеното
искане главницата от 4000.00лв. следва да се присъди ведно със законната лихва
от 25.05.2018г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до
окончателното и изплащане.
За неоснователна
съдът намира и претенцията за имуществени вреди. Това е така, т.к. видно от
събраните доказателства през исковия период ищецът е назначаван за изготвяне на
съдебни експертизи - 5 експертизи пред Апелативен съд – София. От друга страна
назначаването на вещо лице за изготвяне на експертизи е обусловено от множество
фактори, включително професионални умения, точност, коректност при работата,
както и обективно наличие на висящи дела с визираният от ищеца брой – по 18
годишно или 72 бр. за исковият период, по които следва да бъдат изготвяни
експертизи от лице със специалността и възможностите на ищеца, и др. В тежест
на ищеца е било да установи главно и пълно, че липсата на назначения е пряка и
непосредствена последица само от воденото наказателно производство. Това не е
установено.
Поради изложеното,
като неоснователен искът за имуществени вреди подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода от
спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част
от иска. Претендираните разноски са в размер на 4321.00лв., от които 2500.00лв.
за възнаграждение за защита от адвокат. Т.к. възражението за прекомерност от
ответната страна е направено в случай, че претендираното възнаграждение
надхвърля минимално определеният размер по Наредба № 1/2004г. Надвишението е
със сумата 122.00лв., Като съобрази фактическата и правна сложност на спора
съдът намира, че претендираното възнаграждение е адекватно на извършеното, поради
което и не следва да се редуцира.
Поради изложеното и
съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъди сумата
300.00лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на О.Т.С., ЕГН**********,***, к. 26, адв. И.Д., сумата 4000,00 /четири хиляди/лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му
обвинение за извършване на престъпление по чл. 291, ал. 1, пр. 1 НК, за това,
че на 12.05.2011г., като вещо лице вписано под № 812/2004г. на СГС, по адм.д. №
1405/11г. на Административен съд – София, устно, съзнателно дал невярно
заключение, за което е оправдан с влязла
в сила на 25.05.2018г. присъда по НОХД № 4319/2015г. на СГС, ведно със законната лихва върху главниците
считано от 25.05.2018г. - датата на влизане
в сила на присъдата, с която е оправдан, до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за сумата 36000.00 /тридесет и
шест хиляди/лв., която е разлика над присъдените 4000.00 /четири
хиляди/лв., до общо претендираните 36000.00 /тридесет и шест хиляди/лв., както и иска за имуществени вреди, за сумата 21600,00 /двадесет и една хиляди и
шестотин/лв., пропуснати ползи - възнаграждения за изготвяне на 72 бр.
експертизи за периода от 19.06.2014г. до 25.05.2018г., на основание чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на О.Т.С.,
ЕГН**********,***, к. 26, адв. И.Д., сумата
300.00 /триста/лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебни разноски, съобразно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
– ГР.СОФИЯ.