Р Е Ш Е Н И Е
№
20.02.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното
от председателя
гр.д.№7479/2018г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от „***” ЕООД, гр. Плевен, представлявано от ***, чрез адв. С. Н.,
против „М.Т.2.”ЕООД,представлявано от ***, с която се твърди, че между страните
са съществували търговски отношения, по повод покупко- продажба на стоки,
обективирани във фактури, както следва: №**********/07.10.2017г., на стойност
202лв., №**********/02.10.2017г., на стойност 540лв., №**********/27.09.2017г.,
на стойност 552лв., №**********/22.09.2017г, на стойност 537лв.,
№**********/05.09.2017г, на стойност 201лв., №**********/14.08.2017г., на стойност
519лв. и фактура №**********/27.08.2017г. на стойност 519лв. Посочва се, че към
фактурите са подписани приемо- предавателни протоколи. Твърди се, че стоките и
услугите са приети от страна на ответника, като от тяхна страна са подписани
фактурите и протоколите. Твърди се, че вземанията по фактури, са изискуеми и
ликвидни, като от страна на ответника няма плащане. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава върху всяка от фактурите,
считано от датата на падежа, до датата на исковата молба, в общ размер от 342,36лв.
Моли съдът да постанови решение с което да осъди ответника, да заплати на ищеца
сумата от общо 3412,36лв., от която –
сумата от 3070лв.- главница по посочените по – горе фактури, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба, и сумата от общо
342,36лв.- лихва за забава, върху главниците, както следва: по фактура №**********/07.10.2017г.-
сумата от 21,21лв., за периода 07.10.2017г.-17.10.2018г. по фактура
№**********/02.10.2017г, сумата от 57,45лв., за периода 02.10.2017г. - 18.10.2018г.,
по фактура №**********/27.09.2017г, сумата от 59,49лв.- за периода 27.09.2017г.
- 18.10.2018г, по фактура №**********/22.09.2017г, сумата от 58,63лв., за
периода 22.09.2017- 18.10.2018г., по фактура №**********/05.09.2017г, сумата от
22,89лв.- за периода 05.09.2017-18.10.2018г, по фактура
№**********/14.08.2017г., сумата от 62,28лв.-за периода 14.08.2017-18.10.2018г,
и по фактура №**********/27.08.2017г.– сумата от 60,41лв., за периода
27.08.2017г. -18.10.2018г., Претендират се
разноски.
В
срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът „М.Т.2.”ЕООД, представлявано
от ***, ред. ув., не изразява становище по иска.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с проекто- доклада си, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от
общо 3070лв. с ДДС, съставляваща неизплатена цена на стоки по фактури, както
следва: №**********/07.10.2017г., на стойност 202лв., №**********/02.10.2017г,
на стойност 540лв., №**********/27.09.2017г, на стойност 552лв., №**********/22.09.2017г,
на стойност 537лв., №**********/05.09.2017г, на стойност 201лв.,
№**********/14.08.2017г., на стойност 519лв. и фактура №**********/27.08.2017г.
на стойност 519лв. и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 342,36лв.- лихва за забава- общо върху главниците по
посочените фактури, считано от изискуемостта на всяко от задълженията, до
датата на исковата молба.
По делото, от представените с ИМ
писмени доказателства, безспорно се установява факта на издаването на процесните
фактури, и получател- ответника „М.Т.2.” ЕООД, както следва: фактура № **********/07.10.2017г.,
на стойност 202лв., фактура № **********/02.10.2017г, на стойност 540лв., фактура
№ **********/27.09.2017г, на стойност 552лв., фактура № **********/22.09.2017г,
на стойност 537лв., фактура № **********/05.09.2017г, на стойност 201лв. и
фактура № **********/14.08.2017г., на стойност 519лв. и фактура № **********/27.08.2017г.
на стойност 519лв. Всяка от фактурите е двустранно подписана от страните и
обективира договор за покупко- продажба на стоки и извършване на услуги-
описани. Установява се също, че във всяка от фактурите, е посочен падеж на
задължението, както следва по фактура № **********/07.10.2017г.- 20.10.2017г.,
по фактура № **********/02.10.2017г.- 09.10.2017г., по фактура № **********/27.09.2017г.-
05.10.2017г. по фактура №**********/22.09.2017г.- 29.09.2017г., по фактура
№**********/05.09.2017г.-12.09.2017г., по фактура №**********/14.08.2017г.-
21.08.2017г. и по фактура №**********/27.08.2017г.- 03.09.2017г.Към всяка от
фактурите има двустранно подписан приемо- предавателен протокол.
По делото, от страна на ответника,
няма представени доказателства за извършено плащане, на претендираните суми.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че между страните по настоящето дело, са съществували търговски
отношения, въз основа на сключени договори за покупко-продажба на стоки и
доставка на услуги, обективирани в процесните фактури. Безспорно по делото се
установява, че ищецът- като продавач, е изправна страна по договорите, като по
същите, от страна на купувача- ответник, няма пълно и точно- на падежа- плащане
на задълженията по тях
На основание гореизложеното,
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от общо 3070лв. с ДДС, съставляваща
неизплатена цена на стоки по фактури, както следва: №**********/07.10.2017г.,
на стойност 202лв., №**********/02.10.2017г, на стойност 540лв.,
№**********/27.09.2017г, на стойност 552лв., №**********/22.09.2017г, на
стойност 537лв., №**********/05.09.2017г, на стойност 201лв.,
№**********/14.08.2017г., на стойност 519лв. и фактура №**********/27.08.2017г.
на стойност 519лв., е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на предявеният
акцесорен иск за присъждане н лихва за забава, с правно основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД, съдът намира за установено следното: доколкото няма плащане по
процесните фактури, искът за заплащане
на лихва за забава, като следващ изхода на главния иск, се явява основателен,
но не в заявените в исковата молба
размери. Както бе посочено по- горе, падежът по всяка от процесните фактури и
посочен в тях, и не съвпада с датата на издаването им, както се твърди от
ищеца, съобразно на посочените периоди на претенцията, по всяка от фактурите. Поради
това, искът се явява частично основателен, в следните размери: по фактура № **********/07.10.2017г.-
с падеж 20.10.2017г., за периода 21.10.2017-18.10.2018г.- върху главницата от
202лв.- сумата от 20,37лв., по фактура № **********/02.10.2017г.- с падеж 09.10.2017г.,
за периода 10.10.2017-18.10.2018г.,
върху главницата от 540лв., сумата
от 56,10лв., по фактура № **********/27.09.2017г.- с падеж 05.10.2017г.,
за периода 06.10.2017-18.10.2018г.,
върху главницата от 552лв., сумата от
57,96лв., по фактура №**********/22.09.2017г.- с падеж 29.09.2017г., върху
главницата от 537лв, за периода 30.09.2017-18.10.2018г.- сумата от 57,28лв., по
фактура №**********/05.09.2017г.-с падеж 12.09.2017г., за периода 13.09.2017-18.10.2018г,
върху главницата от 201лв.- сумата от 22,39лв., по фактура
№**********/14.08.2017г.- с падеж 21.08.2017г. , върху главницата от 519лв.- за
периода 22.08.2017-18.10.2018г, сумата от 60,98лв. и по фактура
№**********/27.08.2017г.- с падеж 03.09.2017г., върху главницата от 519лв., за периода 04.09.2017-18.10.2018г.,
сумата от 59,11лв.- или общо сбора от дължимата лихва за забава, е в размер на 334,19лв.
Сумите са изчислени служебно от съда, посредством calculator.bg. Следва искът
да бъде отхвърлен като неоснователен, до
пълният му предявен размер от 342,36лв.
Следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, или сумата
от 935,26лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, „М.Т.2.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата от общо 3070лв. съставляваща сбор от дължимите главници по фактура № **********/07.10.2017г.,
на стойност 202лв., фактура № **********/02.10.2017г., на стойност 540лв.,
фактура № **********/27.09.2017г., на стойност 552лв., фактура № **********/22.09.2017г,
на стойност 537лв., фактура № **********/05.09.2017г, на стойност 201лв., фактура
№ **********/14.08.2017г., на стойност 519лв. и фактура №
**********/27.08.2017г. на стойност 519лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на ИМ- 18.10.2018г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, „М.Т.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата от общо 334,19лв, съставляваща сбор от дължимата лихва за забава,
върху главницата по всяка от фактурите както следва: по фактура № **********/07.10.2017г.
за периода 21.10.2017-18.10.2018г., сумата от 20,37лв., по фактура № **********/02.10.2017г.,
за периода 10.10.2017-18.10.2018г ., сумата от 56,10лв., по фактура № **********/27.09.2017г.,
за периода 06.10.2017-18.10.2018г., сумата от 57,96лв., по фактура №
**********/22.09.2017г., за периода 30.09.2017-18.10.2018г.- сумата от
57,28лв., по фактура № **********/05.09.2017г., за периода
13.09.2017-18.10.2018г, сумата от
22,39лв., по фактура № **********/14.08.2017г., за периода
22.08.2017-18.10.2018г, сумата от 60,98лв. и по фактура № **********/27.08.2017г.-
за периода 04.09.2017-18.10.2018г., сумата от 59,11лв., като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен общ
размер от 342,36лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, от ГПК, „М.Т.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата 935,26лв. разноски по делото.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: