№ 6891
гр. София, 13.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110160077 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Н. Д. срещу
Софийски градски съд, с която претендира присъждане на обезщетение в размер на
24 000лв., тъй като бил незаконно осъден по ВНОХД № 4056/2020г. по описа на СГС в
нарушение на правото на ЕС и ЕКЗПЧОС. Сочи, че вредата е нанесена от СГС чрез
постановената осъдителна присъда.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излага съображения за недопустимост на производството, тъй като СГС не е бил
последна инстанция по делото, а такава е бил ВКС, който с решение е оставил
присъдата в сила.
В Определение № 60354/04.11.2021г., постановено по ч. гр. д. № 1126/2020г.
по описа на ВКС, IV ГО, е разяснено, че „Искове за вреди, причинени на ищеца в
резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното
законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела, са
недопустими. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на
инстанционния контрол. Веднъж влезли в сила те не могат инцидентно да се
проверяват. Недопустими са и исковете срещу СРС за допуснати нарушения на
правото на ЕС. Районният съд не е последна инстанция по спора, поради което и не
отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на
приложимото право на ЕС ( в този см. и решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da
Silva e Brito и др., C-160/14, EU:C:2015:565, т. 47; решение от 28 юли 2016 г., Tom
бљovб, С-168/15, EU:C:2016:602, т. 20). По отношение на исковете в посочената
част, като краен резултат, въззивното определение е правилно. Първостепенният
съд е следвало още с постъпване на исковата молба да прекрати в тази част
производството по делото, а не да го оставя без движение. Без значение е дали в
тази част исковата молба е и нередовна, защото и след отстраняване на
недостатъците, исковете са все недопустими“. Недопустимо е предявяването на иск
срещу съда, който не е действал като последна инстанция по спора, поради което той
не отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на
приложимото право на ЕС. Съдът следва веднага да върне такава искова молба, а не да
я оставя без движение - Определение № 4406/20.12.2022г. по ч. гр. д. № 4239/2022г.,
III ГО на ВКС, Определение № 3884/05.12.2023г. по ч. гр. д. № 4783/2023г., III ГО
на ВКС, Определение № 826/18.01.2024г. по в. ч. гр. д. № 4232/2023г. по описа на
1
СГС, Определение № 8172/05.07.2023г. по в. ч. гр. д. № 5418/2023г. по описа на
СГС и др. В този смисъл е и решението по делото Kobler, постановено в рамките на
процедура по преюдициално запитване, в което е посочено, че само от необжалваемо
съдебно решение на последна съдебна инстанция може да се търси обезвреда.
В настоящия случай ищецът претендира вреди от постановена присъда от
30.06.2021г. по ВНОХД № 4056/2020г. по описа на СГС, с която е отменена присъдата
на СРС и е постановена нова, с която ищецът А. Н. Д. е признат за виновен в
посоченото деяние. Присъдата на СГС обаче не е била окончателна, като А. Д. е подал
касационна жалба срещу нея, по която ВКС се е произнесъл с окончателно Решение №
112/01.11.2022г., постановено по КНОХД № 483/2022г., с което е оставил в сила
въззивната присъда на СГС. От това следва, че ответникът в настоящото производство
СГС не се явява последна инстанция по делото и предявеният иск за вреди спрямо него
се явява недопустим съобразно цитираната съдебна практика, която настоящият
съдебен състав споделя, и като такъв подлежи на връщане съгласно чл. 130 ГПК, а
производството на прекратяване.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2