Решение по дело №884/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 224
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Васил Митев Атанасов
Дело: 20212330200884
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Ямбол, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20212330200884 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Д. ХР. Б. от гр. Ямбол, ЕГН
********** против наказателно постановление № ***/28.07.2021 г. на
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с което за нарушаване на чл.26, ал.2, т.1, б.“А“ от
Закона за пътищата, вр.чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. Представя становище, с което и моли съда за отмяна на
наказателното постановление, като издадено в нарушение на материалния и
процесуален закон. Претендират се направените разноски по делото.
Вьззиваемата страна редовно призована, изпраща представител, който
представя писмени бележки, в които излага доводи за правилност и
законосъобразност на атакуваното НП, с оглед на което се иска неговото
потвърждаване. Претендират се направените разноски за процесуално
представителство.
Сьдьт, след като извьрши цялостна преценка на сьбраните по делото
1
доказателства, приема за установено следното:
На 06.07.2021 г., в 11.19 часа, на път АМ Тракия, км. 281, в посока гр.
София-гр. Бургас, на м.Кабиле свидетелят К.К. – гл.инспектор контрол по
РПМ при АПИ, спрял за проверка товрен автомобил-съчленено ППС с Пет
оси, МПС с две оси, марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № **** и полуремарке
с три оси с рег. № ***, управлявано от жалбоподателя Б.. Свид. К. извършил
измерване на ППС с техническо средство – елелектронна везна модел DFW-
KR № 18829 и ролетка 1309/18/5м./ и констатирал следното: Измереното
натоварване на 2-ра задвижваща единична ос на ППС е 13.275 т. при
максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.4,
б. „а“ от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от
3.07.2001 на МРРБ , както и че разстоянието между осите е 1,32 метра, като
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.610 т.,
при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т., съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 3, б.“б“ от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС от 3.07.2001 на МРРБ. С оглед на тези констатации на жалбоподателя
бил съставен АУАН за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата, вр.чл. 37, ал.1, т.1 от Наредбата.
Въз основа на горепосочения АУАН, на 28.07.2021 год. било издадено
атакуваното наказателно постановление, което било връчено на 09.08.2021
год.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
От така установената фактическа обстановка,съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да
обжалва НП. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
сьображения:
Съдът в настоящия си състав намира, че деянието, вменено на
жалбоподателя е несъставомерно. Административно наказващият орган е
ангажирал отговорността на Стефанов за деяние, което не може да му бъде
вменено във вина. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства лицата, които извършват превозите, носят отговорност за
2
движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, а съгласно чл. 15,
ал. 3 от същата Наредба лицата, на които е възложено задължението да
снабдят описаните превозни средства със съответните документи, са
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които
извършват превозите, като е предвидено, че същите са длъжни да подадат в
Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно
управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. Няма спор по делото, че жалбоподателят не е нито
собственик на ППС, нито - е извършвал превоза, освен физически като
шофьор, видно от приложената по делото товарителница. От друга страна,
според легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т. 5 от ДР на Закона за
автомобилните превози, „Превозвач“ е всяко физическо или юридическо
лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази
цел. Очевидно, в настоящия случай, наказаното лице не отговаря и на това
изискване. Водачът на автомобила /тежкотоварен и/или- извънгабаритен/
няма задължение за снабдяване със съответното разрешително и липсата на
последното не може да му бъде вменена във вина, а следователно и не следва
да бъде санкциониран по посочения ред. Отговорността на Стефанов
законосъобразно би могла да бъде ангажирана за допуснато от него
нарушение по чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, като
кореспондираща с този текст санкционна норма е тази по чл. 177, ал.3 от
същия закон.
Предвид изложеното, съдът намира, че несъответствието с материалния
закон е порок на наказателното постановление, достатъчен да обоснове
неговата отмяна.
При този изход на делото, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 100 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение се явява основателно и
следва да се уважи. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства
по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По
въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че
когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат следва да се
3
възстановяват от бюджета на органа, издал акта, или от АПИ-София.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7319/28.07.2021 г. на
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с което на Д. ХР. Б., ЕГН ********** от гр.
Ямбол, ул. Странджа **, за нарушаване на чл.26, ал.2, т.1, б.“А“ от Закона за
пътищата, вр.чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на
основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА
АПИ-София ДА ЗАПЛАТИ на Д. ХР. Б. с посочени по-горе данни, сумата от
100 /сто/ лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14
- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4