РЕШЕНИЕ
№ 1754
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330106868 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
ЕАД, ЕИК ********* против Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 453,24 лева – главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил марка „Инфинити“, с рег. № ***,
въз основа на застраховка „Каско +“ по застрахователна полица № **** за причинени
имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на 10.08.2020 г., когато при
движение по ул. К.ш. посока център в град П., застрахованият лек автомобил преминава
през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2020 г. при движение по ул. ул. К.ш., посока
център в град П., застрахованият лек автомобил преминава през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили щети по автомобила.
При настъпване на произшествието се сочи, че увреденият автомобил е имал валидна
застраховка „Каско +“ при ищеца, със срок на покритие от 10.09.2019 г. до 09.09.2020 г. В
тази връзка на 13.08.2020 г. в ищцовото дружество постъпило заявление за изплащане на
обезщетение за щетите по застрахования автомобил. След подаване на заявлението била
образувана щета, а служител на ищцовото дружество извършил оглед на увредения
автомобил, при който констатирал увреждане на предна дясна гума марка Дънлоп спорт
макс с размери 245/40/19 и джанта.
С доклад по щета ищцовото дружество определило за настъпилото застрахователно
събитие да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 438,24 лева, като
изплатило тази сума на „Витоша Ауто“ ЕООД, на 31.08.2020 г. по банков път. Твърди се, че
с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на
застрахованото лице срещу причинителя на вредата – ответната Община, тъй като тя е
1
длъжна да упражнява непосредствен и постоянен контрол спрямо своите служители, на
които е възложила дейността по поддържане на общинската пътна мрежа. Във връзка с
изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да се уважат предявения иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
наличието на предпоставки за възникване на суброгационното право за ищеца. На първо
място оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и
собственика на увредения автомобил, съответно валидно възникнало задължение за ищеца
да заплати претендираното обезщетение.
На следващо място, оспорва факта на настъпване на описаното в ИМ място и при
описаната фактическа обстановка, като подчертава че по делото не е представен документ,
удостоверяващ събитието от страна на контролните органи.
Отделно, се твърди и, че не се установява щетите да са настъпили единствено и само
по твърдения в исковата молба начин, като не е отчетено и поведението на водача на МПС
при управление на автомобила и дали той не е допринесъл за настъпилото ПТП, като се
цитира разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата. На
следващо място, оспорва вида и размера на твърдените в исковата молба щети по
автомобила, както и причинната им връзка с твърдяното ПТП. Оспорва размера на вредите,
както и размера на обезщетението, което ищецът твърди да е заплатил на съконтрагента си
по застрахователния договор. При условията на евентуалност – се прави възражение за
съпричиняване - като искането е да се намали претенцията за главница, съобразно степента
на установено съпричиняване на щетата от страна на водача на МПС. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Установява се от приетата по делото като писмено доказателство /л.6/
застрахователна полица от 10.09.2019 г. по автомобила застраховка „Каско +“, валидна за
периода от 10.09.2019 г. до 09.09.2020 г., от която е видно, че същата е сключена между
ищеца и ТОМИС ЕООД като застрахован, за процесния автомобил, и в която е уговорено,
че плащането на застрахователната премия ще се извърши еднократно в брой.
По делото като писмени доказателства са приети – декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица Каско +..
Съставен е опис заключение по щета № **** от 10.08.2020г., с който са установени
щети по автомобила по гума предна дясна марка Дънлоп спорт макс с размери 245/40/19, 1
брой, за пълна подмяна, като видно от ликвидационне отчет, , фяктура № ********** от
31.08.2020г. сумата, необходима за отстраняване на щетите е 438,24 лева, от която в доклада
по щета е посочено като признато обезщетение и съответно сума за изплащане – 438,24 лева.
2
Установява се от приетите по делото ликвидационен акт от 21.10.2о20г.
одобряването на ликвидационни разноски в размер на 438,24 лева и нареждането за
изплащането им по банков път на автосервиза за ремонта на автомобила, който факт не е
оспорен от ответника.
С регресна покана от 16.12.2020 г., връчена на ответника по куриер на 18.11.20202г.,
ищецът е поканил ответника, да възстанови горепосочената сума на основание чл. 410, ал. 1,
т. 1 КЗ.
По делото са приети като писмени доказателства /л.7/ - Свидетелство за регистрация
на МПС - част І, от което се установява, свидетелство за управление на МПС, както и
контролен талон за технически преглед на 10.09.2019г.
По делото са приети като писмени доказателства и Общи условия за автомобилна
застаховка „Каско+“, приети от УС на 13.06.2016 г., в сила от 05.11.2018 г.
От заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза, прието
като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че между
механизма на ПТП и увредите по автомобила, изплатени от ищеца, има пряка причинно –
следствена връзка. Вещото лице сочи, че стойността на ремонта по възстановяване на
автомобила към датата на настъпилото ПТП, е 750,12 лева.
По делото е разпитан водача на автомобила, от чийто показания става ясно, че
управляванияа от нея автомобил е попаднал в дупка на пътя в посока центъра на ул. К.ш.,
която не е била обозначена и обезопасена, като водачът не е могъл да я избегне, като не я е
видал поради обстоятелството, че пред него са се движили други автомобили.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото ищецът да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с
пострадалия по силата на застрахователен договор, както и изплащането на застрахователно
обезщетение в полза на застрахования. Същият следва да установи и елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер,
причинени на пострадалия, същите да са причинени от лице/лица, на които ответникът е
възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод тази работа. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за
съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
3
причинна връзка с резултата.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота
и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане –
фактът на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП, наличието на неравности на пътното
платно, ударът в дупката, настъпилите, вследствие на произшествието имуществени вреди,
както и причинността между наличието на препятствие на пътното покритие и последвалото
вредоносно събитие.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се доказва
наличието на валидно застрахователно правоотношение, поради следното:
От представената по делото застрахователна полица се установява, че е сключен
договор за автомобилна застраховка за процесния лек автомобил, като застрахователният
договор е със срок на покритие от 10.09.2019 г. до 09.09.2020г. От приетато по делото ССЕ
се установява заплащане на цялата застрахователната премия, дължима по
застрахователната полица, поради което и съдът намира, че към датата на произшествието е
било налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения
автомобил и ищеца, което е покривало съответния риск за причинените имуществени вреди
в резултат на настъпилото ПТП. Следователно се установява първата необходима
предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
По другите спорни по делото въпроси: дали щетите по увредения автомобил са
настъпили единствено от преминаването му през необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно; какъв е механизмът на произшествието и налице ли е причинно –
следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата е
настъпило ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което
са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на СТЕ, което съдът
кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и
неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила
са следствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да причини
описаните в исковата молба щети. Механизмът на настъпилото ПТП се установява от
приложената декларация и разпита на свидетеля водач на автомобила и се потвърждава от
изводите на вещото лице.
Механизмът на процесното ПТП, а именно: попадане на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, довело до увреждане на предната
дясна гума, се установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства,
включително и от приетото по делото заключение на автотехническа експертиза, което
вещото лице поддържа изцяло в съдебно заседание.
4
В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за съпричиняване, поради
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, които
гласят: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“ /ал. 1/. „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ /ал. 2/. По
делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава
цитираните разпоредби и това да е довело до попадането му в процесната дупка. Това са все
обстоятелства, които са в доказателствената тежест на ответника, т.е. последният трябва да
ги установи при условията на пълно и главно доказване. Не се установява съпричиняване на
вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за
настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Въз основа на така събраните писмени доказателства, съдът намира, че твърдяното
застрахователно събитие е настъпило. Съдът приема, че в конкретния случай е доказан
механизмът на произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по
автомобила с процесното ПТП.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение.
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата,
които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС №
7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано
правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество
на вещта.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се осъществило ПТП-то е
5
част от общинската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от общината.
Следователно общината като собственик на общинските пътища и задължено във връзка с
поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по иск за вреди, причинени от
необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че
служители на общината не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното
платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от
нея. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла
на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е
друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Според заключението по назначената автотехническа експертиза, общата пазарна
стойност на щетите, съответно необходимите разходи за пълното възстановяване на
автомобила от описаните и изплатени увреди към датата на ПТП възлиза на 453,24 лева.
Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните
вреди, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 453,24 лева. Следователно за
тази сума искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изложеното съдът счита, че главната исковата претенция се явява
основателна и следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на същото
дружество следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е
направил и претендира разноски, както следва: 50 лева – заплатена държавна такса, 168 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение; 200 лева – депозит за САТЕ и 20 лева-депозит за
свидетел. Общият размер на разноските на ищеца е 438 лева, които следва да бъдат
присъдени изцяло в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, да заплати на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД,
ЕИК ********* сума в размер на 453,25 лeва, представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил марка „„Инфинити“,
модел Q5, с рег. № ***, въз основа на застраховка „Каско +“ по застрахователна полица №
**** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на
6
10.08.2020 г., когато при движение по ул. К.ш., посока център в гр. П., застрахованият лек
автомобил преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 23.04.2021 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 438 лв. деловодни
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
7