№ 119
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Г. В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно
търговско дело № 20235001000129 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274 от ГПК.
С протоколно определение от 18.01.23 г., постановено по
т.д. № 55/22 г. на С.ски окръжен съд, е ПРЕКРАТЕНО производството по
делото поради недопустимост на предявените от Г. И. В. ЕГН **********
срещу „Б. В и К Х.“ ЕАД гр. С. и „В и К“ ЕООД гр. С. искове с правно
основание чл.124 от ГПК, за установяване незаконосъобразност
/нищожност/ на решението на „Б. В и К Х.“ ЕАД гр. С., в качеството му на
принципал на „В и К“ ЕООД гр. С., за освобождаването на ищеца като
управител на „В и К“ ЕООД гр. С., поради вземането му от
некомпетентен орган на управление.
Частна жалба против горното определение е предявена от Г. И.
В. чрез процесуалния му представител адв. И. Г.. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение, като се то бъде отменено и делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
1
действия. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.
От „Б. В и К Х.“ ЕАД гр. С. и „В и К“ ЕООД гр. С. са
постъпили отговори, в които частната жалба се оспорва като неоснователна и
се иска обжалваното определение да бъде потвърдено като законосъобразно.
От „В и К“ ЕООД гр. С. е направена претенция за присъждане на
разноски за настоящето производство.
Пловдивски апелативен съд, след преценка относно
правилността на обжалваното определение и наведените в частната жалба
доводи, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Г. И. В. ЕГН
********** срещу „Б. В и К Х.“ ЕАД гр. С. и „В и К“ ЕООД гр. С., с която
са предявени установителни искове:
1/ да са признае за установено спрямо ответниците, че
решение, взето по протокол № *****.**.** г. на ИД на „Б. В и К Х.“ ЕАД
за освобождаване на ищеца като управител на „В и К“ ЕООД гр. С. е
незаконосъобразно като взето от некомпетентен орган управление;
2/ да се признае за установено спрямо ответниците, че
правоотношението, възникнало между ищеца и „В и К“ ЕООД гр. С. по
протоколно решение № */***** на „Б. В и К Х.“ ЕАД /с което ищецът е
избран за управител на „В и К“ ЕООД гр. С./, не е прекратено по
надлежен ред и продължава да съществува.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е
приел, че не е налице правен интерес за ищеца от предявяване на горните
установителни искове, като са изложени подробни мотиви, които се
споделят изцяло от настоящия въззивен състав като законосъобразни и
съответстващи на константната съдебна практика на ВКС в тази насока.
2
Иск за нищожност на решение на Общото събрание на
дружество с ограничена отговорност, респ. на едноличния собственик на
капитала, може да бъде предявен без ограничение във времето, но само от
лица, които имат правен интерес от предявяване на такъв иск. Съгласно
ТР № 1/2002 г., ако решението подлежи на вписване в търговския
регистър, следва да бъде предявен иск по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за
установяване вписване на несъществуващо обстоятество, съответно, ако
решението не подлежи на вписване – нищожността може да бъде
установена с иск по чл. 124, ал.1 от ГПК. И в двете хипотези абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска е наличието на
правен интерес на ищеца.
В случая ищецът няма правен интерес от предявяване на иск
по чл. 124, ал.1 от ГПК, тъй като решението за освобождаването му като
управител, от една страна, подлежи на вписване в ТР, поради което по
принцип установяването на нищожността му следва да се осъществи чрез
предявяване на иск по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, а от друга, същият не
притежава качество на съдружник в ответното „В и К“ ЕООД гр. С. и
няма регламентирано от ТЗ „право“ да бъде управител, нарушаването на
което право да обуслови негов правен интерес от предявяване на
установителен иск. Овластяването за управител може да бъде оттегляно
по всяко време, без обвързване с основание за освобождаване, съгласно
изричната норма на чл. 141, ал. 4 от ТЗ. Т.е. императивно е уредена от
закона свободата на ОС / ЕСК да освободи управителя по всяко време,
съответно да избере нов управител, без това да е обвързано с конкретни
законови основания. Правата на управителя, който не е съдружник,
произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите
рамки. Последователна е съдебната практика, част от която е цитирана и
в обжалваното определение, че активната легитимация на управителя,
който не е съдружник, да оспорва като порочно освобождаването си като
управител не може да бъде обоснована с „нарушаване“ на гарантирано от
закона "право", възстановимо по реда на така предявените искове, ако те
биха били основателни. Същият не притежава членствени права, нито
3
друго признато от закона право да бъде управител, което да е защитимо
по съдебен ред. При незаконосъобразно предсрочно прекратяване на
мандатното правоотношение управителят, който не е съдружник, би имал
интерес от предявяване на осъдителен иск за обезщетяване на
претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване на
мандатното правоотношение, без да се засяга валидността на решението
на принципала за оттегляне на овластяването. Наличието на такива
евентуални имуществени претенции обаче по никакъв начин не променят
извода за липса на правен интерес от предявяване на установителен иск
по чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване нищожност на решението на
принципала за освобождаването му като управител.
Предвид посоченото се налага извод, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде уважена претенцията за разноски, направена
от „В и К“ ЕООД гр. С., като в негова полза се присъди сумата 720 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ пред
въззивната инстанция. Претенцията е подкрепена с доказателства –
представени са пълномощно, договор за правна помощ и преводно
нареждане за изплащане на договореното възнаграждение по банков път.
Ето защо ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.01.23 г.,
постановено по т.д. № 55/22 г. на С.ски окръжен съд, с което е
ПРЕКРАТЕНО производството по делото поради недопустимост, поради
липса на правен интерес, на предявените от Г. И. В. ЕГН **********
срещу „Б. В и К Х.“ ЕАД гр. С. и „В и К“ ЕООД гр. С. искове с правно
основание чл.124 от ГПК, за установяване незаконосъобразност
4
/нищожност/ на решението на „Б. В и К Х.“ ЕАД гр. С., в качеството му на
принципал на „В и К“ ЕООД гр. С., за освобождаването на ищеца като
управител на „В и К“ ЕООД гр. С., поради вземането му от
некомпетентен орган на управление.
Определението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5