О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 401
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 97 по описа
за 2020 година.
Производството по делото е образувано въз основа на постановено Определение № 242 от 08.01.2020г., постановено по частно гр. дело № 21/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратено производството по частно гр. дело № 21/2010г. по описа на Районен съд – Бургас и е повдигнат спор за подсъдност пред Окръжен съд – Бургас между Районен съд – Бургас и Районен съд – Ямбол относно разглеждането на подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против Д.Д.М. по повод, на което е образувано настоящото производство.
На основание чл. 122 от ГПК и като взе предвид, че се касае за образуван спор за подсъдност между съдилища, които принадлежат към районите на различни по-горни съдилища и Районен съд – Бургас последен е отказал да приеме по подсъдност делото, Окръжен съд – Бургас намира, че е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид разпоредбите на закона и събраните писмени доказателства, съдът намира следното:
Пред Районен съд – Ямбол е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София, с което се претендира да бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, по силата на която да бъде осъден Д.Д.М. да заплати на дружеството-заявител сума в размер на 97, 20 лева, представляваща главница по сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 07.08.2012г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството й на кредитор и Д.Д.М. в качеството му на кредитополучател, сума в размер на 5, 49 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, сума в размер на 5, 18 лева, представляваща обезщетение за забава, сума в размер на 1, 98 лева, представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта, разходи при изискуем кредит в размер на 120 лева и направените в заповедното производство разноски.
Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, Районен съд – Ямбол е образувал частно гр. дело № 4382/2019г. и с Разпореждане от 11.12.2019г. е изискал справка по реда на Наредба № 14/2009г. за адресната регистрация на длъжника Д.Д.М..
По делото е представена Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., от която е видно, че Д.Д.М. е заявил постоянен адрес *** и настоящ адрес ***.
С Определение № 2851 от 12.12.2019г., постановено по частно гр. дело № 4382/2019г. по описа на Районен съд – Ямбол, съдът е прекратил производството по цитираното частно гр. дело и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Бургас. В своите мотиви съдът е приел, че от изготвената справка за адресната регистрация на Д.Д.М. се установява, че същият има заявен постоянен адрес ***, който адрес е в съдебния район на Районен съд – Бургас, който определя и местната подсъдност на Районен съд – Бургас, за която съдът в конкретния случай следи служебно.
След изпращането на делото в Районен съд – Бургас е образувано частно гр. дело № 21/2010г. по описа на Районен съд – Бургас и с Определение № 242 от 08.01.2020г., съдът е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между РС – Бургас и РС – Ямбол, като е изпратил делото на ОС – Бургас за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност. В своите мотиви, съдът е приел, че в конкретния случай депозираното заявление за издаване на заповед за парично задължение е против потребител, а актуалната редакция на чл. 411, ал. 1 от ГПК сочи, че заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия адрес на длъжника, който видно от справката е в гр. Ямбол.
На основание чл. 411 от ГПК заявлението се подава по районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.
В конкретния случай е безспорно, че вземането произтича от неизпълнени задължения по сключен между страните договор и се касае за депозирано заявление против потребител, което обуславя местната подсъдност да се определя по настоящия адрес на лицето против което се претендира да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
При това положение и като взе предвид, че настоящия адрес на Д.М.Д. е в гр. Я., то настоящата инстанция намира, че именно Районен съд – Ямбол е местно компетентния съд да разгледа по същество депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, поради което и делото следва да бъде върнато на Районен съд - Ямбол за произнасяне по същество на депозираното заявление от страна на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Ямбол за местно компетентен по настоящия адрес на Д.Д.М. *** да се произнесе по депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 11.12.2019г. по описа на Районен съд – Ямбол, въз основа на което е образувано гр. дело № 4382/2019г. по описа на Районен съд - Ямбол.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА гр. дело № 4382/2019г. на Районен съд – Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от постановеното определение да се изпрати на Районен съд – Бургас за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.