Р Е Ш Е Н И Е
№ 44/13.1.2020г.
гр.в., 10.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното
от председателя АНД № 4925 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „О.Т.“ ООД против НП № 23-0000398/22.07.2019 г. на Началник на Областен отдел „АА“ в ГД“АИ“ гр. в., с което на основание чл. 96
ал.1т.1 от ЗАвПр
на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция”
в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
В
жалбата се излагат твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административно-наказателното производство. Сочи се, че в обстоятелствената част на АУАН и НП са описани две изпълнителни
деяния, като не е посочено кое от тях е извършено виновно от юридическото лице.
Сочи се, че в НП е посочено извършването на два превоза от двама отделни
водачи, с което се сочат две административни нарушения, за които е наложено
едно административно наказание, представляващо съществено процесуално
нарушение. Твърди се и че правната
квалификация на нарушението не е индивидуализирана в достатъчна степен като не
е посочена коя от хипотезите на конкретната материално-правна норма е нарушена.
Оспорва се съставомерността на извършеното нарушение,
като се сочи, че броят на ползваните МПС при извършвания от дружеството превоз
отговаря на броя на издадените лицензи, както и че не е обоснован изводът, че
дружеството-жалбоподател е допуснало извършването на процесния
превоз без да снабди водачите с копие на лиценза. Твърди се, че допустителство като форма на изпълнителното деяние може да
бъде осъществено единствено от управителя на дружеството, но не и от
последното, доколкото единствено визическо лице може
да формира виновно поведение.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.И., която
поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира
НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззиваемата страна редовно
уведомена, изпраща представител – мл. експерт Г., който в съдебно заседание оспорважалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
С оглед извършване проверка на дейността на
„О.Т. “ООД, извършващо
международен автомобилен превоз превоз на товари с Лиценз
на Общността № 9908,
с покана с рег.№ 80-00-10-129/20.03.2019 г. Началникът на Областен отдел
„Автомобилна администрация“
– в. изискал от дружеството документи относно транспортната дейност на фирмата в периода
от 01.07.2018
г. до 31.12.2018
г. В хода на проверката, въз основа на представените
документи, а именно – пътен
лист, сер.“ВА“ № **/21.08.2018 г. , товарителница №
**********/21.08.2018 г. и информация от дигитален тахограх
е установено, че на 21.08.2018 г. от
дружеството е извършен обществен превоз на товари с влекач марка „И.“, от кат. N* с рег.№ ** с водачи С. В. О. с ЕГН: ********** и В.П. О. с ЕГН: **********.
Въз основа на подаден от превозвача списък с данните на МПС с българска
регистрация включени към лиценза на дружеството на дата 28.12.2018 г. е
установено, че водачите не са били снабдени със заверено копие на лиценз на
Общността по отношение на процесното МПС, доколкото
последното не е било включено към лиценза на дружеството превозвач.
При така установените факти е формиран изводът, че дружеството-превозвач е
извършило нарушение на чл. 96 ал.1 т.1 т.1 от ЗАвПр
като е допуснало извършването на процесния превоз без
водачите да са снабдени със заверено копие на лиценз на Общността за съответното
МПС.
С оглед на изложеното св. К. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за
установеното нарушение, въз основа на което на основание цитираната разпоредба
е ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател като му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя – св. К.
и материалите по административно-наказателната преписка.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателно
постановление № 23-0001317/21.12.2017 г.. на Началника на ОО”АА” гр. в. е издадено
от компетентен орган, видно от приложеното по делото копие на заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Актът е
съставен от компетентни лица, съгласно нормата на чл. 189 ал.1 1 от ЗДвП.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Съдът счита, че описаното в НП нарушение е
индивидуализирано в необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита
на наказаното лице. Словесното описание на нарушението в НП кореспондира с посочената административно-наказателна
разпоредба, на основание на която е наложено наказанието на превозвача. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП става
достатъчно ясно за кое конкретно деяние е наложена имуществената санкция.
Като неоснователни бяха оценени
доводите на въззивника, че в НП са извършени две
изпълнителни деяния, съответно е посочено осъществяването на две отделни
нарушения. Касае се за осъществено бездействие, изразяващо се в допустителство да се извърши действие от други физически
лица, което надлежно е описано в обжалваното НП с оглед гарантиране правото на
защита на наказаното лице. Същевременно отговорността на дружеството е ангажирана
за извършване на един превоз, обективиран в пътен
лист, серия ВА с № 0206137, извършван от двама водачи, а не за два отделни
такива, поради което е несъстоятелно твърдението, че се касае за описание на
две отделни нарушения в НП, за което е наложена една санкция.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
В разпоредбата на чл.96,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози е
предвидена административно-наказателна отговорност за лице, което допусне или
разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е
включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно
средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на
Общността.
Дружеството е санкционирано заради това, че в качеството си на превозвач е
допуснал извършването на международен превоз на товари с МПС, за което няма
издадено заверено копие на лиценз на Общността и същото не е вписано в
регистъра по чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози / МПС не е вписано в
регистъра към лиценза на превозвача/. Обстоятелството, че е извършен такъв
превоз не е бил спорен между страните, както не се спори и относно
обстоятелството, че МПС не е било вписано в регистъра към датата на
извършването на превоза – 21.08.2018 г.
С оглед диспозитива на конкретната норма, която
изисква за всяко конкретно МПС да има издадено заварено копие на лиценз на
Общността, което е вписано в регистъра към лиценза на превозвача, съдът оцени
като несъстоятелни доводите на въззивника за несъставомерност на деянието предвид идентичния брой на
вписани МПС в регистъра на лиценза, с броя на тези, чрез които е извършван
превоз от дружеството-жалбоподател в процесния
период.
Съдът намира, че е безспорно доказано, че въззивникът
е допуснал извършването на процесното нарушение,
доколкото е безспорно доказано, въз основа на приобщените чрез преписката пътен
лист, товарителница и справка от дигиталния тахограф
от 21.08.2018 г., че превоз е осъществен на посочената дата с МПС, което не е
било вписано в регистъра по чл. 6 ал.1
изр. 2 от ЗАвПр към лиценза на дружеството.
Съдът не споделя доводите на въззивника за
неправилно определяне субекта на извършване на нарушението, доколкото именно
дружеството-жалбоподател, а не неговия управител има качество работодател по
отношение водачите, които са извършили
превоза в нарушение на законовите изисквания. Като не е осъществило конкретни
действия, изразяващи се в конкретни мерки, възпрепятстващи извършване на превоз
с нерегистрирано МПС в съответния регистър, дружеството е извършило съставомерно бездействие, изразяващо се в допустителство като една от формите на изпълнителното
деяние по чл. 96 ал.1 т.1 от ЗАвПр.
Като взе предвид, че наказанието е предвидено в конкретната сонкционна разпоредба в твърд размер, съдът намери, че не
следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.
Не са налице и предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на извършеното нарушение, доколкото се касае за формално деяние,
осъществяването на което всякога засяга обществените отношения, които е
призвана да гарантира конкретната санкционна разпоредба.
Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000398/22.07.2019 г. на Началник на Областен отдел
„АА“ в ГД“АИ“ гр. в., с което на основание чл. 96 ал.1т.1 от ЗАвПр на „О.Т.“ ООД
е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000
/три хиляди/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – в. по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След
влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: