№ 21
гр. Асеновград, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200494 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-2200051 от 05.05.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив -
инж. Атанас Чернаев, с което на Сдружение „***”, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3500 лева, за нарушение по чл.62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от
Кодекса на труда.
Жалбоподателят Сдружение „***” в жалбата си и в съдебно заседание чрез
пълномощника адв. Б.а оспорва наказателното постановление, като възразява
срещу фактическите констатации в АУАН и в НП обусловили налагането на
административното наказание и отрича факта на нарушението. Навеждат се и
твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила в процедурата по издаването му. Искането към
съда е за пълна отмяна на наказателното постановление или алтернативно за
редукция на санкцията в законовия минимум.
Въззиваемата страна Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Пловдив се
представлява от юрисконсулт Тодоринска, която моли за потвърждаване на
НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в
жалбата и от страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
1
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 11.03.2022 г. е
констатирано, че при извършена проверка на 25.02.2022 г., в обект кухня-
кетъринг, находяща се в гр. ***, стопанисвана от Сдружение „***“
жалбоподателят в качеството му на работодател е приел на работа в
проверявания обект като работник в кухнята Д. Д. К. ЕГН: **********, без да
е сключен с нея трудов договор в писмена форма. При проверката
проверяващите установили, че кухнята е в работен режим и в него има
множество клиенти. В кухнята заварили няколко лица, които извършвали
различни дейности, включително и Д. К., която също работила в кухнята,
като в момента миела посуда. Проверяващите се легитимирали и провели
беседа с работниците, като конкретно за Д. К. се установило, че работи в
кухнята от месец януари 2022 г. като миячка, от понеделник до петък, с
работно време от 08.00 ч. до 16.00 часа, с месечно трудово възнаграждение в
размер на 700 лева и съответно почивни дни – събота и неделя. Д. К.
саморъчно попълнила справка по чл. 402 от КТ, в която декларирала
елементите на трудовото си правоотношение, както и, че последното трудово
възнаграждение и е изплатено от работодателя на 11.02.2022 г. В графите за
сключен трудов или граждански договор било отбелязано, че няма сключени
нито трудов, нито граждански договор. При самата проверка на место не бил
представен трудов договор за работничката Д. К.. В последствие в Д-я „ИТ“
по отношение на работничката Д. К., била представена молба от Д. К. за
приемането и като асоцииран член на НАЗП. За същата не бил представен
писмен трудов договор и не се твърди да е имало сключен такъв. Контролните
органи на базата на констатациите от проверката приели, че е налице трудово
правоотношение, което е съществувало към момента на проверката, тъй като
всичките му елементи са били налични още към този момент. За
констатираното нарушение, касаещо допускането и приемането на работа на
работничка Д. Д. К. без да има сключен за това писмен трудов договор, на
работодателят Сдружение „***“ бил съставен АУАН. Актът бил съставен в
присъствието на упълномощен представител на сдружението. В срока по 44
ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения,които били счетени за
неоснователни и въз основа на АУАН било издадено и обжалванато НП.
Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено.
Безспорно се установява от доказателствата, че на посочената дата Д. К. е
престирала работна сила и са налице всички елементи на трудово
правоотношение, за което обаче е нямало сключен писмен трудов договор.
Това се установява категорично от показанията на актосъставителя Б. К.,
която в показанията си заявява, че К. е заварена при проверката да работи в
кухнята и в този смисъл нарушението е лично и непосредствено констатирано
от проверяващите инспектори. Самата работничка К. в показанията си не
опровергава този факт, а твърди,че е била принудена да попълни справката от
проверяващите инспектори, което в житейски план звучи изключително
2
недостоверно, а и по никакъв начин не опровергава факта на нарушението. В
крайна сметка никой в момента на проверката на место не е отрекъл факта, че
Д. К. работи в кухнята, тъй като всички били наясно, че проверяващите
лично са видели този факт и осъществяваната от нея дейност по миене на
съдове е била очевидна. Ето защо, такова възражение не е направено както на
место, така и при съставянето и предявяването на АУАН. Изложеното в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражение, че К. е работила на доброволни
начала, тъй като е била асоцииран член на Асоциацията е неоснователно.
Представената като доказателство молба от К. за приемането й като член на
Асоциацията сама по себе си по никакъв начин не доказва този факт, тъй като
не е налице конституиращият акт, а именно решение на Управителния съвет
на Асоциацията съгласно чл. 25 от Устава, което да е връчено на молителя,
след заплащането на годишния членски внос. Ако бяха налични тези
доказателства същите щяха да бъдат представени за да обосноват
възражението и поради непредставянето им съдът приема, че депозираната
Молба за членство от Д. К. от 27.09.2021 г. е била инцидентно изготвена за
целите на проверката, но по никакъв начин не доказва твърдението, че К. е
асоцииран член на Асоциацията. Но дори и да беше доказано това
обстоятелство, същото пак е ирелевантно за състава на нарушението, тъй като
българското законодателство не съдържа възможност за уреждане на
трудовите правоотношения, като доброволен труд, без за това да се сключва
писмен трудов договор. Още повече, че работничката К. е получавала
възнаграждение в размер на 700 лева, който факт се потвърждава категорично
и от писмените доказателства и конкретно от данните в Декларацията по чл.
402 ал.2 от КТ, както и от показанията на свидетелите К. и К..
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа,
посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните
доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на
нарушението, което правилно е квалифицирано по чл. 62 ал.1, във вр. с чл. 1
ал.2 от КТ. Посочените норми ицперативно предвиждат ,че Отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена форма. Въз
основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в
което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 414 ал.3
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв. НП отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентен орган и е
подписано от него, в изискуемата от закона форма е. В него правилно
описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 414
ал.3 от КТ въз основа на която е наложена санкцията.
При служебната проверка за маловажност на нарушението и съответно за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира,че тази хипотеза не е налице.
Видно от административно – наказателната отговорност, уредена в КТ
законодателят е предвидил изключително високи санкции за нарушаване на
правилата по глава V от КТ, свързани с правата и задълженията на
3
работодателите по отношение на възникването на трудовото правоотношение
и по начало този вид неизпълнения се третират като тежки нарушения видно
от предвидените в санкционната част високи специални минимуми на глобите
и имуществените санкции. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 415в
ал.2 от КТ, директно е предвидено,че не са маловажни нарушенията на чл. 61
ал.1 , чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, т.е. по силата на закона тези
нарушения са изключени от преценката за маловажност.
По отношение на наложената имуществена санкция от 3500 лева, същата
като вид е законосъобразно определена, а като размер е съобразена с
критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на
нарушението, кореспондираща с факта, че едновременно са констатирани
няколко отделни нарушения на трудовото законодателство. Същата е
оразмерена с насоченост към минимума предвиден в закона, който размер е
съответен със сравнително малката тежест на нарушението.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно-
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от
въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно
удостоверени като основание и с оглед изхода на делото следва да се
присъдят в полза на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив. Същите
следва да се определят в средния размер от 100 лева с оглед факта, че делото
е със средна сложност в сравнение със другите дела от съответния вид и
след отчитане и на изразходвания времеви ресурс от пълномощника на
жалбоподателя.
С оглед на изложените съображения съдът намира,че НП е постановено
при спазване на административно-производствените правила, същото е
правилно и законосъобразно и като тава следва да бъде потвърдено, затова и
на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-2200051 от
05.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което на Сдружение „***”, ЕИК ***, със
4
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 3500 лева, за нарушение по чл.62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от
Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Сдружение „***”, ЕИК ***, да заплати на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр. Пловдив сумата от 100 лв. представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5