Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2228
гр.
Варна, 07.06.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети май две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря А.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№1164 по
описа за 2016 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по молба от М.А.Р.
с адрес ***, чрез процесуален представител – адв. Т.Ив., в качеството й на майка и законен представител на детето Ал.М.Н., родено на ***г., срещу М.Н.Н. с адрес *** с
правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето на майката, за определяне режим
на лични отношения на бащата с детето, както следва: един път седмично в
неделя от 10:00 до 14:00 часа в присъствието на майката, за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 150лв. месечно,
считано от м. септември 2015г., с падеж пето число на месеца.
Твърди се в молбата, че страните поддържали връзка от три
години, когато през април 2014г. ищцата установила, че е бременна. Въпреки
възрастта си, страните решили да отгледат детето с помощта на родителите си.
През м. януари 2015г. се установили при родителите на ответника, но много скоро
отношенията им се обтегнали. След раждането на детето отношенията им се
изострили до краен предел и през м. септември 2015г. ищцата отишла да живее с
детето при своите родители. Въпреки това, майката изразява желание да не се
създават предпоставки за отчуждение на детето от баща му, като същевременно той
поеме своите отговорности по отглеждане на детето. С оглед на изложеното се
моли за уважаване на молбата. В открито съдебно заседание майката лично и чрез
процесуалния си представител, поддържа молбата. Счита, че до навършване на
тригодишна възраст режимът на лични отношения не следва да е с преспиване, а
режимът, който претендира бащата, е за едно пораснало дете. С оглед на това, се
моли при определяне на режима на лични отношения да се съобрази ниската възраст
на детето. При изслушване на майката в съдебно заседание, същата заявява, че
бащата е виждал детето три пъти от м. септември 2015г. и наскоро също дошъл.
Сочи, че детето реагира добре на присъствието на баща си, но счита, че
понастоящем не може да преспива при баща си, тъй като винаги, когато М. остави
детето с майка си, то не се успокоява докато тя не се прибере.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М.Н. депозира отговор на исковата молба със
съгласието на своята майка Ст. Н.и чрез адв. Юл.От., в който се излага, че след раздялата между страните, майката го допуснала
само веднъж да види сина си и повече не му разрешила да види детето. Ответникът
изразява желание да участва в израстването на сина си и да има право на лични
отношения с него, като счита, че режимът на лични отношения следва да е всяка
първа, трета и четвърта седмица от месеца, за времето от петък в 17:00 часа с
преспиване, до неделя в 16:00 часа, половината от коледно-новогодишна, междусрочна, пролетна, великденска и лятна ваканции.
Оспорва искането за заплащане на издръжка, като излага, че е ученик, не
получава стипендия и не притежава никакво имущество. Моли се за отхвърляне на
молбата в частта за претендираната издръжка. Моли се
за постановяване на привременни мерки относно режима на лични отношения. В открито
съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа изразената позиция в отговора на исковата молба. Изразява готовност да
заплаща минимална издръжка от 105лв. Счита, че адаптационният период по
отношение на режима на лични отношения трябва да е месец – два, най-много до
навършване на година и половина. Желае режимът да е с преспиване. Моли за
постановяване на режим на лични отношения такъв, какъвто го е поискал. При
изслушването му в съдебно заседание М.Н. сочи, че след раздялата с ищцата,
трябвало да се моли, за да вижда детето си, но тя не му вдигала, или писала.
Три пъти виждал детето за 2-3 часа, защото е ученик и трябва да ходи на
училище. След като се разделил с майката, не й е давал средства за издръжка на детето.
Бащата смята, че може да се справи с детето с помощта на родителите си.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От прието по
делото удостоверение за раждане /л.6/, се установява, че родители на детето Ал.М. Н., родено на ***г., са М.А.Р. и М.Н.Н..
Видно от приетото
на л.15 уверение, М.Н.Н. е ученик в ХI
клас през учебната 2015г./2016г. в Спортно
училище Г.С. Р. гр. Д.
Приобщено е
удостоверение по декларирани данни, издадено от Община Д., в което е посочено, че няма декларирани данни като собственик, или
ползвател, както и за декларирани МПС и ППС.
Изготвен и
приобщен по делото е социален доклад от Дирекция „С. П.“ – В. /л.28 и 29/,
според който М.Н. и М.Р. са съжителствали в периода от м. януари 2015г. до м.
септември 2015г. Към настоящия момент преките и непосредствени грижи за детето
се полагат от майката М., която до голяма степен разчита на своите родители.
Майката е ученичка в професионална гимназия по механотехника
и електротехника в гр. Добрич на самостоятелна форма на обучение. През деня
гледа детето. Ал. е здраво и рядко боледуващо дете. Майката и детето живеят с родителите
на М. и нейния брат. Обитават тристайно жилище под наем. Майката и детето
обитават едната стая и спят на разтегателен диван. Хигиената в стаята е на
много добро ниво.М. разчита изцяло на финансовата издръжка на родителите на М..
Детето е спокойно и усмихнато, реагира със смях на закачки. Излага се, че
родителите на Ал. нямат нужния житейски опит, което налага намесата на техните родители.
В заключение се счита, че при определяне на режима на личен контакт между
бащата и детето следва да се има предвид ниската възраст на Ал., което е в
противовес с претендирания от бащата режим на и
същевременно факта, че са налице предпоставки за нарушаване на емоционалната
връзка между бащата и детето.
Извършено е
социално проучване и от Дирекция „С. П.“ – гр. Д., като е посетен домът на бащата М.Н.. Сочи се, че М. и семейството му
обитават къща, състояща се от три стаи, кухня и санитарни помещения,
собственост на бабата по бащина линия. В дома са налице добри условия за живот.
Родителите на М. работят като сезонни работници и по тяхна информация получават
минимална работна заплата. Семейство Н. заявили по категоричен начин, че подкрепят М. и ще му помагат винаги в
грижите за Ал..
Ангажирани
са от ищцата гласни доказателства чрез разпит на нейната майка Р.А., която излага, че от 6-7 месеца дъщеря им, заедно с детето, живее
при тях. Бащата 2-3 пъти търсил детето, не е предлагал помощ, пари. Свидетелката
излага, че дъщеря й много добре се справя с отглеждането на детето и дори
помага на майка си вкъщи. Сочи, че детето няма извънредни нужди, освен
обичайните, памперси, храна. Дъщеря й изцяло разчита на издръжката на
родителите си.
Разпитана по инициатива на
ответната страна е майката на ответника Ст. Н.,
която излага, че до септември месец М.
живяла при тях, като свидетелката повече отглеждала детето. Синът й помагал,
като може да сменя памперси и да го храни. Откак М. си тръгнала през м.
септември, синът й не е успявал да вижда детето. Искал да го види, обаждал се
по телефона, но М. казала, че докато не мине делото няма да вижда детето. Само
веднъж го допуснала да види детето за няколко часа, когато имало прегръдка
между баща и син и детето не е плакало. Свидетелката счита, че с тяхна помощ
синът им ще се справи с преспиването на детето. Не са помагали със средства.
Трудовата заетост позволява на свидетелката събота и неделя да си е вкъщи и да
помага на сина си, когато детето е при тях.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съобразно чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.4 СК, при произнасяне по сезиралата съда
молба, съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето,
като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към
родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица –
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
По упражняването
на родителските права и определяне местоживеенето на детето:
Няма спор между родителите, че
родителските права по отношение на детето следва да бъдат упражнявани от
майката, при която да бъде определено и местоживеенето на детето. Установи се и
от проведеното социално проучване, че това е в интерес на детето, поради което
следва да бъде постановено решение в този смисъл.
По режима
на лични контакти:
Спорен по
делото е въпросът относно режима на лични контакти, който следва да бъде
определен на бащата с детето Ал. Н.. Установи се по делото от събраните гласни
доказателства и изготвеното социално проучване от една страна, че бащата от раздялата
на родителите през м. септември 2015г. не е живял в едно домакинство с майката,
не е полагал непосредствени грижи за детето, контактите му с него са били редки.
Детето е в съвсем ниска възраст, несамостоятелно и привикнало към почти
постоянното присъствие на майка си. Същевременно, са налице данни, че след
раздялата между родителите майката е ограничавала контактите на бащата с детето
и създава предпоставки за неоправдано отчуждение. В този смисъл, в интерес на
детето е да се развият отношенията и близостта и с втория родител. При
определяне на подходящ режим на лични отношения следва да се съобрази твърде
ниската възраст на детето и продължителната му раздяла с бащата, при което е
налице необходимост от плавен преходен период, в който да се даде възможност на
детето, ведно с израстването му, спокойно да се адаптира към присъствието на
баща си, в който период да не бъде откъсвано и от майката. Междувременно, в
този период бащата също ще постигне по-голяма зрялост и опит в общуването със
сина си.
Поради горното, съдът намира,
че следва до навършване на тригодишна възраст от детето да се определи режим на
лични отношения, при който бащата да има право да вижда детето в присъствието
на майката всяка неделя от 10:00 часа до 14:00 часа. След изтичане на този
период и укрепване на връзката, следва да бъде разширен режимът на лични
контакти, като бащата има възможност да вижда и взема детето без присъствието
на майката всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в
събота до 16:00 часа в неделя с преспиване; третия ден на коледните и
великденските празници съобразно официалния календар на Република България,
както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
С оглед отправеното от
ответника искане за произнасяне съвместно с настоящото решение по привременни
мерки по режима на лични отношения, съдът намира, че на основание чл.127, ал.3 СК следва до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт да
определи посочения режим на лични отношения до навършване от детето на тригодишна
възраст, като бащата има право да вижда детето в присъствието на майката всяка неделя от 10:00 часа до 14:00 часа.
По отношение
на издръжката:
От събраните по делото
доказателства се установи, че детето има нормалните и обичайни за неговата възраст
потребности с оглед правилното му отглеждане и хармонично развитие и
възпитание, поради което се нуждае от средства за покриване на ежедневни
нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на
разходите за детско заведение и обичайните епизодични заболявания, съпътстващи
израстването.
Според критериите, заложени
в чл.50 ППЗЗакрД, вр. с Постановление №6 на МС от
15.01.2009г. за определяне на нов месечен
размер на гарантирания минимален доход,
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете до 7-годишна възраст
са в размер на 3-кратния
размер на гарантирания минимален доход, или 195лв.
Отчитайки индивидуалните
потребности на детето, както и обществено- икономическата обстановка в страната
и императивния минимум на издръжката, предвиден в чл.142, ал.2 СК, съдът определя необходимата обща
месечна издръжка за детето в размер на 200лв.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен
между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно
техните възможности и материално състояние.
Установи се по делото, че и двамата родители са учащи и изцяло разчитащи на
помощта на своите родители в отглеждането на детето.
Относно възраженията на ответника за недължимост
на издръжка следва да се посочи, че същият макар непълнолетен, е родител,
трудоспособен, като навършилите 16-годишна възраст лица имат право да полагат
труд при определени условия. Той има безусловно задължение да издържа
непълнолетното си дете. Следва да се посочи и че съобразно задължителните указания,
дадени с т.12 на Постановление №
5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, не се
освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните
родители, които сами се издържат
от стипендия, пенсия или само
от издръжка,
плащана им от техните родители.
Отчитайки горните
обстоятелства, както и че непосредствените грижи за детето се полагат изцяло от
майката, както и че бащата няма установени доходи, съдът намира че бащата
следва да поеме част от издръжката, която да е възможна за изпълнение и
заплащане понастоящем от 105лв. – минимален размер съобразно чл.142, ал.2 СК.
С оглед на горните
изводи, искът за заплащане на издръжка, считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.02.2016г., следва да бъде уважен в размер от 105лв. месечно,
с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване. За разликата над 105лв. месечно, до предявения
размер от 150лв. месечно искът следва да бъде отхвърлен.
Размерът на
издръжката за минало време, считано от началото на м. септември 2015г., също
следва да бъде определен на 105лв. месечно с оглед горните мотиви и при липсата
на доказателства и твърдения за заплащане на издръжка от бащата в полза на
детето. За разликата над 105лв. месечно, до предявения размер от 150лв. месечно
искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд държавна такса в общ размер от 201.20лв., от
които 151.20лв. дължима държавна такса по иска за издръжка занапред и 50лв. по
иска по чл.149 СК.
Водим
от горното и на основание чл.127, ал.2 и 3 СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на
детето Ал. М.Н., ЕГН ********** на майката М.А.Р., ЕГН ********** с адрес ***, като определя и местоживеенето
на детето да е при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.Н.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** с детето Ал. М.Н., ЕГН **********, както следва: до навършване от детето на възраст от 3 /три/ години бащата има право да
вижда детето всяка неделя от 10:00 часа до 14:00 часа в присъствието на
майката; след навършване от детето на възраст от 3 /три/ години бащата има
право да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10: 00
часа в събота до 16:00 часа в неделя с преспиване; третия ден на коледните и
великденските празници съобразно официалния календар на Република България,
както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА М.Н.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплаща
в полза на детето Ал. М.Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - М.А.Р., ЕГН **********
издръжка в размер на 105лв. /сто и пет лева/ месечно, считано от 03.02.2016г., с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
забавена вноска, до настъпване на
законно основание за изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на издръжка за разликата над присъдения размер от 105лв. /сто и пет лева/ месечно до предявения размер от 150лв. /сто и петдесет лева/ месечно, на основание чл.127, ал.2, вр. с чл.143 СК.
ОСЪЖДА
М.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на детето
Ал. М.Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - М.А.Р., ЕГН **********, издръжка за периода 01.09.2015г. до 02.02.2016г. в размер
на 105лв. /сто и пет лева/ месечно, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка
за минало време за разликата над присъдената сума от 105лв. месечно до предявения
размер от 150лв. /сто и петдесет лева/ месечно, на основаниечл.127, ал.2, вр.
с чл.149 СК.
ПОСТАНОВЯВА привременни
мерки до
приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата М.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** с детето Ал. М.Н., ЕГН **********,
както следва: всяка неделя от 10:00 часа до 14:00 часа в присъствието на
майката.
ОСЪЖДА
М.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка
на Варненски районен съд държавна такса в размер
на 201.20лв. /двеста и един лева и двадесет
стотинки/, на осн.
чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: