Р Е Ш Е Н И Е № 46
гр.Силистра, 12.08.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена
Чернева
при
секретаря Антония Стоянова, с участието на прокурор при ОП-Силистра Галина
Вълчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД № 26 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение № 188/31.12.19 г.,постановено по АНД № 91/2019 г.,Тутраканският районен
съд е отменил Наказателно постановление № 19-000923/12.03.19 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на основание чл.413 ал.2 от Кодекса
на труда /КТ/, във връзка с чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд /ЗЗБУТ/, на Земеделския производител Н.С.Ч. от гр.***, е било наложено административно наказание по вид „глоба”,
в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл.197 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване /Обн. ДВ, бр. 88/99 г., посл. изм. ДВ, бр. 95/16 г. - в сила от
01.03.2017 г./
Производството
е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра с искане да бъде отменено обжалваното
решение на ТРС и, след решаване на спора по същество от касационната инстанция,
да бъде потвърдено първоначално оспореното наказателно постановление. В
съдебното производство се представлява от ст.юрисконсулт И.А., който поддържа доводите
от жалбата. Твърди наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК, като
счита, че неправилно е бил приложен материалният закон от съда по отношение на
факти, които са били спорни и недоказани. Релевира и оплакване за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като последните не са
конкретизирани. Възразява се срещу заключението на съда за допуснати съществени
процесуални нарушения в досъдебната фаза,каквито административнонаказващият
орган счита, че няма и неправилно са мотивирали ТРС да отмени наказателното
постановление. Ето защо настоява за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на
НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на
чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94/
19 г.) по реда на чл.37 от ЗПП.
Ответникът по касация - Земеделски производител (ЗП) Н.С.Ч. от гр.****, не изразява становище по
касационното оспорване.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра намира обжалваното решение за незаконосъобразно.
Дава заключение за неговата отмяна с уважаване на касационното оспорване.
Производството е по реда на Глава ХІІ
/чл.208 и сл./ АПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата
по делото и становищата на страните, прие: Касационните
основания, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция се
свеждат до твърдения за неправилно
приложение на закона и допуснато нарушение
на съдопроизводствените пра вила във фазата на оценка на доказателствата и
тяхното значение за разрешаването на повдигнатия спор /чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,
вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН/. Акцентът в касационната жалба е поставен върху довод, че
районният съд неправилно и приоритетно бил ценил показанията на воден от жалбоподателя
пред него свидетел, игнорирайки напълно тези на проверяващите инспектори на ДИТ
и приложения снимков материал към Протокол за извършена проверка № ПР1903613/04.02.19
г. /л.13-л. 15/ и съответно, на Акта за установяване на административно
нарушение № 19-000 923/18.02.19 г. /л.7-л.8/. Последният, по аргумент от чл.416
ал.1 КТ, се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, която не
била оборена в съдебния процес, според касатора. Настоятелно се иска ревизия на
извода на ТРС, че в досъдебната фаза на релевираното административнонаказателно
производство било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обосновало
заключението на съда, че АУАН изобщо не е бил връчен на санкционирания ЗП. Твърди
се, че връчването е било извършено по специалния спрямо общия по ЗАНН ред, визиран
в чл.416 ал.3 КТ. Проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на
терена на касационните оплаквания и в параметрите от чл.218 ал.2 АПК.
Тутраканският районен съд е установил фактическатата
обстановка по делото въз основа на събраните доказателства, при спазване на
базовите изисквания от чл. 13, чл.14 и чл.107 НПК. За да бъде извършен
настоящия контрол относно съответствието на оспорения съдебен акт с материалния
закон, преди това следва да се провери основателността на касационния довод за
нарушение на съдопроизводствените правила, което да е компрометирало фактическите
изводи на въззивната инстанция. Твърдението за превратно обсъждане на
доказателствата с игнориране на представените такива от органа касатор, не се
установява. Съдът е приел за недоказано релевираното нарушение на чл.197 от Наредба
№ 7/1999 г., изразило се в това, че на датата на проверката от инспекторите от
ДИТ-Силистра, 04.02.2019 г., в овцефермата на ответния по касация ЗП, намираща
се в гр.Тутракан, монтираният бойлер в помещение, в което е разположена вана за
съхранение на мляко, е с открити тоководещи части и без капак на електрическата
инсталация, като не е осигурена защита на работещите лица срещу поражение от
електрически ток при директен или индиректен контакт.
Не се спори, че земеделският производител Н.С.Ч. е
„работодател“ по смисъла на §1т.1 от ДР КТ, защото макар и като физическо лице,
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение и е
организирал деловата си дейност по стопански начин. Не може да има спор и по въпроса,
че процесният бойлер попада в дефиницията от §1 т.4 ДР Наредба № 7/99 г. за
„работно оборудване“, а работата по „използване на работното оборудване“ по хипотеза
/арг.§1 т.5 ДР с.н./ включва дейностите като пускане /включване/, спиране, ремонт,
поддържане и др. Същият е монтиран в помещение, представляващо „работно място“
по смисъла на §1 т.4 ДР КТ, което ирелевира оплакванията на жалбоподателя пред
ТРС, че бойлерът не служел за извършване на дейността на ЗП; не попадал в кръга
на посочените с §1 т.4 ДР Наредба № 7/99 г уреди и устройства; че е бил
обезопасен, независимо от стърчащите кабели от него и липсата на предпазен
капак; че не е бил включен към електрическата мрежа в обекта, защото електрическият
предпазител бил свален, с което било изключено захранването му и др.под.
Изпълнявайки задълженията си от чл.107 НПК, съдът е събрал допълнителни
доказателства в съдебното производство, които са разколебали извода за
съставомерност на установеното фактическо положение при проверката от касатора.
Последният се е лишил от такава възможност (чл.52 ал.4 ЗАНН) и е издал
процесното пред ТРС Наказателно постановление, като в нарушение на чл.52 ал.2 ЗАНН, не е предявил АУАН на ответника (не е
подписан от нарушителя) и не му е
предоставил препис от същия по аргумент от чл.43 ал.5 ЗАНН. Нарушението е
особено съществено, защото, от една страна, е засегнало сериозно правото на
защита на извършителя до степен такава, че е бил лишен изцяло от възможност за
участие в досъдебната фаза на производството, и от друга - ако не беше
допуснато, е вероятно АНО да стигне до различни изводи относно базовите въпроси
в АНП - има ли извършено нарушение, от кого, на коя нормативна разпоредба,
виновно ли е извършено същото, подлежи ли на санкциониране и с какво наказание.
В този ракурс преценено е неоснователно възражението на
касатора за неправилност на извода на ТРС за допуснато особено съществено
нарушение на административнонаказателните производствени правила в хода на
образуваното АНП, изразило се в невръчване на АУАН № 19-000923/18.02.2019 г. на
ответника по касация. Не се спори, че АУАН е съставен на 18.02.2019 г. в
отсъствие на санкционираното лице и на същата дата, ведно с Протокол № 1903613/04.02.19
г. и друг АУАН, е бил изпратен чрез „Български пощи“ ЕАД на ответника. Този ред
за „връчване“ е изрично нормиран с чл.416 ал.3 КТ и се явява специален по
отношение на общите правила от ЗАНН, както основателно счита касаторът. Въпреки
това, облекчавайки дейността на контролните органи на ДИТ по предявяване и
връчване на АУАН, той следва да е годен да удостовери надлежното получаване от
извършителя на административно нарушение на акта, слагащ началото на
неблагоприятното за него административнонаказателно производство, съгласно
чл.36 ЗАНН. Това в случая не е установено, както правилно е приел въззивният
съд. Последното се приравнява на непредявяване на АУАН на ответника, с което
грубо се нарушено правото му на защита, до степен такава, че е разбрал за
воденото срещу него АНП едва с връчването на крайния юрисдикционен акт - процесното
пред ТРС наказателно постановление. Съдът е обсъдил задълбочено доказателствата
на л.9 и л.10 и вярно е установил, че на товарителницата за куриерски услуги за
страната за пощенска пратка ЕЕ002434906BG, липсват подпис и имена на получател, както и подпис
на връчител. Тази съществена липса не е била преодоляна и с представеното „Проследяване
на пратка ЕЕ002434906BG“, в което е
посочено, че пратката е получена от „служител“ (отново без посочване на имена), а не лично от санкцонирания като физическо лице
жалбоподател пред ТРС. Правилно съдът е преценил, че ЗАНН не предвижда
възможност АУАН да бъде изпращан с пощенска пратка, но дори и прилагайки
специалния ред от чл.416 ал.3 КТ, не може да се изведе извод, че актът по чл.36 ЗАНН е достигнал до знанието на ответника по касация и да се приеме, че са
спазени изискванията за гарантиране участието на нарушителя в производството, чрез
уведомяването му за образуваното АНП; задължителното му запознаване с
фактическото и юридическо обвинение, което се поддържа срещу него и гарантиране
на правото му на възражения, представяне на доказателства и всичко останало от
ЗАНН. Съгласно Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, каквато е възложената от
касатора на „Български пощи“ ЕАД по чл.3 ал.1 т.4 и ал.2 ЗПУ, пратката с допълнителна
услуга „известие за доставяне“, се доставя лично на получателя. С Общите
условия са разписани подробни правила за това действие и неговото
удостоверяване от пощенския служител, но последното по дефиниция /арг.§1 т.36
ДР ЗПУ/ включва „Известие за доставяне“, посредством което пощенският оператор
информира подателя на препоръчаната пратка за доставянето ѝ на получателя
или на упълномощено от него лице. Следователно, при липсата на подписи както на
връчителя, така и на получателя на пратката, преценено ведно с факта, че изобщо
не е посочено име на лицето, получило същата, правилно ТРС е приел, че АУАН не
е бил връчен на жалбоподателя в процеса пред него, което е особено съществено
нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП.
Предвид горното настоящият състав не следва да обсъжда
доминиращите доводи на касатора за неправилно приложение на материалния закон
от страна на въззивния съд, чието решение е правилно по своя резултат. При този
изход на процеса не следва да се присъждат разноски на поискалия ги касатор. Обобщавайки
изложеното, съставът на АС-Силистра намира за неоснователна касационната жалба
на Дирекция ”Инспекция по труда” Силистра. Оспореното съдебно решение, като съответно
на закона и постановено при отсъствие на касационни основания за неговата
отмяна, следва да бъде потвърдено, воден от което и на основание чл.221 ал. 2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 188/31.12.2019 г., постановено
по АНД № 91/2019 г. по описа на Тутраканския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.