Р Е Ш Е Н И Е
№ 126/15.1.2012г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и
трети състав в заседание на седми октомври две хиляди и единадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.КРЪСТЕВА
при участието на секретаря А.И. *** по
описа за 2009 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от
К*** - Кмет на Община Варна, чрез процесуалния представител мл. юрисконсулт Ц***
срещу Т.Н.Т. ЕГН **********, с правно основание чл. 236, ал.2 вр. чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 216,00 лв.,
представляваща обезщетение за ползване месец юли 2008г. на имот, находящ се в гр.Варна, ул. ***, 17-ти п.р., представляващ
денонощно охраняем паркинг с площ 850 кв.м., съдържащ
34 паркоместа, съгласно чл.16.1 от Договор за
учредяване възмездно право на ползване, сумата
от 10 368,00лв., представляваща обезщетение за ползването на същия
имот за периода от 01.08.2008г. до
18.11.2009г., съгл. чл.16.2 от договора., както и законната лихва върху тези суми, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата /ПРЕТЕНЦИЯ
уточнена с допълнителна молба от 22.1.2010г./.
В исковата
молба са наведени твърдения, че ЕТ„***-68-Т.Т." (заличен
на 28.01.2009г.), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул. „*** ", бл. 5, вх. Б, ап. 5, със собственик Т.Н.Т. ползва имот, находящ се в гр.Варна, ул.***, 17-ти п.р., представляващ
денонощно охраняем паркинг с площ 850 кв.м., съдържащ
34 паркоместа, за срок от 10
години на основание Договор за учредяване възмездно право на ползване №
РД-9200/1312/03.07.1998г. и анекси към него, сключени между Община Варна и ЕТ „***
-68-Т.Т.". Съгласно чл.3.1 от
договора, изменен с т.1 на Анекс от 18.08.1999г., цената на учреденото право на
ползване била определена на левовата
равностойност на 2 160 германски марки годишно /т.е. 2 160 лева
годишно/, без включен ДДС 2 592 лв. с ДДС/.
За имота е бил съставен Акт за частна общинска собственост №3172/23.08.2004г.
Имотът е бил включен в „Годишна програма за управление и разпореждане с имоти -
общинска собственост за 2009г." и за него е предстояло откриване на
разпоредителна процедура, съгласно чл.35 от ЗОС.
Ползвателят е бил уведомен с писмо изх.№ФБ-8-94.Т/2/19.09.2008г.
за предстоящата процедура по чл.35, ал.1 от ЗОС бил предупреден за
освобождаване на имота от автомобилите и движимите вещи, собственост на ЕТ „***-68-Т.Т.".
Съгласно чл.2 и чл.14 от Договора за учредяване
възмездно право на ползване № РД-9200/1312/03.07.1998г., срокът на същия
изтекъл на 03.07.2008г., като ползвателя не е освободил имота и не е заплатил
дължимото към Община Варна обезщетение. С писмо изх. №ФБ-8-9303/46/09.01.2009г.
е определен срок за издължаване на сумите на обезщетението за ползването на
имота по сметка на Община Варна, но до настоящия момент задължението не е
внесено.
С Констативен протокол от 23.11.2009г. на комисия
от Община Варна, Отдел „Общинска собственост” e било установено, че имот - общинска собственост, находящ се в гр.Варна, ул.***, 17-ти п.р. с идентификатор
10135.2559.208, представляващ
денонощно охраняем паркинг с площ 850 кв.м., съдържащ
34 паркоместа, продължава да се ползва от ЕТ „***-68-Т.Т."
(заличен), със собственик Т.Н.Т..
С Анекс от 18.08.1999г. към Договора за учредяване
възмездно право на ползване бил създаден
чл.16, като в чл.16.1 е било предвидено, че при прекратяване на договора,
ползвателя се задължава да предаде имота в едномесечен срок, считано от датата
на прекратяване, като за този срок ползвателят дължи цена равна на определената
на право на ползване, ведно с дължимия Данък добавена стойност.
В чл.16.2 е било предвидено, че след изтичане на
срока, при продължаване на ползването на имота, ползвателят дължи обезщетение в
троен размер на определената в договора цена на правото на ползване, ведно с
дължимия ДДС, изчислена за съответния период.
За ползването на гореописания имот през м. юли 2008г.
ответникът дължал на Община Варна
обезщетение в размер на 216,00лв.
/размера на месечната цена за правото на ползване/, съгласно чл.16.1 от
договора между страните.
За ползването на имота през периода от 01.08.2008г.
/уточнена дата с допълнителна молба/ до 18.11.2009г., ответника дължал сумата 10 368,00 лв., представляваща обезщетение
за ползването на същия имот след изтичането на срока по чл.16.1 от договора, на
осн. чл. 16.2 от същия договор.
В конкретния случай, след заличаването на ЕТ „***-68-Т.Т."
от търговския регистър, отговорността за задълженията му по горепосочения
договор продължавала да се носи от
физическото лице.
В срока за
отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор в който по
същество е оспорил иска както по
основание така и по размер.
Наведени са възражения за недопустимост на иска, тъй
като искът бил заведен от Кмета на Община Варна а в условията на евентуалност
за неоснователност и недоказаност на същия.
Ответникът оспорва активната материално правна
легитимация на ищеца, идентичността на имота предоставен за ползване и имота,
за който е съставен АДС, както и навежда твърдения, че за периода в който е
ползвал имота е заплатил стойността на правото на ползване . Позовава се на
Анекс от 01.04.2000г., като сочи, че с него цената на ползване на имота,
представляващ денонощен паркинг е определена в размер на 17 280лв. без ДДС
за периода от 01.07.2000г. до 22.06.2008г., която сума е изплатена на пет равни
вноски, последната от които изплатена до 15.11.2001г. Излага, че през 2004г. за имота, за който е
учредено право на ползване с процесния договор са
съставени актове за държавна и за общинска собственост – АДС №
5176/09.07.2004г. и АОС № 3172/23.08.2004г., като само за част от имота титуляр
на собствеността остава Община гр.Варна. В този смисъл счита, че претенцията за
обезщетение се явява неоснователна, тъй като ищецът от 2004г. не е собственик
на имота, за който претендира обезщетение и тъй като за периода от 09.07.2004г.
до 22.06.2008г. е получил цената на правото на ползване на чужд имот. Сочи, че
искът е неоснователен, тъй като имотът, за който ищецът се легитимира като
собственик не е идентичен с имота, предмет на договора за учредяване на
възмездно право на ползване, от който ищецът черпи правата си и за който
претендира обезщетение за ползване или договорна неустойка, съгласно правното
основание, посочено в исковата молба. За установяване идентичността на имота
настоява за допускане на съдебно-техническа експертиза.
В първо по делото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
процесуален представител поддържа предявения иск. В писмено становище,
представено преди с.з., в което е даден ход на устните състезания, ищецът
настоява за уважаване на исковата претенция.
Ответникът, редовно
уведомен, чрез процесуален представител в хода на устните състезания изразява
становище за отхвърляне на исковата претенция, предвид факта, че не е доказано
ищецът да е собственик на имота, за ползването на който претендира обезщетение
в границите, посочени в договора, както и предвид факта, че не е доказано
осъществено ползване на имота от ответника за процесния
период.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното заверено копие
от Договор за учредяване възмездно
право на ползване № РД-9200/1312от 03.07.1998г. се установява, че на посочената дата Община
гр.Врана, представлявана от кмета на същата, въз основа Заповед № 1025/22.06.1998г.
на кмета на общината за учредяване право на възмездно ползване върху общински
имот, е предоставила на
ЕТ „***-68-Т.Т.” възмездно право на ползване върху общински имот, находящ се в гр.Варна, ул.***, 17-ти п.р., представляващ
денонощно охраняем паркинг с площ 850 кв.м., съдържащ
34 паркоместа, за срок от 10 години, при цена
2 160германски марки годишно, без ДДС. Уговорено е в договора предаването
на обекта, предмет на договора да се извърши с приемо-предавателен
протокол, подписан за общината от Началник отдел „Общинска
собственост, в деня
следващ представянето от ползвателя на банково бордеро за платена първа вноска.
Съгл. чл.11а от Договора първата вноска за
периода 01.07.1998г. до 31.12.1998г. се внася по банкова сметка ***-дневен срок
от подписване на договора, като банковото бордеро се представя на Началник
отдел „Общинска собственост”.
С Анекс от 18.08.1999г. подписан
от Община гр.Врана,
представлявана от кмета на същата и ЕТ „***-68-Т.Т.” е уговорено създаването на
нов чл.16 към Договора за учредяване възмездно право на ползване №
РД-9200/1312от 03.07.1998г., в който е уговорено следното: чл.16.1. При
прекратяване на договора, ПОЛЗВАТЕЛЯТ се задължава да предаде имота в
едномесечен срок, считано от датата на прекратяване, като за този срок
ПОЛЗВАТЕЛЯТ дължи цена равна на определената цена на правото на ползване, ведно
с дължимия данък добавена стойност.; чл.16.2. След изтичане на посочения в
т.16.1 срок, при продължаване на ползването на имота, ПОЛЗВАТЕЛЯТдължи
обезщетение в троен размер на определената в договора цена на право на
ползване, ведно с дължимия данък добавена стойност, изчислена за съответния
период.
Видно от писмо
изх.№ФБ-8-94.Т/2/19.09.2008г. на Община гр.Варна, е отправено предупреждение до
ползвателят за освобождаване на имота от
автомобилите и движимите вещи, собственост на ЕТ „***-68-Т.Т.".
Видно от писмо
изх. №ФБ-8-9303/46/09.01.2009г. на Община гр.Варна, на ползвателят в лицето на
ЕТ „***-68-Т.Т." е определен срок за издължаване на сумите на
обезщетението за ползването на имота, определено към дата 30.11.2008г. по
сметка на Община Варна
Видно от Констативен протокол от 23.11.2009г. на комисия
от Община Варна, Отдел „Общинска собственост”, е било установено, че към
посочената дата имот - общинска собственост, находящ
се в гр.Варна, ул.***, 17-ти п.р. с идентификатор 10135.2559.208, представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 850 кв.м., съдържащ 34 паркоместа, продължава да се ползва от ЕТ „***-68-Т.Т."
(заличен), със собственик Т.Н.Т..
Писмо
№ФБ-9-9303/10/11.11.2009г. от Дирекция „Финанси и бюджет"- Община Варна,
ведно със справка от Отдел „Финансов анализ и контрол" за дължимите суми
от ЕТ „***-68-Т.Т." по
Договор за учредяване възмездно право на ползване № РД-9200/1312/03.07.1998г.,
за периода от 11.07.2008г. до 18.11.2009г.
Представени по делото са АОС № 3172/23.08.2004г. на
ПИ № 6461 с площ 1066кв.м., находящ се в гр.Варна,
ул.*** № 17 и АДС № 5176/09.07.2004г. на ПИ 6407 с площ 556кв.м.
От
заключението по назначена по делото съдебно-техническа експертиза и
допълнителна такава, които съдът кредитира като компетентни и безпристрастно
дадени се установява, че имотът, предмет на Договора за учредено право на
ползване е част от ПИ 6441, актуван като общинска собственост.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен
интерес от водене на настоящото производство, а ответникът е пасивно
легитимиран по същия, доколкото като физическо лице отговаря за всички
задължения на регистрираната от него и заличена впоследствие фирма с
наименование ЕТ „***-68-Т.Т.”.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, е необходимо да са налице в
условията на кумулативност следните предпоставки:
договор за наем, прекратяване на договора за наем между страните, противопоставяне
от страна на наемодателя да продължи ползването на вещта от наемателя след
прекратяването на договора и липса на плащане на обезщетение за ползване на
вещта без правно основание.
Установява се от събраните по делото доказателства
наличието на валидно наемно правоотношение между страните, по силата на сключения Договор за
учредяване възмездно право на ползване № РД-9200/1312от 03.07.1998г върху общински имот, находящ
се в гр.Варна, ул.***, 17-ти п.р., представляващ денонощно охраняем
паркинг с площ 850 кв.м., съдържащ 34 паркоместа.
Неснователно е възражението на ответника, че процесният имот не е собственост на общината наемодател. За
валидността на наемното правоотношение е без всякакво значение дали
наемодателят е собственик на предоставената за ползване вещ - доколкото същият
е в състояние да предаде вещта на наемателя, последният му дължи заплащане на
уговорения паричен еквивалент на предоставеното му ползване и връщане на вещта
след изтичане на срока за ползването й. Няма законова норма, която да ангажира
наемодателя да е собственик на отдавания под наем имот, тъй като отдаването под
наем не е действие на разпореждане с недвижим имот, а действие на управление,
т.е наемодател на недвижим имот може да бъде и владелец, и държател на същия.
Страните са се съгласили предмет на отдаване под наем, т.е. предмет на отдаване
за възмездно ползване да е обект, представляващ недвижим имот в гр.Варна -
денонощно охраняем паркинг, с площ 850кв.м. и в изпълнение
на договорните си задължения общината е предала същия на ответната страна,
която необезпокоявано от трети лица, претендиращи в своя полза правото на
собственост върху имота, а от там и да
получават гражданските плодове –наема от тази собственост, е упражнявала
правата си по договора – ползвала е имота до изтичане на уговорения срок на
действие на договора и след този срок.
Съгласно чл.2 и чл.14 от Договора за
учредяване възмездно право на ползване № РД-9200/1312/03.07.1998г., срокът на
същия изтекъл на 03.07.2008г. Ищецът се е противопоставил на ползването на
предоставения с договора имот, като е уведомил ответника ползвателят с писмо
изх.№ФБ-8-94.Т/2/19.09.2008г., за освобождаване на имота от автомобилите и
движимите вещи, собственост на ЕТ „***-68-Т.Т.".
С писмо изх. №ФБ-8-9303/46/09.01.2009г. е определен
срок за издължаване на сумите на обезщетението за ползването на имота по сметка
на Община Варна.
Ответникът не е ангажирал доказателства за
освобождаване на имота до 18.11.2009г. и връщането му на ищецът/Констативен
протокол от 23.11.2009г. на комисия от Община Варна установява
ползване на имота и към посочената дата/. Ответникът, в чиято тежест е било, не
е ангажирал доказателства за заплащане на дължимото обезщетение за ползването
на процесния имот след изтичане срока на договора –
03.07.2008г. до 18.11.2009г., поради което съдът извод за основателност на иска
за обезщетение за ползване след прекратяване на договора за наем.
При това положение и съгласно чл.16.1 от подписания
Анекс от 18.08.2009г. към Договора за учредяване на възмездното право на
ползване ответника дължи обезщетение за времето на продължилото ползване на
имота след горепосочената крайна дата на договора до изтичане на предвидения в
същия член месечен срок за предаване на процесния
имот в размер на определената наемна
цена на правото на ползване ведно с дължимия ДДС, т.е. в размер на 216лв. Обезщетението за ползването на имота след
изтичане на едномесечния срок за предаването му, считано от прекратяване на
договора, т.е. от м.август 2008г. нататък, съгласно чл.16.2 от Договора е
уговорено в троен размер на определената цена на правото на ползване ведно с
дължимия ДДС или в размер на 648лв. месечно. Така уговореното обезщетение за
продължаващото ползване на имота след изтичане срока за предаването му има
характер на неустойка, но не е с еднократен характер.
До този извод води тълкуването съобразно чл. 20 от ЗЗД на
общата воля на страните, въплътена в цитираната договорна разпоредба, според
която за времето на ползване от наемателя на имота след изтичане едномесечен
срок от прекратяването на договора, последният дължи на наемодателя обезщетение
в размер тройната месечна цена на правото на ползване по процесния
договор. Т.е. волята на страните е била да се определи обезщетение в троен размер на правото на ползване за всеки месец на
ползване на вещта след изтичане едномесечен срок от прекратяването на наемния
договор. Този именно смисъл на клаузата съответства и на разрешението на закона
в чл. 236, ал. 2 ЗЗД,
тъй като, ако страните са имали предвид еднократна платимост
на обезщетението, това би стимулирало бившия наемател след плащането й да
продължи неограничено дълго да държи наетия имот, макар да е налице противопоставяне
от страна на наемодателя.
Тъй като няма доказателства след
прекратяването на договора и след изтичане уговорения в чл.16.1 от същия
едномесечен срок обектът да е върнат на
общината от ответника, се приема, че последният е държал и ползвал имота
и след прекратяването на договора за наем, а и до 18.11.2009г. Последното е констатирано и от комисия къв общината, за което е съставен констативен протокол от
23.11.2009г. Оттук следва извод за основателност на иска за присъждане на
обезщетение по чл.16.2 от договора, което за периода от 01.08.2008г. до
18.11.2009г. възлиза в общ размер на 10 368лв., изчислени на база тройния
размер на определената месечна цена на правото на ползване за посочения период,
ведно с дължимия ДДС. Предвид уважаване на исковата претенция основателна се
явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимите суми, считано
от подаване на исковата молба – 18.12.2009г. до окончателното изплащане на
сумите.
При този изход от спора в тежест на
ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от
ищеца в производството съдебно-деловодни разноски в общ размер от
1 238,08лв., изразяващи се в заплатена държавна такса, депозит за СТЕ и
ю.к. възнаграждение, съгласно представен списък по реда на чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Т.Н.Т. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
НА ОБЩИНА ГР.ВАРНА, представлявана
от кмета К***, сумата от 216,00лв./двеста и шестнадесет лева/,
представляваща обезщетение за ползване на имот, находящ
се в гр.Варна, ул.***, 17-ти п.р., представляващ денонощно охраняем
паркинг с площ 850 кв.м., съдържащ 34 паркоместа, за
месец юли 2008г., съгласно чл.16.1 от Договор за учредяване възмездно право на
ползване № РД-9200/1312/03.07.1998г.
и Анекс към него от 18.08.1999г.,
сключени между Община Варна и ЕТ „***-68-Т.Т.", сумата от 10 368,00лв./десет хиляди триста шестдесет и осем лева/,
представляваща обезщетение за ползването на същия имот за периода от
01.08.2008г. до 18.11.2009г., съгл. чл.16.2 от договора, както и законната лихва върху тези суми, считано от датата на
завеждане на исковата молба -18.12.2009г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Т.Н.Т. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА
ГР.ВАРНА, представлявана от кмета К*** сумата
от 1 238,08лв./хиляда двеста тридесет и осем лева и осем стотинки/,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: