Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009 гр. Пазарджик, 31.08 .2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Кирякова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 497 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС Пещера , постановено по гр.д.№ 491 по описа на съда за 2019 година е признато за установено по отношение на З.И.Д. с ЕГН-********** ***, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*****************“ ****,офис сграда –*************съществуването на валидно и изискуемо вземане в размер на главница от 1074.69 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.04.2019 година до окончателното й изплащане; договорена лихва в размер на 257.64 лева, за периода от 05.10.2017 година до 27.11.2018 година и обезщетение за забава в размер на 58.08 лева ,за периода от 05.10.2017 година до 06.12.2018 година.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е
обжалвано от адв.Н.И. в качеството и на особен представител на ответника по
иска,като жалбата е бланкетна.
Моли решението да бъде отменено и
постановено друго , с което предявените искове бъдат отхвърлени ,като се
присъдят и сторените по делото разноски.
Намира решението за
незаконосъобразно и противоречащо на съдебната практика.Счита ,че клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна като неравноправна ,тъй като уговорената лихва
надвишавала трикратния размер на основния лихвен процент.Това било относимо и
към направената застраховка.
В срок е постъпил писмен отговор от
ответника „Агенция за събиране на вземанията „ ООД.
Ответникът намира жалбата за основателна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът правилно преценил,че договорът на който ищецът се позовава е действителен и разпоредбите му отговарят на действащото към датата на подписването му законодателство.
Конкретния договор бил сключен на 27.05.2017 г. и съответно приложими за него били разпоредбите на ЗПК в редакцията му от 29.07.2016 г.
Договорът бил сключен в изискуемата форма и имал нужното съдържание.Уговорения ГПР възлизал на 40,65 % и бил под нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит максимален размер на ГПР, като в него е включен и размера на договорната /възнаградителна/ лихва. Посочена била и падежната дата и броя на месечните вноски за срока на договора,както и че погасителния план и ОУ са неразделна част от Договора за кредит.
Изрично бил посочен и начина по който е изчислен ГПР.
Практика на ВКС относно това ,че съответен на добрите нрави е размер на лихвата три пъти надвишаващ основния лихвен
процент, била постановена преди да бъде
приета и да влезе в сила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,като във формирането
на този лихвен процент се включвала и лихвата.
Подробно е мотивирано становището на ответника за неприложимост на това дадено от съдебната практика разрешение ,като се има предвид европейското законодателство и съображенията на българския законодател за извършеното изменение на ЗПК.
Договорната лихва била възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следвало да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.
Към датата на сключване на конкретния договор, размерът на законната лихва е 10 %, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет пункта отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР от 40,65 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, а договореният лихвен процент от 34,72 % е част от ГПР-то. Следователно посочената клауза не е нищожна поради противоречие със закона - чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Считат,че жалбата по отношение на застраховката е неконкретна.
Молят решението да бъде потвърдено,претендират
разноски , правят възражение за прекомерност и пространно излагат искания
,свързани с присъждането на разноски.
Подържат становището си чрез писмена молба ,постъпила за съдебното заседание.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба против З.Д. „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД твърди,че по силата на допълнително споразумение към
рамков договор им е цедирано вземане на Банка ДСК към ответника,което произтича
от договор за стоков кредит от 27.05.2017 година.
По пълномощие и в изпълнение изискванията на закона по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД ищеца изпратил уведомление до ответника за извършената цесия ,но то било върнато в цялост ,поради това ,че ответника не е намерен на адреса.Не било осъществено връчването му и с куриерска фирма.Позовават се на съдебната практика и считат,че следва да се приеме ,че е налице уведомление на ответника за цесията.Такова е връчено и заедно с исковата молба на представител на ответника.
Вземането произтичало от договор от 27.05.2017 година между ответника и Банка ДСК за стоков кредит.В договора било изрично отразено ,че кредитополучателят е получил своевременно предоговорна информация и общи условия.
Банката се задължила да отпусне кредит в размер на 1430,65 лева за закупуване на определени стоки,както и да кредитира сключването на застраховка с еднократна застрахователна премия.
Задълженията по договора били изпълнени от страна на банката , ответникът получил стоката , била издадена фактура.
В договора била уговорена фиксирана лихва в
размер на 34,72% и задължение на ответника да върне кредита за срок от 18
месеца.
Уговорена било още и лихва за забава.
Ответникът погасил само 475,04 от задължението
си.
Молят да бъде прието за установено съществуване на вземане на ищеца по отношение на ответника в размер на 1074,69 рева непогасена главница,257,64 – възнаградителна лихва за 5.09.2017 – 27.11.2019 година,58,08 – обезщетение за забава ,съответно законна лихва и разноски.
На ответника е назначен особен представител при условията на чл.47 ал.6 от ГПК , който е подал писмен отговор , оспорвайки иска , без да изложи конкретни доводи.
Съдът , прецени всички събрани по делото
доказателства и поради липса на конкретни доводи от страна на ответника извърши
преценка на договора ,на който страната се позовава в светлината на
ЗЗП,съответно на съответствието му с добрите нрави.
Установено е от представените писмени доказателства по делото ,че между Банка ДСК и ответника е сключен договор за стоков кредит в размер на 1430,65 лева.Уговорен е фиксиран лихвен процент 34,72% и ГПР40,65%.Уговорен е и срок за погасяване на кредита 18 месеца.К.Сумата от кредита покрива стойността на стоката и застрахователна вноска .
Сумата по кредита е преведена на продавача и
стоката предадена на купувача.
Между ищеца и банка ДСК е сключен рамков договор за цесия.Чрез допълнително споразумение е индивидуализирано като предмет на цесията конкретното вземане по отношение на ответника.Цесионера е упълномощен надлежно да извърши действията по чл.99 ал.3 от ЗЗД и той е предприел такива ,като изпратеното с обратна разписка уведомление се е върнало с отбелязването „лицето непознато на адреса“.Неуспешен се е оказал опита за връчване чрез куриерска фирма.Уведомление за извършената цесия е приложено към исковата молба и връчено с останалите книжа на особения представител.
В производство по ч.гр.д.№ 1656/2018 година на Пещерски районен съд е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.Заповедта не е връчена на длъжника , тъй като лицето не е открито на настоящия и постоянния му адрес.
В срок е предявен настоящия иск,което обуславя неговата допустимост.
При така установената обстановка по делото ,съдът намира предявения иск за основателен.
Между банка ДСК и ответникът е сключен договор за стоков кредит ,който е съобразен с всички изисквания на закона и който не съдържа неравноправни клаузи.
Размера на ГПР е съобразен с нормата на чл.19
ал.4 от ЗПК.
Лихвения процент е фиксиран и в размер на 34,72%.
Основен принцип в гражданските и търговските взаимоотношения е добросъвестността и справедливостта, а целта на неговото спазване е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Накърняването на принципа на добрите нрави в търговския оборот по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е ситуация ,която води до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставянето ползване на заетата сума. Когато е налице явна неееквивалетност между предоставената услуга и уговорената цена се нарушава принципа на добросъвестността при участие в облигационните отношения. Прието е в съдебната практика,че понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалетност на насрещните престации и от тяхното явно несъответсвие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация- заплащане на възнаградителната лихва следва да се съизмерява ,както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с поетия риск /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума./
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при кой го едната страна е по- слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавано икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това, съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.
Договора е сключен след въвеждането в чл.19 ал.4 от ЗПК на ограничение на ГПР до петкратния размер на законната лихва.За да се стигне до извод за противоречие с добрите нрави следва да се имат предвид всички обстоятелства- размера на кредита ,срока на договора и др.
В конкретния случай извод ,че с
така уговорения лихвен процент са накърнени добрите нрави не може да се направи
и е факт ,че ответникът не е изпълнил поетите по договора задължения.
Основателността на претенциите се установява и от приетата по делото експертиза.Чрез нея е установено както изпълнението на задължението от страна на кредитодателя,така и неизпълнението на задължението от страна на ответника , като посочените от експерта суми като дължими са именно претендираните от ищеца / последната претенция е в по-малък размер от посочения от експерта/.
Следователно – исковете така както са предявени са основателни и следва да бъдат уважени и като е постановил решение в този смисъл ,съдът е постановил едно правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника по жалбата се дължат сторените пред въззивната инстанция разноски ,които възлизат на 500 лева,от които 400 лева изплатено възнаграждение за особен представител и съдът определя 100 лева юрисконсултско възнаграждение в съответствие с нормата на чл.25 ал.1 от Наредбата за правната помощ.
Мотивиран от изложеното
Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС Пещера , постановено по гр.д.№ 491 по описа на съда за 2019 година,с което е признато за установено по отношение на З.И.Д. с ЕГН-********** ***, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*****************“ ****,офис сграда –*************има валидно и изискуемо вземане в размер на главница от 1074.69 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.04.2019 година до окончателното й изплащане; договорена лихва в размер на 257.64 лева, за периода от 05.10.2017 година до 27.11.2018 година и обезщетение за забава в размер на 58.08 лева ,за периода от 05.10.2017 година до 06.12.2018 година и са присъдени разноски.
Осъжда З.И.Д. с ЕГН-********** ***,да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*****************“ ****,офис сграда –*************сумата 500 лева – разноски пред въззивната нстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.