О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Провадия, 18.08.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание
на 18.08.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 543/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена
с молби вх. № 3956/11.08.2020 г. и вх. № 260756/23.04.2021 г., подадена от Д.Р.М., с ЕГН **********, против Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Направено е възражение с правна
квалификация чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника, поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи
делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
Твърди, че на
19.10.2017 г. в 03:40 часа е претърпял ПТП. Движейки се по магистрала Хемус, при км 390, посока Шумен,
на пътното платно внезапно излезли четири диви прасета и е осъществено ПТП.
Участъкът не бил обезопасен с преградни мрежи, които да попречат на животните
да излизат на пътя. За случая бил съставен констативен протокол за ПТП №
1448756, като в същия били констатирани причините за ПТП, които изцяло съвпадали
с твърденията на ищеца и били отразени настъпилите щети. Твърди, че се е движил
с МПС марка „Ауди”, модел А6, с ДК № А 0846 МТ. От последвалия удар върху
автомобила били причинени материални щети, които били преценени от
застрахователя ЗК „Лев Инс”
като тотална щета.
|
|
Твърди още, че вследствие
на ПТП е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на силен
стрес, болки в гръдната област в резултат на поставения от него предпазен колан
по време на ПТП вследствие на удара, напрекъснато главоболие и пищене в ушите,
в резултат на гръмнал еърбег вследствие на ПТП, безсъние и напрегнатост.
Започнал да се страхува да управлява и да се вози в МПС, сънувал напрекъснато
катастрофата, като описаните по-горе обстоятелства, продължавали и до днес,
въпреки че били по-нарядко. Посетил лекари, за да стабилизира положението си,
изписани му били медикаменти - Баклофен, Тилкотил, Тритико, Ципралекс, които
продължавал да приема. Въпреки това, все още изпитвал страх, че случилото се
може да се повтори. Случилото се оставило трайна отрицателна следа в съзнанието
му. Продължавал да сънува кошмари, макар и по-рядко, вследствие на което се
събуждал със страх. Като последица от стреса бил и фактът, че станал
по-затворен, избягвал шумните сбирки между приятели, често губел концентрация.
Депозирал пред
ответника молба-покана за изплащане на обезщетение, но същият отказал плащане с
аргумента, че Агенцията няма задължението да предвижда появата на животни и
предмети на пътното платно, както и че дивечът на Република България е частна
държавна собственост.
По изложените съображения моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 41.59 лв., представляваща
имуществени вреди, за закупени от ищеца лекарства на 14.02.2018 г., ведно със
законна лихва от датата 14.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 7000 лв., представляваща частичен иск от общо търсената от ищеца сума
в размер на 40 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от деня на настъпилото ПТП -
19.10.2017 г., до окончателното изплащане.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност
на предявените искове, поради което ги оспорва както по основание, така и по
размер.
Претендирано било изплащане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на път от А2,
на около километър 390+000,
посока от гр. Варна към гр. София (северно платно).
От страна на ответника не се оспорва твърдението, че път А2 /Автомагистрала
„Хемус“/ е път от републиканската пътна мрежа и че като такъв се поддържа от
Агенция „Пътна инфраструктура” (чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата), както и
обстоятелството, че на територията на Варненска област тази дейност се извършва
чрез специализираното ѝ звено - Областно пътно управление-Варна (на
основание чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата).
Твърди, че Агенция „Пътна
инфраструктура” не следва да носи отговорност за появата на диви животни на
пътното платно. Излага, че съгласно чл. 50 от Закона за задълженията и
договорите, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени
от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило. Изрично било посочено в исковата молба, че прасетата са диви животни.
Отговорност за дивите животни по смисъла на чл. 5, ал. 2, във връзка с ал. 1 от
Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) носел Министърът на земеделието,
храните и горите, на основание чл. 4, ал. 1 от същия закон, както и
Североизточно държавно предприятие, чрез Държавно ловно стопанство „Шерба” (по
аргумент от чл. 9, ал. 9 от ЗЛОД).
В случай че това възражение бъде
прието за неоснователно, твърди, че е налице едно „случайно деяние”, а не
неизпълнение на законово задължение, поради което АПИ не следва да носи
отговорност в конкретния случай.
Оспорва твърдението, че причинените вреди (имуществени и неимуществени) на
ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 19.10.2017 г.
- удар в диви животни-прасета, внезапно появили се на пътя.
На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК заявява, че оспорва истинността на протокол
за ПТП № 1448799/19.10.2019 г. в частта описваща механизма на ПТП, както и в
частта, описваща щетите по МПС.
С молба вх. № 261086/23.06.2021 г., подадена във връзка с разпореждане на
съда от 04.06.2021 г., заявява, че не оспорва автентичността на амбулаторни
листи, касов бон и протокол за ПТП № 1448799 от 19.10.2017 г., предвид
представените от ищеца четливи копия от същите, както и че поддържа оспорването
на истинността на протокол за ПТП № 1448799/19.10.2019 г. в частта, описваща
механизма на ПТП, както и в частта, описваща щетите по МПС.
Твърди, че произшествието, което било описано в протокол за ПТП № 1448799/19.10.2017
г., е станало между две съоръжения /премостващи препятствия/ - дере на км
389+089 и селскостопански път на км 390+380. Съгласно разпоредбите на
Техническите правила за приложение и техническата документация за огради
(предпазни мрежи) за автомагистрали, издание на ГУП, 1995 г. - при мостови
съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се
затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на
съоръжението остава свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от
външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и продължава по
връзката на разстояние най-малко 100 м от мястото на вливане на връзката във
второстепенния път. В този смисъл без правно значение било дали е имало или не
предпазна мрежа в участъка. Още повече, че наличието на такава не можело да се
приема като абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно.
Твърди, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е изпълнила изцяло
задълженията си по чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. Извършени били
необходимите работи за обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при
спазване на разпоредбите на ЗДвП.
Поради изложеното счита, че Агенция „Пътна инфраструктура” не следва да
носи отговорност в конкретния случай, а в условията на евентуалност твърди, че
е налице висока степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Същият се е движел със
скорост несъобразена с пътните условия, както и с особеностите на часовото
време, през което се е движел.
Съгласно чл. 30, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата,
Агенция „Пътна инфраструктура” осъществявала дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища, какъвто е път АМ „Хемус“.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „лицата, които
стопанисват пътищата, ги поддържат изправни и с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път и организират движението по тях, като
осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване. Същите, обаче, се явявали и
задълженията и отговорностите на дружествата, извършващи дейности по текущ
ремонт и поддържане, с оглед сключените между тях и Агенция „Пътна
инфраструктура” договори за възлагане на обществени поръчки.
Агенция „Пътна инфраструктура“ имала сключен договор № РД-38-9/15.05.2015 г.
с предмет: „Извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно
възстановителни работи при аварийни ситуации) на автомагистрали „Хемус“ и
„Марица“ на територията на ОПУ-Варна, ОПУ-Шумен и ОПУ-Хасково, стопанисвани от
АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция №
1 Автомагистрала „Хемус“ (ОПУ-Варна и ОПУ-Шумен). Договорът бил сключен между
АПИ и „Автомагистрали - Черно море“ АД - гр. Шумен, с ЕИК *********,
представлявано от инж. Д. Христов Димов – изпълнителен директор. Излага, че съгласно
чл. 12, ал. 5 и ал. 7 от същия договор, изпълнителят е длъжен „в рамките на
своите права по договора да предприеме всички необходими действия за опазване
на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия за
движение“; „да започва работа веднага след появяване на необходимост от това и
да поддържа АМ на договореното ниво, съгласно „Техническите правила и
изисквания за поддържане и ремонт”. През м. март 2016 г. било възложено на
дружеството изпълнител опис на състоянието на магистралата към 31.03.2016 г.,
вкл. на оградна мрежа. Констатациите били отразени в предварително приемателен
протокол.
През месеците април и май 2017 г. в района на ПТП били извършвани дейности
по доставка на материали и монтаж на нова оградна мрежа с променлива дистанция
на хоризонталните телове.
От Протокол по позиция 1007 „Охрана на пътни съоръжения
и принадлежности в обхвата на автомагистралата” към 30.11.2017 г. било видно,
че нямало пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата,
които да са били липсващи или повредени, от подписване на приемо - предавателен
протокол към 31.03.2016 г., т. е. при извършваните проверки не са установени отклонения в
поддържането на пътя, в това число и нарушения в целостта на предпазните мрежи.
За да се приеме за основателен искът на ищеца, той следвало да докаже по
категоричен начин причинно-следствена връзка в конкретния случай между
настъпилото ПТП и наличието на животно на пътя, който следвало да се стопанисва
от държавата в лицето
на Агенция „Пътна инфраструктура”
- Областно пътно управление - Варна, респективно поведението на служители на АПИ.
Ответникът твърди, че в настоящия случай не съществува причинно-следствена
връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и неизправност на пътя, който
следвало да се стопанисва от държавата в лицето на Агенция „Пътна
инфраструктура”.
Относно размера па предявените искове счита, че предявеният иск за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, е
изключително завишен по размер. Исканото от ищеца обезщетение, макар и
предявено като частичен иск, не съответствало на степента и характера на
получените травми. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не било абстрактно понятие, а било свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на размера на обезщетението, което не можело
да бъде източник на обогатяване на увредените лица. Оспорва и факта, че ищецът
е получил точно описаните в исковата молба травми, в претендирания характер и
степен на увреждания, както и че извършените манипулации и закупени медикаменти
се отнасят за лечението на твърдените увреждания, поддържано и с молба от
23.06.2021 г.
Заявява, че с оглед гореизложеното и с оглед предявените искове против
Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление - Варна, за ответника
възниква правен интерес от привиличане на трето лице - помагач.
Моли съда, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, да постанови привличането на
трето лице - помагач по делото, а имено:
„Автомагистрали-Черно море“ АД - гр. Шумен, с ЕИК *********, представлявано от
инж. Д. Христов Димов - Изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул. „Алеко Константинов” № 8, в качеството му на
изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка.
По изложените съображения моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни, а при условията на евентуалност - намалени с оглед завишения
размер на претенциите, както и данните за съпричиняване на вредоносния
резултат. Претендира разноски.
Трето лице – помагач:
С Определение № 260089/05.04.2021 г. /л. 56/,
на страната на ответника като трето лице – помагач е конституирано – „Автомагистрали-Черно море“ АД - гр. Шумен, с ЕИК
*********
/предвид сключения договор за договор №
РД-38-9/15.05.2015 г. с предмет: „Извършване на поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на
автомагистрали „Хемус“ и „Марица“ на територията на ОПУ-Варна, ОПУ-Шумен и
ОПУ-Хасково, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, за обособена позиция № 1 Автомагистрала „Хемус“ (ОПУ-Варна и
ОПУ-Шумен)/.
В предоставения срок, становище досежно
претенциите е постъпило.
Помагачът „Автомагистрали – Черно море” АД - гр.
Шумен, ЕИК *********, оспорва като неоснователни предявените обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД.
Оспорва
предявените искове за заплащане на претърпените от ищеца неимуществени вреди
като завишени и несъответстващи.
Заявява,
че се присъединява към отговора и твърденията в отговора на ответника по делото
и изразява съгласието си относно неоснователността на предявените искове, като
ги оспорва по основание и размер. Твърди, че не се обосновава отговорността на
ответника за причинените имуществени вреди. Републиканската мрежа била
поддържана съобразно предназначението си и законовите изисквания. Оспорва
истинността на Протокол за ПТП № 1448799/19.10.2019 г. в частта относно
механизма на ПТП и щетите по МПС. Появата на диви животни на пътното платно не
би могло да се вмени като отговорност на АПИ и по своята същност представлявала
„случайно деяние”. Присъединява се към аргументацията на АПИ, обективирана в
разпоредбите на Техническите правила за приложение и техническата документация
за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, издание на ГУП. Налице било и
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца – пътуване през
тъмната част на денонощието и вероятно несъобразената скорост. Твърди още, че
не съществувала причинно-следствена връзка между настъпилите вреди на лекия
автомобил и неизправност на пътя, стопанисван от ответника.
Относно
привличането на дружеството като трето лице-помагач за реализиране на
отговорност по евентуален бъдещ неблагоприятен за ответника съдебен акт, прави следното
уточнение: съгласно Раздел V. Възлагане на
дейности по договора и по-конкретно чл. 5 от същия „Дейностите по поддържане се
възлагат от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ с Месечни, Допълнителни и Извънредни
задания.” За процесния период било
възлагано със задание от Агенция „Пътна инфраструктура” чрез ОПУ-Варна на
дружеството - помагач дейности по изграждане или възстановяване на предпазна
телена ограда, за което били съставени, приети от Агенцията и двустранно
подписани съответните доказателствени документи. Поради това не било налице
бездействие от страна на „Автомагистрали-Черно море” АД, като Изпълнител по
договор за обществена поръчка и не следвало да се търси договорна отговорност
от третото лице.
С
оглед изложеното, молят за отхвърляне на исковите претенции на ищеца като
неоснователни и недоказани, а в условията на алтернативност - за намаляване на
техния размер.
На основание
чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: 1. при
управление на МПС марка АУДИ, модел А6, с ДК №
А 0846 МТ
по магистрала Хемус, при км 390,
посока Шумен, на
19.10.2017 г. в 03:40 часа Д.Р.М. е претърпял ПТП; 2. път А2 /Автомагистрала „Хемус“/
е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от Агенция „Пътна
инфраструктура” (чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата), както и обстоятелството,
че на територията на Варненска област тази дейност се извършва чрез
специализираното ѝ звено - Областно пътно управление-Варна (на основание
чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата).
Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и
такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената тежест:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
По исковете по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича
благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия
състав на чл. 49, вр. с 45 от ЗЗД – че ответникът отговаря за осигуряване на
необходимите условия за безопасно ползване на пътя, където се твърди да е
настъпило ПТП на 19.10.2017 г.; неговия механизъм, противоправно деяние /действие/бездействие/
на ответника, респективно виновно противоправно действие или бездействие на лицата,
ангажиращи отговорността на възложителя на работа, изразяващо се в неполагане
на дължимата грижа за максимално обезопасяване на път А2 /Автомагистрала „Хемус“/, в частност при км 390, посока Шумен, с
преградни мрежи, които да попречат на животните да излизат на пътя, в резултат
на което е настъпило ПТП и твърдените вреди,
преживените от лицето неимуществени вреди по вид и степен, описани в ИМ,
както и направени разходи за лекарствени медикаменти, които са във връзка с
инцидента, с цел възстановяване, т.е. претърпени неимуществени и имуществени
вреди в твърдените конкретни размери, пряка и непосредствена причинна връзка
между противоправното деяние и настъпилите вреди за ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи
такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, като
докаже и всички твърдения и възраженията в отговора, включително, че са били
спазени изискванията за поддръжка и безопасно ползване на път А2 /Автомагистрала „Хемус“/, в частност при км 390,
посока Шумен към датата на ПТП – 19.10.2017 г., както и да установи възражението си
в отговора за съпричиняване от страна на водача, а при установяване на
положителните елементи от фактическия състав на претенциите на ищеца, следва да
докаже, че е погасил търсените суми.
Третото лице – помагач следва да
установи своите възражения, вкл. това за съпричиняване на резултата.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва
на ищеца, че не сочи доказателства за наличие на противоправно поведение
/действие/бездействие/ на ответника, респективно виновно противоправно действие
или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа,
изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за максимално обезопасяване на път А2 /Автомагистрала „Хемус“/, в частност при км
390, посока Шумен, с преградни мрежи, които да попречат на животните да излизат
на пътя;
относно механизма на ПТП, за наличие на причинна връзка между твърдения
механизъм на ПТП и твърдените вреди в сочения размер /не са посочени
обстоятелствата, които ще се установяват с разпита на поисканите свидетели/; указва
на ответника, както и на третото лице, че не сочат доказателства за
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, а именно
- че същият се е движел със скорост несъобразена с пътните условия, както и с
особеностите на часовото време, през което е пътувал.
По иска по
чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг от непозволено увреждане, а ответникът следва да докаже, че е
погасил задълженията си в срок.
Съдът, на основание чл. 140 от ГПК,
следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на
ищеца:
Представените с исковата молба документи /четливи копия от които са
представени с допълнителни молби, а протоколът за ПТП е представен в оригинал с
молба от 25.05.2021 г. от „Застрахователна компания Лев Инс” АД/ са относими
към предмета на доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна
на спора, а приемането им като писмени доказателства е допустимо.
Възраженията на ответника относно истинността на протокола за ПТП в частта
му за механизма на ПТП, същият не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, в каквато насока е и трайно установената практика на ВКС,
поради което производство по чл. 193 от ГПК не следва да се открива. По оспорване верността на протокола за ПТП в частта, описваща
щетите по МПС производство по чл. 193 от ГПК също не следва да се открива,
доколкото въпросните щети не са предмет на делото.
По искането за допускане на двама свидетели при режим на довеждане съдът
ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание след конкретизиране на
обстоятелствата, които ще се установяват с техните показания.
По доказателствените
искания на ответника:
Представените с отговора на исковата
молба документи са относими към предмета на доказване и са необходими за
изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени
доказателства е допустимо.
Други доказателствени искания не са
направени.
На страните следва да се разяснят
и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се
насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и
възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито
заседание за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните проекта за доклад по делото, както следва:
Съдът е сезиран с искова молба,
уточнена с молби вх. № 3956/11.08.2020 г. и вх. № 260756/23.04.2021 г.,
подадена от Д.Р.М., с ЕГН **********, против Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 49,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Направено е възражение с правна
квалификация чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
На основание
чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: 1. при
управление на МПС марка АУДИ, модел А6, с ДК №
А 0846 МТ
по магистрала Хемус, при км 390,
посока Шумен, на
19.10.2017 г. в 03:40 часа Д.Р.М. е претърпял ПТП; 2. път А2 /Автомагистрала „Хемус“/
е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от Агенция „Пътна
инфраструктура” (чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата), както и обстоятелството,
че на територията на Варненска област тази дейност се извършва чрез
специализираното ѝ звено - Областно пътно управление-Варна (на основание
чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата).
Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и
такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената тежест:
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
По исковете по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича
благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия
състав на чл. 49, вр. с 45 от ЗЗД – че ответникът отговаря за осигуряване на
необходимите условия за безопасно ползване на пътя, където се твърди да е
настъпило ПТП на 19.10.2017 г.; неговия механизъм, противоправно деяние
/действие/бездействие/ на ответника, респективно виновно противоправно действие
или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа,
изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за максимално обезопасяване на път А2 /Автомагистрала „Хемус“/, в частност при км
390, посока Шумен, с преградни мрежи, които да попречат на животните да излизат
на пътя, в резултат на което е настъпило ПТП и твърдените вреди, преживените от лицето неимуществени вреди по
вид и степен, описани в ИМ, както и направени разходи за лекарствени
медикаменти, които са във връзка с инцидента, с цел възстановяване, т.е.
претърпени неимуществени и имуществени вреди в твърдените конкретни размери,
пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното деяние и
настъпилите вреди за ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, като докаже и
всички твърдения и възраженията в отговора, включително, че са били спазени
изискванията за поддръжка и безопасно ползване на път А2 /Автомагистрала „Хемус“/, в частност при км 390,
посока Шумен към датата на ПТП – 19.10.2017 г., както и да установи възражението си
в отговора за съпричиняване от страна на водача, а при установяване на
положителните елементи от фактическия състав на претенциите на ищеца, следва да
докаже, че е погасил търсените суми.
Третото лице – помагач следва да
установи своите възражения, вкл. това за съпричиняване на резултата.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на
ищеца, че не сочи доказателства за наличие на противоправно поведение /действие/бездействие/
на ответника, респективно виновно противоправно действие или бездействие на
лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа, изразяващо се в
неполагане на дължимата грижа за максимално обезопасяване на път А2 /Автомагистрала „Хемус“/, в частност при км
390, посока Шумен, с преградни мрежи, които да попречат на животните да излизат
на пътя;
относно механизма на ПТП, за наличие на причинна връзка между твърдения
механизъм на ПТП и твърдените вреди в сочения размер /не са посочени
обстоятелствата, които ще се установяват с разпита на поисканите свидетели/; указва
на ответника, както и на третото лице, че не сочат доказателства за
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, а именно
- че същият се е движел със скорост несъобразена с пътните условия, както и с
особеностите на часовото време, през което е пътувал.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг от непозволено увреждане, а ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си в срок.
По
доказателствата:
По доказателствените
искания на ищеца:
ДОПУСКА за приемане като писмени
доказателства по делото представените
с исковата молба писмени документи /четливи копия от които са представени с
допълнителни молби, а протоколът за ПТП е представен в оригинал с молба от
25.05.2021 г. от „Застрахователна компания Лев Инс” АД/.
ОТЛАГА произнасянето по искането за
допускане на гласни доказателствени средства за първото по делото съдебно
заседание след конкретизиране на обстоятелствата, които ще се установяват с
показанията на поисканите свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
откриване на производство по чл. 193 от ГПК по оспорване верността на протокола
за ПТП в частта относно механизма на ПТП и в частта, описваща щетите по МПС.
По доказателствените искания на
ответника:
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства по делото представените с
отговора писмени документи.
Други доказателствени искания към
този момент не са направени.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото
в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни
процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на
основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
ПРИКАНВА
страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие
разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не
подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА
на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва
на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на
спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което
да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052
662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238
от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви
отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е
посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е
подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото,
без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се
прекратява.
УКАЗВА на страните, че тази от тях, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. В случай че някои от тези лица не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 16.09.2021
г. от 14:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да бъде
връчен на страните, а на ищеца – и
от отговора с приложението към него, както и на ищеца и ответника да бъде
връчен препис от становището на третото лице – помагач, като им се УКАЗВА,
че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: