РЕШЕНИЕ
№ 100/10.02.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети януари, две
хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Евгения Стефанова………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1036 по описа за
2022 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Н.Р.К. ***, с
посочен съдебен адрес:***, офис 7, подадена чрез пълномощник, против Решение №261
от 27.09.2022 г., постановено по АНД №669 по описа на Районен съд – Хасково за
2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, както и че е необосновано. Сочи се, че пред районния съд били изложени
оплаквания за неправилно определяне на наказанието. В ЗОБВВПИ имало специален
текст, който съответствал на описаното нарушение - чл.165, а
административнонаказващият орган определил наказание по чл.212 от ЗОБВВПИ.
Твърди се, че разпоредбата на чл.212 от ЗОБВВПИ била обща и предвиждала санкция
за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не било
предвидено друго наказание и с
прилагането й било нарушено правото на лицето на защита. Поради това
незаконосъобразно била ангажирана отговорността на лицето на основание чл.212
от ЗОБВВПИ и същото било абсолютно процесуално нарушение. Районният съд дори не
изложил мотиви във връзка с тези твърдения. На следващо място се навеждат
доводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП липсвало точно и ясно
посочване на дата на извършване на нарушението. Не се твърдяло на коя от посочените
две дати (установяване на нарушението 28.02.2022г. и 13.12.2021г. като дата на
промяна на постоянен адрес) било извършено нарушението, квалифицирано по чл.86
ал.2 от ЗОБВВПИ. В тази връзка нито актосъставителят, нито
административнонаказващият орган се ангажирали с посочване на конкретна дата.
Датата на извършване на нарушението била задължителен реквизит за акта и за
наказателното постановление, тъй като била основен съставомерен признак от
обективната страна на изпълнителното деяние на нарушението и непосочването
ѝ представлявало нарушение на процесуалните правила, което несъмнено било
съществено – от категорията накърняващи правото на защита. Твърди се, че едва в
обжалваното съдебно решение ставало ясно на коя дата лицето извършило
въпросното нарушение. Сочи се, че датата на извършване на нарушението била от
значение както за определяне на приложимия по смисъла на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗАНН закон, така и за спазване на сроковете по чл.34 ал.1 изр. второ от ЗАНН.
Липсата обаче на посочена в наказателното постановление дата на нарушението не
подлежала на саниране чрез тълкуване или по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Като
задължителен реквизит и елемент от императивно регламентираното нормативно
съдържание на наказателното постановление, датата на нарушението следвало да
бъде обективирана по надлежния начин, а не да се извежда чрез тълкуване и то от
Районен съд – Хасково. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа
чрез пълномощник, който моли да бъде
отменено решението на районния съд. Претендира присъждане на направените
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът, Началник на Районно управление –
Хасково при ОДМВР-Хасково, редовно призован, не
изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е
потвърдил Наказателно постановление №1970-85/26.04.2022г., издадено от Началник
на Районно управление - Хасково, с което на Н.Р.К., за нарушение на чл.86 ал.2
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ) и на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.212 от ЗОБВВПИ, е
наложена глоба в размер на 500 лева.
За да постанови решението си, районният съд е
приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно
нарушение. Изложил е и съображения, че случаят не може да се квалифицира като
маловажен. Посочил е, че на жалбоподателя е наложено наказание в минималния
възможен размер.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗОБВВПИ, лицето,
получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, уведомява
писмено или по електронен път ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, при: 1. промяна
на постоянния адрес - за физическите лица.
В чл.86, ал.2 от ЗОБВВПИ е предвидено, че в
случаите по ал.1 лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по
чл. 81а, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите,
свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по
чл. 12.
За неизпълнение на задължението по чл.86, ал.1,
т.1 в срока по чл.86, ал.2 от ЗОБВПИ ,
разпоредбата на чл.165, ал.1 от същия закон предвижда за физическите лица
налагане на наказание глоба в размер 200 лв.
В случая е безспорно установено по делото, че касаторът
на 13.12.2021г. е променил постоянния си адрес от гр. Х., ул. ***в гр. Х., ул. ***като в законоустановения 14-дневен срок от настъпване на промяната
не е уведомил Началник РУ-Хасково и не е представил документ, свързан с нея,
които обстоятелства са констатирани на 28.02.2022г. в служба „КОС“ при РУ –
Хасково при подаване от Н.Р.К. на документи към заявление за подновяване на
разрешението за носене и съхранение на ловно оръжие и след проверка в АИС-БДС.
Установеното противоправно деяние, АНО е
санкционирал на основание чл.212 от ЗОБВВПИ, според който за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000
лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв, като е наложил на
касатора глоба в размер на 500 лв., без да
съобрази , че конкретното нарушение е съставомерно и наказуемо по
чл.165, ал.1 от ЗОБВПИ.
При това положение АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на касатора по чл.212 от ЗОБВВПИ и в резултат е наложил наказание, несъответстващо на извършеното
нарушение.
Като не е съобразил това и е потвърдил
наказателното постановление, районният съд неправилно е приложил материалния
закон. Последното съставлява касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр.
с ал.2 от НПК и налага отмяна на оспореното съдебно решение и на потвърденото с
него НП.
Следва в тази връзка да се имат предвид задължителните указания, съдържащи се в т. 2
от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС,
І и ІІ колегия, според което в касационното производство по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като
отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба. С
такова правомощие разполага
първата съдебна инстанция според изричната уредба в чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) .
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че обжалваното решение не съответства на материалния закон, поради
което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, отменящо наказателното
постановление.
При този изход на спора, направеното от
касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски е основателно. С
оглед представените договори за правна защита и съдействие от 07.09.2022г. и от
10.10.2022г., направените от последния разноски са в общ размер 600.00 лева – по 300.00 лв за всяка от двете
съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261/27.09.2022г., постановено по АНД №669
по описа на Районен съд – Хасково за 2022г., вместо което:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1970-85/26.04.2022г.,
издадено от Началник на Районно управление гр. Хасково, с което на Н.Р.К., за
нарушение на чл.86 ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия и на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.212 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, е
наложена глоба в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на Н.Р.К. ***
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00
(шестстотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател : Членове : 1.
2.