Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 03.05.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 17305 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.02.2018г., гр.д.42331/10г., СРС, 50 с-в
осъжда на основание чл.213, ал.1 КЗ (2005г.,
отм.) вр.
чл.49 ЗЗД Агенция „П. И.” да заплати на З. „Е.“ АД сумата 1 496,51 лв. - платено
от ищеца застрахователно обезщетение и разноски за определянето му по
застрахователна полица от 20.02.2007г. за вреди по л.а. „БМВ 525 Д“, управляван
от Б. С., причинени при ПТП от 11.03.2007г. на път І Е-79, 284 км., ведно със
законна лихва от 26.08.2010г. до окончателното изплащане и сумата 507,67 лв. -
разноски, отхвърля иска с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 509,13 лв. - обезщетение
за забава през периода 05.01.2008г. - 26.08.2010г. и осъжда ищеца да заплати на
ответника сумата 94,02 лв. - разноски по делото.
Срещу решението в частта, с която е
уважен иска за главницата постъпва въззивна жалба от ответника по него Агенция
„П. И.”. Счита за недоказан механизмът на ПТП. Не се установява с каква скорост
е управляван застрахования автомобил, нито обстановката на пътя – климатични
условия, движение на други МПС-та и разположение на дупката върху платното,
като липсва нейна снимка. Не е обсъден договорът от 22.08.2005г., с който
ответникът възлага на ТЛП „А.“ ООД/в н. поддържане и текущ ремонт на
републиканските пътища на територията на ОПУ – Перник. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът З. „Е.” АД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ответника - „А.“ ООД /в несъстоятелност/ не изразява
становище.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо
и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Протокол за ПТП № 936690/11.03.2007г. е подписан от мл. автоконтрольор при ОДП - Перник
и от водача на увредения автомобил. Протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща
доказателствени сила на официален свидетелстващ документ относно механизма на
ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди. В тази част протоколът
не обективира изявления на длъжностното лице -актосъставителя относно факти,
извършени пред него по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, а само доказва какви
изявления за механизма на ПТП прави пред него участникът в пътния инцидент. Като
се има предвид, че участникът изтъква пред актосъставителя изгодни за себе си
факти, завареното положение на автомобила от актосъставителя не е достатъчно за
установяване на цялостния механизъм на пътния инцидент. При оспорване, в тежест
на ищеца е установяването на тези положителни и изгодни за него факти,
съобразно чл.154, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл е разпределена доказателствената
тежест със съдебния доклад.
Свидетелските показания и схемата
към протокола за ПТП, въпреки липсата на
снимков материал, съдържат достатъчно ясна и пълна информация за възприетото от
водача на автомобила и от актосъставителя при посещението на място. В тази част, протоколът отразява
непосредствените констатации при огледа на актосъставителя, поради което се
ползва с материалната доказателствена сила на официалното свидетелстващо
изявление, необорено от ответника. От тези доказателствени средства се
установява, че необозначената и необезопасена дупка е разположена в средата на спорния
участък от П.та лента по посока гр.Перник, където се е движил увредения
автомобил. Заобикалянето й, при налична непрекъсната осева линия между двете
насрещни пътни ленти би довело както до нарушение на ЗДв.П, така и до създаване
на рискова ситуация на пътя, чрез навлизане в съседната лента за насрещно
движение. Показанията на свид. Б. С., че е управлявал автомобила с „нормална
скорост“, не са опровергани или разколебани с други преки доказателствени
средства. Затова, въпреки евентуалната негова заинтересованост от изхода на
спора, няма пречка да се ценят - чл.172 ГПК. Ответникът не установява конкретни усложнения в П.та обстановка, които
да налагат движение с по-ниска съобразена скорост по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП., вкл. особености в климатичните условия или движение на други
МПС-та.
Именно размерът,
състоянието и разположението на П.та неравност и липсата на необходимата
предупредителна сигнализация, представляват условие, без което вредата не би настъпила при
нормално стечение на обстоятелствата. В тази връзка, съдът кредитира заключението на САТЕ
за съществуване на пряка причинно-следствена връзка между механизма на
произшествието и настъпилите имуществени вреди.
Следва да се ангажира отговорността на ответника АПИ,
който на основание чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ ПП на ЗП има задължение да
организира дейностите по поддържане на платното за движение на републикански
път в границите на села или селищни образования, какъвто именно е пътя към
гр.Перник, където настъпва процесното ПТП. Обстоятелството, че фактическото
изпълнение на задълженията си за поддържане и текущ ремонт на републиканските
пътища на територията на ОПУ – Перник, ответникът възлага на третото лице
помагач „А.“ ООД/в н. чрез договор от 22.08.2005г., касае единствено вътрешните
отношения между контрагентите и евентуалното ангажиране на регресната
отговорност на изпълнителя по договора. Ответникът не е освободен от
отговорността му, произтичаща от обсъдената законова норма. Искът по чл.213,
ал.1 КЗ/отм./ е изцяло основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди в частта, с която е уважен искът за главницата.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм.
обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.02.2018г., гр.д.42331/10г., СРС, 50 с-в в
частта, с която се осъжда на основание чл.213, ал.1 КЗ (2005г., отм.) вр.
чл.49 ЗЗД Агенция „П. И.” да заплати на З. „Е.“ АД сумата 1 496,51 лв. - платено
от ищеца застрахователно обезщетение и разноски за определянето му по
застрахователна полица от 20.02.2007г. за вреди по л.а. „БМВ 525 Д“, управляван
от Б. С., причинени при ПТП от 11.03.2007г. на път І Е-79, 284 км., ведно със
законна лихва от 26.08.2010г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „П. И.”, гр.София, бул. „********да заплати
на „З. „Е.“ АД, *** сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ответника - „А.“ ООД /в несъстоятелност/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.