РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1244

10.06.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 3187 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от “Шато вале де роз” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. “Беш бунар” №1, ет.3, ап.13, ЕИК *********, представлявано от П.К.Г.срещу АУЗД № 6618-АУЗД-282-1/18.02.2016 г. издаден от А.П.К.- младши експерт в Сектор “Местни данъци и такси” (С”МДТ”) при Община Сопот с искане за прогласяване на нищожността му.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно нищожността на административния акт и се иска нейното обявяване.  Моли се присъждането на сторените деловодни разноски.

Ответникът по оспорването НАЧАЛНИКА НА СЕКТОР “МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ” (С”МДТ”) ПРИ ОБЩИНА СОПОТ, чрез процесуалния представител адв. Г. е на становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение, като претендира присъждане на разноски.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

 

Тъй като съгласно чл. 155, ал. 2 ДОПК решаващият орган при административното обжалване на РА може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично същия в обжалваната част, но няма правомощието да прогласи неговата нищожност, то жалбата срещу РА с искане за прогласяване на нищожност, подадена до съда, е допустима, независимо от това дали актът е обжалван по административен ред или не. /определение № 14911 от 07.12.09г. по адм.д. № 8283/09г. на ВАС, първо А отд.; определение № 8001 от 27.07.07г. по адм.д. № 6985/07г., Определение Ш 11338 от 16.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10275/2007 г., I отд. Определение № 2068 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 704/2012 г., VI отд., Определение № 4259 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. Ns 2438/2013 г., VII отд. и Решение № 17393 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2013 г., VII отд., /.

В тази насока възраженията на адвокат Г., че разглежданата в настоящото производство жалба била недопустима, тъй като по повод оспорването с искане за обявяване на нищожност на друг АУЗД с №********** от 30.08.2012г., издаден от А.П.К.- младши експерт в Сектор “Местни данъци и такси” (С”МДТ”) при община Сопот била налице идентичност, като въпросът с допустимостта на искането бил решен с влязло в сила определение по АХД № 3141/2018 г., потвърдено от ВАС, са неотносими. Съображенията за това са следните.

Действително, със свое определение № 2342 от 21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 3141 по описа за 2018 г. Административен съд – Пловдив е оставил без разглеждане искането на “Шато вале де роз” ЕООД за обявяване нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация с №********** от 30.08.2012г., издаден от А.П.К.- младши експерт в С”МДТ” при община Сопот. С определение № 428/11.01.2019 г. по АХД № 15553/2018 г. ВАС оставил в сила определението. И двете инстанции са приели, че по отношение на Акт за установяване на задължение по декларация с №********** от 30.08.2012г., е било налице обжалване пред АС-Пловдив. По силата на Определение №5169 от 20.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 4687/2018г., с което е оставено в сила Определение № 2283 от 16.11.2017г. по адм. д. № 3218/2017г. на АС-Пловдив, по първата жалба на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД за обявяване на нищожност на посочения АУЗД, е следвало да се произнесе ръководителят на Звено за „Местни приходи“ в община Сопот, като 60-дневния срок по смисъла на чл. чл.155, ал.1 от ДОПК се брои от деня следващ този на получаването на преписката – 10.05.2018 г., до 09.07.2018г. (присъствен ден, понеделник). Тъй като по делото не били представени доказателства за произнасянето на административния орган, АС е приел, че е налице мълчаливо потвърждаване на оспорвания АУЗД №********** от 30.08.2012г. съгласно чл. 156, ал.4 от ДОПК, поради което последният подлежал на обжалване в 30-дневния срок по чл.156, ал.5 от ДОПК, или от 10.07.2018г. до 09.08.2018г. (присъствен ден, четвъртък). Тъй като жалбата срещу АУЗД №********** от 30.08.2012г.  била подадена в съда след този преклузивен срок, а именно на 18.10.2018 г., съдът е констатирал, че последната е недопустима. Двете инстанции приели също така, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика, че административното обжалване не е задължителна предпоставка в случаи като настоящия, а именно при жалбата срещу АУЗД извън 14-дневния срок и с искане за обявяването му за нищожен, дори и да била правилна, била неприложима. Това било така, тъй като с влязло в сила Определение № 2283 от 16.11.2017г. по адм. д. № 3218/2017г. на АС-Пловдив, оставено в сила с Определение №5169 от 20.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 4687/2018г., по първоначалната жалба на дружеството срещу същия АУЗД бил решен въпросът относно обжалването на акта пред по-горестоящия административен орган като задължителна предпоставка за съдебното му обжалване, поради което и на основание чл. 159, т. 6 от АПК този въпрос не можел да бъде пререшаван.

Видно от горецитираните определения на АС-Пловдив и на ВАС, на първо място, същите касаят АУЗД №********** от 30.08.2012г., който е различен от оспорения в настоящото производство АУЗД.

На следващо място, ответникът, чрез адвокат Г., твърди, че цитираните вече Определение № 2283 от 16.11.2017г. по адм. д. № 3218/2017г. на АС-Пловдив и Определение №5169 от 20.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 4687/2018г. касаели също така и оспорения в настоящото производство АУЗД № 6618-АУЗД-282-1/18.02.2016 г. и поради това за него също следвало да се приеме разрешението, възприето в определение № 2342 от 21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 3141 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив и определение № 428/11.01.2019 г. по АХД № 15553/2018 г. Това твърдение не отговаря на истината.

Видно от съдържанието, както на диспозитивите, така и на мотивите на Определение № 2283 от 16.11.2017г. по адм. д. № 3218/2017г. на АС-Пловдив и Определение №5169 от 20.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 4687/2018г., същите имат за предмет „Акт за установяване на задължение по чл.107 ал.3 от ДОПК № **********/30.08.2012г., издаден от мл.експертен в Сектор „Местни данъци и такси“ при Община Сопот, и Акт за установяване на задължение по чл.107 ал.3 от ДОПК № 6618-АУЗД-282-1/18.01.2016г., издаден от мл.експертен в Сектор „Местни данъци и такси“ при Община Сопот“. Съдът счита за нужно да припомни на адвокат Г., че предмет на настоящото дело е АУЗД № 6618-АУЗД-282-1/18.02.2016 г. издаден от А.П.К.- младши експерт в Сектор “Местни данъци и такси” (С”МДТ”) при Община Сопот. Относно този АУЗД Определение № 2283 от 16.11.2017г. по адм. д. № 3218/2017г. на АС-Пловдив и Определение №5169 от 20.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 4687/2018г. не решават въпроса относно обжалването на акта пред по-горестоящия административен орган като задължителна предпоставка за съдебното му обжалване, поради което и не е налице хипотезата на чл. 159, т. 6 от АПК. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика, че административното обжалване не е задължителна предпоставка в случаи като настоящия, а именно при жалбата срещу АУЗД извън 14-дневния срок и с искане за обявяването му за нищожен, е както правилна, така и приложима. Не е възможно в настоящото производство съдът да прави предположения дали в Определение № 2283 от 16.11.2017г. по адм. д. № 3218/2017г. на АС-Пловдив и Определение №5169 от 20.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 4687/2018г. са допуснати фактологически или технически грешки при изписването на датата на АУЗД, като апропо, в разпоредбите на АПК ясно са описани възможностите за поправяне на евентуално допуснати такива. Това обаче категорично не би могло да стане в настоящото производство, а още по-малко настоящият състав следва да обвързва изводите си с предположения, че Определение № 2283 от 16.11.2017г. по адм. д. № 3218/2017г. на АС-Пловдив и Определение №5169 от 20.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 4687/2018г. може би са имали предвид процесния АУЗД № 6618-АУЗД-282-1/18.02.2016 г. издаден от А.П.К.- младши експерт в Сектор “Местни данъци и такси” (С”МДТ”) при Община Сопот, а не посоченият подробно в тях „Акт за установяване на задължение по чл.107 ал.3 от ДОПК № 6618-АУЗД-282-1/18.01.2016г., издаден от мл.експертен в Сектор „Местни данъци и такси“ при Община Сопот“.

Изложеното дотук обуславя извода, че разглежданата жалба е допустима.

 

Разгледана по същество, тя е основателна.

Съдът намира, че така оспореният АУЗД е нищожен, тъй като същият е издаден от некомпетентен орган.

За да се квалифицира като невалиден, актът трябва да бъде засегнат от такива тежки и непоправими пороци във волеизявлението на административния орган, че да не може изначално да породи правен ефект. Преценката дали един административен акт е нищожен или незаконосъобразен се извършва въз основа на критериите по чл. 146 от АПК, като в хипотезата на нищожност недостатъците на акта са толкова сериозни, че го компрометират до степен, равняваща се на липса на волеизявление въобще.

В процесния случай, АУЗД № 6618-АУЗД-282-1/18.02.2016 г. е издаден от А.П.К.- младши експерт в Сектор “Местни данъци и такси” (С”МДТ”) при Община Сопот. Съгласно чл. 4, ал. 1, изречение първо от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 4, ал. 3, изречение първо от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Въпреки дадените указания на ответника с определение № 2418/28.11.2018 г. за насрочване на делото, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, подобна заповед на кмета на Община Сопот не бе представена. В самия АУЗД № 6618-АУЗД-282-1/18.02.2016 г. е цитирана „ Заповед № РД-09-727/16.11.2015 г.“ , без да става ясно от кого е издадена тя и какъв е нейният предмет, което отново води до това настоящият съдебен състав да гради изводите си на предположения, че може би административните органи са изпълнили изискванията на закона при своята дейност.

Допуснатото нарушение е дотолкова съществено, че води до нищожността на оспорения АУЗД. Тя следва да бъде обявена на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, с оглед задължението на съда по смисъла на чл. 168, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Следователно преписката следва да бъде изпратена на Кмета на Община Сопот, който със своя заповед да определи компетентен орган за разглеждането й и произнасянето с валиден административен акт.

При разглеждането на преписката от компетентния орган следва да се има предвид обстоятелството, че предмет на АУЗД е определяне на задължения по ЗМДТ касателно земеделска земя (какъвто безспорно е процесния имот, съобразно приетите по делото писмо изх.№ 99-227АГКК/ 25.07.2017 г. на АГКК и основно заключение на допуснатата съдебно-техническата експертиза).

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и надлежно претендирани деловодни разноски в размер на 1 610 лв. /хиляда шестстотин и десет лева/, съгласно представения списък.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на АУЗД № 6618-АУЗД-282-1/18.02.2016 г. издаден от А.П.К.- младши експерт в Сектор “Местни данъци и такси” (С”МДТ”) при Община Сопот.

 

ОСЪЖДА Община Сопот да заплати на “Шато вале де роз” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. “Беш бунар” №1, ет.3, ап.13, ЕИК *********, представлявано от П.К.Г.сторените деловодни разноски в размер на 1 610 лв. /хиляда шестстотин и десет лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: