№ 4084
гр. С, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Н.СТ.Т.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110106193
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е иск от „Т.С.“ ЕАД срещу В. В. С., за признаване за
установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумите 2 853,75
лева (двe хиляди осемстотин петдесет и три лева и 75 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот в гр. С, жк „СТР“ *****, вх.А, ет.1, ап.2, за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
13.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 497,01 лева (четиристотин
деветдесет и седем лева и 01 стотинка), представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до
05.12.2022 г. , 9,12 лева (девет лева и 12 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 1,62 лева (един лев и 62 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 21.12.2022 г. по ч.гр. дело № 67885/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
гореописания имот, като за периода от м. 05. 2019 г. до м. 04. 2021 г. не
заплатил дължимата стойност за потребена топлинна енергия.
Съобщение с указания по чл. 131 ГПК е изпратено до ответника С.,
който в срока за отговор на исковата молба депозира отговор, в който е
обективирано признание на иска. Изразява се готовност за плащането на
цялото претендирано задължение и се отправя молба за разсрочване на
изпълнението.
1
С отговора на исковата молба и с молба, предявено от ответника в
откритото съдебно заседание, проведено на 04.12.2023 г., са представени
писмени доказателства, удостоверяващи извършването на следните плащания
в полза на ищеца – сумата от 1000 лева на 17.05.2023 г., сумата от 1000 лева
на 06.08.2023 и сумата от 1637,45 лв. на 03.12.2023 г.
В открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2024 г. ищецът
декларира, че е получил в хода на процеса сума в общ размер от 3637,45 лв.,
като заявява, че към датата на откритото съдебно заседание остава дължимо
задължение за главница за цена на доставена топлинна енергия в размер на
132,14 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В откритото съдебно заседание от 12.02.2024 г. ответникът чрез
процесуалния си представител взема становище за основателност на
претенциите на ищцовото дружество.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени положителни установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за
продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е
предал на потребителя (т. е. следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия - отделено за безспорно, качеството на потребител на
топлинната енергия на ответника - отделено за безспорно) и 2. продавачът да
е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувачите,
остойностено в размер на претендираната сума - отделено за безспорно.
Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
С неоспорения от стрните и приет за окончателен доклад по делото
съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички
обстоятелства, на които се основава основателността на исковата претенция.
Между страните не се спори и от нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 20.04.2000 г. се установява, че ответникът е собственик на
описания в исковата молба топлоснабден имот.
При това положение се налага извод, че ответникът е бил потребител на
топлинна енергия по см. на чл. 153 ЗЕ през процесния период, съответно
отговаря за задълженията за доставеното количество топлинна енергия.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват
ответниците и без да са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150,
2
ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Между страните не се спори, и поради това е отделено като безспорно
от съда и че количеството доставена през процесния период топлинна енергия
съответства на претендирания от ищеца размер. Стойността на доставената
енергия през процесния период се установява и от неоспорените и приети
общи фактур от 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г., както и от представените от
третото-лице помагач „Т“ ЕООД индивидуални справки за отопление и топла
вода за процесния период и отчет за отоплителен сезон 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г.
От представените от ответника платежни документи се установява, че
в хода на процеса от него са заплатени суми в общ размер от 3637,45 лв.,
който факт се признава от ищцовото дружество.
С оглед на горното, искът за главница следва да се уважи за сумата от
132,14 лв. – цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.12.2022 г. до изплащане
на вземането, като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 2853,75 лв. поради извършено в хода на процеса
плащана. Поради извършено в хода на процеса плащане следва да се
отхвърлят и исковете за сумата 497,01 лева (четиристотин деветдесет и седем
лева и 01 стотинка), представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период о т 15.09.2020 г. до 05.12.2022 г., сумата 9,12 лева
(девет лева и 12 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 13.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 1,62 лева (един лев и 62 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива има ищецът.
Ищецът претендира единствено юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и за исковото производство, което съдът определя в размер от 50
лв. за осъщественото процесуално представителство в заповедното
производство и 50 лв. за осъществено процесуално представителство в
исковото производство. За тези суми следва да бъде осъден ответникът.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, положителен установителен иск, предявен по реда
на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, че В. В. С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 132,14
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр. С, жк „СТР“ *****, вх.А, ет.1, ап.2, за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.12.2022
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
3
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2022 г. по ч.гр. дело №
67885/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.„ ЕАД, с ЕИК *********,
положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД, за установяване че В. В. С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата над 132,14 лв. до претендирания размер от 2853,75 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр. С, жк „СТР“ *****, вх.А, ет.1, ап.2, за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.12.2022
г. до изплащане на вземането, сумата 497,01 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период о т 15.09.2020 г. до
05.12.2022 г., сумата 9,12 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 13.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 1,62 лв., представляваща мораторна лихва за период от
31.12.2019 г. до 05.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2022 г. по ч.гр. дело №
67885/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО В
ХОДА НА ПРОЦЕСА ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК В. В. С.,
ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, разноски по
ч.гр.д. № 67885/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, в размер на 50,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК В. В. С.,
ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, разноски по
гр.д. № 6139/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, в размер на 50,00 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Т“ ЕООД, ЕИК ********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на преписи от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4