Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 26.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 28.10.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията Бишуров АНД № 1821 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.А.И. ***, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 223 от 17.09.2019 година на Директора на ОДБХ-Пазарджик, с което на основание чл.417 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и за нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Не взема становище по съществото на спора.
Ответникът по жалбата – АНО, не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за потвърждаване на НП.
Съдът съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.132 ал.1, т.19 от ЗВМД, при следната възприета от АНО и описана в обстоятелствената част на НП фактическа обстановка:
На 11.09.2019г.
била извършена проверка в нерегистриран животновъден обект (ЖО) за отглеждане
на прасета - „заден двор”, намиращ се на адрес: област Пазарджик, община
Септември, с. Семчиново - 4474, ****, собственост на жалбоподателя С.И..
Проверката била извършена от служители на ОДБХ-Пазарджик, а именно д-р А.Х. С. и
д-р С.Г.Х.. По време на проверката присъствал и жалбоподателят. В хода на
проверката било констатирано, че в
гореописаният обект жалбоподателят бил допуснал и отглежда един брой женска
свиня, която не била идентифицирана по чл. 51 от ЗВМД, с което било нарушено
императивното правило, съдържащо се в разпоредбата на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД,
според която: „Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със
селскостопански животни: ... т. 19. не допускат в обекта животни, които не са
идентифицирани по чл. 51, на които не са изпълнени мерките по програмата за
профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози
или които са с различен здравен статус”.
Това съставлявало административно
нарушение, което било извършено в условията на усложнена епизооточна
обстановка, свързана със заболяването „африканска чума по свинете”, като
въпросната свиня не е била доброволно заклана за усвояване на месото в
определения срок.
По повод на това против жалбоподателят бил съставен АУАН бл. № 0002103 от 11.09.2019 г. Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 24.09.2019г. Жалбата против НП била подадена чрез АНО по пощата на 01.10.2019г., при което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от писмените
доказателства, приети по делото, както и
от показанията на актосъставителя - св.Семерджиев.
При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав, в
рамките на настоящото административнонаказателно производство е ангажирана
отговорността на жалбоподателя И. при допускане
на съществени нарушения на процесуалните правила, което драстично е накърнило
правото на защита на санкционирания и е самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Това е така, защото
с начина на описване на нарушението, както в акта, така и в НП, жалбоподателят
е затруднен да научи какво точно нарушение е извършил и за какво е
санкциониран.
Първото, което
следва да се каже е, че АУАН, с който е поставено началото на АНП, е съставен в
драстично нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, доколкото в него няма ясно и
недвусмислено описание на нарушението, а направеното описание не съответства на
изписаната законова разпоредба, която се твърди, че е била нарушена виновно. В
обстоятелствената част на акта нарушението е изписано така: „При извършената
проверка се установи незаклано женско прасе, което не притежава идентификатор.
Свинята се намира в 20-километровата зона около промишлени ферми и не е заклана
доброволно”.
С това описание,
както жалбоподателят, така и съдът са принудени да гадаят какво точно
административно нарушение е било извършено, респ. какви законови изисквания не
са били спазени от страна на жалбоподателя. Не може да се разбере дали
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност, защото е
отглеждал женско прасе, което не притежавало идентификатор, но има индиция за
това, т.к. веднага след описанието е посочена като нарушена правната норма на
чл.132 ал.1, т.19 от ЗВМД, в която не се говори томно за идентификатор, но
става въпрос за недопискане на неидентифицирани животни. Ако това е било така,
т.е. ако волята на актосъставителя е била да вмени именно нарушение по чл.132
ал.1, т.19 от ЗВМД, то пък не е описано какъв е следвало да бъде този „идентификатор”
и кой нормативен акт, респ. коя негова разпоредба е налагала поставянето на
идентификатор. В същото време не може да се разбере и дали пък жалбоподателят е
привлечен към отговорност, защото не бил заколил доброволно отглежданото от
него прасе, но има индиция за това, т.к. при описване на нарушението на два
пъти е споменато, че прасето е „незаклано”. Ако пък е така, то липсва описание
защо въпросното прасе е следвало да бъде заклано доброволно от отглеждащия го,
кой нормативен акт е налагал това и в какъв срок е следвало да се направи,
респ. каква връзка има това задължение с отразеното обстоятелство, че свинята
се намирала в 20-километрова зона около промишлени ферми, още по-малко става
ясно как незаколването на прасето се свързва с цитираната като нарушена норма
на чл.132 ал.1, т.19 от ЗВМД.
Само това е
достатъчно издаденото НП, въз основа на опорочения АУАН, да бъде отменено, т.к.
както е известно в правната теория и практика, АНП започва със съставянето на
акта, с който се повдига административното обвинение против установения като
извършител. Правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност възниква в този момент, но когато нарушението не е описано ясно,
точно и недвусмислено, привлеченото към отговорност лице не би могло адекватно
да се защитава, като например оспорва и оборва, конкретни факти, очертаващи
обективните и субективни елементи на вмененото нарушение, гради алиби и т.н.
Дори това
процесуално нарушение хипотетично да бъде игнорирано, то е налице и друго
такова, изразяващо се в несъответствие между описанието на нарушението
направено в акта и това – в НП, което е недопустимо. Прави впечатление, че
наказващият орган е направил опит да прецизира описанието на нарушението в
обстоятелствената част на НП, защото в нея вече е посочено, че била нарушена
именно разпоредбата на чл.132 ал.1, т.19 от ЗВМД, т.к. процесното прасе било
отглеждано от жалбоподателя в двора на къщата си, т. нар. „заден двор”, който
съставлявал нерегистриран животновъден обект, в който не следвало да се
допускат животни, които не са били идентифицирани по чл. 51 от ЗВМД. Казано с други думи, тук за пръв
път става ясно, че е налице животновъден обект и че в него жалбоподателят е
допуснал и отглежда животно – свиня, което не е било идентифицирано по
посочения в чл.51 от закон ред. Това допълване на описанието на нарушението
обаче се прави в обстоятелствената част на НП, с което жалбоподателят вече е
санкциониран, но срещу допълнителните обстоятелства по извършеното от него
нарушение той не се е бранил, т.к. те не са му били известни, доколкото не са
били посочени в АУАН, което е недопустимо. Както е известно в правната теория и
практика, в АНП актът за установяване на нарушение има статут като на ОА по
смисъла на наказателното право, а НП – на присъда. В този ред на мисли е
недопустимо едва с присъдата, респ. с НП, наказаното лице да научи в какво
точно е било обвинено, респ. какво точно престъпление/адм. нарушение е
извършило.
Отделно от това в НП, пак при описване на обстоятелствата,
при които нарушението е било извършено, е посочено, че същото било извършено в
условията на усложнена епизооточна обстановка, свързана със заболяването
„африканска чума по свинете”, като въпросната свиня не е била доброволно
заклана за усвояване на месото в определения срок. Тук обаче отново не може да
се разбере каква е връзката между вмененото нарушение с цифрова правна
квалификация по чл.132 ал.1, т.19 от ЗВМД с незаколването доброволно на прасето
в определения срок, респ. какъв е този срок, кой го е определил, кога е изтекъл
… въобще, по силата на кой нормативен акт прасето е трябвало да бъде заколено.
Всичко казано до тук прави издаденото наказателно
постановление незаконосъобразно и налага неговата отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 223 от
17.09.2019 година на директора на ОДБХ-Пазарджик, с което на С.А.И. ***,
ЕГН **********, на основание чл.417 ал.1 от ЗВМД във вр. с чл.132, ал.1, т.19
от ЗВМД е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: