Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр. Враца, 11.04.2017 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 244 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК вр. с чл.49 СК.

Производството е образувано по постъпила искова молба от А.К.П.-И. против А.Н.И., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.49, ал.1 СК - за прекратяване на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, с произнася по вината, чл.59 СК - за предоставяне упражняването на родителските права и определяне режим на лични отношения и за издръжка на роденото от брака непълнолетно дете, чл.56 СК - за ползването на семейното жилище и по чл.53 СК - за фамилното име на съпругата след развода.

В исковата молба ищцата А.К.П.-И. твърди, че с ответника А. Н. И. имат сключен граждански брак, като от брака си имат три деца – А.А. И. и А. Александров И., които са вече пълнолетни и едно непълнолетно дете – К. А.И.. Поддържа, че в последните години, след завръщането им от Испания, ищцата и децата живеят в ГР.С. в имот на техни близки, а ответника останал в чужбина. Твърди, че по време на пребиваването им в чужбина, ищцата била подложена на физически посегателства от страна на съпруга си – настоящ ответник, на които свидетели били и децата им. Излага, че след завръщането й с децата в България, първоначално животът им бил спокоен, но след завръщането на ответника от чужбина се върнали и проблемите в семейството. Ответникът се дразнел от личните успехи на съпругата си, ревнувал я и я унижавал. Започнали скандали и физически саморазправи, при които ответникът демострирал физическо надмощие над ищцата в присъствието на децата или на нейни близки. Твърди, че по повод упражняваното от ответника насилие, ищцата се снабдила със заповед за защита по ЗЗДН. Поради изложеното в исковата молба ищцата намира, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което иска от съда да бъде допуснат развод между страните по вина на ответника. Моли да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете К., като ответникът бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка за минало време в общ размер на 1800 лева /по 150,00 лева месечно/ за период от една година преди датата на подаване на исковата молба в съда. Моли съда да определи режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота или неделя от месеца, за времето от 09:00 часа до 18:00 часа, по постоянното местожителство на детето, както и 15 дни през лятото, които да не съвпада с отпуска на майката. Заявява желание да ѝ бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в ГР.С., УЛ. „*******” № *. След развода желае да носи предбрачното си фамилно име П.. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника А.И., с който последния изразява желание бракът между страните да бъде прекратен, чрез развод по взаимно съгласие, без съда да се произнася по вината. Не възразява родителските права по отношение на детето К. да бъдат предоставени на майката, като моли режима на лични отношения да бъде определен от съда съгласно закона. Твърди, че с ищцата са постигнали съгласие за месечна издръжка на детето в размер на минимално установения по закон размер от 115,00 лева, тъй като е безработен. Оспорва иска за издръжка за менало време с доводи, че през този период е давал издръжка на най-малкото дете и му е купувал дрехи и храна. Не възразява семейното жилище да бъде предоставено за ползване от ищцата, както и същата да възстанови предбрачното си фамилно име. Изразява становище разноските по производството да бъдат поделени по равно между страните, като разноските за заплатени от всяка страна адвокатски възнаграждения останат така, както са направени.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуания си представител поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

В съдебно заседание, процесуалния представител на ответника поддържа заявеното с писмения отговор становище, като моли съда да приеме, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

Врачанският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че са сключили граждански брак в Кралство Испания, за което през м.март 2003 г. е издадено и удостоверение от Община Криводол. В подкрепа на горното е и представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзка изх.№ 96/12.10.2015 г., издадено от Община Благоевград. Това обстоятелство съдът приема за доказано и на основание чл.161 ГПК, тъй като видно от постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, е задължил на основание чл.190 ГПК ответника, в когото се намира оригинала на удостоверението, да го представи по делото, но той не е сторил това.

Между страните не се спори, че след сключването на брака, съпругата А.К.П. е приела и фамилното име на съпруга – И..

Между страните не се спори, а и видно от представените по делото заверени преписи от удостоверения за раждане е, че страните имат три деца – А.А. И. и А. Александров И., които са навършили пълнолетие и едно непълнолетно дете – К. А.И..

По делото е представена жалба вх.№ ЗД-94АА/48/21.08.2015 г., от чието съдържание се установява, че ищцата е сигнализирала социалните служби в гр.Криводол и ГР.Б. по повод поведението на ответника спрямо нея и най-вече децата, като е потърсила съдействие във връзка с отвеждане на две от тях от ответника от дома им в ГР.С..

По делото е представено медицинско свидетелство № 66, издадено на 12.10.2015 г. от д-р Камен Аврамов – специалист по съдебна медицина, управител на ИПИСМП по Съдебна медицина, ГР.Б., в чието заключение, след освидетелстване на ищцата А.П., е отразено, че при прегледа са установени хематом и навяхване на дясната раменна става, кръвонасядане на лицето и навяхване на долната челюст, охлузвания на шията, кръвонасядане на гърба, множество кръвонасядания на двете бедра. В медицинското свидетелство е отразено още, че по данни на освидетелстваната на 09.10.2015 г. е била бита от съпруга й пред дома й в ГР.С.. В тази насока са и представените по делото лист за преглед на пациент в спешно отделение от 09.10.2015 г. и искане за образно изследване от същата дата.

По делото е представен заверен препис от Заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/, издадена на 13.10.2015 г. по гр.д.№ 7828/2015 г. по описа на РС – Благоевград. Видно от същата е, че настоящият ответник А.Н.И. е бил задължен да се въздържа от актове на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН спрямо съпругата си А.К.П., както и спрямо малолетното си дете К. А.И.. Отстранен е от съвместно обитаваното с молителя А.П. *** и му е забранено да приближава обитаваното от последната жилище в ГР.С., УЛ. „*******” № *, сградите, посещавани от молителката, местоработата й, земеделските имоти в С.Л. и местата й за социални контакти и отдих.

По делото е представен и заверен препис от тъжба до РС – Благоевград от ищцата против ответника, с която се иска последния да бъде признат за виновен за престъпление по чл.130, ал.1 НК и чл.146, ал.1, вр.чл.148, ал.1, т.1 НК. Видно от отбелязването върху тъжбата е, че същата е входирана на 05.04.2016 г., като по делото няма данни дали е образувано производство от частен характер против ответника и какъв е изхода от същото.

По делото са изискани и постъпили справки от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Криводол и Община Симитли, от които се установява, че ответникът И. е декларирал по реда на чл.14 ЗМДТ, че притежава ½ ид.ч. от недвижим имот в ГР.К., УЛ. „*******” № *, със застроена площ от 49 кв.м. и 1218,00 кв.м. земя,  ½ ид.ч. от търговски обект с площ от 88,00 км.м. в ГР.С., УЛ. „*******” № *, без данни за номер, ½ ид.ч. от недвижим имот – жилище от 35,00 кв.м. и земя от 364,00 кв.м., находящ се в ГР.С., УЛ. „*******” № * и недвижим имот в ГР.С., кв.7, УПИ парцел 21. Според справките няма данни за декларирани от ответника МПС и ППС.

По делото е представено и извлечение от Търговския регистър към Агенция по вписванията, от което е видно, че ответникът е управител и едноличен собственик на дружество „КСАНИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ГР.С., УЛ. „*******” № *.

От изготвения по делото социален доклад от Дирекция ”Социално подпомагане” – ГР.Б. се установява, че при проведеното социално проучване е установено, че основни грижи за непълнолетното дете К. полага майката А., с помощта на пълнолетните й двама сина А. и Ангел. Посочено е, че към момента майката и трите деца живеят под наем в апартамент в ГР.Б., при добри материално-битови условия. При проведена среща-разговор с детето К., то е споделило, че се чува по телефона с баща си, но не редовно, като не са се виждали от Коледа. Споделило е още, че желае да продължи образованието си в ГР.С., където има много приятели и се чувства сигурно и спокойно. Детето е споделило, че желае да живее с майка си, като социалните служители са установили, че то е привързано към нея и двамата му по-големи братя. В заключение в доклада е отразено, че майката полага добри грижи за непълнолетния К., като му е осигурила сигурна и стабилна семейна среда.

По делото са събрани и гласни доказатества, чрез разпит на свидетеля Диана Г. Б..

В показанията си СВ.Б. заявява, че познава А. от 1981 г., като с нея са в близки приятелски отношения. Свидетелката разказва, че според нея А. и А. се оженили набързо, като скоро след това им се родили двете момчета близнаци. След това семейството заминало за Испания, където работили около 13 години. Там се родил и синът им К.. Свидетелката разказва още, че в разговорите и с А., докато последната все още била в Испания, тя й споделяла, че има тежки семейни проблеми, че съпругът й е своенравен, не се грижи за доходите им, като й посегнал физически и й нанесъл побой в присъствието на децата. Свидетелката сочи, че през лятото на 2013 г. ищцата избягала от съпруга си и заедно с децата се прибрала в ГР.С.. В последствие /свидетелката не сочи година/, съпругът на ищцата дошъл при тях и помолил А. за последен шанс. В периода, през който ответникът работел в ГР.П. между съпрузите имало привидно затишие, като А. не говорела нищо за него – нито добро, нито лошо. В последствие обаче скандалите отново започнали, като прераснали и във физическо насилие над ищцата. Свидетелката разказва за случай, при който есента на 2015 г. ответникът се е опитал да вземе със себе си въпреки волята му детето К. от дома им в ГР.С., като при опит на ищцата да се намеси, ответникът я хванал за косата, съборил я на земята и я ритал, а в последствие се опитал да я прегази с колата, докато лежала на земята. Свидетелката разказва, че след този инццидент е видяла ищцата и гледката била ужасна. Лицето й било подуто, имала множество кръвонасядания в областта на гърба и ръцете, била с извадена ключица. Заявява, че лично е чула детето К. да пита майка си докога ще търпи това. Според свидетелката ищцата е добра майка, като работи едновременно на трудов договор и развива частна дейност в областта на строителството, за да издържа децата си, докато баща им не им плащал издръжка, като дори им казал, че сега е тяхно време да го издържат, защото той ги бил отгледал.

Изслушана по реда на чл.59, ал.6 СК майката А.П. заявява, че желае да се грижи за децата си така, както го е правила и досега. Твърди, че от 2015 г. с ответника не живеят заедно, като сега й е по-леко, тъй като няма кой да я обижда и унижава. Според нея, бащата няма качества да гледа децата, тъй като ги обижда. Заявява, че не иска нищо от съпруга си, единствено - да плаща издръжка за малкото дете.

Редовно призован за съдебното заседание, бащата и ответник А.И. не бе изслушан по реда на чл.59, ал.6 СК, поради неявяването му, без да сочи уважителна причина за това. Настоящият съд приема, че неизслушването му не представлява процесуално нарушение, позовавайки се на задължителната практика на ВКС, а именно – решение № 789/13.01.2011 г. по гр.д.№ 45/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се приема, че не е налице процесуално нарушение, когато съдът е осигурил възможност на родителите да се явят за изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК, но въпреки това, те не са го сторили.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.49, ал.1 СК.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и от желание за полагане на общи грижи за дома и семейството. Съдът основава изводите си в тази насока вследствие анализа на събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, които по категоричен и убедителен начин установяват, че между страните се е създало отчуждение в брачните отношения. Страните се намират в конфликтни отношения, които са довели до фактическата им раздяла през м.октомври 2015 г. Раздялата е трайна, тъй като е продължила повече от една година, през което време няма данни да са правени опити от някоя от страните за сближаване, помирение или повторно съвместно съжителство. Предвид изложеното, съдът приема, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им съществува формално и искането за неговото прекратяване следва да бъде уважено.

По отношение на вината:

Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбоко и непоправимо разстройство на брака”. Вината в брачния процес е понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в правната доктрина значение на термина „вина”. За да се избегне елементът на субективизъм в процеса, константната съдебна практика е възприела разрешението да се извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите, някои от които са грижата на съпрузите един към друг, издръжката на семейството, тяхното съвместно живеене и др. Съдът приема, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства, причина за разстройството на брачните отношения на страните е ответника. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Б. се установява, че конфликтните ситуации в семейството са пораждани от ответника, който не се грижил за семейството и бюджета, като демонстрирал надмощие над ищцата упражнявайки физическо насилие. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като те кореспондират със събраните по делото писмени доказателства – медицински документи и заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН. От показанията на СВ.Б. се установява още, че упражненото над ищцата от съпруга й физическо насилие през м.октомври 2015 г. не е изолиран случай, тъй като тя й е споделяла и за други случаи през времето, през което страните са живели в Испания. От своя страна, в подадения по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът не отрича това свое поведение.

Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че именно поведението на ответника И., който не е положил необходимите усилия за икономическото благополучие на семейството, нито е засвидетелствал необходимото уважение спрямо съпругата си, а напротив - упражнявал е физически и психически тормоз по отношение на същата, е довело до разстройството на брака им. Поведение на съпруга – настоящ ответник може да бъде преценено като тежко провинение, нарушаващо основни принципи, върху които се изгражда брачната връзка, като взаимно уважение, общи грижи за семейството, отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, и съвместно живеене на съпрузите, особено първите, чието нарушение – физическото насилие, винаги е считано от доктрината и трайната съдебна практика за тежко провинение, достатъчно, да обоснове вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака /ППВС № 1/57г., № 10/71г./. С предходното съдът счита, че вина за разстройството на брака има съпругът. В тази връзка изложените от процесуалния представител на ответника в хода на устните състезания доводи, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, като вината на съпругата се изразява

 

в това, че тя е търпяла поведението на ответника, не могат да бъдат споделени. Това е така, тъй като по делото не се доказа каквото и да било нейно противобрачно поведение.

По иска за предоставяне упражняването на родителките права и определяне режим на лични контакти:

Според чл.322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, съдът решава въпросите по ал.2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).

Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т.5 от ДР на ЗЗакрД. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.59, ал.4 СК. Според ЗЗакрД следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗакрД не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.

С оглед предходното и като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, настоящият съд приема, че упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете К. следва да бъдат предоставени на майката. Това е така, тъй като видно от изготвения и представен по делото социален доклад е, че майката полага необходимите грижи за детето и е подсигурила всичко необходимо за неговото отглеждане и правилно развитие, като е налице и силна привързаност между двамата, както и между детето и по-големите му братя, с които то живее. От друга страна, съдът взе предвид и изразеното от детето при разговора му със социалните служители, че иска да живее при майка си.

Разпоредбата на чл.59, ал.2 СК задължава съда служебно да постанови при кого от родителите да живеят децата, като с оглед изводите, че родителските права по отношение на детето К. следва да бъдат предоставени на неговата майка, то местоживеенето му следва да бъде определено именно при нея. Следва да се има предвид, че посочената правна норма не задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина "адрес", чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация.

По отношение на личните отношения между детето и неговия баща:

Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато интересите на детето са защитени следва да се даде възможност и за приспиване на последното в определените дни за контакт. Настоящият съд приема, че с оглед доказателствата по делото за поведението на ответника и спрямо детето К. /показанията на СВ.Б., че бащата се е опитал да вземе детето насила от дома им в ГР.С., а след това е управлявал в нетрезво състояние лек автомобил, в който се е намирал и детето, както и обстоятелството, че по отношение на детето е била издадена заповед за незабавна закрила/, предложения от ищцата в исковата молба режим на лични отношения е напълно адекватен, за да има възможност бащата да поддържа лични отношения и контакти с детето. Ето защо, на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето К. всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 09:00 часа до 18:00 часа, като с оглед защита интересите на детето, срещите между него и баща му следва да се осъществяват по местоживеенето на детето, където то ще се чувства сигурно и спокойно. Бащата ще има право да вижда и взема детето при себе си и 15 дни през лятото, когато то е във ваканция, и които не съвпадат с отпуска на майката. При определяне на този режим, съдът изходи и от заявеното от ответника в писмения отговор и поддържано в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител становище, че е съгласен с предложения от ищцата режим на лични отношения с детето. Следва да се има предвид, че при промяна в обстоятелствата или при неефективност на така определените мерки, законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.

По иска с правно основание чл.143 СК:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съдът при определяне на размера на издръжката е обвързан от разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, определяща минималния размер на дължимата издръжка, който към настоящия момент е 115,00 лв.

Към настоящия момент детето К. е навършило 14 години и вече е в юношеска възраст, в която освен обичайните разходи за храна, облекло и ученически пособия, има нужда от допълнителни средства за задоволяване на общообразователни и културни потребности. Видно още от данните в представения по делото социален доклад е, че детето посещава и клуб по канадска борба в ГР.Б.. Като съобрази горните обстоятелства съдът приема, че на детето е необходима сумата от около 250,00 лева месечно, от които 150,00 лева следва да заплаща ответника, а останалата част следва да се поеме от майката. Родителят, при когото детето живее по принцип следва да поеме по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са и в полза на детето.

Действително, по делото не се събраха доказателства за реализираните от ответника трудови доходи, но с оглед обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст и липсват доказателства да е неработоспособен, съдът приема, че във възможностите му е да реализира трудови доходи, респ. да отделя средства над собствената си необходима издръжка и за издръжката на непълнолетното си дете К.. Не на последно място, съдът съобрази и данните по делото, че ищеца притежава идеални части от три недвижими имота и един търговски обект, както и регистрирано търговско дружество, от които би могъл да реализира доходи. Издръжката се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2017 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

По иска с правно основание чл.149 СК:

Между страните не се спори, че са в трайна фактическа раздяла, считано от м.октомври 2015 г. Безспорно е, че от тогава до настоящия момент грижите по отглеждането, издръжката и възпитанието на детето е поела изцяло майката. Следва да се има предвид, че за този период бащата също има безспорното родителско задължение за издръжка на детето. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не представи доказателства по делото в подкрепа на изложените в писмения отговор твърдения, че през времето, през което не е живял с детето К., всеки месец му е изпращал по 100,00 лева, чрез двете по-големи деца. От друга страна, ищцата, чиято е доказателствената тежест да установи нуждата от издръжка на детето в търсения размер, не установи през периода от една година назад детето К. да е имало по-особени нужди, изикващи по-висок размер издръжка. С оглед предходното, съдът приема, че иска за присъждане на издръжка за минало време следва да бъде уважен, считано от 18.01.2016 г. до 18.01.2017 г. вкл., в размер на 120,00 лева за всеки от месеците, включени в процесния период, или общо за сумата от 1440,00 лева. В останалата му част до пълния претендиран размер на 150,00 лева месечно или общо 1800,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл.56, ал.1 СК:

С исковата молба ищцата е поискала да ѝ бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в ГР.С., УЛ. „*******” № *. Доколкото обаче в хода на делото се установи, че към настоящия момент нито един от съпрузите вече не обитава това жилище, като в хода на устните състезания процесуалният представител на ищцата заяви, че същата няма претенции за неговото ползване, съдът приема, че е десезиран с това искане и не следва да се произнася с решението по отношение на същото.

По иска по чл. 53 СК:

На основание чл.322, ал.2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила желание след прекратяване на брака да носи само предбрачното си фамилно име П.. Тъй като по делото не е представено удостоверението за сключен граждански брак между страните, съдът установи, че именно това е предбрачното фамилното име на ищцата от представените по делото удостоверения за раждане на трите деца. Ето защо искането за неговото възстановяване следва да бъде уважено на основание чл.326 ГПК, във вр. чл.53 СК.

Страните не претендират издръжка един от друг, поради което тези въпрос не следва да се разглежда с решението по делото.

По предварителното изпълнение:

На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта за присъдената текуща издръжка.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг. Ето защо, направените от ищцата разноски, за които е представен и списък по чл.80 ГПК, следва да бъдат възложени на ответника. Съдът намира за неоснователно заявеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнагражение. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 600,00 лева. В конкретния случай, освен обективно съединените искове, които задължително се предявяват и разглеждат с иска за развод съгласно чл.322, ал.2, изр.2 ГПК, съдът е сезиран и с искане по чл.49, ал.3 СК, както и с иск по чл.149 СК за заплащане на издръжка за минало време, поради което заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, надвишаващо със сто лева минимално предвидения размер, не е прекомерно.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Враца държавна такса в размер на 216,00 лв. /върху сбора от тригодишните падежи на определената текуща издръжка/, както и държавна такса в размер на 57,60 лева върху уважения размер на иска за издръжка за минало време /на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ДОПУСКА на основание чл.49, ал.1 СК  развод между А.К.П.-И., ЕГН ********** и А.Н.И., ЕГН **********, сключили граждански брак в Кралство Испания, за което е съставен акт за граждански брак от Община Криводол, като дълбоко и непоправимо разстроен, за което вина има съпругът А.Н.И..

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.59, ал.2 СК упражняването на родителските права над роденото от брака непълнолетно дете К. А.И., ЕГН ********** на неговата майка А.К.П.-И., ЕГН **********, при която определя и местоживеенето му.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.Н.И., ЕГН ********** с детето К. А.И., ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 09:00 часа до 18:00 часа, по постоянното местоживеене на детето, както и 15 дни през лятото, когато детето е във ваканция, и които не съвпадат с отпуска на майката.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 СК А.Н.И., ЕГН ********** да заплаща в полза на непълнолетно дете К. А.И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.К.П.-И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2017 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.149 СК А.Н.И., ЕГН ********** да заплати в полза на детето К. А.И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.К.П.-И., ЕГН **********, издръжка за минало време в общ размер на 1440,00 лв., за периода от 18.01.2016 г. до 18.01.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1440,00 лева до пълния претендиран размер от 1800,00 лева.

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата А.К.П.-И., ЕГН ********** да носи само предбрачното си фамилно име П..

ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 ГПК А.Н.И., ЕГН ********** да заплати А.К.П.-И., ЕГН ********** сумата от общо 725,00 лева, представляваща направени по производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК А.Н.И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца, държавна такса в размер 216,00 лева /върху сбора от тригодишните платежи на присъдената текуща издръжка/ и държавна такса в размер на 57,60 лева върху уважения размер на иска за издръжка за минало време.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената текуща издръжка.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

В частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на с обжалване частна жалба през Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: