№ 121
гр. Асеновград, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102339 по описа за 2021 година
Предявени искове по реда на чл. 439 вр.чл.124 от ГПК.
Ищцата Н. Й. Р., чрез адв.Е.И. твърди, че с изпълнителен лист от 18.07.2011 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 1370/2011 г. по описа на АРС е осъдена да заплати на „УниКредит
Булбанк“ АД сумата от 5772.39 лева главница, 1075.23 лева договорна лихва за периода от
20.04.2010 г. до 14.07.2011 г., дължими по Договор за банков кредит № 2794/14.05.2008 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
15.07.2011 г., до изплащане на вземането и сумата 136.95 лева направени по производството
разноски. Твърди, че с молба от 17.09.2011 г. въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 476/2011 г. по описа на ЧСИ С.Г.. С молба от 05.01.2016 г.
ответникът по делото - „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направил искане да се конституира като
взискател по изпълнителното дело, въз основа на сключен договор за цесия с „УниКредит
Булбанк“ АД. Твърди, че в периода 04.06.2013 г. – 05.01.2016 г. не били предприемани
никакви изпълнителни действия от страна на взискателя за период по дълъг от две години,
поради което на 04.06.2015 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се е прекратило по силата на закона. Освен това твърди, че последното
изпълнително действие е извършено на 23.04.2013 г., с което е прекъсната погасителната
давност, а от тази дата в период от пет години не били извършвани други изпълнителни
действия, довели до прекъсване на погасителна давност, поради което вземането било
погасено по давност на дата – 23.04.2018 г. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 5772.39 лева -
главница, 1075.23 лева договорна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.07.2011 г.,
дължими по Договор за банков кредит № 2794/14.05.2008 г., ведно със законната лихва
1
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.07.2011 г., до изплащане на
вземането и сумата 136.95 лева направени по производството разноски. Ангажира
доказателства, претендира разноски. Моли да бъде изискано изп.д.№ 476/2011 г. по описа на
ЧСИ С.Г..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
с който оспорва иска по размер. Твърди, че ищцата е правила доброволни плащания по
посоченото изпълнително дело. Относно твърдението за изтекло по давност вземане твърди,
че още след образуване на изпълнителното дело са искани и са извършени изпълнителни
действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за
вземането. По изпълнителното дело била наложена възбрана от 26.09.2011 г., насрочвана е
публична продан за 13.05.2013 г., насрочвани са описи на 08.04.2014 г. и на 16.12.2015 г.,
налаган е запор на банкова сметка на 15.02.2017 г. и на 05.12.2018 г. Освен това твърдят, че
до момента постъпват суми от принудителното изпълнение, както и доброволни.
Изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не били погасени. Искът за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума, означавало иск за
признаване за установено, че не съществува вземане за сумата. Вземането продължавало да
съществува, но е придобило ново качество – станало естествено вземане. Освен това в
исковата молба ищцата не оспорва неизпълнението по сключен договор за кредит, нито
дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително
изпълнение. Ето защо моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен, тъй като
твърденията били неправилни, необосновани, недоказани, а в частта относно
претендираните лихви и разноски по изпълнителния лист да се прекрати като недопустим.
Моли да бъде приложено изпълнителното дело на ЧСИ С.Г.. Ангажира доказателства,
претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна:
От представеното копие от изп.дело № 20118250400476 г. по описа на ЧСИ С.Г. е
видно, че същото е образувано на 17.09.2011 г., въз основа на издаден изпълнителен лист от
18.07.2011 г., по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 1370/2011 г.
на Асеновградския РС. Страните по образуваното изпълнително дело са: „УниКредит
Булбанк“ АД - взискател, Н. Й. Р. – длъжник. ПДИ от длъжника е получен на 11.10.2011 г.
По делото са извършвани: справки и е проучено имущественото състояние на длъжника
Н.Р.. На 26.09.2011 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до всички търговски банки в
страната, както и съобщение да трето задължено лице. На 11.11.2011 г. между страните по
изпълнително дело е постигнато и подписано споразумение, относно доброволно изплащане
на задължението.
На 23.04.2013 г. е насрочен и извършен опис на движими вещи в дома на длъжника, а
на 04.06.2013 г. насрочена публична продан на описаните в дома на длъжника движими
вещи. На 04.06.2013 г. длъжника е поискал разсрочване на дълга, като е внесъл по сметка
на ЧСИ следните суми през 2013 г.: 500 лв. на 18.06.2013 г., на 30.07.2013 г. - 100 лв., на
2
30.08.2013 г. -100 лв., на 30.09.2013 г. - 100 лв., на 30.10.2013 г. - 100 лв., на 29.11.2013 г. -
100 лв., на 04.12.2013 г. - внесъл 100 лв., на 27.12.2013 г. - 100 лв.
С молба длъжника Н.Р. е поискала промяна датата на вноските по делото от 30-то на
15-то число от месеца, считано от м.май 2014 г. През 2014 г. длъжникът е внесъл по сметка
на ЧСИ следните суми: на 30.01.2014 г. – 70 лв., на 28.02.2014 г. – 100 лв., на 11.04.2014 г. –
100 лв., на 13.05.2014 г. – 100 лв., на 13.06.2014 г. – 100 лв., на 14.07.2014 г. – 1000лв., на
18.08.2014 г. – 100 лв., на 12.09.2014 г. – 100 лв., на 15.10.2014 г. – 100 лв., на 17.11.2014 г. –
100 лв. и на 16.11.2014 г. – 100 лв.
През 2015 г. длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ следните суми: на 14.01.2015 г. –
100 лв., на 16.02.2015 г. – 100 лв., на 16.03.2015 г. – 100 лв., на 15.04.2015 г. – 100 лв., на
18.05.2015 г. – 100 лв., на 16.06.2015 г. – 100 лв., на 23.06.2015 г. – 100 лв., на 15.07.2015 г. –
100 лв., на 25.08.2015 г. – 100 лева, на 15.09.2015 г. – 100 лв., на 28.09.2015 г. – 100 лв., на
15.10.2015 г. – 100 лв., на 16.11.2015 г. – 100 лв., на 15.12.2015 г. – 100 лв.
През 2016 г. длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ следните суми: на 06.01.2016 г. –
100 лв., на 15.01.2016 г. – 100 лв., на 17.02.2016 г. – 100 лв., на 21.03.2016 г. – 100 лв., на
14.04.2016 г. – 100 лв., на 13.05.2016 г. – 100 лв., на 04.08.2016 г. – 100 лв., на 20.09.2016 г. –
100 лв., на 25.10.2016 г. – 100 лв.
Видно е още от отразяване на извършени плащания на гърба на изпълнителния лист,
приложен по изпълнителното дело е, че от длъжника по същото са постъпили следните
суми: на 27.12.2013 г. – 21.97 лв., на 26.05.2014 г. – 114.98 лв., на 29.08.2014 г. – 82.51 лв.,
на 07.09.2014 г. – 100 лв., на 20.10.2014 г. – 80.29 лв., на 25.11.2014 г. – 100 лв., на
22.12.2014 г. – 79.76 лв., на 02.02.2015 г. – 89.60 лв., на 25.02.2015 г. – 89.60 лв., на
20.03.2015 г. – 100 лв., на 21.04.2015 г. – 80.31 лв., на 20.05.2015 г. – 100 лв., на 22.06.2015 г.
– 79.33 лв., на 23.07.2015 г. – 89.56 лв., на 27.08.2015 г. – 100 лв., на 28.09.2015 г. – 79.11 лв.,
на 12.11.2015 г. – 89.51 лв., на 31.05.2016 г. – 89.48 лв., на 20.07.2016 г. – 88.88 лв., на
15.09.2016 г. – 180.59 лв., на 15.11.2016 г. – 180.57 лв., на 27.12.2016 г. – 88.84 лв., на
30.01.2017 г. – 60.74 лв., на 20.03.2017 г. – 89.41 лв., на 26.05.2017 г. – 89.39 лв., на
28.07.2017 г. – 88.87 лв., на 30.10.2017 г. – 180.48 лв., на 13.02.2018 г. – 88.80 лв. и на
30.09.2021 г. – 586.86 лв.
На 26.11.2013 г. и на 25.04.2014 г. с протоколи на ЧСИ е предявено разпределението на
постъпилите суми на взискателите. На 22.03.3019 г. е насрочен опис на вещи в дома на
длъжника, а на 07.07.2021 г. наложен запор в/у банковите сметки на длъжника.
С молба от 29.12.2015 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран в
качеството на взискател по изпълнително дело, въз основа сключен договор за цесия с
„УниКредит Булбанк“ АД - на осн. чл.429 от ГПК, в качеството на цесионер.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира
предявения иск по чл. 439 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че не съществува вземането по изпълнителното основание. С оглед
3
твърденията в ИМ, е налице интерес от водене на делото.
Разгледан по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението, като оспорването може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Не се спори по делото, че срещу Н. Й. Р., ЕГН ********** от
гр. Асеновград, е издаден ИЛ по ч.гр.д. 1370/2011 г. по описа на Асеновградския РС. Въз
основа издадения изпълнителен лист, за събиране на вземането е било образувано изп.дело
№ 20118250400476 г. по описа на ЧСИ С.Г., с район на действие Пловдивския ОС, по което
на ищеца Н.Р. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, връчена на същия на
11.10.2011 г. По изпълнителното делото длъжника (ищеца в настоящото производство) е
направила множество доброволни плащания за периода от 2013 г до 2021 г. включително.
По делото през 2011 г. са изискани служебни справки и проучено имущественото състояние
на длъжника. На 29.12.2015 г. ответникът в настоящото производство е подал молба по
чл.429 ГПК за замяна на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД, което е извършено от ЧСИ.
В т.10 от ТР № 2/26.02.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
подробно са изброени примерно действията, които прекъсват давността и е прието, че
давността се прекъсва от което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.,
до постъпване на суми от плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността: образуването на изп.дело, изпращането и връчване на ПДИ,
проучване имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на
документи, книжа, назначаване на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
Ищцата твърди, че за периода от 04.06.2013 г. до 05.01.2016 г. за период повече от две
години не са поискани или предприети никакви изпълнителни действия, годни да прекъснат
срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради което на 04.06.2015 г. производството се е
прекратило по силата на закона. Твърди, че за периода от 23.04.2013 г. до 23.04.2018 г. –
период от 5 години не са извършвани изпълнителни действия, довели до прекъсване на
погасителната давност, поради което взаменето се е погасило по давност на 23.04.2018 г.
От доказателствата по делото се установи, че в периода от 04.06.2013 г. до 05.01.2016
г., в продължение на две години, считано от последното изпълнително действие – 04.06.2013
г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, /такива въобще не са
били извършвани/, поради което по силата на закона и на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
изпълнително дело е перемирано, като перемцията е настъпила по силата на закона, считано
с изтичане на две години от извършване на последното изпълнително действие – 04.06.2013
г. Отделно от това, вземането на ответното дружество спрямо ищеца е погасено по давност,
като погасителната давност е изтекла на 23.04.2018 г., с изтичане на 5 годишния давностен
срок, считано от датата на последното извършено валидно принудително изпълнително
4
действие. Или прекратяване на изпълнителното дело е настъпило на 04.06.2015 г. по силата
на закона. Тъй като за дължимите суми по изпълнителния лист, е приложима общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, то вземането на ответника към ищеца е погасено по
давност. По отношение на акцесорните вземания за лихви и разноски, на осн.чл.119 от ЗЗД,
с изтичане на давността на главното вземане се погасяват и акцесорните такива.
Ето защо съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което следва
да бъде уважен.
При произнасяне от съда за недължимост на сумите, описани в исковата молба /за
които е издаден цитирания изпълнителен лист/, като погасени по давност, то издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист в бъдеще не могат да породят правни последици
в полза на ответника.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е
уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите,
когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА
и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно
представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния
размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията. Тъй като цената на иска е 6984.57 лева, то минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 929 лева, поради което следва да бъде осъден ответника да
заплати на адвокат Е.И. сумата 929 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна защита и съдействие на ищеца Н. Й. Р..
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, по иска предявен от Н.
Й. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Христо
Ботев“ № 24, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, булстат/ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ЖК. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“ ет.6, представлявано от Р.И.М.Т., че същия не
дължи, поради погасяването му по давност, вземането по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 1370/2011 г. по описа на Асеновградския РС, за сумите: 5 772.39 лева (пет хиляди
седемстотин седемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки) главница и сумата 1075.23
лева (хиляда седемдесет и пет лева и двадесет и три стотинки) договорна лихва за периода
от 20.04.2010 г. до 14.07.2011 г., по договор за банков кредит № 2794 сключен на
14.05.2008 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на
заявлението 15.07.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 136.95
лева (сто тридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки) направени по производството
5
разноски, за принудително събиране на които вземания е образувано висящо изпълнително
дело № 20118250400476 по описа на ЧСИ С.Г. с рег.№ 825, с район на действие
Пловдивския ОС.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, булстат/ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Витоша“, ЖК. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“ ет.6, представлявано от Р.И.М.Т., да заплати
на адвокат Е.Г. И., личен №********** с адрес гр. Пловдив, ул.“Хан Кубрат“ № 2, сумата от
929 лева (деветстотин двадесет и девет), представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана правна защита и съдействие на Н. Й. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Христо Ботев“ № 24, по гр.д.№ 2339/2021 г. по описа на
Асеновградския РС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6