Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1273 13.04.2020
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Грабчева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 12881 по
описа за 2018 година.
Предявен и са обективно съединени искове с основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът З.Д.Д. твърди, че между него и ответника бил
подписан договор за потребителски кредит № ...
Сочи се, че в погасителния план към договора в нарушение на чл.11, ал.
1. т. 19 от Закона за потребителския кредит била включена застраховка. Твърди
се, че сключеният между страните договор бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като шрифтът на текста на договора за паричен заем бил по-малък от 12
пункта. Договорът бил недействителен и на осн. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради
липса на посочване на общата сума дължима по кредита. Не било ясно какъв е
размера на възнаградителната лихва и на ГПР. В договора не били посочени
условията за прилагане на договорения лихвен процент, поради което била
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В нарушение на чл.11. ал.1. т.11 ЗПК не било
посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по
договора суми за главницата, възнаградителната лихва и ГПР. Излагат се доводи, че вследствие на недействителността
на договора, кредитополучателят дължал връщане само на получената в заем сума,
без каквито и да било други разходи и такси. Договорената възнаградителна лихва
била нищожна поради противоречието ѝ с добрите нрави, защото надвишавала повече
от три пъти размера на законната лихва. Сочи, че била недължима и предвидената
в погасителния план към договора застраховка поради липса на съгласие за
сключването ѝ. Предвид изложеното ищецът е предявил следните искове: 1.
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че договор за
потребителски кредит №.. е изцяло недействителен (нищожен), поради изготвяне на
текстовата му част с шрифт под 12, поради липса на посочена обща сума дължима
от потребителя, поради липса на посочен размер на възнаградителната лихва и
поради липса на посочване в погасителния план на последователността на
разпределение на вноските по договора измежду различните суми - главница,
възнаградителна лихва и ГПР както и 2. да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 200 лева, представляваща получена от дружеството сума по
недействителен договор за потребителски кредит (заем) № .., ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане. След допуснато изменени е на претенцията в
с.з. на 30.10.2019г. /лист 206/ ищецът претендира да му бъдат заплатени по този иск 385,30 лв. като получени
без основание.
При условията
на евентуалност спрямо предходните два иска ищецът претендира: 3. да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че предвидената в договор
за потребителски кредит възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие то ѝ
с добрите нрави; 4. да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 100
лева, представляваща получена от дружеството без основание като възнаградителна
лихва по договора, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
иска до окончателното й изплащане; 5. да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че предвидената в
договор за потребителски кредит застраховка е недължима от страна на ищеца
породи липса на съгласие за сключването й, както и поради противоречието й с
материалния закон - §1. т. 1 ДР ЗПК; 6. да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 100 лева, представляваща получена от дружеството без основание
по повод недължимост на застраховка по договора за потребителски кредит, ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й
изплащане. След допуснато в с.з. на 30.10.2019г. /лист 206/
изменение на евентуалната претенция по
т.4, ищецът иска да му бъдат заплатени по този иск 136 лв. като получени от
ответника без основание.
Ответникът „Терра кредит“ ООД излага становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва всички въведени основания за
нищожност на договора. Посочва, че ищецът не е ангажирал доказателства да е
платил суми по договора, включително за възнаградителна лихва и застрахователна
премия.
Съдът намери за установено следното:
Процесният договор за кредит с № … бил сключен между
страните по делото на …. По силата на същия ищецът получил от дружеството заем
в размер на 1100 лева, която сума следвало да бъде върната на тридесет седмични
погасителни вноски от по 41,20 лв. всяка, при възнаградителна лихва от 40 % и годишен
процент на разходите от 49,11% /
лист 58/. В договора е посочено,
че приложение към него представлява погасителен план. От съдържанието на същия
е видно, че първата вноска е следвало да бъде направена на 02.03.2016г., като в
погасителния план освен тридесетте вноски по кредита от по 41,20 лв. са
включени и тридесет седмични вноски относно застрахователна премия, като всяка
вноска е по 24,33 лв. / лист 189/. Сумите по застраховка са били включени в
погасителния план по силата на това, че кредитора „Тера кредит“ като
застрахователен посредник е застраховал ответника, включвайки го в групова
застраховка „Злополука и заболяване“ в ЗК „Олимпик – клон България“.
Определената застрахователна премия е в общ размер на 15% от отпуснатата по
кредита сума или 729,90 лв. /
лист 65/.
Установява се от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, че размерът на възнаградителната лихва по договора за
кредит е 136 лева. За времето от 25.04.2016г. до 11.07.2016г. от страна на
ответника са извършени плащания в общ размер 729,30 лв./ лист 43 и 44/. Задълженията по договора били погасени чрез рефинансиране със
средства по отпуснат следващ заем между същите страни, което е станало с
договор за кредит № …. Със средствата по пози кредит са били погасени
задължения по кредит № ... в общ размер 765,01 лв., от които: 725,96лв.
главница; 5,58лв. лихва, 23,86 лв. застраховка и 0,88 лв. такса за забава /лист 178/. Обстоятелството, че задължението по договора за
кредит № .. .. е било погасено изцяло, със средства отпуснати по друг договор
се потвърждава от представените по делото от третото лице Комисия за защита на
потребителя документи – удостоверение от 18.07.2016г. / лист 109/.
При направеното от вещото лице по съдебно-
техническата експертиза обследване се е установило, че използвания в текста на
представения от кредитора договор шрифт е вид „Tahoma“, а размерът му е 8 пункта /
лист 204/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.
Разпоредбата на чл.22, ал.1 ЗПК предвижда, че когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая безспорно се установи, от заключението на
съдебно-техническата експертиза, че изискването на чл.10, ал.1 ЗПК относно
размера на шрифта не е спазено, поради което е налице недействителност на целия
договор, а не само на отделни негови клаузи. Доколкото в случая изискванията на
цитираните на чл. 22 ал.1 ЗПК норми, следва да са спазени при сключване на
договора уредената от законодателя недействителност е изначална. Тоест в тези
хипотези е налице противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, което
означава, че договорите противоречащи на чл.10, ал.1 ЗПК са нищожни. Тоест те
изначално не са породили правно действие между страните.
Изложеното по-горе означава, че първият от главно
предявените искове, този за прогласяване на нищожността на договора за
потребителски кредит е основателен и следва да бъде уважен. При наличие на
нищожност на целия договор, е безсмислено да се обсъжда действителността на
отделни негови клаузи, поради което евентуалносъеднинените искове не следва да
се разглеждат.
Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Тоест съобразно нея ищецът следва да върне на ответника сумата 1100
лева, която съставлява получената стойност на кредита. Полученото в повече от кредитора /
ответника/, ще подлежи на връщане, като недължимо платено по смисъла на чл.55,
ал.1 ЗЗД, тъй като е дадено без основание.
В случая, видно от заключенията на експертизата,
ищецът е заплатил на ответника общо 1485,31 лв. Предвид недействителността на
договора и съобразно чл. 23 ЗПК, той дължи връщане на 1100 лв. тоест чистата
стойност. Това е означава, че разликата до пълния размер на платеното, която е
385, 31 лв. подлежи на връщане от кредитора, тъй като е получена без основание.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът
няма основание да претендира сумите за застрахователна премия, тъй като те били
постъпили в полза на застрахователното дружество. Видно е от писмените
доказателства, че вноските по премията са били включени в погасителния план и
са заплащани на ответника, това означава, че те са били предадени нему без да е
налице основание. Това дали в последствие той е предал тези средства на трето
лице, не е относимо към основателността на иска.
С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск по
чл.55, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 385,30 лв. е основателен и следва да се
уважи изцяло. Останалите претенции по чл.55 ЗЗД са евентуално съединени с този
иск и не следва да се разглеждат.
Ищецът е освободен от държавни такси и разноски,
поради което ответникът следва да заплати по сметка на Пловдивския районен съд
сумата 407 лв. разноски извършени за сметка на бюджета на съда, както следва:
107 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждения за вещи лица.
Процесуалният
представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38
от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде
осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 720
лв. представляваща адв. хонорар по двата иска с включен ДДС.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВАВА ЗА НЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.22, ал.1 ЗПК, по иска предявен от З.Д.Д.
ЕГН ********** с адрес ***, съд. адрес:***, а. Д.Б. против „Терра кредит”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Арсеналски
№11, ет.8, ап.12 договора за потребителски кредит № …. поради противоречието му
със закона.
ОСЪЖДА на „Терра кредит” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Арсеналски №11, ет.8, ап.12 да
заплати, на осн. на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, на З.Д.Д. ЕГН ********** с адрес ***, съд. адрес:***, а. Д.Б. сумата 385,31лв.
/триста осемдесет и пет лева и 31ст./ платена без основание от ищеца по
нищожния договор за кредит №..., ведно със законната лихва върху сумата считано
от 07.08.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД да заплати на а Д.Г.Б. личен
№.. с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 720 лв. /седемстотин
и двадесет лева / представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. Арсеналски №11, ет.8, ап.12 да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и сметка на Пловдивския
районен съд сумата 407 лв./четиристотин и седем лева / представляваща държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП