Решение по дело №3151/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към решение по АНД № 3151/2021 г. по описа на ПРС IХ н. с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд
Пловдив досъдебно производство № 295/2021г. по описа на Пето РУ при ОД
МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А
от НК спрямо обвиняемия А. И. К. – роден на *** г. в ***, адрес в ***, ***,
***, български гражданин, неженен, със средно образование, работи като ***,
неосъждан, ЕГН: ********** за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 от НК - за това, че на 08.03.2020 г. в гр. Пловдив, е причинил на И.
Н. Д. от *** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата,
разкъсно-контузна рана в лявата ябълчна област на лицето; контузия и
навяхване на лява глезенна става; контузия на лява очна ябълка, довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като посочва, че
същото е доказано безспорно и категорично от събраните на досъдебното
производство доказателства, които очертават фактическата обстановка такава,
каквато тя е приета и подробно описана в постановлението. Още посочва, че в
конкретния случай липсва личен мотив за извършеното деяние от страна на
обв. К., а са налице хулигански такива, поради което предлага същият да бъда
признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност и му се
наложи административно наказание „Глоба“ в размер от 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия К. – адвокат Л. посочва, че по почин на
самия пострадал делото е тръгнало като НЧХД в РС – Пловдив, неясно защо,
съдът, без да събира каквито и да е гласни и писмени доказателства, още в
първото заседание е решил, че става въпрос за престъпление от общ характер,
и сезира служебно РП – Пловдив. Още посочва, че в досъдебното
производство са положени максимални усилия да се разкрие обективната
истина, поради което безспорно по делото се установя, че двете лица – К. и Д.
– се познават от години и дори са били в приятелски отношения, случая е
един нелеп инцидент в дискотека, където под въздействие може би на
алкохол или емоции от страна на Д., тъй като той е бил с тогавашната си
годеница, се е стигнало до това спречкване между двамата и съответно е
причинена лека телесна повреда. Сочи, че следва да се преразгледа
становището на прокурора дали има хулигански подбуди, и обвиняемият да
бъде оправдан по това обвинение, тъй като е имал мотив, има и предистория,
а константната практика на ВКС и на съдилищата в България е в такива
случаи да се приеме отсъствието на хулигански мотив. Алтернативно
предлага да бъде уважено предложението на РП – Пловдив, с което се иска
освобождаване на А.К. от наказателна отговорност с налагане на
1

административно наказание, тъй като са налице условията на чл. 78а от НК -
същият не е осъждан, не е освобождаван досега по този ред от наказателна
отговорност, няма невъзстановени по делото материални щети и най-вече
законът позволява за този вид престъпление приложението на чл. 78а от НК,
в който случай предлага да бъде уважено предложението на прокурора
относно размер на глобата.
Обвиняемият К. – редовно и своевременно призован, не се явява, не
взема становище.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият А. И. К. е роден на *** г. в ***, адрес в ***, ***, ***,
български гражданин, неженен, със средно образование, работи като ***,
неосъждан, ЕГН: **********.
Съдът намира за установено, че св.И. Н. Д. живеел в гр.Р., обл.Пловдив.
На 07.03.2020 г. той, заедно със своята приятелка св.Е. И. Р., посетили
бирария „Йегерхоф“ в гр.Пловдив, където били поканени на празника на своя
приятел Р. И.. Заедно с други техни приятели св.Д. празнувал в заведението
до полунощ.
Около 0,30 ч на 08.03.2020 г. компанията решила да се премести в
нощен клуб „Премиер“, намиращ се срещу бирарията. Там вече били запазени
места за младежите, като в нощния клуб отишли, освен св.Д. и приятелката
му, още св.И. Г. И., св.А. Н. С., св.Й. С. И., св.С. П. П. и др. Когато отишли в
нощното заведение младежите се настанили в сепаре, намиращо се в лявата
част, до тоалетните. В заведението имало множество клиенти, които се
забавлявали.
По същото това време в нощен клуб „Премиер“ се намирал и обв.А. И.
К. от гр.Р. с неговите приятели св.Г. Г. К., св.С. Н. Н., св.А. П. М. и др. Те
били разположени в сепаре, намиращо се под това на компанията на св.Д.,
тъй като сепаретата в заведението били разположени амфитеатрално. Св.Д. се
познавал с обв.К., както и с други от неговата компания. Също така и
приятелите на св.Д. се познавали с обв.К., тъй като всички били от един град.
Между св.Д. и обв.К. съществували добри взаимоотношения до онзи момент,
като двамата били ходили заедно на фитнес и по заведения.
Когато видял, че в заведението пристигат познати обв.К. веднага
отишъл при тях, за да ги поздрави, а св.Д. му представил своята приятелка,
св.Р., която той не познавал. Обв.К. останал известно време при компанията ,
след което се върнал в своето сепаре. Той вече бил употребил известно
количество алкохол, около 150-200 гр. ликьор „Бейлис“, вследствие на което
бил доста превъзбуден, като постепенно поведението му станало и
невъздържано. Обв.К. започнал да прескача от своето сепаре в сепарето ,
2

където се намирал св.Д. и приятелите му, преминавайки не по пътеката, а
стъпвайки по седалките, където се намирали личните вещи на хората. Той се
държал фамилиарно със св.Р., няколко пъти се правел, че я прегръща през
кръста, което не бил приятно нито на нея, нито на св.Д. и той му направил
забележка.
Около 03.00 ч. на 08.03.2020 г., на св.Р. й прилошало от лошия въздух в
заведението и двамата със св.Д. излезли на чист въздух, пред нощния клуб.
Като постояли малко там, те взели решение да си тръгват, като преди това
трябвало да уредят сметката си в заведението и се върнали вътре. Св.Р.
вървяла отпред по пътеката към тяхното сепаре, а св.Д. – след нея. Внезапно
пътя на св.Р. бил препречен от обв.К., който разперил ръце и не й позволил да
мине напред. В дясната си ръка обв.К. държал стъклена чаша от дебело
стъкло, в която имало ликьор „Бейлис“. Св.Р. се обърнала за помощ към св.Д.,
който попитал обв.К. защо не пуска приятелката му да мине напред. Тогава
обв.К. направил път на св.Р. да премине покрай него, което тя направила и
застанал лице в лице със св.Д.. След това, без никаква причина, обв.К.
замахнал с ръката, в която държал чашата с алкохола и ударил много силно с
нея св.Д. по лицето, като ударът попаднал в лявата му скула. От удара чашата
се счупила и течността се разляла по лицето на св.Д., а стъклата разрязали
лицето му, вследствие на което потекла много кръв. След това обв.К. нанесъл
силен удар с крак в левия глезен на св.Д., при което той паднал по гръб върху
близкото сепаре. В това време обв.К. се надвесил над св.Д. и започнал да му
нанася силни удари с юмруци по лицето, по тялото, после го хванал за шията
и се опитал да го задуши. Действията на обв.К., освен от св.Р. и намиращите
се наблизо лица в заведението, неустановени в хода на разследването, било
наблюдавано и от св.И. И. и св.А. С., които по това време се намирали на
масата в тяхното сепаре.
Св.Д. бил напълно безпомощен пред агресията на обв.К.,
непредизвикана с нищо от него, изпитвал силни болки в лицето, в разрязаната
скула и очната ябълка над нея, в очите му бил влязъл алкохол, от което и
зрението му било замъглено и той силно го щипел. По никакъв начин св.Д. не
можел да се отбранява от безпричинното изненадващо нападение на обв.К.
над него.
При вида на своя приятел, облян в кръв, св.Р. изпаднала в ужас и
паника, като се разкрещяла за помощ към св.С. и св.П., които се намирали
наблизо, за да помогнат на св.Д.. Св.С. веднага се притекъл на помощ на
св.Д., като започнал, заедно с други хора да дърпа обв.К., който се бил качил
на една маса и удрял жестоко св.Д., за да го отдръпне от него. Виждайки
случилото се на помощ на св.Д. също така се притекъл и св.С. П..
Виждайки суматохата в бара, към мястото, където обв.К. нанасял побой
над св.Д., се отправили охранителите на заведението, които успели да
издърпат обв.К. от св.Д. и го извели навън пред заведението. Били уведомени
3

съответните органи на тел.112, като на място пристигнали полицейските
служители при 05 РУ-ОДМВР гр.Пловдив св.В. А. Р. и св.Н. Й. П.. Също така
пристигнала линейка на спешна помощ, като медицинските лица заявили на
св.Д., че ще трябва да отиде в болницата, за да му се направи рентгенова
снимка. Заедно със св.Р. св.Д. посетил спешния кабинет на
УМБАЛ“Св.Георги“ЕАД гр.Пловдив, където получил необходимата
медицинска помощ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа
на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът
преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:
Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – И. Н. Д., Е. И.
Р., И. Г. И., А. М. С., С. П. П., Г. Г. К., С. Н. Н., А. П. М., Й. С. И. Т. Д. У., П.
А. А..
В този смисъл свидетелите И. Н. Д., Е. И. Р., И. Г. И., А. М. С. и С. П. П.
ясно и непротиворечиво описват горната фактическа обстановка,
включително начина на протичане на инцидента, както нанесените от
обвиняемия К. на Д. удари.
Следва да се посочи, че изнесеното от свидетелите И. Н. Д., Е. И. Р., И.
Г. И., А. М. С. и С. П. П. по никакъв начин не противоречи на посоченото от
свидетелите - Г. Г. К., С. Н. Н., А. П. М., Й. С. И., същите – от „компанията“
на обвиняемия, доколкото последните не твърдят, че събитията са се случили
по някакъв различен начин, а заявяват, че инцидент имало, но не видели
какво точно се случило.
Същото, а именно – че инцидент е имало се установява и от
показанията на свидетелите В. А. Р., Н. Й. П. – служители на МВР, които
пристигнали по-късно на мястото и не са наблюдавали събитията.
От своя страна – свидетелите Т. Д. У., П. А. А. – *** на заведението
заявяват, че не помнят случая, с което също по никакъв начин не влизат в
противоречие с останалите свидетели.
Ето защо съдът намери показанията на свидетелите И. Н. Д., Е. И. Р., И.
Г. И., А. М. С., С. П. П., Г. Г. К., С. Н. Н., А. П. М., Й. С. И. Т. Д. У., П. А. А.
за логични, последователни и непротиворечиви, като кредитира същите. От
последните показания се установява фактическата обстановка, съгласно
описаната като възприета от съда.
От друга страна, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия К.,
който заявява, че действително между него и пострадалия Д. имало някакво
бутане, но не го е удрял с чаша, бил провокиран от Д.. Твърденията на
обвиняемия са изолирани и противоречат на цялата останала и вече
коментирана доказателствена съвкупност, а отделно от това са и нелогични,
доколкото очевидно е, че въпросното „бутане“ от страна на пострадалия Д.
трудно би могло да обясни обективно констатираните по тялото на същия
телесни повреди. Ето защо съдът не кредитира обясненията на обвиняемия К.,
дадени в досъдебното производство и ги отдава на израз на една защитна
позиция.
Съдът съобрази на основание чл.378, ал.2 от НПК и заключението на
4

изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 356/2020 г., съгласно което в вследствие на
побоя от 08.03.2020 г. на св.И. Д. са били причинени следните травматични
увреждания: контузия на главата с охлузвания по челото, разкъсно-контузна
рана в лявата ябълчна област на лицето; кръвонасядане в същата област;
малка разкъсно-контузна рана по долния клепач на лявото око; навяхване в
областта на лявата глезенна става с оток и кръвонасядане в същата област;
контузия на ляото око, охлузване на шията отляво.
Контузията на главата клинически е протекла с оплаквания от
главоболие, световъртеж, гадене, безсъние и е поставена диагноза от невролог
„церебрастения и вертрижен синдром“, като е било проведено
медикаментозно лечение. Това е довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Разкъсно-контузната рана в лявата ябълчна област на лицето сама по
себе си е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Контузията и навяхването на лявата глезенна става също се преценява
от вещите лица като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Контузията на лявата очна ябълка, протекла със замъгление на зренито
на лявото око и болка при движение на окото – болезненост при поглед
нагоре и наляво, както и при навеждане с предписана терапия, е довела до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Останалите травматични увреждания са му причинили болка и
страдание.
Съдът възприема заключението на горната експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
област, обстойно мотивирано и съответстващ на останалите събрани по
делото доказателства. От същото се установяват вида и характера на
нанесените на пострадалия телесни увреждания.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че
със своите действия обвиняемият А. И. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че на 08.03.2020 г. в гр. Пловдив, е причинил на И. Н. Д. от ***
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, разкъсно-контузна
рана в лявата ябълчна област на лицето; контузия и навяхване на лява
глезенна става; контузия на лява очна ябълка, довели до разстройство на
5

здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието е
извършено по хулигански подбуди
От обективна страна по несъмнен начин се установява описаното
разстройство на здравето, съгласно посоченото заключение на
съдебномедицинската експертиза.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от обвиняемият *** при пряк умисъл като форма
и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Установява се също и специалният субективен признак – хулиганският
мотив, като обвиняемият К. е целял да се покаже, че не се смята за обвързан
от съществуващите социални норми за поведение. В случая не се установява
обвиняемият К. да е бил провокиран по какъвто и да е начин от някакъв личен
мотив или конфликт.
В горния смисъл съдът намира за неоснователно възражението на
защитата за липса на личен мотив. Следва да се посочи, че простият факт, че
обвиняемия и пострадалия са се познавали от преди не достатъчен по някакъв
своеобразен автоматизъм да изключи хулиганския мотив. Извод в противен
смисъл следва от цялостното поведение на подсъдимия, изразяващо се в
изблик на агресия, на публично място, пред множество лица спрямо друго
лице, което не го е провокирало по никакъв начин, при липса на установен
личен мотив. Напротив – установява е, че обвиняемият К. е целял да извърши
една демонстрация на незачитане правилата за осъществяване проверка от
органите на МВР, да покаже, че тези правила не важат за него, че той е над
тях.
Ето защо съдът призна обвиняемият А. И. К. – роден на *** г. в ***,
адрес в ***, ***, ***, български гражданин, неженен, със средно образование,
работи като ***, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН за това, че на
08.03.2020 г. в гр. Пловдив, е причинил на И. Н. Д. от *** лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата, разкъсно-контузна рана в
лявата ябълчна област на лицето; контузия и навяхване на лява глезенна
става; контузия на лява очна ябълка, довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1
от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемият А. И. К. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
6

130, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до три години. При осъществяване на
престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети, които да
подлежат на възстановяване.
С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от
страна на обвиняемия К. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла
на чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, съдът прие, че са налице
основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от
НК, както следва – обвиняемият К. е пълнолетен, предвиденото наказание за
деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК е лишаване от свобода
до три години, обвиняемият К. не е осъждан за престъпление от общ
характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице
предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А,
ал.1 от НК. Поради това обвиняемият К. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”,
по реда на чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно
чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено
наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на
смекчаващи такива, а именно - личността на обвиняемия, за който няма данни
да е лице с висока степен на обществена опасност, в този смисъл – не са
установени други противообществени прояви, налице да добри
характеристично данни, което позволява да се заключи, че по-скоро се касае
за инцидентна проява.
Ето защо съдът счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в
достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно
действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане
целите на същото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери обвиняемия А. И. К. за виновен в извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, съдът счете, че
на основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати
направените разноски по досъдебното производство за експертизи в размер на
256,20 лева, представляваща разноски по делото, по сметка на ОДМВР –
Пловдив в полза на Държавата.
Същите разноски са направени за изготвяне на експертиза в хода на
досъдебното производство, във връзка с обвинението, по което подсъдимият
бе признат за виновен, приложени са и постановления за определяне
възнаграждение на вещото лице /л.101/.
7

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	760
Дата:	8 юни 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20215330203151
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 май 2021 г.

Решение по дело №3151/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите