Р
Е Ш Е
Н И Е
N 76
Гр.Велико Търново 24.04.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІII-ти касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
март две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Чемширов
Дианка Дабкова
при секретаря М. Н.и с участието на прокурора И. като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10037
по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2023 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 84
/ 18.11.2022г., постановено по АНД № 20224140200147 по описа на ПРС за 2022г., с което е отменено наказателно
постановление № РД-17-2 / 13.04.2022г., издадено от председателя на Държавната
агенция за закрила на детето, с което на Р.И.Х. е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000лв. на основание чл.45,
ал.11 от ЗЗД за нарушение на чл.7, ал.2, вр. ал.1 от
същия закон.
Касационното
производство е образувано по жалба от председателя на
Държавната агенция за закрила на детето, в която се твърди, че решението
е постановено в нарушение на материалния закон, поради наличието на извършено
административно нарушение и липсата на допуснати при издаването на
наказателното постановление съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се за отмяна на въззивното
решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Ответникът
изразява писмено становище за правилност на оспорения съдебен акт. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на
решението.
В
хода на въззивното производство са установени
следните факти – Р.И.Х. към
м. октомври 2021 г. заема длъжността вр.и.д. Директор
на СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Сухиндол. В това си качество, на 19.10.2021 г.
е уведомена от класния ръководител В.П.за подадени 5 жалби за сексуален тормоз
по отношение на пет деца, и на същата дата психологът на училището й съобщава
за получени от друго дете неприлични съобщения от учителя П.С.. Освен
незабавното уведомяване на кмета на Община Сухиндол и РУО, от нея били
предприети действия по вътрешна проверка - изискване на обяснения от учителя,
заповед за временно отстраняване от длъжност. Образувано е досъдебно
производство срещу възпитател в училището и срещу учителя, в рамките на което
са извършени процесуално-следствени действия и на 20-21.10.2021 г. При
провеждане на тези действия присъстват както психолози от КСУ гр. Павликени,
така и инспектор от Детска педагогическа стая, като изготвените от тях доклади
и протоколи са представени в институциите в които работят и водят до последващи действия на тези институции. Извършена е
проверка от Агенцията за закрила на детето, като констатациите проверяващият
екип са за извършено от Р.И.Х., в качеството и на вр.и.д.
директор на СУ „Св. Климент Охридски“ нарушение на чл. 7, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗЗДет, изразяващо
се в липса на сигнализиране на органите за закрила на детето – Дирекция социално
подпомагане, ДАЗД или МВР за наличие на дете в риск, което се нуждае от
закрила. Въз основа на констатациите на лицето е наложено административно
наказание глоба.
Въззивният съд приема липсата в наказателното
постановление на словесно или цифрово позоваване на някоя от хипотезите
разпоредбата на т. 11 от § 1 от ДР на ЗЗДет, според
които при наличие на някое от тях детето е в риск, за съществено нарушение на
процесуалните правила препятстващо правото на защита на наказаното лице. Прието
е и липсата на извършено нарушение поради своевременно уведомяване на полицията,
както и липсата на вина у Х. поради убеждението й за уведомяване на органите за
закрила на детето поради наличие на психолог в училище.
Настоящият състав намира изводите на въззивния
съд за несъответни на доказателствата по делото и материалния закон.
Изводът за липса на административно нарушение е формиран въз
основа на показанията на свидетеля П.А.,
инспектор от Детска педагогическа стая. Твърденията му са, че информация в
полицията за сигналите от учениците постъпва първо в полицейски участък
гр.Сухиндол, като сигналът е подаден от директорката на училището Р.И., след
което е информирано и РУ - Павликени и изпратени полицаи, включително
разследващ полицай и посочения свидетел като инспектор ДПС. Съдът кредитира
тези показания с мотив, че те отразяват непосредствено възприето от него.
Показанията на този свидетел са в противоречие с
приложените по делото писмени доказателства. Видно от обясненията на Р.Х. по
повод на проверките, самото лице не твърди да е уведомявала органите на МВР. В
деня на узнаване за постъпили жалби от пет ученички са уведомени кметът на гр.Сухиндол
и РУО, след което са предприети действия по извършване на проверка и наказание
на учителя. Същевременно по делото е налице и писмо от началника на Районно
управление – Павликени, в което изрично се посочва кмета на община Сухиндол
като подател на сигнала, дал началото на образуваното досъдебно производство.
Като се има предвид това противоречие и факта, че показанията на свидетеля
относно подателя на сигнала са преразказ на получена информация от трето лице,
то въззивния съд неправилно ги кредитира.
Игнорирането на писмените доказателства и поведението на наказаното лице води
до неправилно установяване на факт от значение за правилното решаване на спора
и наличието на административно нарушение. Настоящият състав намира, че сигнал
до МВР е подаден не от директора на училището, а от кмета на община Сухиндол,
поради което и липсва изпълнение на задължението по чл.7 от ЗЗД от Х..
Касационната инстанция приема, че в наказателното
постановление в достатъчна степен е описано извършеното от лицето нарушение,
като в конкретния случай не е необходимо да бъде посочвано в коя хипотеза на § 1, т. 11 от ДР
на ЗЗДет е риска
за детето Ч.. С описанието на вида на посегателството върху конкретното дете и
от конкретния извършител е достатъчно, за да може да бъде извършена преценка за
наличието на „дете в риск“.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗД лице, на което стане
известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми същите
институции, а според ал. 2 същото задължение има и всяко лице, на което това е
станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори
и ако то е обвързано с професионална тайна.
Дефиницията на понятието дете в риск се съдържа в § 1, т. 11 от ДР
на ЗЗДет и
съдържа четири различни хипотези. Според цитираната норма, „Дете в риск“ е дете:
а) чиито родители са починали, неизвестни,
лишени от родителски права или чиито родителски
права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;
б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително
отношение или наказание в или извън семейството му;
в) за което съществува
опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
г) (отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.);
д) за което съществува
риск от отпадане
от училище или което е отпаднало
от училище.
Видно е, че предложение второ на б. „б“ от §11, т. 11
очертава като дете в риск, дете което е жертва на насилие, без да определя нито
вида и естеството, нито продължителността или каквито и да е други
характеристики към поведението, което да се опише като насилие, както и всяко
дете спрямо което е предприето всякакво друго нехуманно или унизително отношение. Напротив, всяко изброяване очевидно е неизчерпателно предвид последното
предложение на разпоредбата. В случая се твърди, че детето Ч. е жертва на сексуален
тормоз от страна на възпитателя Г.. Т.е. дете се нуждае от закрила, защото е дете
в риск, защото е жертва на насилие/унижение. Абсолютно произволно и в
противоречие със съдържанието на АУАН и НП, въззивният
съд твърди, че липсвало словесно или
цифрово позоваване на някоя от хипотезите на посочената разпоредба на т. 11 от
§ 1 от ДР на ЗЗД. Достатъчно според изискванията на закона е да се посочи, че
детето е субект на насилие или унизително отношение, без да се описват
обстоятелствата, от които тези изводи се правят, защото така дефинира риска б.
„б“ от §11, т. 11 от ДР на ЗЗДет. Дали това поведение
е субсумирано към конкретна дефинитивна норма като
цифрово изражение е без значение, защото не препятства защитата на сочения за
нарушител, поради ясното словесно описание на риска. Ето защо съдът не споделя
доводите на въззивния съд, е процесното
нарушение не било подробно описано.
Каква субективна увереност е имало у последната за
знание от страна на която и да е от тези три институции е без значение, защото
законът не изисква умисъл от нея, доколкото по общото правило на ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено и
непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, какъвто процесният не е.
Съдът намира за неоснователно становището на прокурора
за приложението на чл. 28 от ЗАНН в случая. Мотивите в тази насока на
касационната инстанция са следните: касае се за случай с множество пострадали
деца, като в хода на административното производство са събрани данни и за
предходен устен сигнал срещу същия учител от баба на друго дете, който е
останал напълно неглижиран по една или друга причина.
Налице е пълна липса на изпълнение на задължението, доколкото изобщо директорът
не е предприел каквото и да е уведомление до който и да е от посочените в чл. 7
институции, а вместо това е започнал някакво свое вътрешно разследване. Касае
се за типично нарушение на задължението за уведомление, което не разкрива
никакви обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца. Напротив, реално се касае за ръководителя на учебно
заведение, от който се очаква в най-висока степен компетентност, но и грижа по
отношение на поверените й деца.
По изложените мотиви съдът намира, че обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени. Доколкото всички релевантни факти
за делото са установени, настоящата инстанция следва да постанови решение по
същество вместо отмененото, като се потвърди процесното
НП, което е законосъобразно.
При този изход на делото на касатора
се следват разноски. ЗАНН и АПК обаче не предвиждат правна възможност за
присъждане на разноски извън тези за юрисконсултско възнаграждение (вкл.
командировъчни – пътни, квартирни и дневни). Ето защо съдът присъжда само
такива и само за касационната инстанция, доколкото пред въззивния
съд такава претенция не е направена своевременно от ДАЗД. Посочените се
присъждат в минимален размер съобразно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Въз основа
на горното и на основание
чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 84 /
18.11.2022г., постановено по АНД № 20224140200147 по
описа на ПРС за 2022г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-17-2 / 13.04.2022г., издадено от
председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
ОСЪЖДА Р.И.Х.
***, с ЕГН **********, да плати на Държавната агенция за защита на детето
разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.