РЕШЕНИЕ
№ 10315
гр. С., 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110135311 по
описа за 2022 година
Производството е образувано, въз основа на искова молба, подадена от /фирма/,
против СО, с която са предявени искове с правно основание чл. 410, ал. 1 т.2 КЗ вр. с
чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и при условията на чл. 415 ГПК.
Ищецът /фирма/ твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка
„Каско“ е заплатил сумата от 217,46 лв. главница и мораторна лихва в размер на 66,27
лв., представляваща обезщетение за причинени вреди на застрахован при него лек
автомобил „Тойота“, модел „Рав-4“, с рег. № ******, вследствие на ПТП от
27.12.2018 г, настъпило в гр. С., на бул. ************* на около 50 метра преди
кръстовището с ул. **************** с посока на движение от бул. **************
към бул.**************. Поддържа, че вредите били причинени от пропадане на
автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, като отговорен за настъпване на
ПТП е ответникът СО, тъй като пътят, по който се е движил увреденият автомобил,
представлява част от общинската пътна мрежа и именно тя отговоря за поддържането
му. Сочи, че вредите на ПТП възлизат на обща стойност от 217,46 лв., която сума
ответникът не е заплатил.
Ищецът твърди още, че депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 217,46 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, изплатено по щета № 0000-1261-18-278628, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва, както и
направените по делото разноски. По предявеното заявление било образувано ч. гр.
дело № 202201110124981 по описа за 2022 г. на СРС, 154 състав и издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В законоустановения срок и съобразно
разпореждане на съда от 20.06.2022 г. по чл. 415 от ГПК ищецът предявил искова
1
молба за установяване на със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на
вземане на посочените суми. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът СО оспорва предявения иск. Заявява, че
не е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП и обезщетените от
ищеца вреди. Възраженията му касаят настъпването на вредите по посочения от ищеца
начин, а именно: че застрахованият автомобил е попаднал в дупка на пътното платно,
като оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП. Възразява срещу
причинната връзка между твърдяната дупка и щетите по МПС като оспорва
възможността за препятствие /дупка, шахта/, станало причина за процесното ПТП.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД :
Страните не спорят и от представената по делото застрахователна полица №
930417002279 от 27.02.2018 г., е видно, че на посочената дата ищецът и С. С. М., в
качеството му на ползвател на застрахованото имущество съгласно свидетелство за
регистрация част II, сключили договор за имуществена застраховка „Каско” за лек
автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № ********, с период на покритие от
28.02.2018 г. до 27.02.2019 г.
От писмените доказателства по делото: протокол за ПТП № 1714837/27.12.2018
г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано пред
застрахователя на 27.12.2018 г., опис - заключение по щета на увредените по
автомобила детайли от 27.12.2018 г., както и от гласните доказателствени средства,
събрани посредством разпита на свидетеля С. М. се установява, че в срока на действие
на застрахователното покритие по сключения застрахователен договор, на 27.12.2018 г.
гореописаното МПС, управлявано от св. М., претъпяло пътно транспортно
произшествие при движение в гр. С., на бул. ************* преди кръстовището с ул.
****************, като лекият автомобил попаднал в препятствие на пътя -
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. В резултат от преминаването
през дупката били увредени предна дясна гума и предна дясна джанта. Същите
увреждания по застрахования автомобил се установяват и от издадените експертиза по
щета от 21.01.2019г., сравнителна експертиза по щета № 000- 1261-18-278628, доклад
по щета № 000- 1261-18-278628/1 и фактура № **********/27.12.2018 с фискален бон.
Разпитан в публично съдебно заседание по делото, свидетелят М. излага
възприятия, че е претърпял случай на пропадане в дупка. Споделя още, че доколкото
си спомнял била спукана гума и дупката не била обезопасена. При преценката им по
реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира напълно показанията на разпитания по делото
свидетел М.. Същите възпроизвеждат непосредствени възприятия, безпротиворечиви и
следва да бъдат кредитирани, тъй като изцяло кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства и САТЕ.
Съгласно изслушаното заключение по САТЕ стойността на щетите по
застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата
от 265,51 лева. Видно от приетото като писмено доказателство по делото преводно
нареждане от 13.02.2019 г., по процесната щета застрахователят-ищец заплатил на
водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил сумата в размер на
2
207,46 лева, представляваща застрахователно обезщетение.
В хода на съдебното производство неоснователни останаха доводите на
ответника за вина/съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. В
доказателствена тежест въвелия възраженията ответник беше да установи по реда на
чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото
доказателства – писмени и гласни такива, както и от заключението на САТЕ
възраженията на ответника в този смисъл не бяха установени.
По изложените по-горе мотиви настоящият съдебен състав приема, че причина
за настъпване на процесното ПТП и щети на застрахованото МПС е било
необезопасено препятствие на пътното платно в гр. С., на бул. ************* на около
50 метра преди кръстовището с ул. **************** с посока на движение от бул.
************** към бул.**************. За претърпените от застрахованото лице
щети застрахователят – ищец е изплатил за извършените ремонтно-възстановителните
дейности по застрахования автомобил, застрахователно обезщетение в размер на
207,46 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за
осъществен фактическия състав, разписан в разпоредбите на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД: наличие на договор за застраховка имущество, плащане от застрахователя
на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице
по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното
събитие. Що се отнася до правната квалификация на деликтната отговорност на
ответника, съдът намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под
диспозицията на нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е
необходимо установяването по делото на следния фактически състав – виновно
противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е
възложил извършването на определена работа и причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието
на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди. За
уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители,
виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а
вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато
са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложена съответната работа. За възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията,
които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на
възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г. на ВС.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според
3
заключението на изготвената по делото САТЕ възлиза на 265,51 лева, т.е. 58,05 лева
разлика от предявената с исковата молба претенция в размер на 207, 46 лева. Към
размера на изплатеното застрахователно обезщетение следва да бъдат прибавени и
ликвидационните разноски, сторени от застрахователя за определяне размера на
обезщетението и приключване на застрахователната преписка по процесната щета,
като съдът намира за обоснован претендирания размер от 10,00 лв.
С оглед изложеното, предявеният главен иск се явява изцяло доказан по
основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното право на застрахователя по чл. 410, ал. 1 КЗ възниква по силата на
закона и дава право на застрахователя да търси от делинквента платеното обезщетение
при изпълнение на задължението му за носене на риска. В дадената от законодателя
уредба липсват срокове за упражняване регресното застрахователно право на
застрахователя и корелативно свързаното с него задължение на делинквента, предвид
което съдът намира, че за изпадане в забава на длъжника по регресното право е
необходимо същият да бъде поканен от кредитора – застраховател. Видно от
представената като писмено доказателство по делото писмо, изх. № L –
1003/11.04.2019 г., получена на 15.04.2019 г., ищецът, преди предявяване на
настоящите искове, е поканил ответника да му заплати сумата от 207,46 лв., изплатени
от него за репариране на вредите, възникнали като резултат от процесното
произшествие. След посочената дата /15.04.2019 г./ ответникът е изпаднал в забава за
периода от 16.04.2019 г. до 30.06.2022 г. (датата, предхождаща подаването на исковата
молба, доколкото от деня на подаване на исковата молба се дължи законна лихва като
законна последица от уважаването на иска). Ищецът претендира обезщетение за забава
за периода 12.05.2019 г. – 12.05.2022 г. Размерът на обезщетението за забава съдът
изчисли на основание чл. 162 ГПК чрез използването на онлайн калкулатор, базиран
на проста математическа операция, като същият възлиза на 66,24 лв. С оглед
принципа на диспозитивното начало, инкорпориран в нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК и
дължимостта на съдебна защита в пределите, в които такава е потърсена, искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за посочения от ищеца
период и в предявения размер от 66,27 лв.
По разноските:
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, на когото следва да се присъдят разноски за настоящото производство в
размер общо на 445,00 лв. за държавна такса, депозити за вещо лице и свидетел, и
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя на 300,00 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по
сторените в протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените
доказателства заявителят е сторил разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и
50,00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт и следва да му бъде присъдена сумата в
общ размер на 75,00 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СО, ЕИК ************, гр. С., ул.
4
*********** дължи на /фирма/, ЕИК ***********, гр. С., бул. *****************,
представлявано от изпълнителните директори М.С.М.- Г. и В.В.И., на основание чл.
422 ГПК, вр. чл.410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 217,46 лева /двеста и
седемнадесет лева и 46 ст./, представляваща изплатено по имуществена застраховка
„Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
27.12.2018 г., ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 66,24 лева /шестдесет и шест лева и
24 ст./, представляваща обезщетение за забава за плащането на главницата за периода
от 12.05.2019 г. до 12.05.2022 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 24981/2022 г. на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА СО, ЕИК ************, гр. С., ул. *********** да заплати на /фирма/,
ЕИК ***********, гр. С., бул. *****************, представлявано от изпълнителните
директори М.С.М.- Г. и В.В.И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
445,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата в
размер на 75 лв., представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 24981/2022 г. на СРС,
154 състав.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /фирма/.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5