Допълнително Р Е Ш Е Н И Е
№261486/28.4.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
април, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №12665 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК за допълване на неприсъствено
решение №260511/17.02.2021г., постановено по гр. дело №12665/2020г. на ВРС.
В срока по чл. 250, ал.2 ГПК не е
депозиран отговор от насрещната страна.
По допустимостта на искането:
Съдът намира, че искането по реда
на чл. 250 ГПК е процесуално допустимо, доколкото е депозирано в едномесечния
срок от връчване на съдебното решение.
По основателността
на искането:
Съдът намира, че искането по
реда на чл.
250 ГПК за допълване на съдебното решение за осъждане на
ответника да заплати законна лихва върху присъдената
главница, считано от депозиране на заявлението в съда – 20.08.2020г. до окончателно изплащане на
задължението е основателно. Съдът е сезиран с такова искане в исковата молба,
като по същото не се е произнесъл. Отделно от това следва да бъде посочено, че
производството по делото е по реда на чл. 422 ГПК след проведено заповедно
производство, като в заповедта за изпълнение на парично за задължение по чл.
410 ГПК законната лихва считано от депозиране на заявлението в съда до
окончателно изплащане на задължението е присъдена на кредитора. Доколкото сега
заявителя има качество на ищец, то съдът предвид уважаване на предявеният иск
за главница, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, следва да присъди и законната лихва върху нея, с начало датата на
депозиране на заявлението в съда. При тези мотиви следва да бъде допълнено
неприсъственото решение.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
Допълва неприсъствено решение
№260511/17.02.2021г., постановено по гр. дело
№ 12665/2020г. на ВРС, като в диспозитива на същото след думите „ ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.К.Д., ЕГН ********** *** дължи
на „С.б.с.“ АД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление *** П.К.№4,
вх.А, ет.6 сумата от 275 лева главница по договор за поръчителство от 07.11.2014г. във връзка с
договор за покупко – продажба на изплащане № *********/15.08.2018г. сключен
между ответника и „А.Б.“ ЕАД за придобиване собствеността върху мобилно
устройство със сериен № 869244033303680“
да се чете „ведно със законна лихва върху главницата считано
от депозиране на заявлението в съда – 20.08.2020г.
до окончателно изплащане на задължението”, на осн. чл. 250 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн.
чл. 239, ал.4 вр. чл. 250 ГПК.
На страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: