Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
гр. Велико Търново, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
при участието на
секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 302/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 вр.
чл. 214, т. 3, последно предложение и чл. 225а от Закона за устройството на
територията (ЗУТ)
То е
образувано на основание изпратена от Община Павликени жалба от Г. и Н. ***,
чрез *** В. П., против Заповед № 02-11-952/07.04.2021 г. на кмета на община
Павликени, с която на основание чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж за премахване
на строеж „новоизградени строителни елементи към съществуващ навес“, находящ се
в УПИ ХІІ-245 от кв. 43 по ПУП на гр. Павликени, извършен от жалбоподателите и Д.Г.С..
В
жалбата и в съдебно заседание от оспорващата страна се излагат мотиви, че заповедта
е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателите считат, че не са
преценени и обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая с оглед
обективното изясняване на действителната фактическа обстановка. Изложени са
съображения, че изграденото на място не представлява (нов) строеж и не е
незаконно – без необходимите строителни книжа. В писмена молба от 14.07.2021 г.
сочат, че описаните в оспорваната заповед като незаконни строителни дейности не
са такива, защото същите са изпълнени в резултат на задължителни предписания на
главния архитект, които се намират по друго дело, приложено към настоящето
(адм. д. № 468/2020 г. на АСВТ). По тези съображения, доразвити от процесуалния
им представител в съдебно заседание, се иска отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените разноски.
Ответникът
по жалбата - кметът на община Павликени, чрез юк Сл. Г., оспорва жалбата.
Счита, че същата е неоснователна, като излага подробни съображения за
законосъобразността на оспорвания акт в писмена защита. Претендира разноски.
Заинтересуваната
страна – Д.Г.С., не се явява и не взема становище по спора.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно по делото, че жалбоподателите (заедно със заинтересованата страна по
делото) са собственици на имот УПИ ХІІ – 245 в кв. 43 по ПУП на град Павликени,
в който имот наред с основната двуетажна жилищна сграда съществува и допълващо
застрояване, което включва жилищна постройка – лятна кухня и навес до нея,
които допълнителни постройки са в състояние на продължителен ремонт.
По
повод жалби на съседи е извършена проверка още през 2017 г., която да установи
извършваното строителство, като с Писмо изх. № УТС-02-12-1489 от 23.06.2017 г.
на кмета на община Павликени (лист 35 от присъединеното към настоящето адм. д.
468/2020 г.) са дадени предписания за ремонт на т.нар. лятна кухня,
представляваща жилищната постройка, разположена по границата с УПИ XIII-262, изградена частично от тухлена и частично
от кирпичена зидарии и започнала да се руши, с оглед обезопасяването й, като е
определен срок за това, който в последствие е удължен до 09.11.2018 г.
Жалбоподотелите
по настоящето дело са предприели фактически някакви ремонти дейности, но с писмо
УТС -02-12-1489 от 29.10.2018 г. на кмета на община Павликени, са уведомени, че
са започнали изпълнение на предписанията, без да се съобразят с изискванията на
ЗУТ. Била е извършена нова проверка на 17.10.2018 г. от двама служители на
общината, като е установено, че е премахнат покрива на жилищната постройка,
както и застрашената от самосрутване кирпичена стена по границата на имота на
жалбоподателите с имота, принадлежащ на съседите. Същевременно е констатирано,
че към този момент до останалата тухлена част от зида на тази постройка е
отлята бетонова основа с дължина около 1,20 метра и височина от 0,50 метра,
която под прав ъгъл била продължена още около 1,20 метра и по границата с този
съседен имот. Върху тази основа бил изграден ред от бетонни блокчета за зидане.
Посочено е, че за да се извърши законосъобразно предписания ремонт и на лятната
потройка и на навеса, жалбоподателите трябва да се снабдят с разрешение за
строеж за извършването на ремонта.
Съобразно
горното и отстоянието във времето на двете проверки, съдът намира, че процесните
ремонтни дейности и в навеса, и в жилищната постройка – лятна кухня са
извършено след първата проверка през 2017 г. и преди втората от октомври 2018
г.
Със
заявление от 10.12.2019 г. за издаване на виза за проектиране, жалбоподателката
Н. е поискала да й се издаде виза за проектиране на ремонт на жилищната
постройка, като никакви действия не са предприети по отношение на
допълнителните дейност изпълнени в навеса. Именно отказът № УТС - 01- 07 - 4289
от 17.12.2019 г. на главния архитект на Община Павликени да издаде виза за
проектиране за този основан ремонт е бил предмет на присъединеното дело, като
няма никакви данни както за това дали виза е била издадена, след като отказът е
отменен от съда, нито да е поискано строително разрешение въз основа на
издадената евентуално виза. Това обаче е без съществено значение в случая,
доколкото предмет на настоящето дело са тези ремонтни работи, които са
извършени не за заздравяване на жилищната постройка – лятна кухня, а допълнителните
строително-ремонтни работи, които са извършени в навеса, който се намира перпендикулярно
на лятната кухня. След премахването на покрива от лятната кухня (в изпълнение на
предписанията на ответника, но без строително разрешение), от навеса са
останали оградните му стени, като безспорно на място са изпълнени и
допълнителни работи като стоматобетонна греда и тухлена зидария, които не са
премахнати и именно те са предмет на настоящето дело, което касае заповедта за премахването
им.
До издаването
на същата се е стигнало, след като съседите на жалбоподателя за пореден път са
сигнализирали за състоянието на строежите в имота на последните със сигнал от
06.12.2019 г. до РДНСК, който е препратен по компетентност на ответника (л. 20
от делото).
Той от
своя страна е възложил поредна проверка на място със Заповед № РД –
02-11-160/16.01.2020 г. (л. 21 от делото), като за определената й дата –
30.01.2020 г., са уведомени всички заинтересовани. Проверката е извършена и за
резултатите от нея е оставен Протокол от 30.01.2020 г. (л. 24 и следващите от делото),
в който са посочени наличните на място жилищна постройка – лятна кухня и
допълнително изградените строителни елементи по навеса, описани по-горе, за
които нито се твърди, нито се представя строително разрешение/я. С Писмо изх. №
ПС-02-12-36678/10.03.2020 г. (л. 25 от делото) с характера на предписание на
жалбоподателите е определен 6-месечен срок за доброволното премахване и на
двата строежа – останалата част от жилищна постройки и допълнително изградените
строителни елементи по навеса до нея. Писмото е връчено на жалбоподателите на
17.03.2020 г.
След изтичането
на определения с него срок, жалбоподателите са уведомени за насрочената нова
проверка на изпълнение на предписанията с Писмо изх. № УТС –
02-12-7155/17.11.2020 г. (л. 35 от делото), като е издадена и нарочна Заповед №
РД 02-1-3266/17.11.2020 г. от кмета за състава на комисията, която ще извърши
проверката (л. 34 от делото). Проверката е извършена в присъствие на жалбоподателите
на указаната дата, като е съставен Протокол от 27.11.2020 г. за резултатите от
нея (л. 39 от делото), а на 04.12.2020 г. е съставен и Констативен акт по чл.
225, ал. 2 от ЗУТ № 34/04.12.2020 г., в който подробно е описано изпълнения
строеж, наличната документация и липсата на строителни книжа, поради което е
направен извода за незаконно строителство. Констативния акт от 04.12.2020 г. е
изпратен по пощата на жалбоподателите с Писмо изх. № УТС –
02-12-7155/18.12.2020 г., получено на 12.01.2021 г., според известието за
доставяне – обратна разписка на л. 47 от делото. На основание този основание
този Констативен акт, срещу който не са направени Възражения, е издадена
процесната Заповед № 02-11-952/07.04.2021 г. на кмета на община Павликени, с
която на основание чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „новоизградени
строителни елементи към съществуващ навес“, находящ се в УПИ ХІІ-245 от кв. 43
по ПУП на гр. Павликени, извършен от жалбоподателите и Д.Г.С..
Заповедта
е връчена на жалбоподателя Н.Н. на 27.04.2021 г. (въпреки че е била адресирана
и до Г.Н., и до Д.С.).
Недоволни
от нея, Н. и Г. Неделчеви са я оспорили с жалба от 11.05.2021 г., въз основа на
която е образувано настоящето дело.
В хода
на същото като доказателства са приети преписката по издаване на заповедта за премахване
и е присъединено адм. д. № 468/2020 г. на АСВТ, което касае отказа да се издаде
виза за проектиране на основния ремонт на жилищната постройка - допълващо
застрояване (лятната кухня).
По
искане и на двете страни е назначена СТЕ, приета без оспорване от тях.
Заключението на вещото лице – архитект е констатирало на място извършените
работи – частично преизграждане на североизточната стенна на лятна кухня и
пристроения навес, зидана тухлена колона между лятната кухня и пристройката,
която се е оформила от навеса практически (поради затварянето на всички стени),
стоманобетонова греда върху тази колана и тухления зид и надзиждане за
стабилизиране на кирпичения зид, като е посочено, че всичко това е изградено и е
съществуващо на място и при оглед от експертизата, а също така съответства на
описаното в Констативния акт и заповедта за премахване. Вещото лице е
определило, че тези строителни работи представляват строеж, доколкото са
основен ремонт съгласно §5, т. 42 от ДР на ЗУТ, същият е от шеста категория,
като е изпълнен без необходимите за него строителни книжа – конструктивно
становище и разрешене за строеж.
Посочено е, че предвид естеството на строежа и датата на изпълнението му не представлява
търпим такъв по смисъла на § 16 и § 284 от ДР на ЗУТ.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ, от адресатите на оспорения акт.
Съдът
намира, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган в предвидената писмена форма. В нея са описани фактическите
обстоятелства, приети за установени от административния орган и е посочено
приложимото според него право.
При
издаване на заповедта са спазени процесуалните правила, като видно от материалите
по делото е съставен констативен акт по чл. 225а, ал.
2 от ЗУТ, който е издаден от служители на ответника, след оглед на
процесния строеж на място и е връчен на жалбоподателя. На лицата е дадена
възможност да се запознаят с констатациите на органите, да изразят становище по
тях и да подадат възражение.
По
отношение съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон:
Съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал.
2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със
заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. По
делото е установено, че оспорената Заповед № 02-11-952/07.04.2021 г. е издадена
на основание чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ и с нея е наредено да се премахне незаконен строеж,
представляващ новоизградени строителни елементи към съществуващ навес. Касае се
достроените елементи по навеса, останал след частичното премахване на покрива
от лятната кухня – стоманобетонна греда, стоманобетонна колона и тухлена
зидария, за които няма строителни книжа. Тези елементи са били изпълнени след 10.06.2017
г. и преди октомври 2018 г. от жалбоподателите.
При
тези факти следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие
с материалния закон. Нареденият за премахване обект – новоизградени елементи
към съществуващ навес, има характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 42 от
ДР на ЗУТ. Същият е от шеста категория (чл. 137, ал.
1, т. 6 вр. 147, 1, т. 1 то ЗУТ) и представлява постройка на
допълващото застрояване, за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж
по арг. от чл. 147, ал.
1, т. 1 ЗУТ. В случая такова не е издадено, поради което по смисъла
на чл. 225, ал. 2,
т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден след 10.06.2017 г. и
преди октомври 2018 г. строежът не попада в обхвата на разпоредбите на § 16, ал. 1
от ПЗР на ЗУТ и на § 127, ал. 1
от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо
същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал.
1 ЗУТ и постановената в този смисъл заповед е законосъобразна.
Възраженията
на жалбоподателите, че описаното в заповедта не представлява строеж се
опровергава категорично от приетата без оспорване от тях СТЕ, която съдът
кредитира като обективна и компетентна. Касае се за изградени стоманобетонна греда,
стоманобетонна колона и тухлена зидария, чието предназначение е частично да
възстановят и/или частично да заменят конструктивни елементи на навеса, с които
се възстановява експлоатационната му годност, подобрява се или се удължава срока
на неговата експлоатация и като такива те са строеж по смисъла на § 5, т. 42 от
ДР на ЗУТ.
Вярно е,
че са касае за строителни – ремонтни работи, които жалбоподателите са предприели
в изпълнени на предписания на ответника за укрепване на рушаща се постройка и
след премахването на същите, тази постройка би била компрометирана, а вероятно
това ще засегне и съществуващата допълнителна постройка до навеса – т. нар. лятна
кухня, но не може да се приеме, че тези укрепителни и заздравителни работи,
които иначе представляват строеж, могат да се извършат абсолютно произволно,
без каквато и да е строителна документация. В този случай не може да се
претендира и че изпълнението на процесната заповед би противоречало на чл. 6 от АПК, тъй като се касае за изпълнение на един законосъобразен акт (който при
това няма много начини за изпълнение, освен един – премахване на строежа) и не
може на този единствен начин на изпълнението му да се противопоставя правно нетърпимото
фактически изградено преди това, без строителни книжа. В този смисъл, възможно
е изпълнението на акта да създаде затруднения на жалбоподателите, но това е
следствие не от заповедта за премахване, а от собственото им предходно
противоправно поведение.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е валиден, формално и
процесуално законосъобразен административен акт, издаден при законосъобразно
прилагане на материалноправните разпоредби на ЗУТ и в съответствие с целта на
закона. Същата не страда от твърдените от оспорващте пороци, поради което
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи внесен
депозит за СТЕ в размер на 120 лева и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид това, че казусът
не се отличава с висока фактическа и правна сложност, съдът счита, че на
ответника следва да се присъди сумата от 100 лева, което е минимално
предвиденото възнаграждение в чл. 24 от Наредбата.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК вр. с чл. 228 от ЗУТ, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Г.Й.Н. и Н.Н. Неделчеви,
и двамата от гр. Павликени против Заповед № 02-11-952/07.04.2021 г. на кмета на
община Павликени.
ОСЪЖДА Г.Й.Н. и Н.Н.Н.,***, да платят на
община Павликени общо сумата от 220 (двеста и двадесет лева) разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: