№ 168
гр. Плевен , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Чавдар И. Попов
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Чавдар И. Попов Административно
наказателно дело № 20214430200512 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0938-000119 от 16.01.2020г. издадено от ***. с
ЕГН **********, с а*** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, вр.
чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. На
основание Наредба N Ia-2539 на МВР са отнети 5 точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят,
който го обжалва в срок и моли съдът да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли съда за отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Счита жалбата за
неоснователна и недоказана като моли съдът да я устави без уважение. В случай, че жалбата
бъде уважена и в хода на съдебното производство жалбоподателят претендира разноски за
адвокатски хонорар, моли размерът на присъдените разноски да бъде съобразен с
предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски разноски.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и
датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е
1
подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на ***г. в 09:25ч. в ***, на ***“,
М. С. Й. с ЕГН **********, като водач на лек автомобил- ***, *** с посока на движение
към ул. „***“, управлява собствения си лек автомобил *** с регистрационен номер ***, без
поставен обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила,
нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП. На М. С. Й. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба от 50 /петдесет/ лева на основание чл.53 от ЗАНН във вр.
с чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Ia-2539 на МВР са отнети 5 точки.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по
делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно
заседание актосъставител М. П. Н. и свидетеля, А. М. Й., чиито показания съдът кредитира
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност
и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От тях се установява,
времето и мястото на извършеното нарушение, личността на извършителя - жалбоподателя.
Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие
от тази, описана в АУАН.
Възраженията на жалбоподателят са, че по време на проверката и съставянето на
акта за извършено нарушение, физическото й състояние не й е позволявало да използва
обезопасителен колан. С оглед представените по делото доказателства - Експертно решение
на ТЕЛК 0211 от зас. 010 от 15.01.2021г., Епикриза ЛИЗ №11282 от 2020г., Епикриза ЛИЗ
№10922 от 2020г., Епикриза ЛИЗ №11078 от 2020г. може да се направи извод, че
физическото състояние на жалбоподателката не е позволявало поставянето на
обезопасителен колан. Поради спецификата на заболяването и периодът на неговото
развитие и откриване, в самия момент на издаването на АУАН жалбоподателката не е могла
да представи тези документи. Също така от показанията на свидетеля Й. в съдебното
заседание се установява изключително важният факт, че при знание за заболяването на Й. не
би съставил акт, както и че в последствие я бил спирал за същото нарушение, но я е
санкционирал, предвид здравословното й състояние.
Затова съдът приема, че М. С. Й. с ЕГН ********** не е осъществила виновно с
деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла чл.183, ал.4,
т.7 пр.1 от ЗДвП, вр. чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно наказващият
орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверката
на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се
констатираха други нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до
отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. НП
2
следва да се отмени изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 20-0938-000119 от 05.01.2020г. издадено от
Началник сектор „***, с което на М. С. Й. с ЕГН **********, с а*** на основание чл.53 от
ЗАНН и по чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, вр. чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и на основание Наредба N Ia-2539 на МВР са отнети 5
точки.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3