Решение по дело №784/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1029
Дата: 23 август 2022 г.
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20227040700784
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№1029                               дата 23 август 2022г.                 град Бургас

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 28 юли 2022г.,  в следния състав:

 

                                                                                     Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА 

                                

Секретар: Илияна Г.а

Прокурор: ………………….….

 

разгледа адм. дело № 784 по описа за 2022г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Предмет на оспорване е Заповед № 242/28.04.2022г. издадена от началника на Затвор Бургас, с която, на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.2 от ЗМВР, чл.200, ал.1, т.7, т.8 и т.11, предл.първо от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, във вр. с чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на младши инспектор Д.И.М. – надзирател II-ра степен в Затвор Бургас I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, както и е предупреден служителят, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.  

Жалбоподателят М. оспорва заповедта като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява, че липсват фактически и правни основания за издаването ù, което е ограничило правото му на защита, както и поради констатацията за извършване на две едновременно установени нарушения административният орган не е определил наказание за всяко едно от тях, изброил е множество цифрови хипотези, които правят волята му неясна. По същество оспорва извършването на вменените му дисциплинарни нарушения и възразява, че  изложената фактическа обстановка не кореспондира със събрания в проведеното дисциплинарно производство доказателствен материал. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

Ответникът – Началник на Затвора Бургас се представлява от юрисконсулт, който поддържа становище за законосъобразност на заповедта и за отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадената заповед и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че с разпореждане изх.№ 706/2021г. на прокурор в Окръжна прокуратура Бургас е било разпоредено лицето  Ц.Г.- свидетел по ДП № 251 ЗМ-33/2021г. по описа на ОДМВР – Бургас, да бъде приведена от Затвора Сливен в Затвора Бургас за периода от 25.01.2022г. до 27.01.2022г. за извършване на процесуално-следствени действия. При постъпване в Затвора Бургас е била настанена в помещение № 326, видно от приложената справка (л.123), като настаняването е било извършено по устно разпореждане на съответния за деня командир на отделение „Арест към Затвора Бургас“ видно от направеното уточнение от пълномощника на ответната страна в писмо по делото вх. № 6634/08.07.2022г.

След връщането й в Затвора Сливен Ц.Г.направила оплакване за инцидент, случил се с нея по време на престоя й в Затвора Бургас, като посочила, че стаята, в която била настанена не била заключена, а само с поставено резе, в резултат на което при нея влязъл затворник, който я сграбчил и започнал да я целува, след което тя го изблъскала и започнала да вика и тропа на вратата, след което дошъл старшина, на когото тя разказала какво се е случило. Оплакването е възпроизведено в докладна записка № 87, съставена от инспектор ИСДВР III гр. в Затвора Сливен, адресирана до началника на този затвор. 

Назначена е проверка, като за случая, до главния директор на ГДИН са изпратени множество сведения и докладни записки - ДЗ № 382/08.02.2022г. от мл.инспектор Г. – надзирател в затвора Бургас, сведение № 397/08.02.2022г. от мл.инспектор Д. М. – надзирател, ДЗ № 396/08.02.2022г. от мл.експерт Х. Д. – КО в арест към затвора Бургас, ДЗ № 387/08.02.2022г. от инспектор Д. Л. – дежурен гл. надзирател на 27.01.2022г., ДЗ № 383/ 08.02.2022г. от инспектор Д. Ч. - дежурен гл. надзирател на 25.01.2022г., ДЗ № 386/08.02.2022г. от мл.експерт Н. К. – КО в арест към затвора Бургас, ДЗ № 384/08.02.2022г. от мл.инспектор А. А. – ВПД КО – арест към затвора Бургас. Проведена била допълнителна беседа с лишената от свобода Г., също са дадени сведения и събрани обяснения с рег.№ 1005 от инспектор Д. Л. – дежурен главен надзирател, с рег.№ 1004 от мл.експерт Х.Д. – КО в арест към затвора Бургас, с рег.№ 1009 от мл.инспектор А. А. – ВПД КО – арест към затвора Бургас, с рег.№ 1008 от мл.инспектор Д. М. – надзирател, а на 16.02.2022г. с рег.№ 1017 от мл.инспектор К.И., с рег.№ 1018 от мл.експерт Д.С. – командир на отделение в Затвор Бургас и с рег.№ 1016 от мл.инспектор Й.Г. – надзирател.

Събраните данни от горните източници били обобщени в доклад рег.№ 1965/17.02.2022г. представен на вниманието на главния директор на ГДИН, който разпоредил изпращане на преписката по компетентност на началника на Затвора Бургас.

Началникът на Затвора Бургас издал Заповед № 139/08.03.2022г., с която  назначил комисия и възложил извършването на проверка на събраните данни.

Назначената комисия установила фактите по случая, които са обобщени в доклад с рег. № 1882/21.03.2022г. Видно от констатациите, на 25.01.2022г., в 12,45ч., в ареста на Затвора Бургас е била приета лишената от свобода Ц.Г.от Затвора Сливен за извършване на процесуално-следствени действия в ОД на МВР Бургас, като при постъпването й арестът е бил зает над капацитета си, което  наложило настаняването ù в спално помещение № 326 на третия етаж от корпуса на затвора. Посочено е, че в този коридор са разположени помещения за настаняване на лица по чл.60 от ЗИНЗС, лица приведени по делегация за дела и за временно настаняване на лишени от свобода от затвора, като в същия коридор са обособени и четири помещения за настаняване на лица от ареста при превишаване на капацитета му. На 27.01.2022г., в 08:00 часа, в Затвора Бургас са застъпили в наряд за 8-, 12- и 24-часови дежурства 26-има надзиратели,  като по ежедневната нарядна ведомост, на трети етаж, като постови на пост № 16, е застъпил жалбоподателят мл. инспектор Д.М.. По същото време на този етаж е имало настанени 23-ма лишени от свобода лица по делегация съгласно Книгата за движението на лишените от свобода на етажа. При преглед на данните от записите от видео-охранителната система, в частност на камера № 6 от DVR ZBS0601, разположена на трети етаж в затвора, комисията е установила, че в 11:22ч. мл. инспектор М. е раздавал храната на лицата, настанени в помещенията определени за ползване от ареста. След като е предал храната в спално помещение № 326 на лишената от свобода Г., мл. инспектор М., в 11:23ч., затворил вратата на помещението с кентрата/резе, като не е заключил същата с механична ключалка. В 11,40ч. на същата дата, мл. инспектор М. е бил сменен за обяд от мл. инспектор Г., като за времето на смяна до 12:10ч., когато мл. инспектор М. се е върнал, мл. инспектор Г. не е отварял това спално помещение. На същата дата - 27.01.2022г., на трети етаж в Затвора Бургас, са пребивавали по делегация лишените от свобода Н.К., М.М.и Д. С., които са се движили свободно в коридора. От видеозаписите е констатирано, че след 12:10ч. лишеният от свобода М.М.многократно се е спирал и надничал през шпионката на спално помещение № 326, като провел разговор с лишената от свобода Г.. В 14:04ч., лишените от свобода Н.К. и Д. С., настанени в помещение № 327, излезли от него и оставили вратата му отворена, което е възпрепятствало видимостта на постовия надзирател към спално помещение № 326. В 14:16ч. лицата М.М.и Н.К. установили, че вратата на спално № 326, където е била настанена Ц. Г., е отключена и са отворили същата. В 14:17:48 ч. лишения от свобода Н.К.  влязъл в спалното помещение при нея, като в същото време лишеният от свобода М.К.останал отвън до вратата. В 14:18:03ч. Н.К. излязъл от спално помещение 326, като през този отрязък от време, от записа на камера № 16 от DVR ZBS0605 се е установило, че постовият на пост № 16 мл. инспектор Д.М., за времето от 14,00ч. до 14.15ч., се е намирал в постовата кабина и видимо не е осъществявал надзор над поведението на лишените от свобода в коридора, където в същото време се е забелязвало струпване на лишени от свобода лица пред вратата на спалното помещение на Ц. Г.. От 14.15ч. до влизането му във коридора в 14:25ч., мл. инспектор М. е провел два разговора със служители от затвора, като отново не е осъществявал наблюдение върху коридора и през този период от време два пъти е напуснал района на поста си. Младши инспектор М. влязъл в коридора на третия етаж в 14:25ч., отворил спално помещение № 326, след което затворил вратата му и я е заключил с механичната ключалка. Впоследствие, в 15:30ч., след проведен разговор между дежурния по арест в Затвор Бургас и жалбоподателя М., в 15:43ч. Г.  била изведена и конвоирана до етаж I-ви в ареста.

В обяснения с рег. № 169/08.02.2022г. и с рег. № 575/17.02.2022г. лишеният от свобода М.М.разказал, че на 27.01.2022г. се разхождал в процесния коридор на третия етаж в Затвора Бургас когато чистачът на коридора му казал, че в салона има момиче от Сливенския затвор. Тогава той и С. отишли да говорят с момичето през шпионката. Дошъл и Н., отворил кентрата, влязъл вътре в спалното помещение, като момичето седяло на леглото, той се нахвърлил върху нея, започнал да я целува и да я опипва по тялото. Момичето се разпищяло и го избутал навън, той затворил кентрата, след което момичето започнало да вика на старшината, той дошъл и разговарял с нея, след което лишените от свобода били затворени по килиите.

Обяснение  с рег. № 170/08.02.2022г. е депозирано и от лишения от свобода Д. С., който посочил, че на 27.01.2022г. се намирал в процесния коридор на третия етаж в Затвора Бургас, като обяснил, че Ц. е негова позната и той отишъл да говори с нея през шпионката. С него бил и М., който по-късно му разказал как вратата на нейната килия не била заключена, а само на кентра и как Н. влязъл вътре. След това той се върнал до килията на Ц. и казал на Н. да се прибира да не стане някоя беля, а Ц. започнала да чука на вратата, за да дойде старшина, след което всички били прибрани по килиите.

Обяснение с рег. № 171/08.02.2022г. и с рег. № 574/17.02.2022г. е дал и лишения от свобода Н.К., който посочил, че на 27.01.2022г. обикалял по коридора на третия етаж в Затвора Бургас и гледал през шпионките на помещенията за познати хора, от които да поиска цигари. Видял момичето и поискал от нея кафе и цигара, но тя не му дала нищо. Той влязъл в помещението, а тя започнала да се смее, той я прегърнал и я целунал. Тя го помолила да излезе да не правят нещата по-сложни, след което той излязъл, затворил вратата с кентрата и се прибрал в неговата килия.  Чул, че някой започнал да чука по вратата на някоя килия, но не знаел коя. Дошъл старшина в салона, на когото тя казала, че при нея влязъл човек с бяла фланелка и брада, след което старшината дошъл веднага при него, хванал го да го души и му казал да е бил благодарен, че не го е пребил.

В дежурната стая на ареста, лишената от свобода Г. провела разговор с дежурния командир на отделение, разказала му за инцидента, а на следващия ден 28.01.2022г. била върната в Затвора Сливен.

Жалбоподателят Д.М. също дал сведение с рег. № 397/08.02.2022г., видно от което, посочил е, че на процесната дата 27.01.2022г. е извършвал действия по раздаване на храната за обяд по спалните помещения, след което ги затворил и заключил. Част от лицата били оставени свободно в коридора, защото режимът им не изисквал да бъдат постоянно заключени. Забелязал, че постоянно ходели да надничат през шпионката на вратата на помещението, където била настанена Ц. Г.. Предупредил ги да не се приближават там, иначе ще ги прибере в спалните помещения. Около 15часа чул да се чука на някоя от килиите, влязъл да провери от кое помещение идва шума, при което отново видял, че пуснатите да се разхождат в коридора лица отново надничат в отвора за наблюдение на помещението на Г., след което ги прибрал в спалните им помещения. Установил, че чукането по вратата идва от помещението на Г., опитал се да го отключи, но установил, че вратата е затворена само с лостовия механизъм. Отворил и тя поискала да й донесе лекарствата. Лекарствата били донесени от друг служител – мл.инспектор Кр.И., с която лишената от свобода провела кратък разговор. По-късно, около 15,30часа, същият служител разпоредил Г. да си събере багажа и я конвоирала до първия етаж в ареста. В заключение жалбоподателят посочил в сведението, че по време на неговото дежурство от 08,00ч. на 27.01.2022г. до 08,00ч. на 28.01.2022г. всички мероприятия са минали нормално и спокойно, без произшествия. В докладна записка от Хр.Д. – командир на отделение в ареста на затвора същият посочил, че за процесната дата мл.инспектор М. не му е докладвал за инциденти с лица, настанени на трети етаж, на територията на пост № 16.         

Комисията отбелязала в доклада, че дадените сведения от мл. инспектор М. значително се разминават със записите от системата за видеонаблюдение и не е споменал за настъпилия инцидент в спалното помещение на Ц. Г.. Комисията е направила заключение за занижен контрол и пропуски в организацията от страна на служители на надзорно-охранителния състав на Затвор Бургас, I-ва категория, в частност - констатациите досежно жалбоподателя Д.М., назначен като постови на пост № 16 в Затвор Бургас, са за извършени нарушения на чл.312, т.5 и т.6 от ППЗИНЗС и на т.I.4, т.III.19, т.III.23 и т.IV.4 от Инструкция за особеностите на пост № 16, поради което и на основание чл.197, aл.1, т.3 във вр. с чл.200, ал.1, т.7, т.8 и т.11, предл. първо от ЗМВР, комисията е предложила налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година на мл.инспектор Д.М. - надзирател II-ра степен в Затвор Бургас I-ва категория.

Жалбоподателят Д.М. се е запознал с доклада на 11.04.2022г., видно от отбелязването, като с  рег.№ 2455/12.04.2022г. подал възражение против него.

 С покана рег.№ 2590/18.04.2022г., жалбоподателят М. бил поканен за изслушване, а на 20.04.2022г. е съставен протокол № 2648 за изслушване на служител, с отбелязване, че в дадените устни обяснения мл.инспектор М. оспорва извършеното от него нарушение на служебната дисциплина.

На 20.04.2022г., с покана рег.№ 2666, Д.М. е поканен за даване на допълнителни обяснения/възражения, като такива са постъпили с рег.№ 2684/ 21.04.2022г.

Въз основа на обстоятелствата установени от комисията и обобщени в изготвения от нея доклад с рег.№ 1882/21.03.2022г., началникът на Затвор Бургас издал процесната  Заповед № 242/28.04.2022г., с която, на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.2 от ЗМВР, чл.200, ал.1, т.7, т.8 и т.11 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, във вр. с чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на жалбоподателя младши инспектор Д.И.М. – надзирател II степен в Затвор Бургас I категория, е наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от 1 година, както и е предупреден служителят, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Заповедта е законосъобразна.

Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в закона дисциплинарни наказания. Съгласно нормата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнение на служебните задължения, а съобразно нормата на  чл.200, ал.1, т.7, т.8 и т.11 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" се налага за укриване на произшествия, укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения и неизпълнение на служебни задължения.

Фактите по делото безспорно сочат, че на 27.01.2022г. жалбоподателят М., като постови на пост № 16, на трети етаж в корпуса на Затвора Бургас, в 11,22ч.-11,23ч., след като е раздавал храната на лицата, настанени в помещенията определени за ползване от ареста, в това число и на лицето настанено в спално помещение № 326, е затворил вратата на това помещение с резе (кентра), без да я заключи с механичната ключалка. В 14:16ч. лишените от свобода М.М.и Н.К., настанени на етажа и свободно движещи се в коридора, са установили, че вратата на № 326 е отключена, отворили са я, като в 14:17:48ч. лишеният от свобода Н.К. е влязъл в спалното помещение при Г., където останал до 14:18:03ч., установено от записите камерата за видеонаблюдение. Това се потвърждава и от обясненията на Д. С., М.М.и Н.К., цитирани по-горе. В интервала от 14,00ч., до 14.15ч. данните от записа сочат, че мл. инспектор Д.М. се е намирал в постовата кабина и видимо не е осъществявал надзор над поведението на лишените от свобода в коридора, въпреки констатираното струпване на лишени от свобода пред килията на Ц. Г., а за времето от 14.15ч. до влизането му в коридора в 14,25ч. мл.инспектор  М. е провеждал разговори със служители на затвора и не е водел наблюдение върху коридора, като за същия период от време е напускал района на поста два пъти. Едва в 14,25ч. жалбоподателят е отворил вратата спално помещение № 326, незаключено към този момент, след което е заключил същото, т.е. по време на дежурния му пост, в периода от 11,22-11,23ч. до 14,25г., спално помещение № 326 е било отключено, което е създало предпоставка за възникване на горните събития.

В този смисъл следва да се приеме за доказано, че на 27.01.2022г., по време на работната смяна, като постови на пост №16, на трети етаж в корпуса на Затвора Бургас, младши инспектор М. – надзирател II степен в Затвор Бургас I-ва категория, не е изпълнявал служебните си задължения чрез осъществяване на пряка и непосредствена охранителна дейност, да осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи служебната дейност.

Действията на младши инспектор М. са в разрез както с общоприложимото за надзирателя, независимо от поста, задължение по чл.312, т.5 от ППЗИНЗС – да наблюдава движението и поведението на лишените от свобода и задържаните под стража, но и конкретно със задълженията на постовия надзирател по Инструкция за особеностите на пост 16, установени в т.I.4, т.III.19, т.III.23 и т.IV.4 от тази инструкция, в частност - не са изпълнени задълженията по периодичното обхождане на територията на поста, постоянен надзор на поведението на намиращите се в района на поста лица, държане на  вратите в района на поста затворени и постоянно заключени. Неизпълнението на служебните задължения представлява дисциплинарно нарушение съгласно нормата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание“ на основание чл.200, ал.1, т.11 от с.з., поради което материалният закон е правилно приложен.

Също така безспорно се установява, че за възникналия инцидент с лишената от свобода Г., жалбоподателят М. не е докладвал по реда на подчиненост и не е уведомил дежурните по наряд на 27.01.2022г. командир на отделение в арест Бургас – мл.експерт Д. и главен надзирател – инспектор Л., което правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващият орган като неизпълнение на общото задължение за всеки надзирател по чл.312, т.6 от ЗИНЗС - незабавно вземане на необходимите мерки при опасни или съмнителни действия на лишените от свобода и задържаните под стража или на други лица и да докладват на дежурния главен надзирател и на дежурния по арест, респ. като хипотеза на укриване на произшествия и укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения, за което също се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“ на основание чл.200, ал.1, т.7 и т.8 от ЗМВР, както е процедирал дисциплинарнонаказващият орган.

В съответствие с нормата на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР органът е наложил едно общо наказание „порицание“ за максимално предвидения законов срок – 1 година. В тази връзка съдът счете неоснователно възражението в жалбата, че наказващият орган само формално е посочил в мотивите, че са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е било извършено и др., тъй като, след като наказанието се определя общо, в хипотезата на две едновременно установени нарушения, законът изрично предвижда налагане на едно наказание, но в максимално предвидения от закона срок и в този смисъл преценката по чл.206, ал.2 от ЗМВР относно продължителността на срока, е неприложима. 

Неоснователно съдът счете и възражението, че ако лишената от свобода Г. е била настанена правомерно в ареста, а не в процесния коридор, то не би се стигнало до настъпване на процесния случай. Дали настаняването на лицето на територията в обхвата на пост №16 е било правомерно или не и на какво основание е било извършено, няма отношение към изпълнение на служебните задължения на постовия надзирател, респ. тяхното изпълнение не е поставено в зависимост от правомерността на настаняването. Надзорът и охраната на лишените от свобода лица са винаги дължими и не се влияят от основанието за тяхното пребиваване на територията на затвора, респ. липсва подобно ограничително нормативно основание. 

В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по чл.146 от АПК – оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, постановена е в съответствие с нормите и целта на материалния закон.

На основание изложените мотиви, жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание  чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК и чл.211 от ЗМВР, Административен съд Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.М. – надзирател II-ра степен в Затвор Бургас I-ва категория, със съдебен адрес ***, против Заповед № 242/28.04.2022г. издадена от началника на Затвора Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Д.И.М., със съдебен адрес ***, с ЕГН **********  да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София сумата от 100лв. разноски по делото.

 

 

Решението е окончателно.

 

                                       

                                                                                  СЪДИЯ: