№ 301
гр. П., 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20234400500107 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.274 вр. с чл.129 ал.3 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на предявена частна
въззивна жалба от К. Д. К., ЕГН **********, гр. Ч.Б., обл. П., ул.Т. №***,
чрез адв. П. В. К. срещу Определение № 551/01.12.2022 г., постановено по гр.
дело № 20224440100734 по описа на PC-Ч.Б., с което е върната исковата му
молба на осн. чл.129 ал.3 от ГПК и прекратено производството по делото.
В жалбата се твърди, че определението е необосновано и неправилно,
поради което моли да бъде отменено. Твърди се, че изводът на съда, че искът
е недопустим като предявен, съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, тъй
като тази отговорност /по чл. 45 от ЗЗД/ се носи само лично е
незаконосъобразен. Развиват се подробни доводи в тази насока, като се сочи,
че не ищецът, а съдът определя квалификацията на иска, въз основа на
изложените в ИМ обстоятелства. Счита, че подробно е описал тези
обстоятелства и че не следва да бъде санкциониран, с прекратяване на
производството, поради посочената правна квалификация.
П.ски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и
доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е депозирА. в срок, срещу подлежащ на обжалване
акт съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице,
поради което е допустима.
1
РазгледА. по същество частната жалба е основателна.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по
тълк. д. № 6 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасяне по частна жалба
срещу определение въззивният съд следва да извърши цялостна проверка на
валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, без
да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания.
За да прекрати производството РС-Ч.Б. е посочил, че „предявения иск,
видно от първоначалната искова молба е посочен като такъв по чл. 45 от ЗЗД.
Въпреки възражението на ответника, че иска по този текст е недопустим,
ищеца в уточненията към исковата молба отново е посочил, че иска е с
правно основание чл. 45 от ЗЗД . Съгласно трайната съдебна практика , тази
отговорност може да се носи само и единствено от физическо лице, каквото
ответника не е.“
Тези изводи на първостепеннния съд не се споделят от настоящия
въззивен състав.
Точно и ясно в исковата молба са описани фактите по делото, които
дават основанието на иска. Сочи се, че ищецът е работил в ответното
дружество, че се е влошило здравословното му състояние, че от контролен
орган е установено неосигуряване на здравословни условия на труд и поради
това претендира обезщетение за тези си увреждания.
Следва да се посочи, че ищецът е предприел действия по отстраняване
на констатираните нередовности, но в същото време първоинстанционният
съд е върнал исковата молба поради това, че ищецът не е посочил правната
квалификация на иска, за да се определи пасивната процесуална легитимация.
Съгласно чл. 146, ал.1, т.2 от ГПК, правната квалификация на правата,
претендирани от ищеца, се определя от съда при изготвяне на доклада по
делото. Затова и ищецът няма задължения да я посочи. В негова тежест е да
изпълни разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от ГПК относно задължителното
съдържание на исковата молба, приложенията към нея и задължението за
внасяне на ДТ, измежду които липсва посочване на правната квалификация.
Същата е от компетентността на съда, поради което тази констатация в
обжалваното определение е незаконосъобразна.
Въззивната инстанция няма право да дава указания за квалификацията
2
на иска, за да не влияе на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд,
но освен общата хипотеза сочена в частната жалба по чл.49 от ЗЗД, предвид
заявеното трудово правоотношение, възможно е и отговорност на
работодателя по чл.200 и сл. от КТ. Преценката следва да се извърши от съда,
в рамките на доклада по делото.
Водим от горното, П.ски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 551/01.12.2022 г., постановено по гр. дело
№ 20224440100734 по описа на PC-Ч.Б. и
ВРЪЩА делото на РС - Ч.Б. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3