Определение по дело №479/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 553
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Светлин Емилов Стефанов
Дело: 20213600500479
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 553
гр. Шумен, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500479 по описа за 2021 година
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 8568/18.10.2021г. депозирана
от С.А.К., с ЕГН ********** от гр. София, ул. ... № 18, ет. 2 чрез адв. П.К. от
САК срещу определение № 1149 от 09.09.2021г. постановено по ч. гр. д. №
20213630102466 на РС – Шумен, с което на осн. чл. 390, ал. 1 от ГПК е
допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на С.А.П. с ЕГН **********,
чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 208 от 2020г. по описа на ЧСИ Д.З.
Жалбоподателката излага, че определението е незаконосъобразно и моли съда
да го отмени и да обезсили издадената обезпечителна заповед. Излага, че не
са налице предпоставките за допускане на исканото обезпечение визирани в
чл. 391 от ГПК, тъй като към молбата не били представени никакви
убедителни писмени доказателства сочещи вероятната основателност на
бъдещия иск, а само такива за допустимостта му. Счита, че вредите които
евентуално ще бъдат причинени, с така наложената обезпечителна мярка, не
са обезпечени. С допуснатата мярка, съдът е спрял изпълнението по изп. д. №
208/2020г. което е образувано за вземания в размер на близо 30 000 лева и по
което към момента има издадени няколко постановления за възлагане на
недвижими имоти, по успешно реализирани публични продани и спирането
ще увреди интересите на купувачите. За незаконосъобразно намира за
обезпечаване на иск в размер на 1 200 лева да се спира изпълнение за вземане
в размер на 30 000 лева. Също така не била налице и обезпечителна нужда за
молителя, тъй като никъде в молбата не се твърдяло, че при едно евентуално
позитивно решение, за ищеца ще е невъзможно да реализира правата си по
него, доколкото размерът на така обезпечения бъдещ иск, е по - малък и от
двукратния размер на минималната работна заплата за страната. Сумата не е
огромна, непосилна за ответника, доколкото същия е управител и едноличен
собственик на капитала на „УАЙНБОКС“ ЕООД, с ЕИК *********, което
1
съгласно последния ГФО е със значителни приходи и печалба. Отделно от
това, съдът не е изложил никакви мотиви, дали обезпечението се допуска при
условията на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК (при наличие на убедителни писменни
доказателства), чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК (при представяне на гаранция) или
при условията на 391, ал. 2 от ГПК. Към молбата не били представени
никакви убедителни писменни доказателства по см. на чл. 391, ал. 1, т. 1 от
ГПК, които да обосновават вероятната основателност на бъдещия иск.
Ответникът по жалбата, в чиято полза е допуснато обезпечението,
редовно уведомен не взема становище по същата.
Съдът, след като се запозна с доводите изнесени в жалбата и с
материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по
същество съдът я намира и за основателна, поради следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по молба на
С.А.П. с ЕГН **********, с която на осн. чл. 390 от ГПК, е поискал да бъде
допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск, който ще предяви срещу
С.А.К. с ЕГН ********** за заплащане на сумата в размер на 1245.07 лева. В
молбата си молителят е изложил, че на 12.08.2018г. е закупил от С.А.К.
дружеството „ПРЕСЛАВ ЕСТЕЙТ“ ЕООД с ЕИК *********. Сочи, че към
датите 15.08.2018г. и 04.09.2018г. от името на „ПРЕСЛАВ ЕСТЕЙТ“ ЕООД
били издадени два броя кредитни известия на „С и Д Комерсиал“ ООД, от
които било видно, че „ПРЕСЛАВ ЕСТЕЙТ“ ЕООД дължи на „С и Д
Комерсиал“ ООД сумата в общ размер на 1245.07 лева. Сочи, че разбрал за
задължението на „ПРЕСЛАВ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, когато „С и Д Комерсиал“
ООД предявили претенция за плащане и тъй като към момента на издаване
на кредитните известия управител на дружеството била С.А.К. и при
предаването на касата липсвала такава сума, то твърди, че същата била взета
от нея. На 01.08.2021г. чрез договор за цесия, закупил в лично качество
задължението на „ПРЕСЛАВ ЕСТЕЙТ“ ЕООД към „С и Д Комерсиал“ ООД.
В същото време, въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение в полза на С.К. била издадена заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 417, т. 3 от ГПК и ИЛ от 31.01.2020г. по ч.гр.д. № 185/2020г. на РС
– Шумен, по силата на който е осъден да плати на С.К. сумата от 28 300 –
главница, представляваща дължима неизплатена продажна цена по Договор за
продажба на дружествени дялове, 1937.47 лева – лихва за забава за периода
16.09.2018г. до 29.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2020г. до окончателното
и изплащане и 604.75 лева – държ. такса. Въз основа на така издадения
изпълнителен лист, било образувано ИД № 208/2020г. по описа на ЧСИ Д.З.по
което били продадени негови недвижими имоти и били изготвени
постановления за възлагане. Сочи, че въз основа на направеното от него
възражение по чл. 414 от ГПК, към настоящия момент пред ОС – Шумен,
2
било висящо и производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК, по
който било образувано т.д. № 91/2020г. и по което е направил възражение за
прихващане на сумата в размер на 17 500лева.
Доколкото между него и С.А.К. имало неприключило търговско дело,
по което следвало да се прихващат насрещните им задължения и висящо ИД,
чиято цел била да се удовлетворят вземанията на страните, е поискал от съда,
бъдещият му иск да бъде обезпечен, чрез налагането на обезпечителна мярка
– спиране на изпълнението по ИД, с оглед спиране на разпродажбата на
имотите му в размер, който би надхвърлил действително установения такъв
след приключване на делата между тях, включително и бъдещия осъдителен
иск, чието обезпечаване иска. Изрично е поискал от съда, обезпечението да
бъде допуснато без представянето на парична или имотна гаранция по см. на
чл. 391, ал. 2 от ГПК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение
първоинстанционния съд е приел, че молбата е допустима, а сочената от
молителя обезпечителна мярка, предвид търсената защита за съответстваща
на обезпечителната нужда, но доколкото бъдещия иск бил подкрепен
частично с писменни доказателства е допуснал исканото обезпечение при
условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК – след представяне на гаранция в
размер на 1245.00 лева. На основание чл. 390, ал. 3 от ГПК, е определил и
двуседмичен срок за предявяване на иска, като е предупредил молителя, че
ако не предяви иска в даденият му срок, обезпечението ще бъде отменено
служебно от съда. Молителят е внесъл по сметка на РС – Шумен
определената гаранция и на 05.10.2021г. е представил доказателства за
предявяване на така обезпечения иск - искова молба входирана в РС – Шумен
на 05.10.2021г.
Съгласно чл. 390, ал. 4, изр. 2 от ГПК, обезпечение на бъдещ иск чрез
спиране на изпълнението по изпълнително дело може да бъде допуснато само
срещу представяне на гаранция. Касае се за абсолютна предпоставка за
допускане на обезпечението на бъдещия иск чрез тази обезпечителна мярка.
Гаранцията следва да покрие целия размер на оспорените вземания на
взискателя по изпълнителното дело и доказателства за внасянето й, трябва да
бъдат представени заедно с подаване на молбата за обезпечаване на бъдещия
иск.
В настоящия случай РС - Шумен е допуснал обезпечение на бъдещ
самостоятелен осъдителен иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране
на изпълнението, което е недопустимо, доколкото с бъдещия иск не се
оспорва вземане по изпълнителното дело, чието спиране се иска. Също така
обезпечението е допуснато срещу определена от самия съд гаранция и то в
размер много по – нисък от сумата, предмет на принудителното изпълнение
3
по спряното ИД, като следва да се отбележи, че изрично молителят в молбата
си е поискал от съда да допусне обезпечението, без определяне на парична
или имотна гаранция, което е недопустимо при искане на налагане на
обезпечителна мярка – спиране на изпълнението и само на това основание,
молбата е следвало да бъде оставена без уважение.
Дори и бъдещият иск да е вероятно основателен, то исканата
обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по посоченото изп. дело е
неадекватна на търсената защита, доколкото не се оспорва вземане по
висящото изпълнително дело.
Предвид изложеното съдът приема, че молбата за допускане
обезпечение на бъдещ иск е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което молбата да се остави без уважение, като се
обезсили и издадената от РС – Шумен обезпечителна заповед.
Отделно от това, следва да се отбележи, че първоинстанционния съд не
е извършил и проверка за спазване на определения от него срок за
предявяване на бъдещия обезпечен иск (в случая двуседмичен) и евентулно
прилагане на разпоредбата на чл. 390, ал. 3 изр. ІІ - ро от ГПК, тъй като
срокът за предявяването му е изтекъл на 23.09.2021г., а исковата молба е
депозирана в РС – Шумен на 05.10.2021г., като на същата дата ИМ е
представена и като доказателство по обезпечителното производство.
Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.
дело № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, срокът по чл. 390, ал. 3, изр. І-во ГПК за
предявяване на бъдещия иск тече от постановяване на определението за
допускане на обезпечението, освен в случаите на неспазен от съда срок по чл.
395, ал. 2 от ГПК, когато срокът за предявяване на бъдещия иск, тече от
връчване на определението, каквато хипотеза не е налице в настоящия
случай.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1149 от 09.09.2021г. постановено по ч. гр. д.
№ 20213630102466 на РС – Шумен, с което на осн. чл. 390, ал. 1 от ГПК е
допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на С.А.П. с ЕГН **********,
чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 208 от 2020г. по описа на ЧСИ Д.З.
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.А.П. с ЕГН ********** за
допускане обезпечение на бъдещ иск против С.А.К., с ЕГН ********** за
4
осъждане на ответника да му заплати сумата от 1245.07 лв., чрез налагане на
обезпечителна мярка "спиране на изпълнението по изп. д. № 208 от 2020г. на
ЧСИ Д.З., с район на действие ОС - Шумен".
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч. гр. д. № 20213630102466 на РС – Шумен
обезпечителна заповед № 29/29.09.2021г.
Препис от определението да се изпрати на ЧСИ Д. Златева по изп.д.№
208/2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5