Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /26.05. 2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На осемнадесети
май 2020 година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИВАНОВА
МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
Секретар: Ирина
Василева
като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д. №10 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следващи от ГПК.
Производството по в.гр.д.№10/2020г. по описа на
Окръжен съд- Търговище е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на К. „Н.М.",
ЕИК:*********, със седалище и с адрес на управление-*** и съдебен адрес:***,
офис 14-15, представлявана от председателя- Георги Малчев Неделчев чрез
пълномощника си- адвокат Д.Т.Б.- САК ПРОТИВ Решение №179 от 17.10.2019г.,
постановено по гр.д. №218/2019г. по описа на PC- Попово, с което на основание
чл.58, ал.1 от ЗК са отменени всички взети
решения на Общото събрание на ЗК „Напредък- Медовина”, с.Медовина,
общ.Попово, проведено на 02.03.2019г., като незаконосъобразни. Осъдена е
кооперацията да заплати по сметка
на Районен съд- Попово сумата в размер на 50,00лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса по делото, на
основание чл.77 от ГПК.
В жалбата се изложени
съображения, че съдът „неправилно е
тълкувал разпоредбите на Устава на кооперацията и ЗК, поради което и неправилно
е приложил материалния закон, а това е основание за отмяна на обжалваното
решение“. Въззивникът моли съда да отмени решение
№179/17.10.2019г. на Районен съд- Попово, постановено по гр.д. №218/2018г. по
описа на съда и отхвърли предявения иск с правно основание чл.58, ал.1 от ЗК от
М.К.Й., действащ чрез пълномощника си и негова дъщеря- Г.М.К., респективно да
отмени решението и върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Излагат се доводи, че разпоредбата на чл.31 ал.2 от
Устава на К. „Н.М." е ясен, поради което и няма основание за направените
тълкувания от съда на същия. Касае се до специална норма, която ограничава
правото за представителство при вземане на решения от висшия орган на
кооперацията- Общото събрание, а именно, че то може да бъде осъществявано само
от друг член-кооператор. Тази разпоредба кореспондира и с принципите на
конфиденциалност и право на опазване на търговска тайна, касаеща дейността на
търговеца.
Оспорва се приетото от
първоинстанционния съд нарушение на процедурата при освобождаване на
членовете на управителните органи, а именно това не е станало с тайно
гласуване.
В жалбата се твърди и, че съдът е допуснал процесуално
нарушение при постановяване на обжалвания съдебен акт, тъй като диспозитивът на
решението е бланкетен, което е недопустимо- не отговаря по съдържание на
изискванията на чл.236, ал.1, т.5 от ГПК., което е самостоятелно основание
налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание за въззивника К. „Н.М.",
ЕИК:*********, се явява адвокат Д.Б. ***, който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Претендира
разноски в размер на 1025 лв./1000 лв. адв.хонорар и 25 лв. д.т./, за които
представя списък, договор и платежен документ.
В срока и по реда на чл.263 от ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемия- ищец. В съдебно заседание се явява пълномощникът му Г.М.К.,
която оспорва жалбата, не претендира разноски.
След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се
произнесе по спора въззивния съд констатира следното след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и
чл.270 от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоинстанционния
съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово
компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предявеният иск с правно основание чл.58, ал.1 от ЗК
от М.К.Й., действащ чрез дъщеря си- Г.М.К. против К. „Н.М.", ЕИК:*********, със седалище и с
адрес на управление-*** е обоснован със
следните обстоятелства: На 02.03.2019г. е проведено Общо събрание на К. „Н.М.", на която той е член-кооператор. На събранието били
взети неправомерни решения. Твърди, че били допуснати съществени нарушения при
свикване и провеждане на събранието- недопускане на пълномощник на член-
кооператор до участие в ОС, неспазване реда за свикване на общо събрание и
уведомлението за това на член- кооператорите, съдържанието на самата покана и
вземане на решения, невписани в нея, също мнозинство и начин на гласувани на
част от решенията.
В исковата си молба ищецът е поискал от съда да
отмени като незаконосъобразни решенията на Общото събрание на ответната
кооперация, като основания за незаконосъобразност на атакуваните решения е
посочил следните: 1.ненадлежна разгласа на ОС- не всички член-кооператори са
били поканени с писма/писмени покани/ в предвидения 14 дневен срок преди
събранието, както и не е било публикувано съобщение за събранието в районен или
централен вестник чл.16, ал.1 ЗК;
2.освобождаването на УС и КС е извършено с явно гласуване в противоречие с чл.15,
ал.4, т.2 от ЗК, а не с тайно гласуване; 3.нарушени
са правилата за избор на нови членове на УС и КС и освобождаване на досегашните- гласуването
е било явно, а не тайно; 4.взети са решения, невписани в поканата за свикване
на събранието.
Ответникът е оспорил предявения иск с
доводи за редовно свикване на ОС- поставяне на поканата на видни места в
населеното място, съобщение по местната кабелна телевизия- Попово. Твърди, че
изборът на членовете на УС и КС и освобождаването на досегашните не противоречи
на Устава на кооперацията. Счита, че не са налице твърдините обстоятелства
относно незаконосъобразност на избора на председателя, съответно на членовете
на УС и КС.
От
събраните по делото доказателства е безспорно установено качеството на
член-кооператор на ищеца. Искът е предявен в срока по чл.58 от ЗК.
Установено е, че на 02.03.2019г. е проведено годишно отчетно-изборно събрание
на кооперацията при условията на чл.17, ал.2 от ЗК.
Страните не спорят, че е налице решение на УС на кооперацията за свикване на ОС.
Първоинстанционният съд е изложил подробно и точно фактическата обстановка по
делото, като на основание чл.272 от ГПК настоящият състав на съда препраща към мотивите му.
С
оглед така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи- по посочените в жалбата доводи и оплаквания, следва да се отбележи
следното:
По отношение на
оспорването от въззивника, че първоинстанционният съд е нарушил закона като е
приел че пълномощникът на ищеца неправилно не е допуснат да участва в ОС настоящият състав на съда изцяло споделя становището на
първоинстанционния съд и препраща към
мотивите му, като допълва и свои мотиви в тази насока.
Неправилно е становището на въззивника, че чл.31, ал.2 от Устава бил
тълкуван неточно от първоинстанционния съд. Изводите, до които е достигнал
същият на л.3 от Решението си /л.127 от делото/ не противоречат на „принципите
на конфиденциалност и право на опазване на търговската тайна“, каквито доводи
са изложени във въззивната жалба. В
действителност в чл.31 от Устава на кооперацията е посочено, че всеки член кооператор има право
на един глас, и че същото право може да го управлява лично, или да упълномощи
друг член- кооператор с писмено пълномощно. Първо така посоченото правило в
Устава напълно кореспондира с нормата на
чл.19 от ЗК, която постановява, че независимо от размера на дяловите вноски
всеки член има право на един глас, като в
устава на кооперацията може да се предвиди един член на кооперацията да
представлява до трима членове на кооперацията в общото събрание въз основа на
писмено пълномощно. При тълкуването на нормата на чл.19 от ЗК се налага друг извод от този, който прави въззивникът. Основното правило,
което се извлича от разпоредбата на чл.19
от ЗК, е всеки член-кооператор да има възможност да бъде
представляван на общо събрание от друг член- кооператор, като ограничението
относно броя на представляваните член кооператори съставлява гаранция, че не би
се стигнало до концентрация на гласове само в определен брой членове на
кооперацията и да обслужва техните интереси.
Но по никакъв начин тази разпоредба не изключва възможността, по силата
на упълномощаването член- кооператор да
упълномощи трето лице, което не е член на кооперацията, да участва от негово
име и за негова сметка в Общото събрание. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.9,
ал.1, т.2 от ЗК, където е
дадена възможност на кооператора да участва лично или чрез упълномощено от него лице в ОС. Поради изложеното настоящият състав на съда изцяло
споделя становището на първоинстанционния съд, че неправилно пълномощника на
ищеца не е допуснат до участие в ОС и по
този начин член- кооператорът е бил лишен
да участва и гласува при вземане на
атакуваните решения на кооперацията, което води до нередовност на
проведеното ОС, а оттам и до незаконосъобразност на взетите решения. Поради изложеното
и настоящият състав намира, че е налице основание за отмяна на атакуваните с
иска всички решения на събранието, като изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд.
По отношение твърдението във въззивната жалба, че липсвало нарушение по
смисъла на закона при проведения избор на нови ръководни органи на
кооперацията. И в тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни
мотиви, към които настоящия състав препраща по силата на закона като излага
следните свои.
От приложения протокол съдът намира, че в конкретния случай е нарушена и
разпоредбата на чл.15,
ал.4, т.2 от ЗК, който текст на закона
постановява, че ОС определя броя на членовете на управителния и на
контролния съвет и ги избира и освобождава с тайно гласуване. От Протокола от
ОС на 02.03.2020г. не се установява, начинът на проведеното
гласуване за освобождаване на членове на УС и КС- дали е явно или тайно, тъй като липсва отразяване на това, поради
което не може да се прецени дали е спазена процедурата по чл.15, ал.4, т.2 от ЗК. Предвид факта, че новите членове на УС
и КС са избрани тайно, като този избор е нарочно отразен в протокола от ОС, то правилен
е изводът на първоинстанционния съд, че освобождаването на досегашните членове
се е осъществило чрез явно гласуване, което безспорно е нарушение на чл.15,
ал.4, т.2 от ЗК независимо от
твърденията във въззивната жалба, че след като се касае до изтекъл мандат е без
значение дали вотът е таен или явен. Законът не поставя разлика при начина на
гласуване в различните хипотези на освобождаване и избор на ръководни органи на
кооперацията.
От
изложеното е видно, че са налице предпоставките на чл.58, ал.1 от ЗК за
уважаване на предявения иск, поради което решението на първоинстанционният съд
е правилно, законосъобразно и съобразено с практиката на ВКС, поради което и на
основани чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
В жалбата се прави възражение, че съдът
е допуснал процесуално нарушение при постановяване на обжалвания съдебен акт,
тъй като диспозитивът на решението е бланкетен, което е недопустимо, и не
отговаря по съдържание на изискванията на чл.236, ал.1, т.5 от ГПК., което е
самостоятелно основание налагащо отмяна на решението и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Настоящият
съдебен състав намира това възражение за неоснователно. Видно от диспозитива на
първоинстанционното решение, същият е постановен изцяло съгласно изискванията
на закона и съдържа всички реквизити, които следва да съдържа. Няма изискване
решенията на ОС, чиято отмяна съдът постановява, да бъдат изредени едно по едно, след като се
отменят всички решения, което е и посочено в диспозитива на решението на
районния съд. Това не прави диспозитива бланкетен или неясен. Често
се преиначават постановките на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на
ОСГК на ВКС, по дело № 1/2000 г. (т.18) относно значението на диспозитива и се
абсолютизира изискването диспозитивът да е формулиран така, че да индивидуализира
спорното право. Това, обаче, не е правилно. Силата на пресъдено нещо, според
същото това Тълкувателно решение, се формира по основанието на иска, спорният
предмет, който се определя от исковата молба и отговора на ответника. Щом съдът
е разгледал действително предявения иск, все едно е как е формулирал
диспозитива, защото СПН се формира. И понякога, за да се разбере за какво е
формирана СПН, разбира се, ще трябва да се прочете цялото решение, включително
и неговите мотиви.
Разноски
не се претендират от въззиваемия, поради което и не следва да се присъждат.
Въз
основа на изложените съображения и
мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав
на Окръжен съд- Търговище
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №179 от 17.10.2019г. на Районен
съд- Попово, постановено по гр. дело №218/2019г. като правилно и
законосъобразно, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на основанията по чл.280 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.